Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   95

 

Гр. С., 07.07.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

         в присъствието на секретаря К.И. и прокурор…………като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 94 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по жалба на адв. П.Г., в качеството й на процесуален представител по пълномощие на „Топлофикация – С.” ЕАД против частта на решение № 966/17.12.2009г. постановено по гр.д. № 3554/2009г. по описа на РС – С., с която се признава за установено, по отношение на жалбоподателя, че Т.И.В. не дължи сумите топлинна енергия за периода от 31.03.2001г. до 30.09.2006г. на стойност 951.65 лева, лихва върху нея в размер на 69.66 лева, както и разноски по делото.

         Във виззивната жалба се твърди, че решението в атакуваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излагат се подробни съображения в този смисъл, като от съда се иска да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част.

         В законоустановения срок по делото е депозирана и насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение, което се атакува в частта с която не са уважени претенциите над постановените до пълните претендирани размери. Горецитираното първоинстанционно решение се атакува и в частта с която Т.И.В. е осъден да заплати държавна такса в размер на 100 лева за останалите два отрицателни установителни иска, уважени от съда, като се твърди че същата е недължима. Навеждат се доводи, че първоинстанционното решение в атакуваните части е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново т. с което бъдат уважени исковите претенции в пълен размер, така както са претендирани в исковата молба.

         В с.з. въззивника се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Г., която поддържа изцяло изложеното в въззивната жалба и моли да бъдат уважени аргументите в нея. Претедира заплащане на направените деловодни разноски.

         Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от процесуален представител адв. Т., която поддържа изложеното в насрещната въззивна жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззивния съд намира въззивната жалба и насрещната такава за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законоустановения срок, от  процесуално легитимирани субекти, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед частичния характер на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, констатира че първоинстанционния съд правилно е формирал фактическата обстановка, с оглед събраните доказателства по делото.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

Доколкото, обаче, СЧИТА СЪЩАТА ЗА НЕПЪЛНА, и с оглед събраните във въззивната фаза допълнителни доказателства, приема ОЩЕ за установено и следното :

Въззивникът е изплатил частично задължението си по изд. изп. лист изд. по ч.гр.д. № 821/2004г. на РС - С., дължими за периода 31.01.2000г. – 26.02.2004г. в общ размер на 952.68 лева, от които главница 856.11 и лихва в размер на 74.70 лева. За извършеното плащане по делото е представен платежен документ, като в с.з.процесуалния представител адв. Т. не е оспорила основанието за плащане.

Реално дължимите суми за използвана, но незаплатена топлинна енергия през периода м.03.2001г. – м.02.2004г. възлизат на обща стойност 780.12 лева, от които главница 752.55 лева и лихва за периода на стойност от 27.57лева.

Реално дължимите суми за използвана, но незаплатена топлинна енергия през периода м.03.2004г. – м.09.2006г. възлизат на обща стойност 521.43 лева, от които главница 443.25лева и лихва за периода на стойност от 78.18лева.

Аргументът, с който РС е обосновал отхвърлянето на установителните искове за част от  претенциите –  е, че ищецът по установителния иск не е ангажирал доказателства за установяване по безспорен начин тяхното правилно и законосъобразно начисляване. Пред настоящата инстанция бяха събрани такива доказателства, чрез изслушването на съдебна – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.К.. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността на вещото лице и достоверността на изнесените изчисления, поради което възприе изцяло изготвеното експертно заключение.

Гореизложеното мотивира следните правни изводи :

Безспорно страните по делото са страни и по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Доказа се извън съмнение, че през спорния период въззивното дружество е престирало родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени върху документален носител, представен по делото. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране. Така за въззиваемата страна, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената, като притезанието му е функционално обвързано от  изпълнението на дружеството-доставчик.

По отношение на претенцията, предмет на въззивен контрол, касаеща периода м.03.2001г. – 26.02.2004г. /изп. лист по ч.гр.д. № 821/2004г. на РС – С./ в размер на 743.28 лева – консумирана топлоенергия, 29.12 лева – мораторна лихва и 21.87 лева, разноски за издаване на изп. лист, въззивния съд като съобрази експертното заключение установи, че реалната сума за потребена ТЕ съобразно нормативната база възлиза на стойност от 752.55 лева, а дължимата мораторна лихва е в размер на 27.57 лева. Тези данни показват, че при правилно изчисление на дължимите суми, задължението на ищеца в първоинстанционното производство Т.И.В. възлиза в по - голям размер от този посочен в изпълнителния лист за съответния период, предмет на принудително изпълнение. Тъй като предявената претенция за недължимост на сума е в по – малък размер от установената по делото реално дължимата сума за потребление на ТЕ, то същата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

По отношение на претенцията, предмет на въззивен контрол, касаеща периода 01.03.2004г. – 30.09.2006г. /изп. лист по ч.гр.д. № 1513/2007г. на РС - С./ за признаване недължимост на сумата в размер 458.14, лихва за забава в размер на 80.28 лева и разноски по издаване на изп. лист в размер на 12.26 лева, въззивния съд като съобрази експертното заключение установи, че реалната сума дължима за ползвана ТЕ /съобразно действащата през периода нормативната база/, възлиза на обща стойност от 443.25 лева, а дължимата мораторна лихва е в размер на 78.18 лева. Тези данни показват, че при правилно изчисление на дължимите суми, задължението на ищеца в първоинстанционното производство - Т.И.В. възлиза в по - малък размер от този посочен в изпълнителния лист, предмет на принудително изпълнение. Искът следва да бъде уважен само за разликата над установеното дължимо от 443.25 лева до размера на претенцията, посочен в изп. лист сума от 458.14 лева – главница, респ. по отношение на мораторната лихва претенцията следва да се уважи за разликата от 78.18 лева до посочения в изп. лист – 80.28 лева и съответно разноски по издаването на изп. лист – за разликата от 10.43 лева до 12.26 лева .

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части и вместо това бъде постановено ново, с което отрицателно - установителните искове бъдат уважени до посочените по-горе размери.

Настоящия въззивен състав счита, че правилно първоинстанционния съд се е произнесъл в решението си и постановил довнасяне на д.т., тъй като претенциите са три – различни по период и размер, а съгласно Тарифа за държавните такси, събирани в производства по реда на ГПК, минималния размер за всяка е 50 лева. Дължимата д.т. е в размер на 150 лева, но т.к. ищецът при депозиране на ИМ е внесъл 67 лева, то следва да доплати само 83 лева. В този смисъл следва да бъде изменено първоинстанционно решение.

И двете страни са претендирали разноски, и с оглед изхода на процеса, такива следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска. С оглед точното пропорционално изчисляване, частичното обжалване на решението и частичната основателност на в.жалба, съдът намира за оптимално да отмени решението на РС относно разноските и да ги присъди за двете инстанции общо.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 966/18.12.2009г. по гр.д. № 3554/09г. на СлРС,  в частта, с която е   уважен предявения от  Т.И.В. с ЕГН ********** *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.., ул. “С.К.” № *, отрицателен установителен иск, за признаване за установено между страните, че Т.И. Ж.,  не дължи суми за ползвана топлинна енергия за периода м.03.2001г. – 26.02.2004г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Т.И.В. с ЕГН ********** *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.., ул. “С.К.” № *, отрицателен установителен иск, за признаване за установено между страните, че Т.И. Ж.,  не дължи суми за ползвана топлинна енергия за периода м.03.2001г. – 26.02.2004г. в размер на в размер на 743.28 лева – консумирана топлоенергия, 29.12 лева – мораторна лихва и 21.87 лева, разноски за издаване на изп. лист по ч.гр.д. № 821/2004г. на РС - С..

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 966/18.12.2009г. по гр.д. № 3554/09г. на СлРС,  в частта, с която е  уважен предявения от  Т.И.В. с ЕГН ********** *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.., ул. “С.К.” № *, отрицателен установителен иск, за признаване за установено между страните, че Т.И. Ж.,  не дължи суми за ползвана топлинна енергия за периода 31.03.2004г. – 30.09.2006г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

УВАЖАВА предявения от  Т.И.В. с ЕГН ********** *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.., ул. “С.К.” № *, отрицателен установителен иск, за признаване за установено между страните, че Т.И. Ж. НЕ дължи суми за ползвана топлинна енергия за периода 31.03.2004г. – 30.09.2006г., както следва :

-         за сумата над 443.25лева до 458.14 лева по отношение на главницата и

-         за сумата над 78.18 лева до 80.28 лева по отношение на мораторната лихва

-         разноски над 10.43 лева до 12.26 лева, по издаването на изп. лист по

     ч.гр.д. № 1513/2007г. на РС - С.

 

           ИЗМЕНЯ първоинстанционно решение № 966/18.12.2009г. по гр.д. № 3554/09г. на СлРС, в частта с която Т.И.В. е осъден да заплати д.т. в размер на 100 лева, като НАМАЛЯ определената сума на 83 лева.

 

            ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 966/18.12.2009г. по гр.д. № 3554/09г. на СлРС,  в частта относно присъдените разноски за страните, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

  ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ НА Т.И.В. направените разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от иска, в размер на  7.20 лв.

 

ОСЪЖДА Т.И.В. ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация С.” ЕАД, гр. С. направените разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на  575 лв.

 

В необжалваната останала част, решение № 966/18.12.2009г. по гр.д. № 3554/09г. на СлРС  е влязло в сила.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                           2.