Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  26.03.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шестнадесети март и  през две хиляди и  десета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА     

                                                                          СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 

 

при секретаря Е.Х. и с участието на прокурора  ………… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело №  89 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258, във вр. чл. 317от ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на двете страни по спора.

Предмет на жалбите е Решение № 1094/05.01.2010г., постановено по гр.д. № 4918/2009 г. на РС – Сливен, с което е осъден М.И.Р. *** с ЕГН ********** да заплати на М.М.Р. *** ЕГН ********** месечна издръжка от 100 лв., считано от 17.11.2009г. до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно  заведение, но не-повече от навършване на 20 годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане, като иска до пълния размер  260 лв. - отхвърля като неоснователен.

Оставя без разглеждане като процесуално недопустим предявения иск по чл. 144 от СК за заплащане на издръжка в размер на 260 лв., считано от 05.11.2009 г. до 17.11.2009 г. и прекратява производството по гр.д. № 4918/09 г. на РС – Сливен в тази му част. Осъдена е М.М. да заплати на М.Р. разноски в размер  на 276.92 лв. Осъден е М.И.Р. да заплати на М.М. разноски по делото 38.46 лв.,  като и д.т. в размер на 48 лв. Допуснато е предварително изпълнение на решението, в частта относно издръжката.

1.Ищцата  М.М. е обжалвала   решението в частта, с която е оставен без разглеждане иска за присъждане на издръжка от 05.11.2009 г. / датата на която е навършила пълнолетие / до 17.11.2009 г., датата на подаване на исковата молба, като недопустим и е прекратено производството по делото в тази част. Обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен иска й за издръжка в размер над 100 лв. до 260 лв., считано от датата на навършване на 20 годишна възраст и моли да се отмени и тази част. Навежда доводи, че решението е неправилно постановено при непълнота на доказателствата и в противоречие на материалния закон. Навежда доводи, че бащата е с висока пенсия – 509.86 лв. Има задължение към брат й И., който е роден на ***г. Бащата живеел в наследственото си жилище в гр.Ямбол и неплащал наем.  Моли да се отмени решението в обжалваните части, включително и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото на баща си в размер на 276.92 лв. за адвокатски хонорар.

          Същото становище изразява и по съществото на спора. Моли да бъде уважена жалбата й, включително и в частта за разноските.

2.В жалбата на М.И.Р. – ответник се твърди, че обжалваното решение е необосновано защото съдът не коментирал, че той  има задължение към още едно дете, брата на ищцата И.М. Р., който посещава занимални и не бил обсъдил факта, че ищцата не е доказала, че посещава курс по география и следва да заплати 1 400 лв. за това, но счита, че този курс не е задължителен за нея и той няма задължения да го плаща. Сочи, че имал задължения, които съдът не взел предвид и реалните му доходи били много малки и имал заеми към ОББ и заеми от брат си и приятели, които следвало да връща. Счита, че неправилно РС е приел, че може да плаща такава голяма издръжка от 100 лв. месечно „ без особени затруднения”. Следвало да се вземат предвид и доказателствата, че той има кредити, теглени от банката. Моли да се отмени решението изцяло в осъдителната част като незаконосъобразно, противоречиво, едностранчиво и претендира разноските по делото за двете инстанции.

Същото становище поддържа и по същество, чрез процесуалния си представител адв. К.. Сочи, че ищцата живее в семейното жилище и не плаща наем, а майката има по-големи доходи от бащата и моли да се отхвърли иска й за присъждане на издръжка изцяло.

 

Жалбите  са  депозирани в законния срок, от надлежни страни, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав, съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че жалбоподателят – ответник е пенсионер, с месечна пенсия в размер на 509.86 лв. / арг. Удостоверение от НОИ, лист 32 от гр.д. № 4918/09 г. на РС – Сливен/. Ищцата е негова дъщеря, която на 05.11.2009 г. е навършила 18 годишна възраст и  е ученичка на МПГ „Добри Чинтулов” Сливен. Живее с майка си П. Р., която се грижи за нея и брат й И.М. Р.          , на който ответника като баща, също заплаща издръжка вразмер на 70,00лв. месечно.

Родителските права спрямо децата М. и И. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка, от която с решение постановено по гр. 459/07 г. на ОС – Сливен е съответно 50 и 40 лв. Жалбоподателят – ответник се е задължил да плаща на ищцата, със съгласието на майка й като законен представител, месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 01.09.2009 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване,  ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. /арг. съдебна спогодба от 19.10.2009 г. одобрена по гр.д. № 3830/09г. на РС-Сливен/.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е с посочено правно основание чл. 144 от СК / в сила от 01.10.2009г./, за присъждане и издръжка на пълнолетната ищца, която учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст. Ищцата няма доходи и имущество, от което да се издържа. Родителите й могат да дават издръжка, без  „ особени затруднения”

В конкретния случай се приема, че предявения иск за присъждане на издръжка на непълнолетно дете е основателен и следва да бъде уважен. Родителите на ищцата следва да осигурят издръжката й за срока на обучението й в средния курс на обучение.

При определяне размера на месечната издръжка, съдът съобрази следните факти: Родителят, спрямо когото е предявен иска за издръжка,  бащата – ответник, в конкретния случай е пенсионер. Той има задължение за издръжка на още едно дете, което е непълнолетно – брата на ищцата И..

Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, за да определи размера на издръжката, съдът следва да констатира наличието на следните предпоставки – лицето, което претендира издръжка да учи в средно учебно заведение, редовна форма на обучение, да не е навършило 20 години и да няма възможност да се издържа от доходите си или от използване на друго имущество. Заедно с това, кумулативно следва да бъде налице условието, тази издръжка да не съставлява „особено затруднение за родителя”. При определяне на  издръжката на пълнолетната дъщеря, съдът следва да има предвид не само разбера на тази издръжка,  а  да се съобрази с факта, че този родител, от който се търси издръжката, има задължение за издръжка и към друго дете, което е непълнолетно. „Това е необходимо, защото, макар и от един и същ ред, ненавършилите пълнолетие деца имат предимство пред пълнолетното дете. То се взема предвид и за елемента „особено затруднение”./арг. Р № 1556/1977г., по гр. д. №428/77г. ІІ, ГО, ВС на РБ/.

І. По жалбата на ищцата

1.Ищцата е редовна ученичка в средно учебно заведение, няма лични доходи, с които да се издържа, не притежава движими или недвижими имущество, от които да получи доходи за своята издръжка. Двамата родители имат възможност да дават определен размер издръжка. В конкретния случай се приема, че без особени затруднения бащата може да предостави на ищцата месечна издръжка в размер на сумата от 130 лв., която ще се изплаща до прекратяване курса й на обучение в средно учебно заведение и най-късно до навършване на 20 годишна възраст.

При определяне размера на издръжката съдът съобрази, че месечния доход на бащата е в размер на 509.86 лв. като съобрази и факта, че той дължи издръжка и на друго непълнолетно дете – брат на ищцата. По гр.д. № 3038/2009г. на РС Сливен ответникът се е съгласил и задължил, да заплаща по 70,00лв. месечна издръжка за И.М. Р. с ЕГН **********, считано от 01.09.2009г. до навършване пълнолетие на това дете.

Приема се, че от получаваната пенсия, бащата може да отделя по 200,00лв. месечно и  да заплаща на пълнолетната си дъщеря общо по 130,00лв. на месец. до този размер на издръжка – 130 лв. за посочения период бащата може да дава на ищцата без особени затруднения.

Твърдението на жалбоподателката – ищца, че решението в частта, с която е отхвърлена претенцията й   за присъждане на месечна издръжка над сумата 100  до 260 лв. е неправилно и незаконосъобразно,  не се споделя от тази инстанция, над размер на сумата от 130, до 260 лв..

2.Правилно и  обосновано е твърдението на ищцата, че решението в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима претенцията ,в частта на предявения иск по чл.144 от СК за заплащане на издръжка за минало врече, считано от 05.11. до 17.11.2009 г. и е прекратено производството по делото в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено. РС Сливен не е отчел, че в случая издръжка за този период  не е била присъдена, но нуждата от такава е била налице. В трайната си практика ВКС приема, че след като материалноправните предпоставки за присъждане на издръжка са на лице, то в съответствие с разпоредбата на чл. 149 от СК/респ. чл.87 от СК отм./, е следвало да присъди исканата издръжка от 05.11.2009г. до настъпване основание за прекратяването й. /арг. чл. 149 СК, ППВС №5/1970г., т.21която не е променена и Опр. № 393/08.07.2009г., ІV ГО, ВКС/.

3. В частта за разноските

Видно от пълномощно по договор за правна защита и съдействие 000019203 от 03.12.2009 г. бащата е заплатил 450 лв. Съгласно разпоредбата на Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения по дела с имуществен интерес от 1000 до 10 000лв., се заплаща -150,00лв. и 1% за горницата над 1000лв. При това положение, за защита на ответника  законодателят е определил и следва да се определи сумата 150,00 плюс – 52,40лв. или общо 202,40лв. /260,00 х 24 = 6240/. Като е заплатил в повече ответника не следва да търси от ищцата разноски по делото. Претенцията е с правно основание чл.144 от СК, за издръжка и ищцата няма доходи, от които да заплаща на баща си разноски по делото. Съобразно уважената част от иска, на ответника следва да се присъди сумата от 101,20лв., а решението в частта, с която е присъдена сумата 276,92лв, за разноски, да се отмени над сумата 101,20лв.

 Претенцията е за издръжка, ответникът дължи допълнителна  д. такса върху присъдената сума и следва да бъде осъден да заплати допълнителна д. такса в размер на  още 50,00лв.по сметка на ОС Сливен.

ІІ. По жалбата на ответника:

Твърдението, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли,  е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото.

Приема се, че жалбата на ответника против постановеното по   делото решение в частта му, с която е осъден да заплаща на дъщеря си М. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 17.11.2009г. до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, но не повече от навършване на 20 годишна възраст, е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: Категорично е установен по делото размера на пенсията, която бащата получава 509.86 лв. Установено е , че той дължи издръжка на непълнолетното си дете И. – 70,00лв. При това положение сумата от 130 лв. месечно за посочения период от време се приема, че той може да дава на дъщеря си издръжка без особени затруднения, на него остава сумата от 309,00лв. месечно. Тази сума е по-голяма от минималната заплата в държавата и е достатъчна за месечната му издръжка.

Обстоятелствата, които са наведени в жалбата, че бащата е вземал потребителски кредит през 2007 и 2008 години по договори за банков кредит и заеми от физически лица, са неотносими към задълженията му за издръжка към децата му. Те са ирелевантни за спора. Той е пълнолетен, трудоспособен, може да преценя  нуждите – своите и на децата си и след това да предприема действия, които да не го затрудняват да изпълнява, първо родителските си задължения и после останалите  си нужди.

Факта, че по свое желание бащата сключва договори за банкови кредити не може да мотивира извод, че той не следва да дължи издръжка, която законодателят е предвидил за пълнолетната си дъщеря за посочения в обжалваното решение период. Заедно с това, единия от заемите му по договор за банков кредит от 20.09.07г. е приключил на 31.01.2009г. и по него той не дължи суми към банката. По представения по делото запис на заповед от 07.09.2009 г.  фактически няма данни, че е получена сумата по същия. Заедно с това твърдението, че жалбоподателя живее под наем и към настоящия момент заплаща наем, не е установено по делото по категоричен начин. Законодателят изрично е предвидил, че лицата, които  имат право на  издръжка, на първо място е поставил децата. / арг. чл.141 т.1 от СК, в сила от 01.10.2009г./,   

РС – Сливен правилно е приел, че жалбоподателя без особени затруднения следва да заплаща издръжка и на пълнолетната си дъщеря за посочения период, но неправилно я е определил  до   размер на сумата от 100,00лв. месечно.

 Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решение, които са съобразени, както с общите правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между родители и деца, с трайната практика на съда, по този род дела, така и с всички, представени и събрани по делото доказателства. 

При образуване дело за издръжка ищците са освободени от заплащане на дължимата държавна такса. В този аспект, ищцата е освободена и  не следва да заплаща д. такса. / арг. чл. 83, ал.1, т. 2 от ГПК./.

Жалбоподателят – ответник М.Р. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Сливен допълнителна д.такса в размер на 50,00лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

          ОТМЕНЯ решение № 1094/05.01.2010 г., постановено по гр.д. № 4918/09 г. на РС – Сливен в частите, с които:

Е осъден М.И.Р. *** с ЕГН ********** да заплати на М.М.Р. *** ЕГН ********** месечна издръжка от 100,00 лв., НАД сумата 100,00 /сто/лв. ДО  130,00/сто и тридесет/ лв.,   считано от 17.11.2009г., до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, но не повече от навършване на 20 годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане,     В ЧАСТТА, с която 

          - Е ОСТАВЕН без разглеждане, като процесуално недопустим , предявения иск по чл. 144 от СК за заплащане на издръжка в размер на 260 лв., считано от 05.11.2009 г. до 17.11.2009 г. и Е ПРЕКРАТЕНО производството в тази му част, както и в ЧАСТТА, с която

 Е ОСЪДЕНА  М.М.Р. да заплати на М.И.Р. разноски по делото в размер над сумата 101,20лв. до 276.92 лв.и вместо това

 

ПОСТАНОВАВА:

 

ОСЪЖДА М.И.Р. *** с ЕГН ********** да заплаща на М.М.Р. ***, ЕГН **********, месечна издръжка от   ОЩЕ   30,00 /тридесет/ лв.,   СЧИТАНО от 17.11.2009г., до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, но не повече от навършване на 20 годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА М.И.Р. *** с ЕГН ********** да заплаща на М.М.Р. *** ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130,00/сто и тридесет/ лв.,   СЧИТАНО от 05.11. 2009г до 17.11.2009г., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, както и сумата от 11,54 лв. разноски по делото за тази инстанция.

 

ОСЪЖДА М.И.Р. *** с ЕГН **********,  да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен допълнителна държавна такса в размер на сумата  50,00лв., както и 5,00лв. при служебно издаване изпълнителен лист за тази такса.

 

ОСЪЖДА на М.М.Р. *** ЕГН ********** да заплати на М.И.Р. *** с ЕГН **********, разноски по делото за двете инстанции в размер на сумата 101,20лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението може да бъде обжалвано в месечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на Република България .

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                  

ЧЛЕНОВЕ: