Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  63

 

Гр. Сливен 31.03.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на седемнадесети март, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

 Мл. с.   МИРА МИРЧЕВА

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 95 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Обжалвано Р. № 207/21.12.2009 г., постановено по гр.д. № 318/2009 г. на районен съд гр.Н. Загора, като недопустимо изцяло, а ако съдът не възприеме становището за недопустимост на решението го обжалва като неправилно в частта, в която  е признато за установено по отношение на ответния ЕТ “Йопс- С.Й.”, че дължи на ЕТ “Меха- Т.Ж.” сумата 3293.48 лв., от които главница в размер 2850.00 лв., неизпълнено задължение по договор за изработка и сумата 443.48 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2008 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 270 лв. адвокатско възнаграждение и 79.17 лв. д.т., както и да заплати на ищеца разноски по делото-  допълнителна д.т. в р-р на 79.17 лв., за възнаграждение за в.л. в р.р на 80 лв. и за адвокат в размер на 380 лв. 

В останалата част искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В жалбата си въззивнкът ЕТ  твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът няма правен интерес от завеждането на иска. Безспорно било установено, че не е издал фактура- документ за плащане- данъчна фактура по ЗДДС- чл. 113, поради което не е възникнало задължение за ответника за заплащане. С действията си умишлено въвел в заблуждение възложителя и целял присвояване на ДДС от 570 лв. Ищецът не бил регистриран по ЗДДС, докато той- ответникът- въззивник е регистриран. Не оспорва, че работата е извършена, както и че дължи сумата 2850 лв. по изработката, но само главницата- без лихви по нея. Никога не възразявал, че дължи главницата за изработка на резервоар за нефтопродукти. Възразява дължимостта на суми по ДДС и лихви върху главницата, поради това, че не се счита да е в забава, след като ищецът не му е представил фактура. Без нея ответникът не може да плати претендираната цена по договора, с ДДС. Съдът не обсъдил възражението за липса на представителна власт, поради недействителното пълномощно за сключване на договора. Оспорва размера на присъдените на противната страна разноски, съобразно уважената част от иска и това, че не са му присъдени на него разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Моли съдът ако приеме, че решението е недопустимо да го  отмени изцяло и прекрати производството и му присъди разноските за двете инстанции. Ако прецени, че решението е допустимо да го отмени и отхвърли иска, като неоснователен и му присъди направените по делото разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба не е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна подала писмен отговор по въззивната жалба. Моли да не бъде уважена, като неоснователна. Въззивникът нямал правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, след  като не възразява по дължимостта на присъдената главница от 2850 лв. за изработка на резервоар за нефтопродукти, което правило обжалването безпредметно и безсмислено. Обжалваното решение било допустимо, правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. пълномощникът на въззивника ЕТ “ЙОПС- С.Й.”***. Загора- адв. Н.П. *** поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като се позовава на събраните по делото доказателства. Настоява, че не може без да имат документ- фактура, издадена от противната страна да включат в дневника “покупки- продажби” и че дори и да е отхвърлен иска за ДДС, го дължи върху главницата.

В с.з. въззиваемата страна- ЕТ “МЕХА- Т.Ж.”***, чрез адв. Е.С. от АК Ст. Загора /преупълномощена от адв. М.Х.- л. 20 от приложеното гр.д. № 710/2009 г. на Ст.ЗРС/ оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и се присъдят разноски по делото. Посочва, че дори да се приеме, че договорът е нищожен в една негова част, това не влече нищожността на целия договор, при условие, че същият би могъл да бъде сключен без нищожните части- конкретно за уговорена сума за ДДС. След като НЗРС отхвърлил иска в тази му част, съображения във връзка с разчитането с държавния бюджет и с фиска били неоснователни. Въззивникът нямал никакъв проблем с държавата. Тези отношения касаели друга материя- данъчно административна, докато в случая отношенията са само облигационни.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Въззивникът е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което частично е уважен предявения против него иск. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Със самата жалба не са направени нови процесуални и доказателствени искания. Такива не са направени от двете страни и след докладване на жалбата.  С жалбата се иска прогласяване на цялото решение за недопустимо, като постановено по недопустим иск, а ако се приеме, че е допустимо, да се отмени като неправилно в уважената част. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна за недопустимост на жалбата, след като се признава вземането за главницата в размер на 2850 лв. Напротив жалбата е допустима, след като въззивникът твърди, че вземането не е изискуемо, включително и към този момент, а искът в тази част е уважен.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции.  Неоснователно е възражението за недопустимост на решението и исковата молба поради това, че ищецът няма правен интерес от завеждане на иска, след като самият той не е издал документ за плащане- данъчна фактура, вследствие на което не е възникнало задължение за плащане от ответника. Това е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК кредиторът предявил установителен иск за дължимост сумата 3420лв., представляваща равностойността на изработеното по договор за изработка  от 24.08.2007 г. на резервоар за нефтопродукти /газьол/, с включен ДДС /2850 + 570 лв./ и за сумата 538.31 лв. обезщетение за забава- по чл. 86 от ЗЗД- мораторна лихва, считано от 30.08.2007 г. за частта от 1710 лв.- датата на договорената авансова вноска и от 20.09.2007 г. за сумата 1710 лв.- датата следваща датата на пускането на съоръжението в действие.

Безспорно е установено, че между ищеца ЕТ  “МЕХА- Т.Ж.”***. Загора- изпълнител, сега възиваема страна, чрез пълномощник П. Ж.  и ответния ЕТ “ЙОПС- С.Й.”***, сега въззивник- възложител, чрез пълномощник П.П.  на 24.08.2007 г. е сключен договор, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят /ищец/ приел да изработи за сметка  на възложителя РЕЗЕРВОАР ЗА НЕФТОПРОДУКТИ /ГАЗЬОЛ/  в срок от един месец при цена 2850 лв. + ДДС 570 лв., като в пет дневен срок от подписването на договора възложителят следвало да заплати на изпълнителя 1425 лв. плюс 285 лв. ДДС и останалата част- да заплати след доставяне на съоръжението.  На 19.09.2007 г. пълномощниците на търговците изготвили приемо- предавателен протокол, в който е отразено, че обектът е изпълнен и подлежи на заплащане, съгласно договора. Установи се, че изпълнителят не е издал на възложителя фактура и същият не е данъчно регистриран.

Не се спори от страните, че възложената работа е извършена, нито има възражения по качеството. Възложителят не изплатил договорените суми, като се позовава на това, че изпълнителят не е регистриран по ЗДДС и не му издал фактура.  

Съдебно икономическата експертиза установява размера на дължимите лихви върху главницата, с начална дата уговорена от страните за срок за заплащане- първата вноска пет дни след сключване на договора и втората- доставяне на съоръжението. Размерът на главницата не се оспорва- тя е договорена.

Съдът споделя правните изводи на СлРС за основателност и доказаност на предявения иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД- договор за изработка, вр. с чл. 286 и сл. от ТЗ и чл. 415, ал.1 от ГПК и цена 2850 лв. Ищецът- изпълнител по договора се задължил да изработи нещо, съгласно поръчката, а възложителят да заплати възнаграждение. Ищецът изпълнил уговорената поръчка, което не се оспорва от възложителя., а ответникът не изплатил стойността на изработеното съоръжение по договореното възнаграждение.

Съдът намира за правилно становището на въззиваемата страна, че ако част от договора е нищожен, нищожността не влече до нищожност на целия договор за изработка. Страните не са имали право да договарят заплащане на ДДС, но с обжалваното решение иска в тази му част за присъждане на сумата 570 лв. е отхвърлен, защото той- ищецът не е данъчно регистриран. В останалата част на договора не е налице нищожност.

Неоснователно е и възражението за унищожаемост на договора, поради въвеждане на възложителя в заблуждение, поради: 1.Изпълнителят не е данъчно регистриран и 2. представителството на изпълнителя било мнимо.

Договорът за изработка бил сключен от пълномощник на изпълнителя с  недействително пълномощно. Двете страни са били представлявани от пълномощници, упълномощени с нотариално заверени пълномощни и конкретно ЕТ “МЕХА- Т.Ж.”, представляван от управителя си Т.Ж. упълномощил сина си П. Т.Ж. на 23.08.2007 г. да го представлява като управител на фирмата му и го овластява и с конкретно изброените права- л. 7 по гр.д. № 710/2009 г. на Ст. Загорския районен съд.  Възраженията са напълно голословни. Липсва доказано заблуждение по повод извършването на конкретния вид работа по договора за изработка, още повече по отношението на представителната власт на извършителя. Работата е извършена и приета /не е направена рекламация спрямо ищеца/ и няма основание договора за изработка да бъде унищожен и да не се заплати уговорената цена, но без ДДС. Съдът не намира да са налице предпоставките на разпоредбите на чл. 26, ал.1 и чл. 29 от ЗЗД. Липсва умишлено въвеждане в заблуждение за сключването на договора. Освен това съгласно чл. 32, ал.1 от ЗЗД унищожение може да се иска само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.  Сделката е търговска по смисъла на чл. 286 от ТЗ. Възложителят няма правен интерес да иска унищожаване на изпълнения договор, макар упълномощаването на Пл. Ж. да не е вписано в Търговския регистър /чл. 23 ТЗ/.

Ответникът- въззивник по никакъв начин не установи възраженията си, което беше в негова тежест, поради което е длъжен да заплати изцяло договореното възнаграждение на ищеца. Поради това искът на ищеца- изпълнител се явява основателен и доказан за сумата 2850 лв. и за установения от в.л. размер лихва- 443.48 лв. следва да бъде уважен.

Искът не е преждевременно заведен. Макар да няма издадена фактура задължението по договора да се заплати изработката и в посочените срокове остава. Договорът е закон за страните, който трябва да бъде спазен, ако не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави- чл. 9 от ЗЗД. В случая уговорената цена за доставения резервоар и извършената работа /без ДДС/ не противоречи на закона. Ищецът се позовава и на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД за заплащане на дължимото обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Длъжникът е в забава след изтичане на определения за изпълнение срок- чл. 84 от ЗЗД. В случая плащането не зависи от издаването на фактура, нито от писмена покана за това.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата, като неоснователна не следва да бъде уважена, а обжалваното решение на НЗРС съдът ще потвърди, като правилно и законосъобразно.

В жалбата се прави оплакване за неправилно изчисляване на дължимите разноски и неприсъждане на такива, съобразно отхвърлената част от иска.

Двете страни са направили претенции за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ищецът “Меха- Т.Ж.” направил разноски пред първата инстанция в размер на 664.17 лв. /за ДТ- 79.17; адвокатско възнаграждение- 380 лв.; за в.л. – 80 лв.; за свидетел 5 лв. и пътни на адвоката- 120 лв.- л. 52/. Съдът не взема предвид и останалите суми по заповедното производство, тъй като те са вече отчетени при установяване на задължението в диспозитива на решението. Пред въззивната инстанция направил разноски в размер на 30 лв. 

Ответникът направил разноски пред първата инстанция в размер на 460 лв. /400 лв. за адвокат и 60 лв. за в.л./ , а пред въззивната инстанция- 339.58 лв. /300 лв. за адвокат и 39.58 лв. д.т./.  

Само за първата инстанция при искови претенции за сумата 3958.31 лв. и уважени за 3293.48 лв. и направени разноски от 664.17 лв. за ищеца и 460 лв. за ответника, съобразно уважената част от иска на ищеца ответникът дължи разноски в размер на 552.61 лв. Като присъдил 549.17 лв.- т.е. в по- малко с 3.44 лв. не е ощетил ответника и за последния няма правен интерес да бъде задължен да ги заплати, след като няма жалба от противната страна. Съдът не може да влоши положението на жалбоподателя.

Съдът констатира, че възражението на въззивника- ответник за неприсъждане на разноски, съобразно отхвърлените части от исковите претенции е основателно. Първоинстанционният съд пропуснал да се занимава с искането му и да присъди  141.48 лв. Поради това, че в срока за обжалване страната е направила искане за допълване решението в частта за разноските, след влизане в сила на настоящото решение съдът следва да върне делото на НЗРС за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

С оглед изхода на въззивното производство и претенцията за разноски от въззиваемата страна, съдът ще осъди въззивника да му ги заплати в размер на 30 лв.

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № Р. № 207/21.12.2009 г., постановено по гр.д. № 318/2009 г. на районен съд гр.Н. Загора, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА ЕТ “ЙОПС- С.Й.”, със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул.”Х. А.” № *, с ЕИК 119033715, представлявано от С.А.Й., с ЕГН- ********** да заплати на ЕТ “МЕХА- Т.Ж.”, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ гр. С.З., ул. “Св. К. Б.” № *, вх. *, ет.*, представлявано от Т.А.Ж., с ЕГН ********** разноски по делото, направени пред въззивната инстанция в размер на 30 /тридесет/ лв.   

След влизане на решение в сила делото да върне на НЗРС за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по претенцията на ответника за присъждане на разноски.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: