Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 16.06.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯБЛЕЦОВА СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 

При секретаря  М.Л., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 101 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Георгиева в качеството и на процесуален представител на „Топлофикация – С.” ЕАД против решение № 989/30.12.2009 г. по гр.д. № 2927/2009г.по описа на С.ския районен съд, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от въззивника иск против В.Н.С. за заплащане на топлинна енергия за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2006 г. в размер на 255.36 лв. Твърди се, че решението е частично незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като съдът незаконосъобразно бил приел, че въззиваемият С. не дължи сумата от 255.36 лв. , поради погасяване по давност. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата , се погасяват най-напред разноските, след това лихвите, най-накрая главницата, поради което са били приспаднати чрез частичното плащане, извършено от С. по време на съдебното производство, най-старите му задължения, а именно от м. Януари 2005 г. Изложено е становище, че  длъжникът няма право да избира дали да погаси първо главницата или някое от акцесорните задължения или избрана от него произволна фактура без изрично съгласие от кредитора. Моли се в тази част решението да бъде отменено и въззиваемият С. да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 255.36 лв. , представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2006 г.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П. в качеството на процесуален представител на въззиваемия В.С., който също оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД този който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всички, може да заяви кое от тях погасява, така както е направил и въззиваемият С.. Моли решението на СлРС да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция.

         В с.з. въззивникът не се представлява. Процесуалният му представител – адв. Георгиева, е изложила становище за основателност на въззивната жалба с молба същата да бъде уважена.

Въззиваемият С. ***., не се представлява, не се явява. Адв. П. излага писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, в което моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:
         На 13.05.2009 г. било депозирано пред РС – С. заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация – С.” ЕАД против В.Н.С. ЕГН **********,*** *-*-*. Заявлението било за сумата от 423.66 лв. главница, мораторна лихва до 18.02.2009 г. в размер на 134.94 лв. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата. Било посочено, че вземането е формирано от ползвана, но неплатена топлоенергия за периода от 31.01.2005 г. до 31.03.2008 г.  на адрес гр. С., кв. „Д.” *-*-*. Към заявлението било приложено извлечение от сметка 4114 – „клиенти, топлоенергия, население”, от което е видно, че за периода 31.01.2005 г. до 31.03.2008 г. на въззиваемия са били начислявани задължения в общ размер 558.60 лв., от които 423.66 лв. главница и 134.94 лв. лихва. На основание  депозираното заявление била издадена Заповед № 1282 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми. На 20.05.2009 г. било депозирано възражение от страна на въззиваемия С., в което същият посочил, че не дължи претендираните суми, тъй като не ползва услугите на ТЕЦ.

В дадения от съда едномесечен срок бил депозиран иск за установяване на вземането на „Топлофикация – С.” ЕАД.

Към предявения иск била приложена подробна справка за перата, по които било формирано задължението на ответника, от която се установява, че  задълженията му са се формирали от суми дължими за топлинна енергия от дадена от сградна инсталация и от сума „мощност”. Бил приложен и протокол от 18.10.2003 г. на Общо събрание на етажната собственост, от който било видно, че етажната собственост била решила относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване на общи сградни инсталации да е в размер на 30% от общото количество топлинна енергия.

В отговора депозиран по исковата молба ответникът С. посочил, че предявеният иск е частично основателен. Той се позовал на изтекла погасителна давност за периода от 31.01.2005 г. до 30.03.2006 г., като посочил, че това е с оглед факта, че заявлението за издаване Заповед за изпълнение било депозирано пред РС – С. на 13.05.2009 г., поради което с оглед разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД породените преди  тази дата задължения са били погасени по давност.По отношение на задълженията за периода от 30.04.2006 г. до 29.02.2008 г. въззиваемият С. признал иска и посочил, че  е заплатил дължимите за този период суми с нарочно платежно нареждане до  въззивника. С отговора било представено и платежно нареждане от 15.07.2009 г. за сумата от 302.24 лв. В нареждането, като наредител бил посочен въззиваемият С., а като получател – въззивното дружество. В графа „Основание за плащане” било посочено, че сумата е за топлинна енергия за периода от 30.04.2006 г. до 29.02.2008 г.

В хода на производството беше постановено решение на Конституционния съд по к.д.№ 15/2009 г., с което беше прието, че искането на Омбудцмана на Република България за установяване на противоконституционалност на разпоредбата на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за Енергетиката следва да бъде отхвърлено.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 04.01.2010 г. в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 18.01.2010 г. била депозирана процесната жалба.

Съдът установи изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, които цени като допустими, относими и неоспорени от страните.

         По така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебен акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Разпоредбата на чл. 76  от ЗЗД е с две алинеи. В ал.1 е посочено, че този който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките – може да заяви кое от тях погасява. Единствено в случай, че длъжникът не заяви кое от всичките задължения погасява, кредиторът може да избере кое от вземанията си да погаси, но дори и тогава той не е  изцяло свободен в своята преценка.  Той следва да съобрази кое задължение е най-обременително, да погаси най-обременителното, след това следващото по обременяване и т.н., а  ако са налице няколко еднакво обременителни задължения, кредиторът следва да погаси най-старото. Последната хипотеза предвидена в закона е за случаите когато са налице еднакво обременителни задължения възникнали едновременно във времето. В този случай всички те следва да бъдат погасени съразмерно.

В ал. 2 на чл. 76 от ЗЗД е посочено, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, следва да се погасят най-напред разноските, след това лихвите и най-накрая главницата. Ал. 2 на чл. 76 от ЗЗД обаче не следва да бъде тълкувана самостоятелно и самоцелно, а във вр. с ал.1 на чл. 76 от ЗЗД, където са дадени основните хипотези, като допълнение към нея.  Няма никакъв спор,че  длъжникът има право да посочи кое свое задължение погасява и кредиторът е длъжен да се съобрази с неговия избор. Още повече, че в редица случаи това е начин на длъжника да брани своите права. Такъв е и настоящият казус. Длъжникът се е позовал на изтекла погасителна давност за вземанията възникнали преди 3 годишния период от датата на подаване на заявлението за издаване Заповед за изпълнение  и изрично е посочил, че заплатената от него сума касае вземанията, които попадат в периода непогасен по давност. Кредиторът не е имал право да отнесе получената сума за погасяване на вземания, за които не е предприел действия за своевременно събиране, поради което е понесъл санкцията на погасителната давност. В този смисъл е трайната съдебна практика: Решение по арб. д. № 194/1982 г.; Решение по арб. д. № 68/1976 г.; Решение № 5 от 18.01.2008 г. на РС – Пловдив.

         При извършената справка от представените по делото справки за задължението на въззиваемия се установи, че той е погасил в хода на производството цялото задължение, дължимо за периода  от 30.04.2006 г. до 29.02.2008 г. Поради  периодичността на този вид задължения, съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД задълженията възникнали за предходния период от време са погасени по давност и са недължими при направено възражение за изтекла погасителна давност.

         С оглед гореизложеното  решението на СлРС се явява законосъобразно и следва да  бъде потвърдено.

          Предвид изхода на делото следва да се присъдят деловодни разноски в полза на въззиваемия В.С.. Пред настоящата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие № 403/11.02.2010 г., по който С. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. С посочената сума следва да бъде задължено въззивното дружество „Топлофикация – С.” ЕАД.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 989/30.12.2009г. по гр.д. № 2927/2009 г. по описа на С.ския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Топлофикация – С.” ЕАД гр. С., ул. „Ст. К.” № * да заплати на В.Н.С. ЕГН ********** *** *-*-* разноски за въззивната инстанция в размер на 120 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.