РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 25.03.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети март 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 93 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ищцата С.М.М. решение № 454 от 22.06.2009 г. по гр. дело № 3946/2008 г. на Сливенския районен съд, с коeто е отхвърлен искът и с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу С.З.Т. за присъждане на обезщетение в размер 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто и име и достойнството и, както и в изживени притеснения.

            В жалбата се твърди, че в производството пред първата инстанция съдът не е дал възможност на ищцата да докаже направените в исковата молба твърдения. С определе­ние от 18.02.2010 г. на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК съдът е допуснал представените от нея доказателства.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който въззиваемият оспорва жалбата и твърди, че с действията си се е защитавал срещу неправомерни според него действия на ищцата в качеството и на синдик, а освен това не се доказва ищцата да е претърпяла раздтройство на дравето или психиката си; колкото до професионалния и авторитет, той също не би могъл да пострада, след като самата тя твърди, че всички останали са оценили действията и като синдик като законосъобразни. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат твърденията и исканията си.

            Жалбата е допустима.

            Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Ищцата твърди, че след като в качеството си на синдик на „Динамо-Сливен” АД напълно законосъобразно (което е потвърдено по всички възможни начини) е отказала да включи в списъка на приетите вземания взема­ния на ответника от 1998 и 1999 г. от трудово правоотношение, той е засипал всички съдебни и държавни инстанции с жалби, възражения, молби и т.н., в които е отправял към нея лични нападки и клевети, твърдял е, че тя не изпълнява добросъвестно задълженията си на синдик и че извършва престъпления, поискал е и изключването и от списъка на синдиците, и с тези си действия е предизвикал проверки срещу нея, които са завършили с благоприятен за нея резултат, но са и причинили неудобства и притесне­ние. Ищцата счита, че освен това обвиненията на ответника и проверките са довели до накърняване на честта и името и, както и на професионалното и личното и достойнство, тъй като всяка проверка е лоша реклама и оставя впечатление, че има нещо съмнително в дейността на проверявания.

            По делото се установява следната фактическа обстановка:

Ответникът е бивш работник на „Динамо – Сливен” АД – гр. Сливен. С влезли в сила решения през 2002 г. дружеството е осъдено да му заплати определени суми, представляващи трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск от 1998 и 1999 г. ведно със законната лихва и обезщетение за забавеното плащане на част от тях за периода до 28.05.2001 г. През м. април 2002 г. е открито производство по несъстоя­телност на дружеството. През м. юни същата година ищцата е назначена за постоянен синдик в производството. Ответникът не е предявил вземанията си в срока след открива­нето на производството. Той счита, че синдикът (ищцата) е следвало да ги включи служебно в списъка на приетите вземания. Вместо това вземанията му остават невклю­чени в този списък, тъй като не са възникнали в периода април 2001 – април 2002 г., а преди това, и той губи възможността да участва в разпределението на имуществото на дружеството в производството по несъстоятелност.

Законосъобразността на действията на ищцата е потвърдена от съдилищата, пред които се провежда производството по несъстоятелност, както и при последвалите про­верки на работата и като синдик. Ответникът обаче продължил да настоява, че нейните действия са незаконосъобразни и че вземанията му е следвало да бъдат служебно включени в списъка на приетите вземания, тъй като според него следва да се считат за възникнали не през 1998 и 1999 г., а през втората половина на 2002 г., когато са постановени решенията, с които дружеството е осъдено да му ги заплати. Според него постановените решения правят вземанията от 1998 и 1999 г. „невалидни”, като старите вземания се заменят от постановеното от съда. Той счита, че с невключването на вземанията му служебно в списъка ищцата е нарушила чл. 220 от отменения ГПК, според който влезлите в сила решения подлежат на изпълнение. Като не изпълнява тези влезли в сила решения, според него тя извършва престъпления по чл. 293а и 296 от НК.

В защита на правата, които счита, че има, ответникът е сезирал не само горестоя­щите съдилища в производството по несъстоятелност, но и инспектората към Министер­ството на правосъдието, прокуратурата и полицията, приемната към администрацията на президента на Република България и т.н. В повечето от сигналите и оплакванията си той подробно излагал мнението си, че ищцата нарушава закона и извършва престъпление и че в резултат на противоправните и действия той е бил лишен от възможността да събере вземанията си. Отправял и твърдения, че ищцата е излъгала, когато в отговор до Дирекция „Приемна” при администрацията на президента е заявила: „Встъпих в длъж­ност на 21.06.2002 г. Никога не съм била уведомявана за водените от г-н Т. дела”. Според ответника тя е била наясно с водените дела, щом в качеството и на синдик на нея са връчвани призовки и съобщения до дружеството по тях, следователно думите и в отговора до администра­цията на президента са лъжа.

В рамките на правомощията на всяка от сезираните институции били предприети проверки и отправени запитвания до ищцата. Нарушения не били открити, но провер­ките причинили на ищцата притеснения и неприятни изживявания.

Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички дока­зателства по делото и като цяло не е спорна между страните. Ответни­кът не отрича твърденията и действията си. От фактическа страна той отрича отчасти единствено твърдението за настъпилата вреда, като счита че уронване на доброто име на ищцата не е настъпило, нито има данни за настъпили разстройства на здравето и.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

Няма съмнение, че ищцата законосъобразно не е включила вземанията на ответ­ника в списъка на приетите вземания и неговите оплаквания са били неоснователни. Няма съмнение и че предизвиканите от него проверки са били свързани с неприятни изживявания у ищцата. За да е налице обаче непозволено увреждане и отговорност за вреди, следва не само да има вреда (която може да се изразява и в неприятни усещания), но и тя да е причинена от виновно противоправно поведение.

В случая не може да се приеме, че са налице противоправни действия на ответ­ника. Не всяко отправяне на неоснователни обвинения и сигнали до контролни органи е противоправно, независимо колко упорито е подобно поведение. Субективно ответни­кът е убеден, че на него неоснователно му се отричат права, които има; а да се приеме, че поведение, насочено към защита на обективно несъществуващи права, е само по себе си противоправно, би означавало да се попречи на всички физически или юридически лица да защитават свои права и интереси под страх от отговорност за непозволено увреждане, тъй като за всяко твърдяно право има риск да се окаже, че не съществува.

Не представляват клевета и изобщо – противоправно поведение, и квалифика­циите на поведението на ищцата, които ответникът прави. Твърденията, че тя лъже или че е извършила престъпление, не са твърдения за факти, за които той съзнава, че не отговарят на действителността, а негови изводи и оценки. Той е убеден, че след като на ищцата като синдик е било връчено съобщение до дружеството, засягащо неговия случай, тя няма как да не си спомня за него. По същия начин твърденията за престъпле­ние представляват негов извод, основан на собственото му тълкуване на законите. Липсват твърдения за конкретни факти от обективната действителност, които да не отговарят на истината – налице са единствено оценки и квалификации. И тук важи казаното по-горе: да се приеме, че е противоправно изразяването на каквито и да било оценки, означава да се ограничи свободата на изразяване, както и да се възпрат гражда­ните да отправят сигнали за престъпления или нарушения до полицията, прокуратурата или контролните органи, доколкото винаги може да се окаже, че тяхната интерпретация на едни и същи, дори добросъвестно изложени факти, които те субективно считат за престъпление или нарушение на закона, е била неправилна.

Крайният извод на тази инстанция съвпада с този на първата, поради което решението следва да бъде потвърдено. Въззиваемият не е направил разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Потвърждава решение № 454/22.06.2009 г. по гр. дело № 3946/2008 г. на Сливен­ския районен съд, с което е отхвърлен искът на С.М.М. срещу С.З.Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер 5000 лв., ведно със законната лихва.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.