РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 09.04.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети март 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 84 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на А.А.К. срещу решение № 1033 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 3538/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен искът и срещу Й.А.В. и К.А.К. за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено от нея и съпруга и в полза на техния син А.П.К., наследодател на ответ­ниците, до размер 1/2 от имота, поради недаване на необходима издръжка. Съдът се е мотивирал с това, че ищцата не е установила нужда от издръжка (доходите и са над размера на минималната месечна заплата), но дори и да се приемеше, че такава нужда има, щом не е установено издръжка да е поискана издръжка приживе на нада­рения и той да е отказал, за него не е възниквало правно задължение за издръжка.

В жалбата се заявява, че неправилно съдът е приел, че ответниците не са онсители на правно задължение за издръжка, тъй като такова не е възниквало и за техния наследодател – ищцата е изпаднала в нужда непосредствено след смъртта на съпруга си през 1996 г. и се е обърнала към децата си, най-вече към сина си Ангел, който поел задължението да се грижи за нея и да я осигурява финансово, живеейки с нея в едно домакинство. Той правел това до смъртта си, включително по времето, когато работел в София, и изпращал пари. Следователно моралното задължение на надарения да дава издръжка се е трансформирало в правно и след неговата смърт е наследено от ответниците. Заявява се и че правната симетрия и равнопоставеност на субектите на облигационната връзка, съпоставени с с целта на договора за дарение – да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество – не допускат, когато дарителят е изпаднал в материално затруднение, което би посрещнал, ако разполагаше с даденото като дар имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на подпомагане.

Жалбата е подадена в срока за обжалване и е допустима. С нея е направено искане за назначаване на експертиза, която да установи размера на издръжката, от която въззивницата се нуждае. Искането е оставено без уважение като направено извън преклузивните срокове.

Постъпил е отговор от въззиваемите, които считат решението за законосъ­образно. Правно задължение за издръжка не е възникнало, тъй като надареният се е грижил за ищцата доброволно, без изрична покана. Твърдението на въззивницата, че го е поканила да дава издръжка и той се е съгласил, не е подкрепено с доказател­ства – напротив, дори свидетелите, посочени от нея, заявяват, че се е грижил за майка си доброволно, без покана, тъй като е считал, че така изпълнява моралното си задълже­ние. Поради това според въззиваемите за наследодателя им и за тях не е възникнало задължение за издръжка и е безпредметно да се обсъжда дали те са давали издръжка на баба си. Въпреки това обаче те са и помагали с каквото могат, давали са и средства (пари, храна и т.н.), грижили са се за нея, плащали за сметки за ток и телефон и данъците за имота, предоставили са и автомобил; тя обаче често неосно­вателно не е приемала предложените и грижи, а автомобила е предоставила на другата си внучка П.. Заявяват още, че въззивницата няма трайна нужда от допълнителна издръжка, тъй като освен пенсията получава определени суми от дъщеря си К. К..

В съдебно заседание страните поддържат исканията и доводите си. В предста­вена писмена защита пълномощникът на въззивницата доразвива изложеното в жалбата, като отново твърди, че е несъстоятелен изводът, че издръжка не е била поискана, след като не се спори, че тя е била получавана. След като синът е започнал да изпълнява моралното си задължение на надарен и го е изпълнявал до смъртта си, според изложеното в писмената защита то се е превърнало в правно. Допълва се, че нуждата на въззивницата от издръжка е още по-голяма с оглед многобройните и заболявания и тя се нуждае от уютно жилище, а вместо това се налага да живее в двете наводнени и студени приземни стаи, върху които при дарението си е запазила право на ползване, тъй като ответниците не я допускат до горния етаж от жилището, обитаван преди това от нея и сина и. Не отговаря на истината, че ответниците са давали на баба си средства за издръжка на ръка – те дори не са виждали баба си, освен на погребението на баща си, когато също не са дали никакви средства. Не са заплащали и данъците за имота, заплатили са само „такса за данък наследство”, заплатили са и такса за закриването на телефона в жилището на горния етаж, но дори и да са плащали – което не са правили, – имотът е техен и задълженията са техни, а не на баба им. Автомобилът не е бил предоставен от тях на баба им, а и е бил продаден за 2000 лв., като сумата е дадена от братов­чедка им П..

            Предявеният иск е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, предявен срещу наследниците на надарения. Иска се отмяна на дарение на недвижим имот до размера на 1/2 ид. част от него. Дареният имот, бивша съпружеска имуществена общност на ищцата и нейния съпруг, представлява 1/2 ид. част от дворно място заедно с втория етаж от построената в него жилищна сграда и припадащите и се две сутеренни стаи. Ищцата А.К. твърди, че след смъртта на сина си – надарения – е останала без домашен уют и грижи, а страда от много заболявания, движи се трудно и се нуждае от домашен уют и медицински грижи и лекарства, които не може да си осигури с пенсията си. След смъртта на сина си е отправила нотариална покана към двете му дъщери да отключат втория етаж, както и да и заплащат издръжка в размер 200 лева месечно, но те са отказали да изпълнят поканата.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Ответниците Й.В. и К.К. са внучки на ищцата – дъщери на нейния син А.П.К..

На 19.03.1996 г. ищцата и нейният съпруг са дарили на сина си – бащата на ответниците – 1/2 ид. част от дворно място заедно с втория етаж от построената в него жилищна сграда и припадащите и се две сутеренни стаи, като са си запазили право на ползване върху сутеренните стаи.

На 23.07.1996 г. съпругът на ищцата е починал. На 21.08.2008 г. е починал А.К.и е оставил за наследници дъщерите си – двете ответници.

В последните около десет години преди смъртта си, след развода с втората си съпруга, А.К.е живял с ищцата в общо домакинство в жилището на втория етаж. Ищцата е обитавала и двете приземни стаи. Сметките за храна, консумативи и пр. са се поемали общо. К.е работел и е поемал по-голямата част от разходите. В определен период той е работел в гр. София и при нужда е изпращал на майка си пари.

Няма данни ищцата да е отправяла към него искане за издръжка – при съвместното им живеене и общо поемане на разходите това не е било и нужно.

След смъртта на К.дъщерите му заплатили данъка за дарения имот за 2007 и 2008 г. и сметките за ток и телефон за м. август 2008 г. Телефонът бил прекъснат, а жилището на втория етаж – заключено от тях, като ищцата вече имала достъп само до приземните стаи. Наследения от баща си автомобил ответниците продали на ищцата за сумата от 500 лв.

На 03.11.2008 г. ищцата отправила нотариална покана до ответниците, в която ги приканила да я допуснат до втория етаж и да и заплащат месечна издръжка в размер 200 лв. Ответниците не изпълнили поканата.

Ищцата страда от няколко  заболявания, за които са и предписани лекарства. Тя получава пенсия в размер 289 лв. месечно, както и по 50 лв. месечна издръжка от дъщеря си К. К..

Не се доказва ответниците да са давали на баба си издръжка. Към 2008 г. и до момента те живеят предимно извън България – съответно в Германия и Гърция.

Горните факти се установяват от писмените доказателства и показанията на свидетелите. Никой от свидетелите не сочи конкретни данни за даване на издръжка – единствено Веселинова, която е близка на ответниците и по-специално на К.К., твърди, че ищцата е отказвала всякаква помощ от внучките си. Практически изключено е освен това при отправената им покана и вероятността от бъдещи спорове ответниците, ако бяха давали издръжка, да не се снабдят с писмени доказателства.

От правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Дарението може да бъде отменено, когато надареният е отказал да дава на дарителя издръжка, от която последният се нуждае и която надареният има възможност да дава. Законодателят е приел, че подобно поведение на надарения е неморално, израз на неблагодарност и запазването на дареното имущество би било несправедливо. Въпреки тази възможност за отмяна договорът за дарение е безвъзмезден – сам по себе си не поражда задължения за надарения, вкл. задължение за издръжка. Възможността дарението да се отмени е санкция за неблагодарното поведение на надарения, а не за неизпълнение на задължение по договор. Тази възможност е изключение от общите правила и не следва да се тълкува твърде широко. Ако надареният дължи благодарност на дарителя, не може да се приеме, че и неговите наследници дължат по същия начин благодарност.

Съдебната практика е категорична, че моралното задължение на надарения се превръща в правно задължение за издръжка (което на свой ред да се наследи) само ако приживе от него е поискана издръжка и са били налице и другите условия – нужда на дарителя и възможност на надарения. Ако тези факти не са налице, издръжка не може да се иска от наследниците на надарения – те не са наследили правно задължение, нямат и морално такова.

Макар да не се спори, че приживе надареният е поемал голяма част от издръжката на общото им с дарителката домакинство, не се установява тя да е отправяла към него искане за издръжка – напротив, той го е правел доброволно и без покана, поради факта на съвместно живеене. Както се посочи, основанията за отмяна на дарение не могат да се схващат широко, тъй като са изключение от правило за отмяна на един иначе безвъзмезден договор. При липса на искане за издръжка не може да се счита, че за надарения приживе се е породило правно задължение, и дарението не може да бъде отменено, независимо от отказа на ответниците да дават издръжка. Затова е безпредметно да се обсъжда имала ли е дарителката нужда от издръжка приживе на надарения и има ли такава нужда сега.

Разноските във втората инстанция, направени от въззиваемите, следва да се възложат на въззивницата.

По тези съображения и на основание чл. 272 от ГПК съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 1033 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 3538/2009 г. на Сливенския районен съд.

Осъжда А.А.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Й.А.В., ЕГН **********, и К.А.К., ЕГН **********, поравно сумата 700 лева, представляваща направе­ни от тях разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.