Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                       гр. С., 23.04.2010 г.

 

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети Март, две  хиляди и десета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

 при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз. гр.д. № 81 по описа за 2010 г. на С.ския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по въззивна жалба на З.С.К., Е.А.К. и К.А.К., чрез адв. М.Г.,  против решение № 81/23.11.2009 г. по гр. д. № 8/2009 г. на РС – Котел, с което първоинстанционният съд признал за установено по отношение на ответниците К.А.К., Е.А.К. и Р.А.К., че ищецът Д.И.Д. е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на недвижим имот, находящ се в с. Г., общ. С., представляващ  дворно място с площ от 410 кв.м., образуващо ПИ № 874, в кв. 7, с подробно описани граници, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 82 кв. м, състояща се от 3 стаи и сервизно помещение. С решението се отменя  издадения в полза на А. К. К., като наследодател на ответниците нот. акт № 26, т. І, н. д. 69/95 г. на РС – Котел и са осъдени да заплатят сумата 890 лв. разноски по делото. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и се моли да се отмени изцяло. Счита, че мотивите на съда, че между родителите на ищеца и бащата на ответниците е извършена неформална сделка за покупко-продажба на имот в размер на 75 000 лв. е невярна.  Сочи, че показанията на свидетелите са противоречиви, а от представеното удостоверение за данъчна оценка се доказва, че не се отнася за процесния имот и ищците владеят имота без правно основание. Сочи за неправилни изводите на съда, че бащата на ищеца извършил неформална сделка, че е изтекъл предвидения в закона давностен срок и е придобил собствеността върху процесния имот, поради изтекла в негова полза придобивна давност.  Счита, че  видно от приложеното удостоверение за наследници  бащата на ищеца - И.Т. Д., е починал на 31.05.2001 г. и е оставил петима наследници, следователно придобивната давност за ищеца счита, че започва да тече от 2001 г.  Моли да се отмени решението на РС – Котел като неправилно и се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски.

По делото не е постъпил отговор против въззивната жалба и няма искане за събиране на нови доказателства.

С определение от 17.02.2010 г. съдът  на основание чл. 267 ал. 1 от ГПК е констатирал, че жалбата е допустима  и отговаря на изискванията на чл. 262 от ГПК.

В съдебно заседание въззивниците - ответници по делото пред Районния съд - К.А.К., Е.А.К., З.С.К. и Р.А.К., не се явяват, не изпращат представител.

Въззиваемият Д.И.Д. се явява лично и заявява, че е доволен от решението на РС – Котел и моли да се потвърди. Желае да спечели делото, защото купил тази къща. Няма други искания за доказателства, свидетелите, които искал са разпитани пред РС – Котел.

На основание чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пророци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото нот. акт №26 том І, дело №69 от 28.04.1995 г. на РС – Котел се установява, че наследодателят на ответниците А. К. К. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху недвижим имот, находящ се в село Г., Бургаска област и представляващ дворно място с площ 410 кв.м., образуващо парцел ПИ  VІ-874  в кв. 7 по плана на селото, при граници: улица; Г. и Д. Х.; Х.Т.Д. и А. Х.К., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 82 кв.м., състояща се от три стаи и едно сервизно помещение.

Съгласно удостоверение за наследници № 000003 от 22.01.2009 г. на Кмета на село Г., общ. Котел се установява, че наследодателя на ищците И.Т. Д.  с ЕГН ********** е починал на 31.05.2001 г. в село Г., общ. Котел и оставил за свои наследници М.В.Д. – съпруга починала на 10.05.2004 г., К.И.К. – дъщеря, А.ка И.М.– дъщеря, Д.И.Д. – син, М.И.Д.– дъщеря и Д. И.Д.– дъщеря починала на 23.02.1978 г. всичките от село Г., общ. Котел.

Съгласно удостоверение за наследници №000008 от 06.02.2009 г. издадено от Кмета на село Г., общ. Котел се установява, че наследодателят на ответниците А. К. К. с ЕГН ********** е починал на 04.06.96 г. в гр. С., обл. Шумен и оставил за свои наследници: З.С.К. – съпруга, К.А.К. – син, Р.А.К. – син всичките с постоянен адрес гр. С., общ. Шумен и Е.А.К. – дъщеря с постоянен адрес ***.

От представената по делото скица №104 издадена на 05.03.2009 г. се установява, че процесният недвижим имот е записан на името на А. К. К., съгласно нот. акт №26 том І дело 698 от 1995 г. и е със застроена квадратура от 79 кв.м., като за сградата няма представени строителни документи.

От представената по делото данъчна декларация за недвижим имот на Д.И.Д.   от 22.01.2009 г. е видно, че процесния имот е деклариран на негово име, като е посочено, че в данъчната служба се води собственост на И.Т. Д. и е придобит по наследство.

От представената по делото данъчна декларация на К.А.К. от 20.01.2009 г. е видно, че същия декларирал процесния имот като придобит по наследство, без да посочва на кого се води имота в данъчната служба. 

От представения по делото лихвен лист и задължения от приходи на населението издадени от Община Котел, отдел „Местни приходи” от дата 20.01.2009 г. се установяван, че З.С.К.  е заплатила данък за процесния имот към 01.01.2009 г. и  за пет години назад до 01.04.2004 г., ведно със законната лихва.

От разпитаните по делото свидетели С.Х.Б., Д.Д.К. и М.С.М. се установява, че наследодателят на ищеца се установил да живее в процесния имот през 1992 г., от когато наследодателят на ответниците заминал за С. и си купил къща там.  Къщата в С. била закупена с пари от продажбата на къщата в село Г., като си купил и кола. Ищецът искал да си направи къща, но му се обадили, че се продава процесния имот и той го закупил за 75 000 лв. Къщата била издигната само от тухли, но нямало врати и прозорци, а керемиди имало тук – там. След нанасянето в имота през 1992 г. Д. Д. сложил керемиди на покрива, направил две тераси, сложил плочи, оградил с мрежа двора и посял салкъми, сливи, праскови, направил вратник, ел. инсталацията била изкъртена и я направил, прокарал вода и направил чешма. Живеел там  непрекъснато от 1992 г.  и до сега, като при него живеели родителите му преди да починат. Ответниците не са идвали до момента и Д. го ползвал необезпокоявано от 20 г., като плащал тока, водата и всичко необходимо.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта, с която установяват владеенето на имота и направените подобрения. Относно наличието на неформален договор за покупко-продажбата на процесния имот съдът намира показанията за неотносими, предвид забраната на чл. 164 от ГПК за установяване на обстоятелства, за доказаването на които законът изисква писмен акт.

От представените по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е  с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Искът е допустим и основателен. 

Съгласно чл. 68 ал. 1 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. А според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно. По делото се твърди от ответната страна, че живели в имота до смъртта на своя наследодател, починал през 1996 г. в гр. С., където се установили за постоянно, а ищците се самонастанили в имота и го държали без правно основание, за което имало пререкания по между им. Наличието на спорове и пререкания установява само явното упражняване на владение от ищеца, но е неотносимо към преценката дали същото е опорочено. След като ответниците са били наясно със завладяването на правата им, същите е следвало да ги защитят чрез предприемане на действия водещи до прекъсване на владението или отстраняване на фактическата власт на владелеца. По делото липсват доказателства за предприети такива действия, които водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 от ЗЗД приложим и за придобивната давност. Както самото владение, така и съгласието на бившия владелец, може да се доказва със свидетели. Възможно е да е създадена и писмена документация, но тя сочи само за началния момент на владението. Безспорно е установено от свидетелите по делото, че наследодателят на ответниците още през 1992 г. е предал владението на процесния имот, като го напуснал и ищеца, заедно със своите родители започнали да го владеят от свое име и да правят подобрения в него. По делото се установи, че ответниците се заселили трайно в гр. С., обл. Шумен, където през 1996 г. е починал наследодателят им А. К. К. и където живеят до настоящия момент /видно от удостоверението за наследници представено по делото/. Спокойното владение е такова, когато фактическата власт не е установено чрез насилие от предишния владелец. Не може да се счита едно обикновено владение за неспокойно, заради това, че около него съществуват кавги, без да са упражнени действия по прекъсване на давността, каквото възражение се прави в отговора на исковата молба, без значение как е установено владението – без основание, с оглед на отпаднало основание или нищожно основание. Достатъчно е владението да е продължило повече от десет години. В настоящия случай се установи необезпокоявано владение на процесния имот от 1992 г. Съдът счита, че издадения нот. акт през 1995 г. прекъсва давностния срок и той започва да тече отначало от 1995 г., като до 2005 г. е изтекъл предвидения в чл. 79 ал. 1 от ЗС десет годишен давностен срок. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че давността започва да тече за въззивника Д. Д. след смъртта на баща му на 31.05.2001 г., поради което е изтекъл. Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. От изложените факти и обстоятелства се налага извода, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла 10 годишна придобивна давност, като през този период единствено той владее процесния имот несмущаван и необезпокояван от никого. От м. 04.1995 г. до м. 01.2009 г. никой от ответниците не е предявил каквито и да било претенции към имота.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Котел   да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция и съдът не следва дс е произнася по такива.

Съдът констатира, че за разглеждане на въззивната жалба не е представена вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лв., която следва да бъдат осъдени въззивниците, обжалвали решението, да заплатят на осн. чл. 77 вр. 18 ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 8 по описа на РС Котел, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА К.А.К. с ЕГН ********** и З.С.К.  с ЕГН ********** ***, Е.А.К. с ЕГН ********** *** заплатят сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ представляваща държавна такса за въззивна инстанция по сметка на Окръжен съд С..

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                              2.