Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 53

 

гр. Сливен, 16.03.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                               Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 79  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        Подадена е въззивна жалба против решение № 948 от 15.12.2009г. по гр. дело № 3499/2009г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, че СМДЛ „А. 2000” ЕООД дължи на топлоподаващото дружество сумата от 200,01 лв. представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 31.08.2006г. до 30.11.2008г., ведно със законната и мораторна лихва, и част от разноските, като положителният установителен иск по чл.415 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 в останалата му част до пълния претендиран размер от 610, 60 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

        С жалбата се атакува решението в неговата отхвърлителна част. Твърди се, че в тази част съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. За да отхвърли иска съдът е приел, че начислените суми за сградна инсталация са неверни, поради което и недължими. С извършеното преизчисляване се променяли и сметките на останалите абонати от етажната собственост. Тези изводи на съда обаче са неправилни и необосновани, тъй като заключението на вещото лице е, че не може да бъде дадено категорично становище относно промяната на останалите сметки. Неоснователно е и становището на съда, че сумите начислени за сградна инсталация са недължими. Поради това се иска отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което да бъдат уважени претенциите.

Във въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. В него се поддържа становището, че решението е правилно и законосъобразно. Ищцовото дружество не е успяло да установи по безспорен начин дължимостта на претенциите, поради което и те правилно не са били уважени.

В с.з., за въззивникът, редовно призован, не  се явява представител. Чрез процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, е постъпило писменно становище, че се поддържа жалбата. Излагат се съображения, които са инвокирани със жалбата.

В с.з. въззиваемият  се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата, не са направени възражения.

Не са подадени  по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Районният съд е изложил изключително подробни съображения за направения извод за неоснователност на иска над уважения размер, тъй като топлоснабдителното дружество не е установило по безспорен начин правилното и законосъобразно начисляване. Правилно е посочено, че от 8.09.2006г. цената за топлоенергия става от двукомпонентна еднокомпонентна като отпада начисляването на цената за мощност. В изготвеното заключение експертът е посочил, че е извършил преизчисляване на дължимите суми като е спазил методиките за дялово разпределение и е представил две таблици по компоненти за месеците на процесния период като е съобразил, че за отоплителния сезон 2006/2007г. разпоредбите изискват договорна методика за изчисление на отдавана топлинна енергия от отоплително тяло щранг-лира между СЕС и търговеца за дялово разпределение, но липсват данни за наличие на подобна договорна методика и топлинната енергия в тази част е била начислявана по компетентността на търговеца за дялово разпределение. Посочено е също, че за отчетените показания за м. декември 2006г. липсва подпис на абоната. Показанията са отчетени като крайни показания в паметта на уредите за предходен период след нулирането им. Поради това изводът на съда, че начислените суми не са определени правилно и поради това претенцията се явява неоснователна е законосъобразен. Освен това не са ангажирани и доказателства за установяване на конкретните договорни отношения между страните по повод извършване на услугата отчитане и топлинно счетоводство.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция, поради което не следва да се присъждат.  

        Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА решение № 948 от 15.12.2009г. по гр. дело № 3499/2009г. на Сливенския районен съд.

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: