РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 18.03.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТИНА МАРЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ *1 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на 196 и сл. от ГПК /отм./

Развива се след постановяване на Решение № 558/2009 година, по касационно гражданско дело № гр. д. № 1700/2008 година , по описа на I отд. отделение на ВКС на РБ, с което е отменено въззивно решение № 296/ 16.01.2008 год. на Сливенски окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 556/2007 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В мотивите на отменително решение ВКС на РБ приема, че без да са доказани предпоставките на чл. 108 ЗС , искът на„ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД е уважен. За да бъде реализирана защитата на правото на собственост с осъдителния иск по чл. 108 ЗС , ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и пряко доказване факта, че е собственик на имота и че ответникът упражнява фактическата власт по отношение на същия, без правно основание. Необосновани са били изводите на съда и досежно недоказаността на придобивното основание на ответниците, че държат имота на надлежно правно основание. Изясняването на този въпрос е от изключително значение с оглед на възникналата конкуренция на права, която следва да се реши с оглед момента на придобиване на правото на собственост от страна на ответниците.

Обжалвано е Решение № 172/23.03.2007 год. по гр.дело № 1544/2006 год. на СлРС/ поправено по реда на чл.192 ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./ , с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Геостройкомплект” ЕООД- гр.Х. против М.П.С. и Д. Й.В., ревандикационен иск по чл.108 от ЗС с предмет недвижим имот находящ се в землището на гр.Сливен, представляващ ПИ№ 2861344 с площ от 224 кв.метра, обособен като самостоятелен имот от ПИ № 2860202, при граници: изток ПИ№ 2860040 и запад- ПИ № 2869344, север 2861857.

Представеният НА Nо 45/1968 година С.Т.К. е признат за собственик на основание давностно владение на овощна градина и лозе в землището на гр. Сливен, м.”Сефер бунар” с площ от 4 000 кв.м., при описаните граници, не е коментиран по делото,респ. Nо 127/1968 година, а доколкото е прието за безспорно, че е налице последващо отчуждаване на терени/ в т.ч. и процесния като част от собствеността на праводателя С.К. / по силата на посоченото ПМС 56/94 година , съдът не е обсъдил релевираното възражение на ответниците по иска, че отчуждителната процедура не е завършила, поради липсата на обезщетяване на собствениците и имота никога не е бил предаван на посоченото предприятие за стопанисване и управление, което обстоятелство прави невъзможно наличието на имота към момента на преобразуването във фактическа власт на праводателя на търговското дружество- ищец.

Въззивната инстанция по указание на ВКС съдът е оставил исковата молба без движение и в дадения от съда срок ищецът в първоинстанционото производство „Геостройкомплект” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Х.  ул.”6-ти с.” № * ап.*, представлявано от управителя Х. П. Х.в е уточнил исковата претенция, като предявило срещу М.П.С. и Д. Й.В. ревандикационен иск относно поземлен имот № 2861344 с площ от 224 м , намиращ се в м. „Орта синур" на селищно образувание „Изгрев" в землището на гр. Сливен.

Основанието на претендираното право на собственост е придобиването на имота въз основа на чл.17а от ЗППДОП (отм.).

В жалбата си до съда въззивника  „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Твърди, че неправилно районния съд е приел, че по делото не са събрани доказателства , които да установяват факта , че М.П.С. и Д. Й.В. „все още” владеят имота и че това владение е лишено от правно основание. Тези факти били от съществено значение, тъй като твърдението в исковата молба не е опровергано и след като въззивната страна „Геостройкомплект” ЕООД е собственик на процесния имот, не е доказано че въззиваемите М.П.С. и Д. Й.В. да владее имота.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което уважи предявения иск.

В съдебно заседание, въззивната се представлява от адв. З.О., като процесуален представител на въззивната страна, поддържа жалбата си.

В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от процесуален представител по пълномощие адвокат Г.М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на закона, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Въззиваемата страна „Геостройкомплект" ЕООД е правоприемник на „ДФ „Редки метали „-Бухово , която е дъщерна фирма на „Георесурс” с подразделения „Минно строително предприятие” „Миньор” Сливен, Геологопроучвателно предприятие „Марица” Хасково, Геопроучвателно предприятие „Западна Тракия” с.Калековец Пловдивска област, Геопроучвателно предприятие „Тунджа” с.Орловец обл.Бургаска, с Решение № 3921/31.11.1991 год. по фирмено дело № 2852/91 год. по описа на Сливенски окръжен съд.

Въззиваемото дружество поема всички активи и пасиви на Държавна фирма „Редки метали”-Бухово по баланса за 31.03.1991 год. , заедно с други права и задължения по разделителен протокол.

С Н.А. № 45/1968г. С.Т.К. бил признат за собственик по давностно владение на овощна градина и лозе в землището на гр. Сливен, м. "Сефер бунар" с площ 4 000кв.м., при описани в акта граници по имена на съседи.

Представено е по делото удостоверение от ГНС-Сливен с изх.№ *99/03.03.1969 год., от което е видно, че за нуждите на рудник „Сливен” се отчуждават имоти с обща квадратура 5 330,9 кв.метра и тези имоти се намират в местността „Сефир бунар”.  В това удостоверение под № 6 е отразено, че от С.Т.К. се отчуждава овощно градина-лозе 92 кв. метра при съответните граници и собственост на С.К..

През 1969 г., с разпореждане № 289/21.07.1969г. и протокол на комисия по чл. 13 от ПОИДОН, на Димитър Стефанов Копкалиев съгласно допълнението към протокола от същата дата, с което е констатирана допусната грешка в протокола по т.6 - относно собственика, първоначално посочен като Стефан Копкалиев, били отчуждени 92кв.м. в м. "Сефер бунар". С това РМС на няколко собственици в тази местност били отчуждени земи за нуждите на "Редки метали", била изготвена скица, очертаваща общия терен. По тази скица, както и към момента, по замерване на място, е налице разлика в площта между описанието й в протокола и отразената на скицата към протокола и във всички последващи карти и скици, като действително завзетата площ е в размер на 224 кв.м.

Целият образуван от отчуждените имоти терен, с площ от 39 650 кв.м. в м. "Сефер бунар", бил актуван като имот държавна собственост на основание чл. 81 от ПМС № 56/1994г. с АДС №8036/24.01.1995г., и бил предоставен на МСП "Миньор" - с. Сборище, рудник Сливен. МСП "Миньор", с. Сборище, е правоприемник на у-ние "Редки метали", Сливен въз основа на ПМС № *6/10.04.1967г., 18/25.01.1968г., 289/21.07.1969г. и удостоверение от 05.12.1966г. на ГНС-Сливен.

С разпореждане №22/23.09.1991г. на МС за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, от 01.10.1991г. фирма "Редки метали-Бухово" и дъщерните й фирми "Минмашремонт", София, "Георесурс", Бухово и "Похимет", с. Момино село, били преобразувани в еднолични търговски дружества, като новообразуваните дружества поемат активите и пасивите на фирмите, с чието имущество са образувани и определени с разделителния протокол.

През 1991 г., с решение от 31.10.1991г., в търговския регистър при СлОС е вписано ЕООД "Геостройкомплект", като дружеството поемало всички активи и пасиви на ДФ "Редки метали-Бухово", по баланса към 30.09.1991г. Към посочената дата по сметка 201 "Земи" в собственост на фирмата /подразделение МСП "Миньор"/са били 113 453 кв.м., включително в м. "Дълбоки дол" - 44 800 кв.м.

На въззиваемата е предадено на основание чл. 17а от ЗППДОП отм. недвижим имот с площ 84 450  кв.метра, по актове за държавна собственост АДС № 8036/95 год. и АДС № 8037/1995 год.

С Н.А.№125/1997г. Т. П. К. и С. Д. Г. продават на двамата въззиваеми М.П.С. и Д.Й.В., недвижим имот, представляващ - овощна градина от 1380 кв.м., в м. "Сефер бунар"в землището на гр. Сливен, представляващ имот планоснимачен № *344 VII ч., заедно със сезонна сграда, застроена върху 20 кв.м..

Липсват доказателства за начина на придобиване на имота от страна на праводателите - не е представен описания н.а .№228/1968г. Но в тази насока не се спори, че Т. П. К. и С. Д. Г. са собственици на мястото което са отчуждили.

Първият и единствен кадастрален плана на селищно образувание „Изгрев” в землищeто на Община гр.Сливен е изготвен в периода около 1989 год. В този план липсва имот с кадастрален № 2861344. Съществува такъв с № 2869344. Имот с кадастрален №2861344 се образува от имот № 2869344 , след допълване на кадастралния план на местността „Орта синур” с границите на имоти попадащи в новообразувания имот № 286202 със Заповед № РД-15-162/ 01.02.2006 год. на Кмета на Община гр.Сливен.

Частта от поземлен имот № 2869344 под № 2861344 е обособен в самостоятелен попада в новообразувания имот № 2860202 със цитираната по-горе заповед и е с площ 224 кв.метра. Този имот е идентичен с част от имот № 2860202.

Поземлен имот № 2861344 с площ от 224 кв.метра находящ се в землищно образувание „Изгрев” в землището но Община гр.Сливен е идентичен с част от новообразувания имот № 2860202.

Към 1991 год. имот с този номер  и площ не съществува . Не се установява сигурна връзка на процесния имот с терен отчуждаван за нуждите на ДФ”Редки метали” – Бухово. Липсват данни отчуждаванията да са приключили с въвод във владение върху евентуално отчуждени терени за нуждите на ДФ”Редки метали” и тези терени да са владяни от ДФ”Редки метали”

Имот № 2860202 е включен в капитала на въззивното дружество „Геостройкомплект” ЕООД. Със заповед № РД-11-11-126/16.06.2003г. на областния управител на област Сливен, било наредено отписване от актовите книги за държавна собственост АДС № 8036/24.01.1995г., касаещ терен от 39650 кв.м., който съставлявал новообразуван имот № 10202, кадастрален район № 286 по плана на новообразуваните имоти в м. "Андреева чешма", част VІІ, „Селищно образувание "Изгрев", землището на гр. Сливен.

Новообразуван имот № 10202 в м. "Андреева чешма", с.о. "Изгрев", по плана на вилна зона гр. Сливен, част VII, скица № 3252/2006г. Имотът бил включен в капитала на "Геостройкомплект" ЕООД-гр. Хасково.

Кадастралният план на м. "Орта синур", с.о. "Изгрев", землището на гр. Сливен, в която попада новообразувания имот № 2860202 е одобрен със заповед № РД-15-162/01.02.2006г. на кмета на община Сливен, допълнен с граници на имоти, попадащи в новообразувания имот. Към 1991 год. на кадастралната основа има само имот № *344.

Не се установява сигурна връзка на процесния имот с терен отчуждаван за нуждите на ДФ”Редки метали” – Бухово. Липсват данни отчуждаванията да са приключили с въвод във владение върху евентуално отчуждени терени за нуждите на ДФ”Редки метали” и тези терени да са владяни от ДФ”Редки метали”

От момента на закупуване на описания в н.а. №125/97г. имот двамата въззиваеми М.П.С. и Д. Й.В. ползват и владеят същия от 01.12.1997 год.

През 1989 год. за вилната зона на гр.Сливен е изработен кадастрален план, който не е обявяван и не е одобряван, там е заснет имот с планоснимачен № *344 с площ 1604 кв.метра. В момента имота е с идентификатор № 67338.406.298 със стар № 2869344.

Първият влязъл в сила план е планът за новообразуваните имоти одобрен със заповед № РД-01-009/08.01202 год. на Областния управител. Поземлен имот № 2861344 е отделен от поземлен имот № *344след допълване на кадастралния план на местността „Орта синур” сел. образувание „Изгрев” с граници на имота попадащи в новообразуван имот № 2860202. Това допълване е одобрено  със Заповед № РД-15-162/01.02.2006 год. на Кмета на община Сливен /Заключението на в.л. Б. л.135-137 от делото./

Спорът, предмет на въззивното разглеждане, е поставен за решаване с искова молба от 31.05.06г., подадена до СлРС от "Геостройкомплект" ЕООД - гр. Хасково, против М. П.С., като в последствие съдът е конституирал като ответник, в качеството му на съсобственик на процесния имот и Д.Й.В..

Иска се признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на индивидуализирания по-горе имот и те да бъдат осъдени да му предадат владението върху него.

С Решение № 172/23.03.2007г. по гр.д № 1544/06г. на СлРС /поправено по реда на чл. 192 ал.2 и ал. 3 от ГПК/, е отхвърлен като неоснователен предявения от "Геостройкомплект" ЕООД - гр. Хасково, против М.П.С. и Д.Й.В., ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, находящ се в землището на гр. Сливен, с.о. "Изгрев", м. "Орта синур", представляващ ПИ № 2864395 с площ от 1086 кв.м. В мотивите си е приел, че безспорно е установено, че правото на собственост върху имота принадлежи на ищеца, но не е доказано наличието на другите предпоставки - че ответниците го владеят без правно основание,

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими доказателства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви, поради и което ги кредитира изцяло.

При формиране на фактическите си констатации съдът се е ползвал и от заключенията на съдебно-техническа експертиза, извършена пред първата инстанция  и пред въззивната извършени от компетентни вещи лица в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежен субект, страна в първоинстанционното производство имащ правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и не следва да се уважи.

Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

За да се уважи ревандикационния иск, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на имота,  предмет на ревандикация, ответникът да го владее и да го владее без правно основание.

В случая безспорно се установи, че въззивника „Геостройкомплект” ЕООД е придобил на чл.`17а от ЗППДОП отм. 93 кв.метра от имот № 2861344, целия с площ 224 кв.метра , който е обособен като самостоятелен от ПИ № 2869344, находящ се в местността „Орта синур” с.о. „Изгрев” в землището на гр.Сливен при съответните граници.

Съгласно чл.17а ЗППДОБ отм. при преобразуването на държавни предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружество, освен ако не е предвидено друго. От норма на закона се извежда и фактическия състав на придобиването на правото на собственост от образуваното търговско дружество от държавата.

Първият елемент от фактическия състав е наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на имота, като в случая безспорно имотът е отчужден с РМС № 289/19969 год. и Протокол от 19.08.1969 год. с които са отчуждени 92 кв.м. по ред на чл.101 от ЗС /отм./ и е собственост на Държавата. В този смисъл е съставения АДС №8036/24.01.1995г., който представлява официален издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Официален е документът, който материализира изявление на орган на държавна власт в това му качество. На основание чл.143 от ГПК /отм./ същия има задължително обвързваща материално-доказателствена сила за съда. В изложения смисъл първия елемент от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП отм. е осъществен.

Вторият елемент от този състав е това имущество да е отстъпено за стопанисване или управление от държавно предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има правото на оперативно управление върху него. От представените по делото доказателства този елемент от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП отм. също осъществен.

Третият елемент е с акта на държавния орган за преобразуване имуществото де е включването в капитала на дружеството, освен ако в акта на преобразуването не е предвидено нещо друго. С Разпореждане №22/23.09.1991г. на МС за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, от 01.10.1991г. фирма "Редки метали-Бухово" и дъщерните й фирми са били преобразувани в еднолични търговски дружества, като новообразуваните дружества между които и „Геостройкомплект” ЕООД поемат активите и пасивите на фирмите, с чието имущество са образувани и определени с разделителния протокол.

С оглед на горното въззиваемото търговски дружество е установило правото на собственост на 92 кв.метра при установяването на всички осъществени факти относими към фактическия състав в съотношение на кумулативност по смисъла на чл. 17а от ЗППДОП отм. Законът не поставя никакви други изисквания за валидно осъществяване на вещната транслация.

По отношение на останалите 132 кв.метра от имот № 2861344, целия с площ 224 кв.метра , който е обособен като самостоятелен от ПИ № 2869344, находящ се в местността „Орта синур” с.о. „Изгрев” в землището на гр.Сливен при съответните граници е придобит от въззивното дружество тъй като спрямо него е налице отчуждаване по силата на РМС и чл.101 от ЗС /отм./.

Новообразувания имот № 2861344, целия с площ 224 кв.метра е обособен като самостоятелен от ПИ № 2869344, със Заповед № РД-15-162/01.02.2006 год. на Кмета на Община гр.Сливен находящ се в местността „Орта синур” с.о. „Изгрев” в землището на гр.Сливен при съответните граници. Този имот е новообразуван по силата на влезлия в сила план, без да са накърнени правата на въззиваемите по делото с оглед на обстоятелството, че те придобиват 1380 кв. метро по НА № 127/1997 год. и размера на придобития имот по нотариален акт се запазва със същата площ и след като е образуван имот № 2861344.

По отношение на направеното възражение за придобиване на имота, чрез непрекъснато и трайно давностно владение от страна  въззиваемите М.П.С. и Д. Й.В. съд намира, че направеното възражение е неоснователно.

Настоящия състав приема, че въззивната страна „Геостройкомплект” ЕООД е придобило на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./ правото на собственост върху процесния имот и предявеният от него ревандикационен иск се явява основателен поради това, че в полза на въззиваемите М.П.С. и Д. Й.В. не е изтекла предвидената в закона придобивна давност.

Правните последици на придобивната давност настъпват след изтичане на определен в закона срок, през който владелецът упражнява явно и непрекъснато фактическа власт върху чуждия имот с намерение за своене. Този срок е достатъчно дълъг за да узнае титулярът на правото на собственост за извършеното нарушение и чрез някой от предвидените в закона способи да защити правата си.

Законът приема, че ако до изтичане на определения давностен срок собственикът търпи друго лице да владее имота му и не упражнява правото си на защита, той мълчаливо се съгласява с настъпването на правните последици от осъществяването на фактическия състав на придобивната давност. С този институт на правото т.е. с на придобивната давност правното положение се привежда в съответствие с фактическото.

Двамата въззиваеми М.П.С. и Д.Й.В. са придобили правото на собственост на поземлен имот № *344 от 1380 кв. метра, ведно със сезонна сграда от 20 кв.метра, представляващ Овощна градина в местността „ Сефер бунар” с Нотариален акт № 125/01.12.1997 год. От този момент те са установили владението си.  През 1989 год. за вилната зона на гр.Сливен е изработен кадастрален план, който не е обявяван и не е одобряван, там е заснет имот с планоснимачен № *344 с площ 1604 кв.метра. Независимо от това те са придобили право на собственост само върху 1380 кв.метра от имота.

Правото на собственост на държавата върху имотите, предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие, се прекратява от датата на преобразуване на предприятието в еднолично търговско дружество с държавно имущество - в случая, от 1991 г. От този момент имотът не попада в обхвата на чл. 86 ЗС и за него не важи забраната за придобиване по давност.

Безспорно е установено по делото, че въззиваемите владеят имота от момента на закупуването му през т.е. от 01.12.1997 год. От този момент до 31.05.2006 год. когато е предявен ревандикационния иск против нея, не е изтекъл в полза на въззиваемите предвидения в закона 10- годишен давностен срок, необходим за придобиване на правото на собственост. В изложения смисъл възражението , че имота е придобит от въззиваемите чрез оригинерния способ е неоснователно.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че следа да следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 891 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 172/23.03.2007г. по гр.д. № 1544/06г. на СлРС /поправено по реда на чл. 192 ал.2 и ал. 3 от ГПК/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на 'ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ" ЕООД гр. ХАСКОВО, с адрес на управление на дейността ул. "6-ти с." № * ап. *, представлявано от управителя Х. П. Х.в, че М.П.С. ЕГН********** и Д.Й.В. ЕГН**********,*** 14 - А - 5, че "Геостройкомплект" ЕООД, гр. Хасково е собственик на недвижим имот, находящ се в м. "Орта синур", с.о. "Изгрев" в землището на град Сливен, представляващ ПИ № 2861344 с площ от 224 кв.метра обособен от ПИ № 2869344, при граници  при граници: изток ПИ№ 2860040 и запад- ПИ № 2869344, север 2861857.

ОСЪЖДА М.П.С. ЕГН********** и Д.Й.В.  да ПРЕДАДАТ владението на описания недвижим имот, находящ се в м. "Орта синур", с.о. "Изгрев" в землището на град Сливен, представляващ ПИ № 2861344 с площ от 224 кв.метра обособен от ПИ № 2869344, при граници  при граници: изток ПИ№ 2860040 и запад- ПИ № 2869344, север 2861857. на 'ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ" ЕООД гр. ХАСКОВО, с адрес на управление на дейността ул. "6-ти с." № * ап. *, представлявано от управителя Х. П. Х.в.

ОСЪЖДА М.П.С. ЕГН********** и Д.Й.В. ДА ЗАПЛАТЯТ на 'ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ" ЕООД гр. ХАСКОВО направените по делото разноски в размер на 891 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30 дневен срок от редовното му обявяване на страните.

.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: