Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 28.12.2010 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на първи декември, през две хиляди и десета година,

в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора …………….…………… ,        като разгледа докладваното от    

М. ДРУМЕВА в.гр.д. № 70  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./, във връзка с чл. 97 от ГПК.

Обжалвано е Р. № 937  от 10.12.2009 г. по гр.д. № 3449/2007 г. по описа на РС Сливен, с което е отхвърлен предявения от ищците против Община Сливен положителен установителен иск, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от воденица, находяща се в с. Бинкос, община Сливен, състояща се от четири камъка, със застроена площ от 130 кв.м. и яхър  със застроена площ 70 кв.м., заедно с празно воденично място от 7500 кв.м. и 40 дка върбалак край воденицата, последният с планоснимачен № 86, двата имота в кв. 4 по пл. на с. Бинкос, като неоснователен и недоказан. На ответната община са присъдени разноски по делото.

Във въззивната си  жалба въззивниците- ищци в процеса, чрез процесуалният си пълномощник адв. Ц.Б. моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и съдът да уважи предявения иск и се присъдят направените разноски по делото. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че ищците не могат да се легитимират като собственици на имота с представения нотариален акт, че имотът не се владее от тях, нито пък община Сливен е съставила акт за общинска собственост и не им оспорва собствеността.   Моли да се допусне изслушване на техническа експертиза, която да даде заключение за квадратурата на заснетия имот.

Въззиваемата страна Община Сливен не е взела становище по въззивната жалба.

В с.з. въззивниците, чрез адв. Цв. Б. поддържа жалбата и моли да бъде уважена като основателна, като съдът съобрази техническата експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

Въззиваемата Община не изпраща представител или пълномощник.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страни по делото, които имат правен интерес да обжалват решението, с което е отхвърлен предявения от тях иск.  

Обжалваното решение е валидно и допустимо- издадено от компетентен орган по направено искане, досежно установяване на правото на собственост на конкретен имот. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 97, ал.1 от  ГПК /отм./ от ищци, които твърдят, че владеят имота, чиято собственост се спори от ответната страна. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, като прецени събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Не се установи ищците да владеят претендирания в исковата молба имот- ½ ид.ч. от воденица находяща се в с. Бинкос, община Сливен, състояща се от четири камъка, със застроена площ от 130 кв.м. и яхър  със застроена площ 70 кв.м., заедно с празно воденично място от 7500 кв.м. и 40 дка върбалак край воденицата, последният с планоснимачен № 86, двата имота се намират в кв. 4 по пл. на с. Бинкос.

Няма доказателства процесните имоти да са актувани като общинска собственост. Имот 000017 /граница/ е получен от разделяне на имот 000011 с площ 956.046 дка и собственик кметство с Бинкос, с Р. по чл. 17, ал.1 от ЗСПЗЗ. Има издаден АОС от 09.02.2001 г.

Многобройните съдебно технически експертизи установиха, че няма план нито преди 1937 г., нито след това до настоящия момент на който претендирания имот да е заснет и отразен с граници и площ, в това число и за плановете за земеразделяне на землището на с. Бинкос.  

Експертът М., в чиято компетентност и добросъвестност съдът не се съмнява сочи, че: има записана  част от имота, претендиран от ищците като тяхна собственост за собственост на община Сливен, а именно: част от имот № 000006, с площ 648 кв.м., целият имот № 000008, с площ 350 кв.м. и част от имот 000055, с площ 490 кв.м., с обща квадратура 1488 кв.м., като има застъпване на имота, претендиран от ищците.

Има доказателства, че част от претендирания имот- 603 кв.м. /съответно 142 кв.м. и 461 кв.м./ и имот № 000017 с площ 35.592 дка е собственост на  ТД “СЛАВИ” ЕООД, гр. Сливен- имот № 000021; част е на Министерството  на околната среда и водите- имот 4- с площ от около 29.397 дка и е отредена по плана за земеразделяне като вътрешна река на МОСВ; част е на лицето К.  П. Р.- 9.800 дка- имот 20. За тези  имоти ответната община не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е стигнал до законосъобразни правни изводи.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразени с относимите материалноправни разпоредби. 

С установителния си иск с правно основание чл. 97  от ГПК /отм./ ищците искат установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че са собственици на описания имот- воденица и 

В случая реално воденицата никой не я владее- има само стени и е неизползваема. Не ответника, а ТД “СЛАВИ” ЕООД, гр. Сливен владее имот № 000021, с площ 35.592 дка; Министерството  на околната среда и водите владее имот 4- с площ от около 29.397 дка  и лицето К.  П. Р. владее 9.800 дка- имот 20. Това са трети, неучаствавщи в процеса лица, поради което  искът за тези имоти е неоснователен.

На Община Сливен се води по документи 1488 кв.м., за които  има застъпване на имота, претендиран от ищците.

Ищците имат правен интерес от завеждане на иска, след като настояват, че владеят имота. При такова твърдение единствената възможност е завеждане на положителен установителен иск. След като не се установи действително реално владение на имота, искът се явява неоснователен. Само ако сочеха, че ответникът владее неоснователно техен имот, щяха да имат правен интерес да заведат иск за собственост по чл. 108 от З, а установителният иск щеше да е недопустим.

Достатъчно е само да е налице недоказаност на твърдението, че ищците владеят претендирания имот, за да се приеме, че искът е неоснователен, без съдът да преценява има ли доказателства ищците да са негови собственици.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че не са налице сочените във въззивната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. 

Само въззивниците са претендирали разноски, но с оглед изхода на делото не им се дължат.

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА е Р. № 937 от 10.12.2009 г. по гр.д. № 3449/2007 г. по описа на РС Сливен.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ :