Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 195

гр.Сливен, 18.11.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия  СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 110 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на 196 и сл. от ГПК / отм. /

Развива се след постановяване на Решение № 173/04.03.2010 година, по касационно гражданско дело № 221/2009 година, на І-то гражданско отделение на ВКС на РБ, с което е отменено въззивно решение от 16.07.2008 година на Сливенски окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 48/2008 година, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В мотивите на отменителното си решение ВКС на РБ, след като е констатирал наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясненост на делото от фактическа страна и нарушаване на материалния закон е дал указанията си за преодоляването им при новото разглеждане на делото чрез служебното назначаване на съдебно - техническа експертиза, която да внесе ясното във фактическите данни, касаещи процесния имот, чрез установяване на обстоятелството представляват ли самостоятелни обекти, двата обема от спорната сграда, заснети с отделни идентификатори и могат ли да се ползват функционално самостоятелно като части от една сграда. Дадени са й указания  за  назначаване  на  съдебно - счетоводна експертиза, от която да се установи като какво  е било регистрирано към 1947 г.дружеството  на Т.П., бил ли е брат му Д.П.съдружник в  него и какви  са  дяловите  им, с чии материали и средства е била  построена сградата /предачница/, дворното  място, в която тя е построена било включено в описа на  недвижимите имоти на  дружеството, подписан ли е описа от всички съдружници, била ли е включена в описа на предприятието самата сграда и този опис подписан ли е от съдружниците. Изясняването на тези факти е счетено за необходимо и от съществено значение за правилния изхода на делото.

Въззивното производство е било образувано по жалба на Р.Л.Т., С. Д. П., Е.Й.П., Ц.Б. М., Д.П.Т. и Б.Л.Т. срещу решение №200/31.07.2007 година, постановено по гражданско дело № 1865 /2006 година на СлРС, с което е  уважен предявеният от „Декотекс” АД Сливен  иск за признаване  за  установено  по  отношение на Д.П.Т., Ц.Б. М. и Р.Л.Т. ,че Акт № 336 от 16.06.1951,на сливенски градски народен съвет е документ с невярно  съдържание,досежно  отразения в  него  факт на  завземане за държавен  на  недвижим имот-цяла тъкачна фабрика на Т.П.С., на  основание ЗНЧИМП, считано  от 23.12.1947 г. С първоинстанционното решение било признато за установено по отношение на въззивниците, както и по отношение на Р.Г.Т. – И. и Т.Б.И., че „Декотекс” АД е собственик на недвижим имот представляващ масивна едноетажна производствена сграда със застраена плащ 1960 кв.м., с шедова покривна конструкция, находяща се в източната част на УПИ IV - 8407 от кв. 34 по плана на гр. С., индивидуализиращ се по ЗКИР като производствена сграда, находяща се в гр.Сливен в източната част на поземлен имот с площ от 6 641 кв.м. и идентификационен № 67338.604.17 по кадастралната карта на гр.Сливен, със съседни имоти с идентификационни №№ 67338.604.19, 67338.604.18, 67338.604.13, 67338.604.22 и 67338.604.37, а сградата е със застроена площ от 1960 кв.м. и е заснета по кадастралната карта на гр.Сливен като една обща сграда № 67338.604.19.2 , с обща площ от 4726 кв.м., попадаща в три имота №№ 17, 18 и 19 по кадастралната карта на града, която производствена сграда е със съседни имоти: изток - имот № 22, юг - имот № 37, запад-  сгради с идентификационни №№ 67.338.604.17.5 и 67.338.604.17.8,означена върху скицата на вещото лице, представена с първоначалното му заключение като сграда 10Б. Д.Т., Б.Т., Т. И., Р.Т. - И., Ц.М., С.П., Р.Т. и Е. П. са осъдени да предадат на въззиваемата страна „ДЕКОТЕКС" АД владението върху югоизточната обособена част от това производствено помещение с площ от 1030 кв.м и да заплатят на ищцовото дружество направеното в хода на производството пред СлРС деловодни разноски в размер на 4641 лева.

В жалбата се сочи, че решението на РС - Сливен е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в частта, с която е признато на ищеца правото на собственост върху описаната по-горе сграда и ответниците са били осъдени да предадат владението.

Със сезиращата въззиваният съд жалба, от въззивниците са релевирани оплаквания, сочещи, че решението на Сливенски районен съд е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, както и на събраните по делото доказателства. Счита, че за уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС ищцовата  страна  е следвало да докаже по несъмнен начин своето право на собственост спрямо процесния имот, като установи, че неговите праводатели или самият той е застроил процесната сграда.Намира,че при  установяване  факта на построяването на сградата е следвало да докаже, както  законността на извършеното строителство, така  също и че  е то  е  осъществено в периода от одържавяване до възстановяването на собствеността.  Във връзка с отбелязване по Заповед № РД 15-1771 / 05.10.1992 г. на Кмета на Община Сливен, в която при деактуването на имуществото на държавата е посочено, че съществуват и новопостроени сгради, въззивниците въвели оплакване за неизястняване на факта процесната сграда имала ли е характер на новопостроена, в който случай собствеността й не е следвало да бъде възстановявана или не е имала такъв характер, в който случай собствеността й е следвало да бъде възстановена.

Твърдейки, че в бившия имот на Т. и Д.П.С. не е извършено строителство след одържавяването на имота счита, че са останал неизяснен факта на кои лица е следвало да се възстанови собствеността. Позававайки  се   на  непълнотата  на  доказателствата  фармулира  оплакване съгласно  което позитивното  за  ищцовата  страна решение на РС -Сливен, се явява необосновано. Във връзка с това  във възивната  жалба се  излага становище, че при обосноваване на извода, че ищцовото предприятие е собственик на процесната сграда, решаващия съд е ценил негодни доказателства, а е декредитирал безспорни в процеса доказателства и заключава ,че признаването на собствеността на ищеца се гради на предположения. В тази връзка сочи, че неоснователно съдът не е кредитирал изцяло показанията на свид. Н. и С., които са били съвременници на одържавяването и според които свидетелски показания се установявало, че ново строителство е било извършвано само в имотите на Д. Н. Х. северно граничещи с имота на С.. Отчита се, че за южната част от сградата по делото са налице макар и непълни доказателства за правото на собственост на въззиваемата страна, но се подчертава, че за северната част от сградата липсват доказателства. Направено  е  и оплакване, че в хода  на  развилия  се  пред СлРС процес е останал неизяснен въпросът - една цяла ли е процесната сграда с две самостоятелни помещения или са две самостоятелни сгради. Във връзка с представена скица от 1942 г. от въззивниците се сочи, че с нея Т.П. С. е поискал разрешение за разширяване на съществуващата сграда от 1040,30 кв.м. в южна посока със 151,70 кв.м., и се мотивира извод, че разширяването на тъкачницата е било извършено преди конфискацията на имота. От въззивниците се релевира и оплакване за противоречие със закона,тъй като решаващия състав  на  първоинстанционния  съд е признал ищеца за собственик и върху част от 930 кв.м., не защото е установил, че ищеца е доказал, че е  собственик, а защото е приел, че ответниците не биха могли да са собственици. - Счита се ,че противоречие с разпоредбите на ЗВСОНИ решаващия съд е отрекъл изобщо възможността по отношение на Т. и Д. С. да е извършена реституция. Сочи се, че изрично в разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ е указано, че се възстановява собствеността върху одържавените по ЗОЕГПНС недвижими имоти, които са собственост на държавата или на нейни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ, поради което принадлежността на спорното имущество към 1992 г. към капитала на „ДЕКОТЕКС КАРПЕТ" ЕАД не се явявало пречка за извършване възстановяването на собствеността. Считат още, че неоснователно съдът е приел по отношение на наследниците на Д.П.С. , че не съществува право на собственост поначало на процесната сграда, тъй като същата е била отчуждена единствено от Т. С.. Изводът на съда противоречал на чл.ЗЗ от Закона за имуществата собствеността и сервитутите / ДВ бр.29/07.12.1904г./, действащ по времето, в което е възникнала съсобствеността върху терена между двамата братя - Т. и Д. С.. В тази връзка обосновава заключение, че след като през 1938 г. е възникнала съсобственост върху празен терен между Д. и Т. С. последващото застрояване върху него с процесиите сгради е създало съсобственост и върху тях, поради което реституцията следвало да обхване правата и на двамата съсобственици.

Въпреки, че липсва изрично обжалване на решението на РС - Сливен в частта на произнасянето по инцидентния установителен иск, жалбоподателите сочат, че независимо от основанието, посочено в АДС № 336/51 година за завземане на процесния имот реституцията по него е извършена законно. Сочи се, че действително при първоначалната редакция на чл. 2, ал. 1  от ЗВСОНИ се е предвиждало собствеността да се възстановява само ако тя е била одържавена по реда на ЗНЧИМП, но с влизане в сила на ЗОСОИ е бил изменен и допълнен чл.2 ал.1 от ЗВСОНИ и е бил разширен обхвата на приложението му, като се е предвиждало реституция на имоти одържавени по реда та ЗКИ. Жалбоподателите твърдят, че приемането на ЗОСОИ е стабилизирало вече проведеното възстановяване на собствеността, ако основанията за възстановяване е било включено в изменението на закона. А обстоятелството, че изменението на ЗВСОНИ от 1997 година в тази му част е било обявено за противоконституционно имало действие ех nunk, поради което не се отразява на законността на извършената реституция.

Поискана е отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която по отношение на Д.Т., Б.Т., Т. И., Р.Т. - И., Ц.М., С.П., Р.Т. и Е. П. е признато, че „ДЕКОТЕКС" АД е собственик на процесната сграда и са били осъдени да предадат владението  и постановяване  от въззивния  съд  на  ново  по  същество  решение  по силата  на  което  предявения от  „ДЕКОТЕКС" АД ревандикационен иск  да  бъде  отхвърлен като  неосноветелен.

В съдебно заседание въззивниците Б.Т., Ф.Н., Р.Т. - И. не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по депозираната жалба.

Въззивниците Р.Т., Е.П. и С.П. в съдебно заседание се представлява от адв. Д., който поддържа въззивната жалба по оплакванията въведени в нея и моли въззивния съд да я уважи. Пред  настоящата  инстанция  в  хода   на  процеса  е  направено  при условията   на  евентуалност  и  възражение за изтекла в полза на представляваните от него въззивници  въззивниците  придобивна  давност за претендираната от  ищеца  част от сградата.Изразява  се  мнение  ,че  следва  да  се  приложи  кратката  петгодишно  давност, считано от деактуването  на  имота,независимо  от  сделните  отношения между  страните, понеже представляваните от него страни, черпели права от реституционни  производства по  реда  на  отменения чл. 78 от ЗИСС, респ. чл. 92 от сега  действащия чл.92 от ЗС. Изразява становище  по същество, с  което  въззивната   жалба  се  поддържа  и  се  претендира  за  уважаването й. Претендира се за присъждане на разноски. Подробни съображения в подкрепа  на  заеманата  позиция излага  в  представена  по делото  писмена защита.

Въззивниците Д.Т., Б.И. и Ц.М. в съдебно заседание се представлява от адв. В.Х., който поддържа въззивната жалба по оплакванията въведени в нея и моли въззивния съд да я уважи. Пред   повторното разглеждане  на  делото  от СлОС,  пред настоящата  инстанция и в  хода   на  процеса  е  направено  възражение за изтекла в полза на представляваните от него въззивници придобивна давност за съответните идеални части на процесния имот с оглед продължило повече от пет години добросъвестно владение, считано от сключването  на легитимиращите  ги  като  собственици сделки, евентуално  повече от десет години преди предявяване на иска, считано от деактуването на имота с присъединяване на  владението на техните праводатели. Изразява становище по същество, с което въззивната жалба се поддържа и се моли за уважаване й. Претендира се за присъждане на разноски. Подробни съображения в подкрепа  на  заеманата  позиция , излага  в  представена  по делото  писмена защита.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Въззиваемата страна „ДЕКОТЕКС" АД в съдебно заседание се представлява от адв. К., която моли решението на СлРС да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени деловодни разноски, направени пред настоящата инстанция и тези направени пред ВКС на РБ. Подробни съображения за неоснователността на въззивната жалба и за основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС са изложени в писмени бележки.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени и гласни доказателства.

При повторното разглеждане на делото и с оглед дадените от ВКС на РБ указания, от настоящата инстанция са допуснати и събрани допълнителни доказателства и са изслушани и приети експертни заключения.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност се установява от фактическа страна следното:

На 19.01.1949 година пред фирмено отделение на Областен съд - Ямбол е депозирана молба от Държавна памукопредачна и тъкачна фабрика „СИНИТЕ КАМЪНИ" - Сливен, с която е поискано, поради национализация по чл. 1 от ЗНЧМИ закриване на три предприятия - Памучна тъкачница „Коста Маринов" - Сливен, Памучна тъкачница „Стефан Д. Мундров брат" и Памучна тъкачница „И. Павлов" - Стара Загора. В молбата е отразено, че „СИНИ КАМЪНИ" като държавна памукопредачна тъкачна фабрика е била регистрирана пред Сливенския областен съд в търговски регистър 812 и публикувана в ДВ бр. № 264 / 13.11.1947 година.

С определение № 148 от 19.02.1949 година, Ямболският областен съд разпоредил да се впише в търговски регистър при съда и публикува в ДВ новообособеното, национализирано по чл. 2 и чл. 12 от ЗНЧИМП предприятие от Памукопредачна и тъкачна фабрика „Сините камъни" под ново наименование Държавна памукопредачна и тъкачна фабрика „Сините камъни” - Сливен.

С ДВ бр. № 58 / 25.07.1972 г. с Указ № 1563 на ДС на НРБ било постановено пренаименуването на Завод „8-МИ МАРТ" - Сливен в ТК „Д. Желязков".

В представена по делото паметна бележка на ДИП „8-МИ МАРТ" Сливен, е посочено, че през 1946 година е конфискувано бившето частно индустриално предприятие „Т.П." - Сливен по Закона на незаконно забогателите и от 01.01.1946 година се основало ДП „Сини камъни”, към което на 23.07.1947 година били уедрени частни индустриални предприятия. Сред изброените предприятия фигурира и това на Т. П., като изрично е посочено, че същото е одържавено през 1946 година. В паметната бележка са посочени й предприятията, които са национализирани при извършената национализация на частните индустриални минни предприятия на 23.07.1947 година. В паметната бележка е посочено още, че от всички описани в нея предприятия, включително и това на Т. П. на 01.06.1948 година се извършило уедряване в едно предприятие под името ДИП „8-МИ МАРТ" - фабрика за чорапи - Сливен. Отразено е още, че на 01.07.1955 година със Заповед на управление памучна индустрия - С. са уедрени ДИП „Сините камъни" - Сливен и ДИП „8-МИ МАРТ" под фирмата ДИП „8-МИ МАРТ" - Сливен.

С разпореждане № 97 /01.07.1976 година, Министерски съвет утвърдил Генерална схема за специализация и концентрация на производството в Министерството на леката промишленост. Съгласно това разпореждане се образувал текстилен комбинат „Декотекс" - Сливен на основаната на комбинат „Съби Д."***, в който като структура се включил и цех нетъкан текстил на завод „Д. Желязков" - Сливен.

В разделителен протокол, издаден на основание Заповед № РД 16 -138 от 12.04.1991 г. на Министерството на индустрията, търговията и услугите за реорганизация на „Декотекс" - Сливен съставен между фирма „Декотекс" и ТП „Декотекс" е посочено, че уставният фонд на стопанското звено ТП „Декотекс" се формира от държавно имущество в размер на 6 180 лева,  в това число уставен фонд на звено Предачница от 2410 лева.

Със заповед № РД 17-250 от 05.08.1991 година на Министерството на индустрията, търговията и услугите на основание на §3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, предприятията и другите стопански звена, посочени по т.1 от Приложение № 5 са преобразувани в акционерни дружества по смисъла на чл.159 ал.2 от ТЗ с наименование „Декотекс Карпет" АД.

С решение № 3256 / 18.09.1991 г. по ф.д. № 2205 / 1991 г. на Сливенския окръжен съд е вписано в ТР на съда акционерно дружество с фирма АД - „Декотекс - Карпет". В решението било посочено, че уставният фонд на дружеството се състои от 63 673 лева, което представлява уставният фонд на ТК „Съби Д.", ПТР „Декотекс" и ТП „Декотекс" - Сливен към 31.03.1991г. Образуваното на „Декотекс Карпет" АФ – Сливен, станало на основание Заповед № РД 17-94 / 28.06.1991 г. на Министъра на Министерството на индустрията, търговията и услугите, съгласно, която фирма „Декотекс" била преобразувана на осем нови фирми една, от които „Декотекс Карпет" АД - Сливен. В заповедта било посочено, че активите и пасивите на прекратената фирма /"Декотекс - Сливен"/, се поемат от новообразуваните фирми съгласно разделителни протоколи. В приложение № 5 към Заповед № РД 17-94 / 28.06.1994 г. е посочено, че при преобразуването на технологичен комбинат „Съби Д."*** в АФ „Декотекс Карпет" – Сливен, уставният фонд на „Декотекс Карпет" Аф - Сливен е с държавно имущество и е в размер на 63 673 лева, което представлява уставния фонд на технологичен комбинат „Съби Д."***, БТР „Декотекс" - Сливен и ТИ „Декотекс" - Сливен по балансите им към 31.03.1991 г.

В ДВ бр. № 69 / 26.08.1994 година е обнародвано Постановление № 165 / 16.08.1994 г. за организиране на първи тур на Масовата приватизация през 1994 година. В списъка на предприятията за приватизация чрез инвестиционни бонове на позиция 202 бил включен „Декотекс Карпет" ЕАД.

В ДВ бр. № 76 / 20.09.1994 година е публикувано решение № 178 / 02.09.1994 г. за откриване процедура за приватизация на „ДЕКОТЕКС КАРПЕТ" ЕАД - Сливен.

С решение № 2313 / 08.11.1994 г. на Сливенския окръжен съд е вписано увеличаване на капитала на „ДЕКОТЕКС КАРПЕТ" ЕАД от 63 673 000 лева на 407 665 000 лева. С решението е вписано едновременно с това и намаляване на капитала от 407 665 000 лева на 406 530 000 лева, разпределени в неделими поименни акции на стойност 1000 лева всяка. Вписването е извършено на основание Заповед № РД 17 - 175 / 06.07.1994 година, № РД 17-266 / 28.10.1994 година и № РД 17 - 271 / 02.11.1994 година на Министерството на промишлеността на Република България.

В брой № 81 на ДВ от 24.09.1996 година е публикувано обявление на тръжната комисия на основание чл.2 ал.2 т.4 от Наредбата за реда и организиране и провеждане на централизирани търгове за продажба на акции от предприятията включени в програмата за приватизация, в което били посочени предприятията и акциите, които се предлагат на първа тръжна сесия за приватизация чрез инвестиционни бонове. Сред тези предприятия е бил и „Декотекс Карпет" ЕАД.

С решение № 678/03.05.1997г. са вписани промени в ТР на СлОС като „Декотекс Карпет" ЕАД е преобразувано на „Декотекс" АД.

Видно от удостоверение № 346 / 03.11.2005 г. законните наследници на Д.П.С. са съпругата му - Р.С. С.а, починала 1970 г., дъщеря му - С.Д.П. - въззивница по делото, както и Л.Д. П. - син, починал на 05.07.2002г. Негови законни наследници се явяват съпругата му Е.Й.П. и дъщеря му Р. Л. Т.. Последните две също са страни по делото.

Видно от удостоверение № 800 / 08.11.2005 г. издадено от Район „Надежда” гр.С.  законните  наследници  на  Т.П.  С., починал на 07.05.1964 година са : Ц. С.а С.а, починала на 02.01.1982г. / съпруга/, С. Т.И. /дъщеря/, починала на 27.12.2001г. и оставила за свои законни наследници -Ц.Б.М. и Т.Б.И. - страни по делото. Законен наследник на Т. С. и Ц. С.а е и З. Т.Т., починала на 31.07.1962г. След смъртта си последната е оставила за законни наследници сина си Д.П.Т. и дъщеря си Й.П. Т. -Н.. Последната е починала на 16.05.1996г. и като свои законни наследници е оставила съпруга си А. С. Ал Н. и баща си П. Д. Т.. След своята смърт П. Д. Т. е оставил за законни наследници Д.П.Т., А. П.Т. и С. А.Т..

Видно от удостоверение за наследници № 002469 / 03.09.2007 г. издадено от Община - Столична, район Красно село Т.Б.И. е починал на 17.08.2007г. и след смъртта си оставил за свои законни наследници Р.Г.Т. - И. / съпруга /, дъщеря си Т.Т.Н. и сина си Б.Т.И..

Видно от удостоверение за семейно положение на членове на семейството № 017585 / 29.05.2008г. издадено от Община - Пловдив, въззивницата Б. Л.Т. е съпруга на въззивника Д.П.Т..

От представеното по делото Удостоверение за граждански брак № 101117 се установи, че на 19.05.1973г. е бил сключен граждански брак между Т.Б.И. и Р. К. Т..

С нотариален акт № 34 / 12.03.1936 г. Т. П. С. закупил от Г. В. К. недвижими имоти, представляващи празни места, съставляващи парцели III и IV в индустриалния квартал № * на гр. С. с общо пространство 2 310.07 кв.м. В нотариалния акт като граници били посочени от изток - улица, от запад - общински парцел II и V, от север и юг - улици.

На 30.03.1936г. Т. П. С. поискал да му се състави нотариален акт за собственост за следния недвижим имот: общинско място от 2 200 кв.м., находящо се в кв. 326 на гр. С., което било предавано на молителя по регулационен ред и утвърдена дворищна регулация за регулиране на парцела му. Решението за предаване на имота било взето от Сливенски общински съвет на 20.03.1936г., за което бил съставен надлежен протокол. По искането на Т. С. бил съставен нотариален акт № 35 по д. № 89 от 1936 г. Искането му било удовлетворено.

С нотариален акт № 108 / 25.08.1938 година Т. П. С. продал на брат си Д.П.С. 1/2 ид. част от собствения си незастроен имот, представляващ парцел II кв. № * на гр.Сливен, състоящ се целият от 4 548.07 кв.м.

С Присъда № 1 / 05.01.1947г. Т. П. С. бил признат за виновен в това, че увеличил имотното си състояние след 01.01.1935 година със сумата 30 870 499 лв., за което не били представени доказателства, че са придобити от нормални доходи при добросъвестно упражняване на индустриална дейност. На основание чл. 1, 2, и 3 б.А и чл. 4 ал.1 от ЗКИ, имуществото на Т. П. в размер на горната сума било конфискувано в полза на държавата. С присъдата било конфискувана фабрична сграда - тъкачници на два етажа с къща за живеене, склад и канцелария, склад, трапезария и т.н., нова тъкачна сграда с портиерна, портал и др., находяща се в гр. С. в м. Новоселски боаз/дефиле/, празно място, съставляващо парцел III и IV в индустриалния кв. 326 на гр. С., с общо пространство 2 310.07 кв.м., празно място от 2 238 кв.м., находящо се в кв. 326 на гр. С., при граници: улица - Безименно, общински парцели I и IV и Т. П., както и празно пространство от 2 160 кв.м., находящи с в кв. 326 парцел VI на гр.Сливен при граници Т. П., булевардна улица към р.Коруча, улица и улица, които три празни места образували общ кв. 326 ,с построените в него фабрична сграда, предана сграда, застроена на 930 кв.м.,склад, стая за пазач и т.н. С присъдата заподозрения Д.П.С. бил признат, че не е увеличил имотното си състояние след 01.01.1935г. със сумата от 1 331 534 лв, които да е придобил чрез спекула и по незаконен начин и които да не са оправдавани от нормалните му доходи при добросъвестно упражняване на занаята му. Съдът освободил от конфискация предложените за конфискация имоти, собственост на Д. С., представляващи къща, находяща се в гр. С., ул. „Ген.С." и др. движими вещи.

С решение № 212/04.04.1947г. на ВКС присъда № 1 от 1947г. била оставена в сила.

На 05.06.1947г. е съставен Акт № 1 на Комисия, назначена със заповед № 612/29.05.1947г. на Министъра на индустрията и занаятите за приемане на имуществото, конфискувано в полза на държавата по присъда № 1/05.01.1947 година. Заповедта е издадена на основание МП № 9/09.12.1946 година. Комисията извършила основно преглеждане на конфискуваното имущество, съхранявано от Т. П. от гр. С. и придала същото на Х. Н.И.. За предаденото имущество били съставени специални описи приложение към акта. В опис № 2 било посочено, че се предава предачна фабрика, намираща се в гр. С., кв. И. № * парцели № 1,2,3,4, и 6 от общо 6 713 кв.м., с намиращата се в нея постройка: предачница, застроена на 930 кв.м., два склада, свинарник, кухня, работнически стол, гардеробна и т.н. Към акта е приложена декларация от Т. П., в която същия декларирал, че в качеството си на собственик на тъкачната фабрика при предаване на предприятието посочил цялото си имущество.

На 16.06.1951 година е съставен Акт за завземане на недвижим имот за държавен №336. В него е посочено, че имотът предмет на завземане за държавен е бивша собственост на Т. П. С. от гр. С., като за правно основание за завземане на имота е посочен Законът за национализация на частни индустриални и минни предприятия. За дата на завземане била посочена 23.12.1947 година. В акта е отразено, че се одържавява цяла фабрика за производство на памучни тъкани, находяща се в гр. С. кв. „И." при граници: жп линия и от трите страни улици. При описание на сградите, находящи се в имота е отразено, че в него са се намирали масивна сграда на един етаж със застроена площ от 2 460 кв.м., служеща за тъкачница със 7 отделения, както и масивна постройка на един етаж с 5 отделения, служеща за памучна предачница. Като лице за заварен ползвач бил посочен Т. П. С., а за учреждение, на което се отстъпва собствеността бил посочен ДИП"Сини камъни" - Сливен.

В обяснителна записка към проект за разширение на комбинат „Сините камъни" е посочено, че съществуващата памучна предачница, съгласно Плана за предачната промишленост в гр.Сливен се разширява в Текстилен комбинат като се престроява ново тъкачно отделение за 250 стана. Новата постройка се развивала северно от съществуващата предачна фабрика с възможност да бъде разширена за в бъдеще, като тъкачното отделение. Обяснителната записка е част от Проект на Интпроект към министерството на индустрията за разширяване на текстилен комбинат „Сините камъни” - гр. С. и по-конкретно на тъкачницата към него. Към проекта са изготвени спецификации за необходимите строителни материали за изграждане на тъкачното отделение както и съответните сметки за необходимите средства по изграждането.

С разпореждане № 97 на Министерския съвет от 01.06.1976 г. цех „Нетъкан текстил" преминал от завод „Д. ЖЕЛЯЗКОВ" - Сливен към комбинат „СЪБИ Д."***5.11.1977 г. Директорът на стопански комбинат „ДЕКОТЕКС" поискал от Градски народен съвет - Сливен прехвърляне по надлежен ред, безвъзмездно в оперативното управление на комбинат „СЪБИ Д."*** на цех нетъкан текстил. Във връзка с това искане на 24.11.1977 г. бил съставен протокол-опис за предаване на недвижим имот, находящ се в кв."И." - Сливен. Съгласно описа Завод „Д. ЖЕЛЯЗКОВ" предал безвъзмездно на комбинат „СЪБИ Д." масивна сграда „Нетъкан текстил" на един етаж, шедова конструкция, покрита с марсилски керемиди с външна гладка мазилка с обща застроена кубатура 21907,67 куб.м.

На 26.09.1995 г. бил съставен Акт № 8133, в който е посочено, че се издава на основание чл.81 от НДИ за сградите построени от „Декотекс -Карпет"ЕАД върху реституиран терен. В акта е посочено, че сградата на НТМ се състои от производствена сграда на един етаж с площ 320 кв.м., масивна сграда на два етажа, състояща се от 180 кв.м. и склад от 500 кв.м., изграден на един етаж. В акта за собственост е посочено, че по-ранния акт за собственост на описания в него имот е № 336, както и че имота се намира в гр. С., кв. 34, парцел IV промишлена зона, при граници: от двете страни улици и парцели V и VI.

На 26.09.1995г. е съставен и Акт № 8134, в който е посочено, че се издава на основание чл.81 от НДИ за сградите построени от „Декотекс -Карпет"ЕАД върху реституиран терен. В акта е отразено, че сградата на НТМ се състои от горна зала с площ 2 400 кв.м. и избено помещение с площ 280 кв.м. ,построено през 1977г., и имота се намира в гр.Сливен кв. № 34 парцел I, V и VI в промишлена зона при граници: улица, парцел IV и парцел II, както и че имотът е предоставен за оперативно управление на „Декотекс - Карпет"ЕАД.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство по давност № 82 / 14.05.1997 г. С. Т.И., Д.П.Т., П. Д. Т. и А. С. Н. са признати за собственици по давностно владение и наследство върху 1/2 ид.част от 1902 / 6450 ид.ч. от имот планоснимачен № 8407, образуващ парцел IV, представляващ производствено предприятие в кв. 34 по плана на гр.Сливен. В нотариалния акт е отразено, че имота се състои от 6 450 кв.м. от които застроени 3 124 кв.м.,и посочени граници на имота - имот планоснимачен № 8414, парцел II - фирма „Тони" и от двете страни улици, заедно с 1/2 ид.част  от застроените в парцела сгради, а именно: масивна двуетажна сграда с площ 270 кв.м.; масивна сграда на един етаж с площ 514 кв.м. и масивна сграда на един етаж с площ 2 340 кв.м..

На 03.07.1997г. е съставен нотариален акт № 147 за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, съгласно който С. Т.И. прехвърлила на дъщеря си Ц.Б.М. и сина си Т.Б.И. 1/2 ид.част от имот ПН8407 в кв.34 по плана на гр.Сливен, промишлена зона, състоящ се целия 6 450 кв.м. , заедно с 1/2 ид.част от застроените в същия парцел сгради: масивна двуетажна сграда с площ 270 кв.м.; масивна сграда на един етаж с площ 514 кв.м. и масивна сграда на един етаж с площ 2 340 кв.м.

С нотариален акт № 87 / 12.09.1997 година П. Д. Т. и А. С. Н. продали на Д.П.Т. 2/16 ид.ч. от имот ПН 8407, образуващ парцел IV - производствено предприятие в кв. 34 в индустриална зона по плана на гр.Сливен заедно с 2/16 ид.ч. от застроените в същия парцел сгради: масивна двуетажна сграда от 270 кв.м.; масивна сграда на един етаж с площ 514 кв.м. и масивна сграда на един етаж с площ 2 340 кв.м.

С нотариален акт № 54 / 09.05.2003 г. С.П., Е.П. и Р.Т. са признати за собственици по давностно владение и наследство съответно първата от тях на 1/2 ид.част другите две на по 1/4 ид.част от 1/2 ид.част  от недвижим имот съставляващ УПИ 8407 в кв.34 по плана на гр.Сливен, промишлена зона, състоящ се целия 6 450 кв.м. при граници: ПИ 8414, ПИ III - дизелова централа, фирма „Тони", ПИ - V за производствено предназначение. Било им признато и правото на собственост върху 1/2 ид.част ид.част от построените в имота сгради: масивна двуетажна сграда с площ 270 кв.м.; масивна сграда на един етаж с площ 514 кв.м. и масивна сграда на един етаж с площ 2 340 кв.м.

От представените по делото скици № № 851 и 852/ 26.07.2006г. от Агенция по кадастъра, процесния имот се индивидуализира като производствена сграда, находяща се в гр.Сливен в източната част на поземлен имот 67338.604.17 по кадастралната карта на града с площ от 6 641 кв.м. и съседни имоти № 67338.604.19, 67338.604.18, 67338.604.13 67338.600.22 и 67338.604.37. Сградата е със застроена площ от 1960 кв.м. и е заснета по кадастралната карта на гр.Сливен като обща сграда с идентификатор № 67338.604.19.2 с обща площ от 4 726 кв.м., попадащи в три имота 17,18 и 19 по кадастралната карта на града. Границите на производствената сграда са :от изток - имот 22; от юг - имот 37; от запад сгради № 67338.604.17.5 и 67338.604.17.18.

От договора за наем от 12.11.1992 година се установи, че между страните са съществували наемни отношения, по силата на които наследниците на Т. и Д. С., отдавали под наем на „Декотекс - Карпет" АД собствената си текстилна фабрика, възстановена със заповед № РД-15-1771/05.10.1992г. на Сливенска община, която по настоящем се използвала от цех „Нетъкан текстил".

От представените по делото договори за отдаване на недвижим имот под наем от 02.11.1999 г. и Анекс към договор за наем на недвижим имот от 01.10.2004г. се установи, че въззивниците са отдавали под наем на „Евромебел" ООД гр. С. недвижим имот представляващ едноетажна сграда със застроена площ 2 015 кв.м., находяща се в имот ПН 7414, кв. И. по плана на гр.Сливен при граници: юг - ул. „Цар Симеон"; север - „Декотекс"АД; запад - фирма „Тони"АД, представляващ бивша предачница, възстановена със заповед № РД-15-1771 /05.10.1992г. на Сливенска община.

С Решение № 1216 / 19.02.2007г. по гр.д. № 2496/2005г. по описа на Сливенски районен съд било признато за установено по отношение на С.П., Е.П. и Р.Т., че Т. И., Р.И., Д.Т., Б.Т. и Ц.М. са собственици на общо 1/2 ид.част  от 4548/6450 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 67338.604.17 с площ 6 450 кв.м., който по плана на гр.Сливен от 1993 г. се е индивидуализирал като УПИ № 8407 кв. 34 с площ 6450 кв.м. при граници: поземлен имот № 8414, поземлен имот III - дизелова централа, поземлен имот V - за производствено предназначение и улица. „Декотекс" Ад не е била страна по посоченото гражданско дело.

В декларация от 22.10.1992г. Т. Р. И. лично и в качеството си на пълномощник на майка си С. Т.И.; Д.П.Т. лично за себе си и като пълномощник на сестра си Й.П. Т. - Назар декларирали, че имоти предмет на заповед № РД 15-1771/05.10.92 година на Община - Сливен са съсобствени на Т. П. С. и Д.П.С..

По делото са извършени съдебно - технически и съдебно - икономически експертизи, които съдът кредитира изцяло, като неоспоперни от страните, взаимно допълващи се и бивайки подкрепени от останалия доказателствен материал по делото.

От съдебно-техническа експертиза, приета при първото разглеждане на делото от въззивния съд се установи, че процесният имот се намира в промишлена зона на гр.Сливен и е с кадастрален № 67338.604.17. Той напълно отговаря на имот ІV-8407 в кв. 34 по действащия преди одобряването на кадастралната карта план на Промишлена зона гр. С.. В заключението е посочено, че в сграда № 10 са заснети като общ обем две сгради с обща площ 2 460 кв.м., като поотделно площите на сградите са съответно за 10А - 500 кв.м., а за 10Б - 1 960 кв.м. Вещото лице е посочило, че това обозначение е отразено към приложената към делото скица / № 851 / 26.07.2006 г. на СК-Сливен /, както и че в обема на сграда № 10Б е направена преграда с тухлен зид, която обособява две помещения от 1 030 кв.м. и от 930 кв.м. Вещото лице е посочило, че сграда № 10Б с размерна площ 1 960 кв.м. съответства на масивна едноетажна сграда с площ от 2 015 кв.м., бивша предачница, описана в заповед № РД-15-1771/ 05.10.1992г. на Кмета на Община - Сливен, както и в АДС № 336/1951г. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило, че покривната конструкция на процесната сграда е дървен и шедов покрив, а също така, че имот ПН 8407 е част от имот ПН 8414. В допълнителното заключение по извършената съдебно - техничека експертиза, депозирано на 11.01.2007 година вещото лице е посочило, че сградата от 930 кв.м., която фигурира в документите за конфискация на фабриката на Т. С., съответства на частта от процесната сграда обозначена като част от сграда 10Б с площ 930 кв.м., а така също, че е налице съответствие със сградата посочена, като съществуваща под №1 в представената скица на Интпроект. Вещото лице е констатирало и съответствие с вписаната в Протокола - опис от 1997 година сграда на цеха „ Нетъкан текстил” - сградата посочена по скица № 852 / 2006г. на службата по кадастъра. В заключението си вещото лице е посочило, още, че от одържавените съгласно АДС 336 / 1951г. и реституирани със заповед № РД 15 - 1771/05.10.1992г. сгради: масивна едноетажна с площ 2 460 кв.м. е бивша тъкачница, масивна едноетажна с площ 2 015 кв.м. е бивша предачница, а масивна двуетажна с площ 270 кв.м. служеща за канцеларии и склад сградата на бившата тъкачница на процесния имот, сградата за канцеларии и склад съществува във вид и размери по плана от 1957 година посочено е също така, че сградата на бившата предачница е претърпява промени в южната си част. Вещото лице е отразило, че процесната сграда - предачница по скица от 1942 г. е около 910 кв.м. и съответства на частта от 930 кв.м. от сега съществуваща в източната част на имота сграда / означена със 10 Б по изготвената от вещото лице скица/. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че зида съществуващ в сграда 10 Б е наречен от него условно разделителен, тъй като физически разделя помещението и понеже при изготвянето на скицата не се е била запознала със скицата приложена по делото от Инпроект, която доказвала, че първоначално е била построена сграда от 930 кв.м. и след това като новобем е била дадена сградата 10Б с 1 030 кв.м. Вещото лице е отговорило, че първоначално сградата е съществува с площ от 930 кв.м., след което е извършено допълнителното застрояване.

Пред предходния въззивен състав, вещото лице Димитрова е дала заключение по съдебно-техническата експертиза, в което е посочила, че при анализа на скица, приложена по гр.д. № 1865 / 2006 г. на стр. 176 е констатирала, че графичният материал е изготвен през август 1942г. и представлява ситуация, архитектурно разпределение и фасада на обект „Пристройка нов склад към склада за памучна предачница на П. и Д. П.и". Обектът се е намирал в кв. 326 парцели I, II, Ш,1У,У и VI по плана на гр.Сливен 1907г. от Индустриална зона. Вещото лице е отговорило, че новопроектираният обект - Пристройка нов склад се е предвиждал да се построи в южна посока, към съществуващия склад в северната част на имота. Сградите на склада съществуващи и новопостроени са на един етаж с бетонна покривна плоча. Вещото лице посочило, че по скицата проект площта на съществуващия склад е 139 кв.м., а на новопостроения 151.7 кв.м като застроената площ на памучната предачница, съгласно вписания графичен материал е 901.3 кв.м. Общата площ на фабриката съгласно скицата проект от 1942 г. е 1040.30 кв.м.

От съдебно - счетоводна експертиза приета при първото разглеждане на делото от въззивния съд се установява, че конфискуваното одържавено недвижимо имущество, собственост на фирмата е било заприходено от Държавно памукопредачна фабрика „Сини камъни" - гр. С. на 05.06.1947г. Конфискуваната предачна фабрика била заприходена с площ 930 кв.м. , а процесната сграда с площ от 1 960 кв.м. не е била част от заприходеното одържавено имущество на ДИП „Сините камъни" към 05.06.1947 година Вещото лице е посочило, че баланса на ДИП „Сините камъни” към 31.12.1949 година сградата на предачната фабрика не е била открита по сметка „Сгради", а по сметка „Ликвидация на основните средства", като в същото време сметка „Строеж и доставка на основни средства" от същия годишен баланс било отразено фабрично разширение - четири шеда тъкачница.

В баланса на на ДИП „Сините камъни" към 31.12.1950г. в сметка „Сгради" била вече отразена фабрична едноетажна сграда, служеща за предачница, находяща се в кв.И. със застроена площ 903 кв.м. В описа на земите, сградите и посажданията на ДИП „Осми март" бивша на ДИП „Сините камъни" към 31.12.1964г. в сметка „Сгради" била отразена масивна едноетажна сграда със застроена площ от 6 710 кв.м., включваща масивна сграда служеща за тъкачница и конфекция от 2 506.7 кв.м., масивна желязобетонна сграда, служеща за гардероб, мивки и клозети от 317.75 кв.м. и масивна железобетонна сграда, служеща за предачница от 2 343.90 кв.м. Съгласно   протокол-опис   от   24.11.1977г.   завод   „Д.   Желязков"

гр.Сливен предал безвъзмездно на комбинат „Съби Д.”*** масивна сграда „ Нетъкан текстил" с кубатура 21 907.67 куб.м. Вещото посочило, че в дневниците на главните книги на ТК „Съби Д." за периода от 01.01.1975г. до 31.12.1988г. / през м.12. 1977г/.е заведена сграда за „НТМ". В книгите за имуществото на ТК"Съби Д." за периода от 01.01.1979г. до 31.12.1975г. сградата за НТМ се е водила като налична. Вещото лице заключило, че сградата за НТМ е влизала в основния фонд на ТК"Съби Д.", което е довело до включването му в уставния фонд на „Декотекс - Карпет", съгласно заповед № РД-17-94/28.06.1991г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите и Решение № 3256 / 18.09.1991 г. на Сливенския окръжен съд за вписване на акционерно дружество „Декотекс - Карпет" ЕАД. В баланса и книгата за имуществата на „Декотекс - Карпет" ЕАД към 31.12.1991 г. се е водила като налична „сграда за НТМ". Вещото лице е констатирало, че съгласно заповед № РД-17-94 / 28.06.1991г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите при определяне на уставния фонд на „Декотекс-Карпет" е посочено държавно имущество в размер на 63 673 лв., което се равнявало на съвкупността от уставния фонд на ТК"Съби Д.", БТР "Декотекс" и ТП "Декотекс" по балансите им към 31.03.1991г. Изрично е посочено, че „сграда за НТМ" е влизала в уставния фонд на ТК"Съби Д." За периода 31.12.1991г. - 31.05.1997г. „ сграда НТМ„ се е водила като налична в активите и капитала на „Декотекс – Карпет "ЕАД. След 1996 година сградата е била с ново предназначение и се е водила с ново наименование „Цех китеници". В баланса на „Декотекс” АД към 31.05.1997 година, след приватизацията на дружеството цех"Китеници" се води като наличен. Вещото лице е посочило, че съгласно амортизационния план на „Декотекс" АД към месец 5.1997г. „ сгради НТМ" е била включена в активите на дружеството. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че според счетоводните данни сградата, която е приета като конфискувано имущество на Т. П. е била ликвидирана и е била построена нова сграда.

По делото от първия разглеждал делото въззивен състав са разпитани няколко свидетели, от показанията, на които се установи следното: според св. Г. южната част от процесната сграда до около м. юни 2006г. се е ползвала от фирма "Евромебел", а в северната част от същата възиваемата страна „Декотекс" държала машини и е ползвала за склад. Той сочи също така, че конструкцията на сградата е шедова. Свидетелят С., разпитан в съдебно заседание посочил, че епизодично работил в процесната сграда от 1949 - 1964 г. като предприятието е носило различни имена „Сини Камъни", „Осми Март", „Д. Желязков" и „Тони”. Свидетелят сочи, че през времето, когато той е работил в сградата не е било извършено ново строителство. Сочи, също така, че в шедовата конструкция има паянтова стена и от нея в посока североизток имало втора тъкачница, която се е строяла 1947-1948 година. Свидетелят Н. е посочил, че неговият баща Д. Н. заедно с А. С. са били собственици на индустриално предприятия за текстил СД „Н. И С." като непосредствено до тяхната фабрика се е намирала, фабриката на Т. и Д. П.и. Свидетелят не помни къде точно са се намирали сградите на П.и, но си спомня, че непосредствено до техните сгради баща му е имал две празни места по 800 кв.м., които също са били национализирани и в тях са били построени сгради за нетъкан текстил. Свидетелят посочва, че сградите на Т. и Д. П.и са били на тези две места. Разпитан пред въззивната инстанция свидетелят Шишков е свидетелствал за това, че след национализацията през 1947г., през 1947,1948 или 1949 г предачницата построена от Т. П. е била разширена в посока на север и юг, както и на запад. Сочи, също така че предачницата на Т. П. не е била събаряна, а са били изградени допълнително четири шеда на юг. По този начин тя се разширила с около 40 метра. Свидетелят сочи, че между батажа и склада е съществувала една преградна стена, а също така, че лично не е взел участие при разширяването на предачницата и не е виждал процеса на изграждането й, но когато започнал работа там през 1952г. тя вече е бил в новия си вид. По делото е представен договор без дата, сключен между Д.П.и Т.П., съгласно, който двамата образували събирателни дружества за производство на ютени, ленени и памучни платове. В договора е посочено, че производството ще бъде на името на Т. П., а по-късно, когато Д.П.стане явен съдружник, привилегиите на предприятието ще минат върху двамата. Съдът не кредитира този документ, тъй като не може да се определи от кога датира същият, както и поради обстоятелството, че не кореспондира с останалите доказателства по делото.

От представеното пред настоящата инстанция експертно заключение, за извършена съдебно – техническа експертиза, назначена в изпълнение на задължителните за настоящата инстанция указания, дадени в отменителното решение на ВКС на РБ, се установява, че двата обема от спорната сграда /с площ съответно 930 кв. м. и 1030 кв.м. / означена като сграда 10б в заключението на вещото лице прието на 02.10.2006 година пред РС – Сливен /стр. 107-110/ представляват отделни обекти и могат да се ползват функционално самостоятелно. Вещото лице, представило експертното заключение, след справка в Агенцията по кадастъра – гр. С. е дало заключение, че двете части /с площ 930 кв. м. и 1030 кв.м. / не са заснети с отделни идентификатори и от заснемането на обекта отразен по скица № 851 от 26.07.2006 година няма промяна.

От представеното пред настоящата инстанция експертно заключение за извършена съдебно – икономическа експертиза, назначена в изпълнение на задължителните за настоящата инстанция указания, дадени в отменителното решение на ВКС на РБ се установява, че с определение №1699/16.09.1922 г. на СлОС в търговския едноличен регистър на същия съд под №532/1922 г. е регистрирана търговска Фирма „Т. П., със седалище гр. С., с  притежател Т. П.  и предмет  на  предприятието -  производство  и продажба  на  вълнени платове  и представителство  на  разни бои и химикали. В досието, по данни от заключението на вещото лице не са открити документи, които да свидетелстват за извършена промяна в регистрацията на фирмата. От съхраняваната документация в Държавен архив вещото лице е установило, че с удостоверение № 2704/27.04.1943 на МС, Д.П.С. е назначен за технически ръководител на търговска Фирма „ Т. П.”, но няма данни това лице да е било съдружник в посочената последна търговска фирма. В балансите на търговска Фирма „ Т. П.” за периода от 1938 година до 1945 година. От вещото лице не са открити разчети към други съдружници, а единствено към Т. П.. В сметката на последния са отнесени извършените от него разходи за „домашни нужди”. Всички  разходи  за  изграждането на сградата и за  закупуване  на  машини за производствения процес на предачницата са осчетоводени за сметка  на търговската фирма. В баланса и инвентарната книга на търговска Фирма „ Т. П.” за 1935 г. е заведено празно дворно място в инд.кв. 326, парцел ІІІ и ІV с площ 2 334 кв.м. и балансова стойност на имота - 23 100лв. В баланса и инвентарната книга на търговска Фирма „ Т. П.” за периода от 1936 година до 1941 година са заведени: празно дворно място в инд.кв. 326, парцел ІІІ и ІV с площ 2 334 кв.м. и балансова стойност на имота - 23 100лв., празно дворно място в инд.кв. 326, парцел ІІ и V с площ 2 338 кв.м. и балансова стойност на имота – 44 760 лв. През 1940 г. в недвижимите имоти на предачницата е включено и място с балансова стойност 1593 лв. В баланса и инвентарната книга на търговска Фирма „ Т. П.” за периода от 1942 година до 1945 година са заведени: празно дворно място в инд.кв. 326, парцел ІІІ и ІV с площ 2 334 кв.м. и балансова стойност на имота - 23 100 лв., празно дворно място в инд.кв. 326, парцел ІІ и V с площ 2 338 кв.м. и балансова стойност на имота – 44 760 лв. и празно дворно място в инд.кв. 326, парцел І и ІV с площ 2 140 кв.м. и балансова стойност на имота - 32 112 лв. Установено е от вещото лице, представило експертното заключение, че в териториален държавен архив – гр. С. са запазени всички баланса и инвентарната книга на търговска Фирма „Т. П.” за периода от 1933 година до 1945 година включително, като всички те са подписани от собственика на фирмата – Т. П. и са заверени от нотариус при Сливенски областен съд. След запознаване  с всички баланси  и  инвентарни  книги на търговска фирма „Т. П.”, вещото лице е дало заключение, че  за  периода от 1935 до 1945 г.  сградата - предачница е заведена в балансите и инвентарните книги на търговска Фирма „Т. П.” през 1940 година. Запис за сградата е открит в балансите и инвентарните книги на търговска Фирма „Т. П.” и през периода 1940 година до 1945 година. Последните заверени баланси и инвентарни книги на търговска Фирма „Т. П.” от нотариус при Сливенски областен съд са за 1945 г. включително, а балансите и инвентарни книги за 1946 г. не са довършени и нямат заверка.

От показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел Тошев се установява, че от 1997 г. той е наемател първо на една от бараките, а после на най-северната част. Дава показания, че имота има още две сгради – северната и източната, като последната сграда представлявала голямо помещение с надстройка - втория етаж бил сравнително по-малък, имало и мострена зала. Голямото помещение било хале с квадратура приблизително 700-800 кв.м., а покрива на сградата бил от стъкла има и ламарини. По предявена от съда на свидетеля скица № 852/26.07.2006 година, приложена към гр.д. № 1865/2006 г. /лист 28./, той дава показания, че голямото хале със светещия покрив е обозначено с цифра 2 и пунктирни линии и е разделено на три части, като най - южната близко до входа е мострена зала, средната част се ползвала от „Евромебел”, а частта на север се ползвала от „Декотекс” АД. Посочва, че към последната част се включва и обозначеното под № 18 на скицата. Разделеното на три помещението имало между второто и третото плътна масивна стена, а между първото и второто стената не била толкова масивна. Дава показания, че „Евромебел” е бил наемател на същите /разбира се като неговите/ наемодатели – наследниците на П.. Към 1997 година „Декотекс” АД е ползвал посоченото от свидетеля помещение. Дава показания, че държания под наем от „Евромебел” обект, а към момента североизточната част се държала от други наематели, които имали договорни отношения с „Декотекс „АД. Уточнява, че към момента, за обекта държан от „Евромебел” за една част от него има наематели, а другата част е празна. В помещение от северната част имало машини на „Декотекс”АД.

   От показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел И. М. – служител в „Декотекс” АД от 1981 г. се установява, че залата наречена „нетъкани текстилни материали” /НТМ/ се състояла от производствена сграда, административна сграда, склад и битови помещения. Производствената сграда била разделена на две части - южната част, която след прекратяване на производството от 1999 г. била отдадена под наем на „Евромебел” и северната част, в която имало една машина и стояли фундаменти на текстилните машини. Дава показания, че двете части ги дели тухлена преградна стена. Северната част винаги е била ползвана от „Декотекс” АД, но не му е известно дали „Декотекс” АД я е ползвал под наем и плащал ли е такъв. Свидетелства, че към момента производството е изнесено, защото било спряло, поради липса на търсене, но ключовете за северната част се държат и сега от „Декотекс” и висели закачени на портала при портиерите. Сигурен е, че „Евромебел” не бил наемател на „Декотекс” АД, но мисли, че наемодатели са били наследниците на Т.П., и не знае дали тези наследниците са имали претенции за северната част.

 Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. При изграждане на фактическите си констатации съдът се позова и на експертните заключения, представени по делото пред настоящия състав от вещи лица, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание да се съмнява. Даде вяра й на показанията на разпитаните по делото свидетели дотолкова, доколкото, чрез тях се изясняват правно релевантни факти и същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни-въззивниците, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната от въззивниците част от предмет на първоинстанционното производство е предявена от въззиваемата пред настоящата инстанция страна, допустима искова претенция с правно основание чл. 108 от ЗС.

За уважаването на ревандикационен иск е необходимо безспорно да се установи, че ищецът е собственик на вещта, че последната се намира във владение или държане на ответника, който я държи или владее, без да има правно основание. Липсата на която и да е от трите предпоставки е основание за отхвърляне на исковата претенция.

            В процесния случай от цялостния събран по делото доказателствен материал, в това число и събрания при новото разглеждане на делото в изпълнение на дадените от ВКС на РБ указания, се прие за установено, че ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото производство се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Наред с това в отношенията между въззиваемия - ищец „Декотекс ”АД и въззивниците - физически лица е установено наличие на хипотезата на чл. 108 ЗС, тъй като от последните, за които е установено, че не са собственици са манифестирани действия на владение върху процесните сгради, твърдейки, че като собственици са ги отдали под наем и отказват предаване на владението върху тях на невладеещият ги техен собственик.                                                               Установеното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС, прави предявеният ревандикационен иск основателен и доказан и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд.Съображенията за това са следните:

          Безспорно  от  доказателствата  по  делото  се  прие за  установено  и  доказано, че „„Декотекс – Карпет "ЕАД - гр. С. е правоприемник след реорганизации, промяна на имена, сливания и приобщаване на патримониуми на държавните предприятия „Сините камъни” , „Осми март” , „Д. Желязков.” и ТК„Съби  Д.” .Несъмнен е факта, че „Декотекс – Карпет "ЕАД е учредено със заповед № РД-17-94/22.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите на основата на ТК„Съби Д.” и е вписано  с решение № 3256/18.09.1991година по ф.д. № 2205/91 година на СлОС . С категоричност е установен и факта, че след продажба на акциите на „Декотекс – Карпет "ЕАД по реда на масовата приватизация то е преобразувано в ищцовото „Декотекс" АД, вписано в решение № 688/3.05.1997г. по ф.д.№ 2205/91г. на СлОС. Качествата на въззивниците, като наследници на Т. и Д. П.и е несъмнено. Няма спор, че наследодателят Т. П. С. е изградил предачна фабрика в имота. Спорът между страните е концентриран в това, дали процесните сгради, са били построени от Т. П. С., представлявали са част от предачната му фабрика и съответно са реституирани на неговите наследници или са строени в по-късен момент, след национализацията на частните индустриални предприятия по силата на ЗНЧИМП от 23.12.1947г. и поради това са били част от патримониума на държавни предприятия. Видно от неоспорената от страните присъда №1/5.01.1947г. на Сливенски областен съд по конфискационно дело №727/1946г , потвърдена и с решение 212/4.04.1947г. на ІІ н.о. на ВКС , фабричното предприятие на Т. П. С. е било конфискувано на основание Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти. Конфискуваното имущество включвало парцели І , ІІІ , ІV и VІ в кв.”Индустриялен” по плана на гр. С., ведно с построените в него: фабрична предачна сграда със застроена площ от 930 кв.м. , два склада и стая за пазача застроени на 295 кв.м. , свинарник на 20 кв.м. , кухня, работнически стол, лекарска стая, гардероб, баня и др. На основание постановената присъда недвижимото имущество на Т. П. С. е било предадено на държавата с акт №1/5.06.1947 година на комисия на министерството на индустрията и занаятите и по опис приложен към него. Конфискуваната фабрика е била приобщена към патримониума на новосъздаденото държавно предприятие „Сините камъни” – гр. С.. Към момента на изготвяне на проекта за разширение на ТК „Сините камъни”, като съществуваща на терена е била отразена  сграда „предачно отделение” със застроена площ от 930 кв.м. , съответствуваща на конфискуваната с горепосочената присъда на Сливенски областен съд. Според експертното заключение, към съществуващата сграда от 930 кв.м. е пристроена допълнителна част от 1030 кв.м. , като понастоящем двете части са под един покрив на сграда с обща застроена площ от 1960 кв.м. През 1977г. производство на цех за нетъкан текстил е преминал към ТК”Съби Д.” на основание разпореждане на МС № 97/1.06.1976г.  Прехвърлянето на производството е станало заедно със сградите, в които то е било разположено , включително и спомагателните такива. През 1991г.  на основата на ТК”Съби Д.” е създадено „Декотекс – Карпет "ЕАД – Сливен изцяло с държавно имущество като с решение на Агенцията за приватизация / Д.В. бр.76/1994г./ е открита процедура за приватизация на това дружество. В изготвения по този повод правен анализ на имуществото на дружеството, приет, като доказателство по делото, в раздел ІІ „Вещноправен режим на активите”, т.1 „Недвижими имоти” е отразен и „цех за нетъкан текстил”, за който е отбелязано, че няма съставен акт за държавна собственост и следва да се състави такъв. Съставени са акт № 8133/26.09.1995г. и акт № 8134/26.09.1995г. на община Сливен, в който са включени процесните сгради и е отразено, че са собствени на „Декотекс – Карпет "ЕАД – Сливен. Придобиването на собствеността е съобразено и с разпоредбата на чл. 17, а ЗППДОП/отм. / действащ към него момент, поради което съдът намира, че акта за собственост, касаещ процесните сгради е законосъобразно издаден и установява статута им на собственост на „Декотекс – Карпет "ЕАД с изцяло държавно участие. С последвалата приватизация на дружеството по реда на масовата приватизация, то е трансформирано в „Декотекс" АД, което е придобило изцяло активите на приватизираното „Декотекс – Карпет "ЕАД, включително и процесните сгради. В подкрепа на гореизложеното относно придобиване на спорните сгради в държавна собственост е и факта, че конфискуваното недвижимо имущество на фабриката на Т. П. С. е било заприходено в активите на „ДИП „Сини камъни” гр. С. и до мамонта на приватизирането им, те са били в патримониума на държавни юридически лица, при правоприемство на владеенето им, поради което и придобитата при условията на чл. 79 ЗС собственост върху тях е държавна до момента на приватизирането им, след което е трансформирана в частна собственост на „Декотекс" АД.

От гореизложеното по несъмнен начин се установява придобиване на собствеността върху процесните имоти за въззиваемия - ищец „Декотекс" АД, т. е. налице е първата от изискуемите се в кумулативна даденост предпоставки от сложния фактически състав на иска по чл. 108 от ЗС.

Въззивниците - ответници пред СлРС се противопоставят да признаят собствеността на ищеца върху тях и да предадат владението върху сградите на техния  собственик, което поражда за последния правния интерес да установи спрямо тях правото си на собственост върху сградите и да възстанови владението си върху тях. Въззивниците – ответници пред СлРС, са оспорили ревандикационния иск за собственост  върху сградите , позовавайки се на реституционното им придобиване в собственост и съответно държането им на правно основание по силата на наемен договор. Съдът, счита двете възражения за неоснователни . Относно въззивниците-ответници не е налице реституция ex lege. От заключението на ССЕ се установи, че дворното място, съставляващо парцели №№ І,ІІ,ІІІ, IV, V и VI в кв. 326 по плана на гр. С. от 1907 година, ведно с находящата се в него предачна сграда от 930 кв.м. са били включени в търговското предприятие на Т. П.. Сградата е била построена изцяло със средства на търговското предприятие. Формата на това предприятие е еднолична фирма, притежание на Т. П., видно и от документите по ф.д. № 669/1922 г. на Сливенски окръжен съд. Предвид на това и оглед изричното указание за прилагането на ЗВСОНИ, дадено в отменителното решеине на ВКС, следва да се приеме, че след като е установено, че цялата сграда е принадлежала на търговското предприятие, което е било изцяло собственост на Т. П. С., то присъдата по ЗКПСННИ по отношение на него има за последица конфискацията й изцяло. Следователно имуществото на наследодателя Т. П. С., отразено в горепосочената присъда за конфискация на СлОС, е било конфискувано по реда на ЗКПСННИ, което съгласно решение № 4/11.03.1998г. по к.д. № 16/97г. на КС изключва възможността за реституция на конфискувани по посочения закон имоти. Това налага извода, че предпоставките за реституция следва да се преценяват към 22.11.1997 г. Извода следва и от обстоятелството, че Заповед от 5.10.1992 г., издадена по чл. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр.15/1992 г./ не е създала за въззивниците реституционни права, които възникват по силата на реституционния закон, защото към този момент правната норма изключва от обсега си имущества, конфискувани по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (ЗКИ) /ДВ, бр.78/1946 г./.,тъй като с изменението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, с влизане в сила на § 1, т. 1, б. "а" от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ, бр. 107/1997 г./ този конфискационен закон е включен в приложното поле на реституционната норма. Действието на изменението на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ е до 11.03.1998 г., когато с Решение № 4 от същата дата конституционният съд се е произнесъл по конституционно дело № 16/1997 г. и обявил за противоконституционно изменението, с което е разширено приложението на правната норма, касаеща и конфискуваните имущества по ЗКИ.

Съгласно ТР № 6/10.05.2006 г. по гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК, наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширява приложното поле на ЗВСОНИ, между които е и ЗКИ, се преценява към 22.11.1997 г., когато ЗОСОИ влиза в сила. По делото е безспорно установено, че към 22.11.1997 г. са настъпили промени в статута на имотите, подлежащ на реституция, които са били приватизирани / вписано в ТР при СлОС с решение № 688от 03.05.1997 г. / и са престанали да бъдат държавна собственост. Следователно към тази дата не е било налице изискването сградата да се намира в патримониума на държавата или еднолично търговско дружество с държавно имущество по чл. 61 ТЗ. Липсата на тази предпоставка е достатъчно основание да се приеме, че въззивниците не са реституирани собственици и държат имота, по отношение на който ищеца предявява ревандикационни претенции без правно основание.

Следва да се отбележи, че част от въззивниците, претендират да се легитимират, като собственици на спорните сгради и на основание прехвърлителни сделки за идеални части от твърдяните реституирани им имоти, отразени в представените  от тях нотариални актове. Тази тяхна легитимация е опровергана от факта, че щом праводателите им  не са реституирани собственици на процесните сгради, не са били във възможност да им прехвърлят идеални части от тях.

Възражението и на двете групи ответници – въззивници пред настоящата инстанция, че са владели процесния имот по своята същност представлява възражение за придобиване право на собственост върху имота по давност и във всичките му заявени варианти се приема за несъстоятелно.- Заповед № РД - 15-1771/05.10.1992 г. на Община Сливен, с която процесната сграда е деактувана, предвид съставения за нея АДС № 336/1951 г. се сочи като начало на придобивната давност и от двете групи въззивници. Към момента на деактуването обаче, съгласно заключението на първата ССЕ, сградата вече е била в активите на "Декотекс- Карпет" ЕАД, вписано с решение № 3256 от 18.09.1991 г. по ф.д. № 2205/91 г. на СлОС като еднолично акционерно дружество с държавно имущество въз основа на Заповед № РД-17-94 /28.06.1991 г., приложение № 5 към нея и Заповед № РД-17-250/03.08.1991 г. на Министъра на индустрията, търговията и услугите. Дружеството е правоприемник на уставния фонд на бившите поделения ТК"Съби Д.", БТР "Декотекс" и ТП "Декотекс", за което са съставени съответните разделитени протоколи. Бидейки част от имуществото на ТК "Съби Д." /като предадена на комбината от завод "Д. Желязков" по протокола - опис от 24.11.1977 г./ сградата е преминала в имуществото на едноличното държавно търговско дружество. Държавата като едноличен собственик на капитала на това дружество, чрез собствеността върху акциите е запазила и собствеността върху имуществото. Статутът на сградата като държавно имущество се е запазил непроменен до вписване на преобразуването на "Декотекс - Карпет" ЕАД в "Декотекс" АД с решение № 688 от 03.05.1997 г. по ф.д. № 2201/91 г. на СлОС. С оглед на това и защото през периода 1992 година - 01.06.1996 година е действала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на държавно имущество, се налага извода, че владението, което въззивниците претендират, че са осъществявали на основание представените договори за наем между тях и държавното "Декотекс-Карпет" ЕАД, не се зачита като текъл в тяхна полза придобивен давностен срок. Освен това с нормата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, в сила от 01.06.1996 година, се променя статутът на държавното имущество, включено в активите на едноличните търговски дружества на държавата, като това имущество е изключено от обхвата на държавната собственост. Следователно едва считано от тази дата може да се постави началото на релевантно владение за придобиване на собственост по давност. От 01.06.1996 година до предявяването на иск за собственост станало на 31.05.2006 година, 10-годишен давностен срок не е изтекъл. Следователно собствеността не е придобита по твърдения от въззивниците способ. Доколкото въззивниците Д.Т., Б.И. и Ц.М. претендират изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност по отношение на цялата сграда, сочейки, че се  легитимират като собственици въз основа на коментираните по - горе правни сделки, следва  да  се отбележи, че липсва идентичност между описаните  в нот. актове сгради  и тази  по отношение  на  която претендират  да  са  придобили  в собственост чрез давностно владение, а именно процесната сграда от 1960 кв.м. Следавателно, след като процесната сграда не е предмет на сочените правни сделки, за тези въззивници не е налице годно правно основание за осъществяваното от тях владение, респ. за прилагане на 5-годишен давностен срок. Наред с това по делото не се се установи владение на тези въззивници за частта от 930 кв.м. От показанията на разпитаните свидетели пред настоящата и пред първата инстанция се установява, че тази част никога не е ползвана от въззивниците или техни наематели, а отпреди 1992 г., и след това, до момента се ползва от "Декотекс" АД. За въззивниците С.П., Е.П. и Р.Т. няма основание за прилагане на 5-годишна придобивна давност, тъй като те не сочат годното правно основание на своето владение, а такова не може да бъде заповедта за деактуване на сградата, защото тя е административен акт, който няма прехвърлително действие и не транслира вещни права. Неоснователно е становището на въззивниците, че "Декотекс" АД е ползвало процесната сграда на основание договорите за наем, тъй като, представените договори за наем са сключени с държавното "Декотекс- Карпет" ЕАД, като след преобразуването му в "Декотекс" АД, действието на тези договори е преустановено. "Декотекс" АД от 1997 година и досега ползва частта от 930 кв.м., а частта от 1030 кв.м., след прекратяване на производствената дейност и изнасяне на машините от дружеството, неправомерно е била отдадена под наем от въззивниците на трето лице -"Евромебел" ООД гр. С.. За периода 1999 - 2005 г. Ползването от "Декотекс" АД не е на основание наемно отношение, а е собственическо. Цялата сграда от 1960 кв.м. никога не е била изключвана от активите на дружеството - както в периода до 1997 г. , когато имуществото е било още държавно, така и след приватизацията и до момента.    Освен това от въззивниците не е доказано присъединяване на владението на техните праводатели, доколкото няма идентичност, /с изключение на Д.Т. и С.П./, между наемодателите по договора за наем от 1992 г. и въззивниците по делото.

   Предвид изложеното се установява неоснователност на възражението за придобиване право на собственост от въззивниците по давност. Исковата претенция за ревандикация на недвижимия имот е основателна и следва да се уважи, тъй като ищецът е собственик, а ответниците владеят имота, без да имат законно правно основание за това.

 Тъй като крайните изводи на СлРС и на настоящата инстанция съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивниците следва да понесат своите разноски така както са ги направили.

Пред настоящата инстанция въззиваемата страна е претендирала за  разноски, поради  което  такива  следва  да и  се  присъждат в това  число  и  тези  направени  по  делото пред ВКС на РБ, изчислени като възлизащи общо на сумата 5 520 лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

                                      

                                                    Р   Е   Ш   И  :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА решение №200 от 31.07.2007 година, постановено по ГД №1865/2006 година по описа на Сливенски районен съд.

   ОСЪЖДА Р.Л.Т. с ЕГН - ********** ***, комплекс "Л." № ., вх*.. ап.*, С.Д.П. с ЕГН-********** ***, Е.Й.П., с ЕГН-********** ***, Ц.Б. М., с ЕГН ********** ***, район С., ж. к. „Б." *, вх. *, ап. *, Д.П.Т. с ЕГН - **********, Б.Л.Т. с ЕГН - **********,***-*, Р.Г.Т. – И., с ЕГН-**********, Ф.Т.Н., с ЕГН-********** и Б.Т.И. с ЕГН – ********** ***, ж. к.” К. С.”, *-*-* ДА ЗАПЛАТЯТ на „ ДЕКОТЕКС " АД - Сливен, ул.” Х. Д." № *, ЕИК 829053852 деловодни разноски в размер на 5 520 лева /пет хиляди петстотин и двадесет лева/.

   Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                          

                                                                                                        2.