Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  гр. С. 15.04. 2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  седемнадесети март, през две хиляди и десета година,

в състав :                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

                                                                            мл.с. МИРА МИРЧЕВА При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора…………………..                     като разгледа докладваното от                

М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 86  по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 909/07.12.2009 г. по гр.д. № 702/2009 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения от “ДОМОСТРОЕНЕ” ООД, със седалище и адрес на управление и дейност гр.Сливен, с ЕИК 829006429, представлявано от управителя В.А.,*** 34, против “ВИДЕКС” ЕООД, с ЕИК – 119063122, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. м.” № *, ап. *, представлявано от управителя  И.Й.С., с ЕГН- ********** иск за сумата 4144 лв., представляваща неплатена цена по търговска продажба на закупени стоки по фактури № 40404/24.02.2004 г. и 40430/27.02.2004 г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 2598.75 лв., изтекла до датата на завеждане на исковата молба и  законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 20.02.2009 г. до окончателното изплащане и 1600 лв. разноски по делото.

Във въззивната си жалба въззивникът твърди, че решението  е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, а исковете уважени.  Претендира присъждане на всички направени по делото разноски. Съдът необосновано приел, че няма доказателства ответникът да е приел описаната във фактурите стока, поради което основанието за плащане на цената не е доказано. Приетите констатации били противоречиви- от една страна, че има договор за търговска продажба, обективиран във фактурите, представени като доказателство по делото, а от друга, че те не са годно доказателство за сключен договор, поради липса на подпис, въпреки липсата на оспорване от ответника. Посочва, че съдът необосновано не приема и допълнителната информация, съдържаща се в стоковата разписка към фактурите, а от четвърта изразява съмнение, че може ищецът да е сбъркал, като е осчетоводил в документите по ЗДДС въпросната сделка и заплатил ДДС за нея. Посочва, че двете фактури са издадени от ищцовото дружество, като доставчик за търговска продажба. Осчетоводени са при него и са отразени в съответните документи по ЗДДС в дневника на продажбите и съответната месечна декларация. Не отрича, че фактурите не са подписани от съответния представител на ответника- купувач, но твърди, че има частично плащане по първата, а по втората няма постъпило плащане. Имало реално доставяне на стоката, който момент е по- ранен от плащането й. Самият факт на осчетоводяването на фактурите по ЗДДС и плащането на дължимия ДДС по тях представлявали доказателство за доставената стока, въпреки липсата на подпис върху тях от страна на купувача. Настоява, че ако беше негоден документ фактурата нямаше да бъде осчетоводена при липса на подпис от страна на получателя. Складовата разписка нямала самостоятелно доказателствено значение, но имала косвено значение за движението на стоката от склада към получателя. С нея отговорникът на съответния склад се отчита пред работодателя си за движението на стоката от или към склада, за който отговаря. Посочва, че макар и поканата да не е нотариална, въпреки изписването й за такава, представлява покана с обратна разписка и има смисъла на доказателство, за установяване желанието на ищеца доброволно да се уреди спора между страните.

Счита, че неоснователно е отхвърлен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл. 263 от ГПК постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Въззиваемото дружество “ВИДЕКС” ООД, Сливен, чрез процесуалния си представител адв. М.Н.- САК оспорва въззивната жалба и като я намира за неоснователна моли съдът да я остави без уважение. Счита, че съдът правилно приел, че представените фактури са негодни от външна страна, след като липсват  задължителните реквизити на първичен счетоводен документ съгласно ЗСч. от 2001 г. И стоковата разписка не можела да послужи за доказателство, след като и тя не отговаряла на задължителните реквизити за редовен от външна страна документ. Липсвал подпис в графата за получател и не става ясно кое лице е получило стоката и дали последната изобщо е получавана от някого. В представената  по делото обратна разписка- известие за доставяне липсвали данни какво точно е доставено между двете дружества. Посочва, че приетата от съда и неоспорена от страните  съдебно икономическа експертиза не установила да са доставени бетоновите изделия.

Във въззивната жалба и в отговора по нея няма направени доказателствени и процесуални искания.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Въззивникът е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

В с.з., редовно призован въззивникът, чрез управителя си В.Д.А. поддържа жалбата и моли съдът да се съобрази с писменото становище, изготвено от пълномощника адв. Ю.К. от АК Сливен. Обосновава се с факта, че  записванията в счетоводствата на двете дружества съвпадат като размер и този факт бил напълно игнориран от съда който приема, че не е доказано съществуването на основанието за плащане на цената.

Въззиваемата страна, чрез адв. Н., като намира жалбата за неоснователна моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Не било спорно, че между страните съществуват други търговски отношения, поради което плащането на някаква сума не може да се отнесе към погасяване на задължение по някоя от приложените неподписани фактури. До 2006 г., съгласно чл. 7, ал.1, т. 6 от Закона за счетоводството изрично се иска подпис, за да са формално изрядни първичните документи, а в двете фактури липсват такива. Макар и неформална сделката- продажба по чл. 318 от ТЗ, но от доказателствата не ставало ясно “кой представител е заявил и поръчал изработката на тези неща”. От представените доказателства било установено, че управител на дружеството е д-р И.С., но в документите фигурира друго име- това на Д.Д.. В съда имало четири висящи дела на пълномощник Д.Д., който е изключен като съдружник и против него имало две прокурорски проверки. Настоява, че фактурите са неистински.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да го отмени в частта, в която изцяло е отхвърлен иска с правно основание чл.327, ал.1 във връзка с чл. 318 от ТЗ за сумата 4144 лв., представляваща неплатена цена по търговска продажба на закупени стоки по фактури № 40404/24.02.2004 г. и 40430/27.02.2004 г. и в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД, като  акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва на сумата 1769.56 лв. от обща претенция  от 2598.75 лв. и в частта за разноските.  

Въззивната инстанция констатира:

Предявени са обективно съединени искове: за сумата 4144 лв., представляваща цената на продадени и незаплатени стоки- бетонови изделия, с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 318 от ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и за сумата 2960 лв., с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва.

Ищецът, чрез управителя В.А.  в исковата си молба твърди, че за закупените от ответното дружество от него стоки- бетонови изделия по фактури № 40404/24.02.2004 г. и 40430/27.02.2004 г. за по 3552 лв. всяка по първата фактура заплатило сумата 2960 лв. и останало задължено за 592 лв. и не е заплатило цената по втората. Останал задължен за двете в общ размер от 4117.50 лв. Моли ответника да бъде осъден да заплати посочената главница, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане и претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата до завеждане на иска- 2598.75 лв. Прилага посочените фактури- без подписи и справка вземания и задължения на дружеството ответник към дружеството ищец за периода 01.01.1996 г. до 13.09.2007 г.; покана за доброволно плащане от 14.09.2007 г. с обратна разписка от 01.10.2007 г., отправена към ответника.  

С отговора си на исковата молба ответното дружество “ВИДЕКС” ЕООД, Сливен оспорва исковите претенции като твърди, че не е установено наличието на твърдените договорни отношения. От фактурите не можело да се направи необходимия извод какви са поетите между страните задължения. Посочва, че представените фактури не притежават всички необходими реквизити съгласно ЗСч. и няма доказателства те да са приети от дружеството. Липсвали доказателства свързани с изпълнение на твърдения договор от страна на ищеца. Искът за присъждане обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД бил недопустим и неоснователен. Намира, че след като не е установена изискуемост на твърдените задължения, не би могло да се претендира и обезщетение за забава. От приложената обратна разписка не можело да се направи извод, че поканата за заплащане на задължение е получена от дружеството.

В с.з. пред първата инстанция ищецът, чрез пълномощникът си  адв. Юл. К. поддържа исковете и искането за изслушване на икономическа експертиза, като с оглед възражението на ответната страна за давност по отношение обезщетението за забава поставя и допълнителен въпрос към експерта  да изчисли размера на  “тъй наречената мораторна лихва” за три години назад, считано от предявяване на иска- за непогасената по давност част от иска.

Ответната страна, редовно призована, представлявана от адв. Вълчанов от САК, а впоследствие от адв. Н.  оспорва предявените искове по основание и по размер. Прави възражение за погасителна давност по отношение обезщетението за забава в случай, че съдът уважи основния иск. Твърди, че посоченото като материално отговорно лице Д.Д. никога не е управлявало дружеството “ВИДЕКС” ООД и в последствие ЕООД с правоприемник и управител И.С.. Оспорва стоката по фактурите да е поръчана и получена от ответника. Била налице неперфектна сделка. Претендира присъждане на разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Дружеството ищец съставило две фактури № 40404/24.02.2004 г. и 40430/27.02.2004 г. /л. 6 и 7/ за продажба на бетонови изделия по 3552 лв. всяка, с купувач “ВИДЕКС” ООД.  Фактурите не са подписани от купувач- представител на ответното дружество. На бланката на всяка от тях за получател е изписано името на съдружника от преобразуваното дружество “ВИДЕКС” ООД Д.Д., което вече е ЕООД, с управител и едноличен собственик И.Й.С., видно от У-ние за актуално състояние- л. 4. В удостоверението е отразено и това, че има запорирани 250 дяла по 10 лв. на обща стойност 2500 лв. на Д.Д. по обезпечителна заповед от 01.08.2008 г. за спиране вписване на промени на обстоятелствата, касаещи “ВИДЕКС” ООД.

Според икономическата експертиза ответното дружество /по правоприемство ЕООД/ заплатило сумата 2960 лв.  на ищеца по първата фактура на 01.02.2005 г. и останало задължено по нея 592 лв. и не е заплатило цената по втората и останало задължен за двете в общ размер от 4117.50 лв.

Първоначалната и допълнителна експертизи,  изслушани и приети в с.з. от съда приема наличност на задължение от 4144 лв. Установил, че посочените фактури са заведени в счетоводството на ищеца. Включени са в дневниците за продажби и информацията е подадена в ТД на НАП Сливен. В.л. приема, че въпросните фактури са осчетоводени в двете дружества и сумата се води като вземане и задължение в двете дружества. Пояснява, че счетоводството на ответника “ВИДЕКС” ЕООД сменило счетоводния продукт, който ползва и при завеждането на нова база прехвърлило задължението и от оборотната ведомост /л.49/ било видно, че то съществува и се дължи на фирма “ДОМОСТРОЕНЕ” ООД. В счетоводството не се намерили дневниците за покупки по ДДС, Справка декларация по ДДС за месец февруари 2004 г., нито банковите извлечения. От счетоводството на ответника получил копия на фактурите. Определя законна лихва за задължение от 592 лв., считано от 24.02.2004 г. до 20.02.2009 г. в размер на 399.97 лв. и законната лихва върху сумата 3552 лв., считано от 27.02.2004 г. до 20.02.2009 г.- завеждането на иска в размер на 2399.74 лв.- общо лихва в размер на 2799.71 лв.

На поставената нова задача изчислява, че законната лихва, която е основен лихвен процент при БНБ плюс 10 пункта за неполучената сума при главница 592 лв., считано от 21.02.2006 г. до завеждане на иска е в размер на 252.80 лв. и за същия период главница от 3552 лв. е 1516.76 лв.- общо 1769.56 лв. Изчисленията направил с включения ДДС, който по двете фактури е по 592 лв.

В с.з. на 03.11.2009 г. експертът А.М., в чиято компетентност и добросъвестност съдът не се съмнява поддържа заключенията си и потвърждава, че констатирал, че е налице задължение по двете фактури общо 4144 лв. Посетил счетоводството на дружеството ответник. Не могли да намерят банкови извлечения за извършено плащане, защото си сменили счетоводния продукт, но се вижда задължение на “Домостроене” за същата сума в счетоводството.  на Към заключението си приложил Складова разписка № 76/27.02.2004 г./л.46/, от която се виждало, че някой е получил стоката, но не се знае кое е това лице /има само подпис, но не и цялостно изписване на име/. Подписа положен под графата на “Домостроене” бил за получател. Посочва, че Складовата разписка е вторичен документ, който също си има изисквания за реквизити и служи за вътрешна отчетност в самото предприятие, а Фактурата е първичен документ по Закона за счетоводството и представлява доказателство за осъществена сделка. Към 2004 г. било задължително фактурата да се подписва от получателя, съгласно ЗСч., а в случая няма подпис. В месеца, в който се издава фактурата трябва да се осчетоводи и било възможно да е станало директно осчетоводяване в счетоводството /без да е посочено в кое от двете/.  Според експерта е възможно ако една от фирмите е допуснала грешка изначало във фактурата, тази грешка да се отразява във всички последващи операции, включително и в подадената информация в Данъчното. В случая не е уточнено какво ще се получи в отразяванията на конкретен вид грешка отделно на ответника и отделно на ищеца. Не е посочено грешка допусната при ищеца отразява ли се в счетоводството на ответника и обратно и по какъв начин. Не е поставен такъв въпрос и няма записан отговор.

Липсват доказателства по делото, преди датите на съставяне на процесните фактури между страните да са сключвани търговски сделки. В Пълната Оборотна ведомост на дружеството ответник /л. 49/  към “Домостроене” ООД е записано само задължението в размер на 7104.00 лв. и дебит- заплащане на 2960 лв. и крайното задължение остава 4144.00 лв., като няма други отразявания за търговски взаимоотношения.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Първият обективно съединен иск е с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ , във връзка с чл. 318 от ТЗ за сумата 4144.00 лв.

Основният спор между страните е има ли сключен търговски договор за продажба на бетонови изделия и доставена ли е стоката. 

Съдът намира, че между страните е сключен търговски договор. Макар, че приложените като доказателства неподписани от купувача фактури 40404/24.02.2004 г. и № 40430/27.02.2004 г. /л. 6 и 7/ за продажба на бетонови изделия по 3552 лв. всяка и Складова разписка- л.46 да нямат самостоятелна доказателствена стойност  /въпреки че не е открито производство по оспорване за тях, но първите без изрично да са оспорени с отговора на исковата молба е посочено, че не притежават необходимите реквизити съгласно ЗСч., а Складовата разписка е вторичен документ за вътрешна отчетност в предприятието/,  налице са други доказателства установяващи и доказващи реално осъществяване на доставката на бетоновите изделия по количество и стойност.

Продажбата между двете дружества е неформална сделка и тя може да се докаже не само с изрядно изготвен първичен документ- фактура, съобразена с чл. 7 от ЗСч., но и с други доказателства. В случая такива са налице: Не само в счетоводството на ищеца- продавач сумата се води като вземане, но и в ответника- купувач  се води като задължение. В.л. е категорично, че  въпросните фактури са осчетоводени в двете дружества. Фактурите, макар и без подпис от купувача се намират и при двете дружества. Задължението се води и по Пълната оборотна ведомост на ответника- купувач- л. 49.  В нея в отделни графи са изписани стойността на бетоновите изделия по двете фактури- общо 7104 лв., изплащането на сумата 2960 лв. и оставащото задължение от 4144 лв. Голословно остава твърдението на пълномощника на ответника, че сумата 2960 лв. е изплатена на ищеца по друга търговска сделка. Липсват доказателства в тази насока, включително и в самата оборотна ведомост.  Освен това възражението дали има или не покана за плащане и получена ли е тя не следва да се обсъжда, след като съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая липсват доказателства за други уговорки.

Отразяването на задължението в Пълната оборотна ведомост доказва и факта, че продадените бетонови изделия реално са предадени и са получени от купувача.

Няма доказателства да е допусната грешка в счетоводството на ищеца продавач, която по някакъв начин да се е отразила в счетоводството на ответника купувач и заради нея да има отразяване в Пълната оборотна ведомост на задължението от 4144 лв. Такава евентуална грешка не може само да се предполага, но следва да се докаже.

По делото няма представени доказателства за актуалното състояние на “ВИДЕКС” ООД преди преобразуването му в ЕООД и изключването на съдружника Д.Д. и кога е станало това. Въпреки това новообразуваното дружество приема активите и пасивите на преобразуваното. След като е доказано приемането на стоката според документацията на ответника, без значение е дали бивш съдружник фигурира  върху бланката на фактурите и кое точно е лицето направило поръчката и получило изделията.

Според чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Липсват доказателства, установяване извършване на плащането в неговия пълен обем, а е налице частично плащане. В тежест на купувача е да докаже, че е извършил плащането, след като стоката е получена.  Като не е доказал това, съдът приема, че искът е основателен и доказан в пълен размер. Дължимата сума, като главница, представляваща стойността на незаплатената част от стоките е 4144 лв. и съдът ще присъди  сумата.

Вторият обективно съединен иск е с правно основание чл. 294, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за сумата 2598.75 лв. По основание е основателен. Той е акцесорен и зависи от уважаване на главния иск. Според чл. 294, ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В доказателствата по делото и в приложените фактури липсват други условия и уговорки, поради което важи принципът, че лихви се дължат. Налице е парично неизпълнение и обезщетението е в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като е направено възражение за изтекла погасителна давност и съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД , според която вземанията за обезщетения и за лихви се погасяват в тригодишен срок, като съобрази икономическата експертиза намира, че исковата претенция е основателна и доказана до размер 1769.56 лв., а до пълния размер, като неоснователна ще отхвърли.  

Настоящият състав не приема приетата от СлРС фактическа обстановка, че не е доказано доставянето на стоката и оттам и правните изводи за неоснователност на главния иск.

С оглед приетото, настоящата инстанция, като намира обжалваното решение в частите, в които са отхвърлени исковете за сумата 4144 лв., с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 318 от ТЗ и до размер на 1769.56 лв. на иска с правно основание чл. 294, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и в частта на присъдените разноски над 196.71 лв. за неправилни и незаконосъобразни, ще отмени решението в посочените части. Вместо това ще присъди сумата 4144 лв. главница, представляваща стойността на закупени и незаплатени стоки и обезщетение за забава в размер на 1769.56 лв., като присъди разноски, съобразно уважената част от исковите претенции на ищеца в размер на 951.57 лв.   

Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски.

Пред двете инстанции ищецът- въззивник направил разноски в общ размер 1085 лв., а въззиваемото дружество- ответник- 1600 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца- въззивник му се дължат, съобразно уважената част от иска и следва да му присъдят разноски в размер на 951.57 лв. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника- въззиваема страна следва въззивникът да заплати разноски в размер на 196.71 лв. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.   

По тези съображения, съдът

                                                         

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 143/13.03.2008 г. по гр.д. № 5729/2007 г. на Сливенски районен съд в ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлен като неоснователен предявения иск за сумата 4144.00  лв., с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 318 от ТЗ ; В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН до размер на 1769.56 лв. иска с правно основание чл. 294, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД И В ЧАСТТА на присъдените на “ВИДЕКС” ЕООД, Сливен разноски над 196.71 лв., като  неправилно и незаконосъобразно.

Вместо това:

ОСЪЖДА “ВИДЕКС” ЕООД, с ЕИК – 119063122, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. м.” № *, ап. *, представлявано от управителя  И.Й.С., с ЕГН- ********** да заплати на “ДОМОСТРОЕНЕ” ООД, със седалище и адрес на управление и дейност гр.С., с ЕИК 829006429, представлявано от управителя В.А.,***44.00 /четири хиляди сто четиридесет и четири/ лв., с включен ДДС, представляваща продажната цена на закупени стоки по фактури № 40404/24.02.2004 г. и 40430/27.02.2004 г. /л. 6 и 7/ за продажба на бетонови изделия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2009 г. до окончателното й изплащане

И обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 1769.56 /хиляда седемстотин шестдесет и девет лв. и 0.56 лв./ лв., считано от 21.02.2006 г., изтекла до датата на завеждане на исковата молба 20.02.2009 г., както и

РАЗНОСКИ по делото за двете инстанции, съобразно уважените части от исковите претенции  в размер на  951.57 /деветстотин петдесет и един лв. и 0.57 лв./ лв.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ оставя решението в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: