РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 08.04.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети март 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                           МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 64 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Сливен срещу  решение № 1045/17.12.2009 г. по гр. дело № 3623/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен искът на дружеството за признаване за установено, че И.К.И. *** му дължи сумите, за които срещу него на основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед № 2039/01.07.2009 г. за изпълнение на парично задължение, а именно – начислена цена за питейна вода за периода 31.01.2006 г. – 31.12.2008 г. в размер 756,11 лв., както и мораторна лихва върху посочената главница в размер 290 лв., изтекла към 03.02.2009 г.

            В жалбата се твърди, че ответникът не е възразил срещу дължимостта на сумите и не оспорва, че за периода му е доставяна питейна вода. Той възразява само срещу качеството на водата – той отказва да заплаща цената и, защото според него тя не е чиста и е опасна за здравето, но това свое твърдение той самият е трябвало да докаже. Заявява се, че исковете са доказани – освен извлеченията от сметки дру­жеството е представило заверени преписи от карнетите за спорния период, от които според жалбоподателя е видно, че доставки и отчитане са извършвани. за продъл­жителен период от време водомерът на потребителя е бил повреден и отстранява­нето на повредата е било негово задължение, а за времето на повредата количест­вата вода са начислявани служебно съгласно чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4 на министъра на регионалното развитие и благоустройството за условията и реда за присъединяване на потреби­телите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

            Отговор на жалбата не е постъпил.

В съдебно заседание страните не изпращат представители и не изразяват становище.

            Жалбата е допустима – подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка съответно с чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ГПК – за признаване за установено, че ответникът И.К.И. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД – Сливен сумата 756,11 лв., представляваща цена на достеване питейна вода, както и мораторна лихва върху посочената главница в размер 145,00 лв. за периода 31.06.2006 г. – 31.12.2008 г.

            От фактическа страна по делото се установява следното:

            Ответникът И.К.И. притежава водоснабден жилищен имот в с. Жельо войвода, общ. Сливен.

На 29.06.2009 г. „Водоснабдяване и канализация” ООД е подало до Сливен­ския районен съд заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за задължението, предмет на иска. Длъжникът е възразил, че не дължи плащане, тъй като му се доставя некачествена вода – мътна и по азбестови тръби, за които счита, че са канцерогенни и забранени за водопренасяне. Според него е нарушен Законът за защита на потребителите.

Не се доказват съществуването и размерът на вземането на ищеца.

Като доказателство за тях са представени извлечения от сметки за задълженията на ответника, издадени от ищеца, и заверено извлечение от карнет за отчет на водомера за периода октомври 2002 г. – януари 2007 г., в който е положен подпис, без да е посочено от кого, за месец януари 2005 г. и за месец май 2006 г. Подписите се различават, а за месеците между февруари 2005 г. и април 2006 г., както и за тези след юни 2006 г. липсват подписи.

По делото е приложено ч.гр.д. 3054/2009 г., по което е издадена заповедта за изпълнение. В него се съдържа справка за задълженията на ответника със същите размери на задължението, като в справката е посочено, че лихвата за забава (в размер 143,67 лв. по справката) е начислена към 03.02.2009 г.

Ищецът твърди, че водомерът на ответника е бил повреден за целия период след м. април 2006 г.; така е отбелязано и в извлеченията от сметки. За това време са начислявани служебно количества вода. Освен от твърденията на ищеца и от издадените от него документи, повредата не се установява по друг начин. В първата инстанция е поискана експертиза, която съдът е отказал да назначи. Във въззивната жалба не се излагат доводи, свързани с искането за експертиза и не се прави ново искане, а според чл. 269 от ГПК въззивният съд при проверка на правилността на решението е обвързан от основанията, посочени в жалбата.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна следното.

Решението е валидно и в частта над предявения размер на мораторните лихви от 145 лв. е недопустимо. Първоинстанционният съд е отхвърлил иск за мораторна лихва в размер 290 лв. за периода до 03.02.2009 г., докато в исковата молба, както и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се претендира сумата от 145 лв., начислена към 31.12.2008 г. За разликата над 145 лв. решението следва да се обезсили.

В останалата си част то е допустимо и правилно – крайните изводи на двете инстанции за недоказаност на вземането съвпадат.

По делото ищецът е следвало да установи основанието и размера на взема­нето си. Представените от него доказателства не са достатъчни за това. Справката, изготвена от самия ищец, не следва да се цени като доказателство за измерените количества или за повредата на водомера, тъй като представлява частен свидетелст­ващ документ, издаден ищеца и съдържащ негови твърдения за изгодни за него факти. В представеното копие от карнет липсват подписи за почти целия период, а за м. май 2006 г. не е ясно от кого е положен подписът.

Ищецът не отрича, че вода му е доставяна, но не е признал конкретни количества, освен, че твърди неточно (некачествено) изпълнение.

След като не се установява дължимост на главницата, не се дължи и моратор­ната лихва върху нея.

С оглед изхода на делото разноските, направени от въззивника, следва да се понесат от него. Въззиваемият не е направил разноски.

Макар общият размер на обжалваемия интерес да е 1046,11 лв., за всеки от исковете поотделно той е по-нисък от 1000 лв. и решението не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Обезсилва решение № 1045/17.12.2009 г. по гр. дело № 3623/2009 г.  на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 145 лв. до 290 лв. и за периода след 31.12.2008 г. до 03.02.2009 г.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.