Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  51

 

гр. Сливен, 16.03.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на десети март през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                    мл.с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N85 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и бързо, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 310 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 1012/15.12.2009г. по гр.д. № 4349/09г. на СлРС.

С него е увеличане присъдена издръжка, която бащата следва да заплаща  за ненавършило пълнолетие дете от 60 лв. на 90 лв., като искът е отхвърлен над тази сума до пълния му претендиран размер от 180 лв. и са присъдени съразмерно такси и разноски по делото.

Атакувана е отхвърлителната част от ищцовата страна в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се  твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е преценил правилно събраните доказателства и не е намерил баланса между изискуемите от правната норма предпоставки за увеличаване на размера на издръжката. Поради това въззивната страна иска СлОС да отмени решението в обжалваната част и вместотова постанови ново, с което уважи изцяло иска и за разликата над 90 лв. до 180 лв.

Направено е и доказателствено искане пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че всички изложени оплаквания са неприемливи и неоснователни. Заявява, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на процесуални нарушения, и в съответствие с материалноправните норми. Моли същото да бъде потвърдено в обжалваната част, а жалбата – оставена без уважение. Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза. Не претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С оглед навършването в хода на производството на 14 годишна възраст на непълнолетното дете, от чието име искът е бил предявен от неговата майка и законова  представителка, съдът е преконституирал като надлежна страна непълнолетното дете, със съгласието на неговата майка.

В с.з., въззивницата, редовно призован, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, упълномощен от нея, със съгласието на нейната майка, като последната също се явява в о.с.з. Представителят на страната поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноските за тази инстанция.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител по пълномощие.

С определение от з.з. на 18.02.2010г. съдът се е произнесъл по направеното във въззивната жалба доказателствено искане, като, при условията на чл. 266 ал. 1 и обр.арг. ал. 2 и 3 от ГПК, го е оставил без уважение.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК няма подадени писмени бележки от никоя от тях.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в една, засегната от жалбата, част, а останалата - потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ЧАСТИЧНО и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на РС.

Отхвърлителната част на решението, която е предмет на тази жалба, касае горницата над присъдения увеличен размер на издръжката – 90.00 лв., до целия претендиран такъв от 180.00 лв. и в тези рамки следва да се произнесе въззивният съд относно правилността на обжалваното решение.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на петгодишния период от предходното присъждане на издръжка. Самите нужди, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

РС, в съответствие с материалноправните разпоредби, е съобразил и възможностите на всеки от родителите, като е изтъкнал, че бащата има брутно месечно трудово възнаграждение, значително надвишаващо това на майката. Правилно е преценил, че задълженията на последния към кредитни институции, не са факти, освобождаващи го или надмогващи основните му задължения като родител. Отбелязал е и, че родителят, при когото детето живее – неговата майка, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание, което следва да се отчете при определяне на дължимата от нейна страна издръжка като абсолютна сума.

При очертаното положение, РС, приемайки за база размерът по чл. 142 ал. 2 от СК – 60 лв., е счел за обективно достатъчна сума за издръжката на детето 150 лв. месечно.

Настоящият състав не счита тази преценка за обективна и отговаряща на фактическите икономически условия във всяка значима сфера на живота, нито за адекватна, спрямо нуждите на детето, определени най-общо, от пола, възрастта, здравословното му състояние и интелектуалните и духовните потребности на развиващ се индивид. СлОС намира, че с оглед основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда - да защити максимално интереса на непълнолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, и предвид реалните социални отношения в страната, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, е общо 200 лв.

Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като се съобрази от една страна доходът на всеки от тях, а от друга – възможностите им, с оглед липсата на задължения към други низходящи и личните физически и емоционални грижи, осигурявани непрекъснато от майката. Така въззивната инстанция счита, че последната следва да поеме 80 лв. от посочената сума, а остатъкът от 120 лв. – да се възложи на бащата. Неоснователни и неприемливи са доводите му, свързани с големите по размер банкови кредити, чието връщане влияело и на неговото качество на живот – въззиваемият  работи по трудово правоотношение и разполага със сигурен, доста надвишаващ средния, доход, а положението му на млад, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на баща на непълнолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури желаните от него средства за съществуване за детето си и себе си.

Ето защо този състав също намира, че искът е основателен за посочената месечна разлика, за която следва да се уважи, а за горницата над 120 лв. до 180 лв. – да се отхвърли като неоснователен. Увеличената издръжка следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В резултат - щом правните изводи на двете инстанции отчасти се разминават, въззивният съд следва да отмени в посочената част атакуваното решение, като постанови ново в описания смисъл, а в останалата обжалвана част – да го потвърди.

В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи съразмерно на въззиваемия, който следва да заплати на въззивницата такива за тази инстанция в размер на 53, 33 лв. и д.т. по см. на СлОС в размер на 21, 60 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1012/15.12.2009г. по гр.д. № 4349/09г. на СлРС  В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от С.Н.Б. като майка и законна представителка на малолетното дете Д.Н.В., против Н.Д.В., иск за увеличаване на присъдената издръжка за детето за сумата над 90.00 лв. до 120.00 лв, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ определената с р.№ 1235/16.11.2004г. по гр.д. № 1367/04 г. на СлРС издръжка, която Н.Д.В. ***, следва да заплаща на непълнолетното си дете Д.Н.В. ***, със съгласието на нейната майка С.Н.Б.,  като я увеличава от 60.00 лв. на 120.00 лв., считано от 06.10.2009г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на други правоизменящи или правопрекратяващи факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1012/15.12.2009г. по гр.д. № 4349/09г. на СлРС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА  Н.Д.В. да заплати по сметка на СлОС д.т. съразмерно на уважената част от жалбата, в размер на 21, 60 лв.

ОСЪЖДА Н.Д.В. да заплати на Д.Н.В., със съгласието на нейната майка С.Н.Б.,направените разноски за тази инстанция съразмерно на уважената част  жалбата, в размер на 53, 33 лв.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                                                           ЧЛЕНОВЕ: