Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 10.03.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито

заседание на десети март, през две хиляди и десета година,

в състав:                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                          

                                          ЧЛЕНОВЕ:                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                           

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА гр.д. № 90/2010 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по жалба срещу Разпореждане от 19.01.2010 г. на ДСИ при СлРС по изп.д. №2226/2007 г. по описа на СИС при Сл.РС, с което е отказано на взискателя да уважи молбата му за продължаване на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ на същото изпълнително производство от ЧСИ Т.Д. с рег. № 801, с район на действие Окръжен съд, гр. Бургас. В частната си жалба жалбоподателят “БДЖ- Товарни превози” ЕООД, гр. София, чрез ю.к. Х. твърди, че в сочената норма няма посочен ограничителен критерий висящността на изпълнителното производство да се прилага и има предвид до влизане в сила на закона за ЧСИ. Единственото посочено от законодателя изискване е делото да е висящо, да произтича от взискателя, който да посочи на кого възлага продължаването на процесуалните действия. В този смисъл посочва практика на съдилища- Р. №20 от 29.10.2008 г. на ОС Велико Търново по в.ч. гр.д. № 1031/2008 г. и Р. № 25 от 2.06.2009 г. на ОС гр. Перник по гр.д. № 388/2009 г.

Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и като върне делото на ДСИ да му укаже да извърши следващите се съдопроизводствени действия относно продължаване изпълнителното производство от ЧСИ Т.Д. с рег. № 801, с район на действие Окръжен съд, гр. Бургас.

Ответниците по жалбата в дадения им срок не са представили писмено възражение против нея.

ДСИ С. С. в изготвените си мотиви заявява, че според §3 от ПЗР на ЗЧСИ само изпълнителното производство, образувано пред ДСИ до влизане в сила на закона- 01.09.2005 г. може да  бъде продължено от частен съдебен изпълнител. Този параграф създавал временна привилегия само на тези, които не са можели да извършат избор, когато е започвало изпълнителното производство. Това правило било с временен характер, като ще се изчерпи след физическото изчерпване на количеството производства, отговарящи на условията на §3. Позовава се с практиката на СлОС- Р. № 106/24.03.2008 г. по ч. гр.д. № 203/2008 г. на СлОС.

От доказателствата по делото, съдът констатира, че по молба на взискател “БДЖ- Товарни превози” ЕООД, гр. София срещу длъжниците С.С.В. и С.С.И.,*** с приложен изпълнителен лист от 12.09.2007 г., издаден по НОХД № 1837/2006 г. на СлРС за задължение от 2097.70 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2006 г. до окончателно изплащане на сумата е образувано изпълнително дело № 2226/2007 г. на ДСИ С. С. при СИС на СлРС. В течение на производството двамата длъжници се намирали в затвора гр. Бургас, но са освободени и към момента се намират на адресите си в гр. Сливен. И. е освободен на 08.12.2008 г. Не са погасявали задълженията си.

Към момента на подаване на молбата изпълнителното производство не е било приключено по някой от предвидените в закона способи. С разпореждане от 19.01.2010г. ДСИ отказал да уважи молбата, като се мотивирал с това, че цитираната разпоредба касае само изпълнителните производства, образувани до влизане в сила на ЗЧСИ – 01.09.05г.

Жалбата против това разпореждане е подадена до СлОС чрез ДСИ от страна на взискателя на 04.02.10г., според пощенското клеймо.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящата инстанция формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но неоснователна и следва да се остави без уважение.

Продължаването на изпълнително производство, започнало пред ДСИ, от ЧСИ, е възможност, предвидена само и единствено за един неопределен, но  опредляем, преходен период от време, и има приложение само по отношение на тези изпълнителни производства, които, в съС.ие на висящност, попадат в обсега на действие първоначално на ГПК /отм./, а по-късно – и на ЗЧСИ. Доколкото към момента на образуването им приложимата норма на ГПК /отм./ е предвиждала ултимативно, че изпълнителните действия се извършват от ДСИ, а по-късно приетата норма на ЗЧСИ допуска алтернативност – въвежда равностойни функции и за ЧСИ, законодателят е предприел стъпки както за уреждане на “заварените положения”, така и за осигуряване на възможност за избор на взискателите, които все още са неудовлетворени. След като такава опция  е предвидена занапред – след влизане в сила на ЗЧСИ от 01.09.05г. – за всички взискатели, т.е. те могат да решат преди образуване на изпълнителното производство към кой вид съдебен изпълнител да отправят молбата си за това, ЗЧСИ е осигурил привилегията на избора да се предостави и на взискателите по висящите производства. Естествено е, че това са висящи – тоест започнали и несвършени изпълнителни производства, към момента на влизане в сила на ЗЧСИ – 01.09.05г. Именно заради това и систематичното място на нормата е в преходните и заключителни разпоредби на закона – с оглед временния характер на правилото, чието приложение ще се изчерпи след физическото изчерпване на количеството производства, отговарящи на тези условия. Не може да се приеме, че нормата е приложима и за случаите, когато изпълнителното производство е образувано след влизане в сила на ЗЧСИ – както по изложеното съображение /в такъв случай мястото на нормата щеше да е в същинската част на закона, където се регламентират правата и задълженията на ЧСИ/, така и поради това, че след този момент, при едновременното съществуване на двете конкурентни възможности, правото на избор взискателят може и е длъжен, да упражни преди да подаде молбата за започване на изпълнителното производство. Веднъж направен, този избор е окончателен. Законодателят не е предвидил възможност за повторен такъв /за промяна на първоначалния/. Както се посочи вече, разпоредбата на пар. 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, създава временна привилегия само на тези, които не са можели да извършат избор, когато е започвало изпълнителното производство, а то още не е приключило, когато изборността е въведена като възможност въобще.

Ето защо настоящият състав счита, че съдебният изпълнител правилно е привел фактическата обстановка към правната норма и е постановил законосъобразно разпореждане, като не възприема изразеното в посочените решения на ВТОС и на ОС Перник становища.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 19.01.2010 г. на ДСИ С. Т. С. при СлРС по изп.д. №2226/2007 г. по описа на СИС при  СлРС, с което на основание § 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ е отказано продължаване на изпълнителното производство по същото дело от частен съдебен изпълнител, като законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

ЧЛЕНОВЕ: