Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 05.08.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на шести юли, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

          при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз.гр.д. № 96 по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация – Сливен” ЕАД чрез адв. Г. против решение № 996/28.12.2009 г. по гр.д. № 4059/2009г. по описа на СлРС, в частта с което е отхвърлен предявения от въззивното дружество иск за осъждането на А.А.Ч. и е признато, че същия не дължи сумата от 794,78 лв.представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2002 г. до 31.05.2006 г. със законната лихва върху нея в размер на 426,86 лв., както и разноски по делото. В жалбата се сочи, че решението е частично незаконосъобразно и неправилно, като неправилни са мотивите на съда, че сумите за периода от 01.05.2002 г. до 31.05.2006 г. са погасени по давност. Счита, че задълженията към въззивното дружество не се погасяват с тригодишен давностен срок, а следва да се приеме общия петгодишен давностен срок. Излага твърдение, че при доставка на топлинна енергия не са налице повтарящи се еднородни задължения, а различни по характер доставки. Сочи, че с всяка отделна доставка по пера за енергия за отопление, битово гореща вода, сградна инсталация и сума мощност възниква отделно, самостоятелно и различно от предходното задължение за плащане. Твърди, че не е налице точно определен и повтарящ се период, за който се отнася дължимата сума за топлоенергия. Изтъква факта, че през зимните месеци клиентите ползват топлинна енергия и за отопление, а през пролетта и лятото само за битово гореща вода, при което всяка отделна реализация възниква отделно и има самостоятелен характер. Счита това,  че  е уговорено да се плаща ежемесечно има отношение само към изискуемостта на задължението. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се осъди въззиваемия Ч. да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД сумата по издадената заповед за изпълнение. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

         По делото е постъпил отговор против въззивната жалба от А.А.Ч. чрез адв. Е.П., която сочи, че Районния съд правилно е приел, че взаимоотношенията на ищцовото дружество се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Счита възраженията за неоснователни, тъй като съдебната практика безспорно е установила, че този вид вземания се погасяват с изтичане на кратката погасителна давност и в случая се касае за периодично задължение, тъй като възниква ежемесечно след осъществяване доставката и с падеж не по-късно от 30-то число в края на месеца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски.

         Делото е спряно до произнасяне по конституционно дело № 15 и с определение от 3 юни 2010 г. е възобновено, поради наличие на постановено решение от Конституционния съд, в което се сочи, че липсва противоконституционност на разпоредбата на чл. 153 ал. и 6 от ЗЕ.

         С определение съдът е констатирал на основание чл. 267 ал.1 от ГПК, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

         В съдебно заседание въззивното дружество „Топлофикация Сливен” ЕАД се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата си. Няма искания за събиране на доказателства. Няма възможност за спогодба. Счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени. Представя подробни писмени бележки. Претендира за направените разноски по делото.

         В съдебно заседание въззиваемият А.А.Ч. не се явява, представлява се от адв. П., която оспорва жалбата. Поддържа отговора и няма искания за събиране на доказателства. Няма възможност за спогодба. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че е приложима разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и е приложим давностния срок съгласно практиката на ВКС. Сочи, че след изтичане на месечен срок за водата и за топлинната енергия до 7-мо число на следващия месец се изготвят фактурите на абонатите и потребителите, което потвърждава периодичността на съставяне на документа и доставката. Изтъква, че е даден гратисен период за плащане на тази фактура и само едно благоприятно условие абоната да почне да плаща, но това не го прави по различно от начина на доставката за периодичността, поради което моли да се уважи отговора, който е депозирала и претендира направените разноски пред тази инстанция.

         На основание чл. 269 от  ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

         Пред Окръжен съд не са събрани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Предвид рамките на предмета лимитиран с въззивната жалба съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК обстоятелството, че се обжалва решението на РС гр. Сливен само в частта, в която е охвърлен предявения иск за сумата 1023,03 лв. за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2002 г. до 31.05.2006 г., като погасена по давност, както и  иска за мораторна лихва за сумата 602,99 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, в останалите необжалвани части, същото е влязло в законна сила и не подлежи на инстанционен контрол.

         Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, настоящия въззивен състав при Окръжен съд гр. Сливен намира жалбата за неоснователна.

Въззивното дружество - ищец по жалбата пред РС - „Топлофикация Сливен” ЕАД е предявило пред РС - гр. Сливен обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД  - да се признае за установено по отношение на „Топлофикация Сливен” ЕАД, че А.А.Ч. с ЕГН **********,*** дължи сумата 1576,45 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, мораторна лихва за забава в размер на 734,52 лв. до 22.07.2009 г., законна лихва върху главницата и разноски.

Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС - гр. Сливен фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред тази съдебна инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-гр. Сливен. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, доколкото дружеството жалбоподател оспорва именно тях, че настоящият състав напълно споделя възприетото от РС относно обстоятелството налице ли са повтарящи се еднородни задължения при доставка на топлинна енергия, които се погасяват с тригодишен давностен срок. Съдът намира, че месечните сметки за ползвана топлинна енергия представ­ляват задължения за периодични плащания, които съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, която тече отделно за всяка вноска. Съдебната практика безспорно е установила, че този вид вземания се погасяват с изтичане на кратката погасителна давност и в случая се касае за периодично задължение, тъй като възниква ежемесечно след осъществяване доставката и с падеж не по-късно от 30-то число след края на месеца, след който е извършил потреблението. Задълженията на ответника за заплащане на продажната цена на доставената му и употребена топлинна енергия са повтарящи се ежемесечни и еднородни. В подкрепа на периодичния характер на вземанията на въззивното дружество е и обстоятелството, че лихвата посочена в извлечението, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане е начислена периодично, започвайки от края на всеки предходен месечен период за заплащане на съответното задължение. За прецизност, следва да бъде отбелязано, че с изтичане на предвидения в закона срок се погасява не самото материално право, а възможността за принудителното му упражняване, в частност - погасява се правото на иск. С оглед разпоредбата на чл. 109, ал. 1 и чл. 110 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), чл. 155, ал. 1 от Закона за енергетиката и приложимите Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия /чл.20/ потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. В цитираните разпоредби на ЗЕЕЕ и ЗЕ са предвидени различни системи за разплащане на действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител - на равни месечни вноски и изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички посочени хипотези обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия. По делото няма спор, че плащанията между доставчик и абонат са уговорени въз основа на реална месечна консумация, поради което заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена само въз основа на представено от доставчика на топлинна енергия извлечение от сметка, тъй като в този случай не е необходима изравнителна сметка. Това дава основание да се приеме, че задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към спора следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност.

Действително, в настоящия случай, така изведения въпрос е бил разрешен в противоречие с практика на ВКС - решение № 1206/08 на ВКС, V г. о., постановено по реда на чл. 218а ГПК (отм.), но точно този въпрос е бил разрешен с решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. 408/09 г. на ВКС, II т. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото и  следва да се прилага именно то като задължителна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.

 По изложените съображения и след като приетото от Районния съд при разрешаване на така поставения въпрос е изцяло в съответствие с цит. решение№ 168/22.12.2009 г. по т. д. 408/09 г. на ВКС, II т. о., то и не е налице поддържаното основание във въззивната жалба за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част.

          Ето защо, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

         На основание чл. 273 вр. чл. 78 от ГПК съда следва да се произнесе по направените от страните претенции за разноски, които предвид изхода на спора се явяват основателни за въззиваемия и следва да се осъди въззивното дружество да му заплати сумата 300 лв. направени разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

         Водим от горното, на осн. чл. 271 ал. 1 вр. чл. 272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 996/28.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 4059/2009 г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД със седалище гр. С. и адрес на управление бул. „С.К.” № *, БУЛСТАТ *****, представлявано от изпълнителен директор А. А. ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Ч. с ЕГН **********,*** сумата 300 лв. /триста лева/, представляващи направени по делото разноски за адвокатски хонорар за въззивна инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                               2.