Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С.,  28.04.2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на тридесети март през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА 

                                                                                                              МАРИЯ ХРИСТОВА

 

при секретаря К.И. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 111 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „В и К” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „ш.с. „ №*, представлявано от управител инж. Н.Т. с БУЛСТАТ 829053806, със съдебен адрес гр. С., ул. „Г.С. Р. „ №* ет. * чрез адв. Н.К. ***, против решение № 894/07.01.2010 г. , постановено по гр.д. № 2505 по описа за 2009 г.  на Районен съд гр.С..

С  решението, предмет на жалбата, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК  е прието за установено, че М.С.С. с ЕГН ********** *** не дължи на „В и К” ООД С. ул. „ш.с.” №*, поради погасяването им по давност част от сумите, за  които дружеството се е снабдило с изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. №3337/2006 г. на РС – С., а именно: - главница в размер на 233.90 лв., представляваща стойността на доставена от „В и К” ООД  - С. на С. питейна вода за периода 30.11.1999 г. – 01.10.2003 г.; - обезщетение за вреди от забавено изпълнение на това парично задължение – мораторна лихва в размер на 175.38 лв. и е осъден „В и К” ООД да заплати на  основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. С. направените по делото разноски в размер на 220 лв.

 В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е процесуално и материално незаконосъобразно изцяло. Излага съображения, че предявения от ищеца отрицателен установителен иск за погасяване на вземането по давност, за периода 30.11.1999 г. до 01.10.2003 г. на обща стойност 417.46 лв.  е недопустим в частта за 150 лв., които доброволно ищецът е платил и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 76 ал. 1 изр. 3 от ЗЗД, като се приеме, че е погасено с тази сума вземането за главницата от началото на периода, тъй като тя е най-обременителното и лихвоносно задължение. За ищеца липсва правен интерес за установителен иск за тази сума, която той доброволно бил заплатил.

Навежда доводи за приложение на пет годишната давност по чл. 118 от ЗЗД. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане сумата от 150 лв. – доброволно, която сума следвало да се приеме, че е платил задължение за посочения период 30.11.99 г. – 29.06.2001 г. и в тази част искът бил недопустим.

Счита решението за материално, незаконосъобразно в частта, с която съдът е приложил за вземането на „В и К” към длъжника специалната три годишна погасителна давност вместо общата пет годишна. Не били налице предпоставките по чл. 111 б. „в” от ЗЗД. Имало доставка в случая с непрекъснато изпълнение и периодично отчитане, което било съобразено с Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и следвало да се приложи петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, при което предявения отрицателен установителен иск бил неоснователен. Моли да се отмени решението, предмет на жалбата и се постанови ново по същество, като се прекрати делото поради недопустимост до размер над 150 лв. и се отхвърлят исковете в останалата част като неоснователни. Алтернативно моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Същото становище поддържа и по същество на спора и моли да се прекрати делото до сумата 150 лв. като недопустим и се отхвърлят исковете в останалата част като  неоснователни и недоказани. Претендира разноските за двете инстанции.

 По жалбата е депозиран в законния срок отговор от М.С.С. чрез пълномощника му адв. Е. П. ***. Твърди се, че постановения съдебен акт е законосъобразен и обоснован.  Намира, че правилно е приложена три годишната погасителна давност. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с удържаните от ищеца суми следва да се приложи разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, т.е. да бъде погасено най-старото задължение. Намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 76 педл. 2 от ЗЗД, съгласно която след като изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата погасяват се най-напред разноските, след това лихви и най-накрая главницата, в каквато насока е била и практиката на съдебните изпълнители. Сочи, че със сумата 150 лв. са платени такси и ДДС, както правилно РС – С. се е позовал на диспозитивното начало в гражданския процес. Намира за неоснователно твърдението, че в случая липсва правен интерес за предявения отрицателен установителен иск за посочената сума и период. Счита, че е неоснователно твърдението, че вземанията на „В и К” се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок по чл. 100 от ЗЗД, тъй като задълженията възникват периодично и е приложим три годишния давностен срок. Моли да се постанови решение, с  което да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и му се присъдят разноските за тази инстанция.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че жалбоподателят доставя на въззиваемия вода през периода от 30.11.99 г. до 31.08.2006 г., която последният не е заплатил своевременно. Не е спорна стойността на претенцията в частта, за общата стойност на консумираната вода в размер на сумата 695.90 лв. и лихва за забавеното й плащане от 30.11.2009 г. до 31.08.2006 г. – 268.93 лв., както и разноски в размер на 20.30 лв., присъдени по ч.гр.д. №3337/2006 г. на РС – С., за които суми е издаден и изпълнителен лист по същото дело. Не е спорно, че по този изпълнителен лист е било образувано изп. дело пред ЧСИ М.М., след образуването на което М.С. е заплатил сумата 150 лв. /арг. удостоверение от 27.10.2009 г. по изп. дело №20077680400133 на ЧСИ М. М. с рег. № 768 при район на действие ОС – С.. ./л.21 от гр.д . №2505/2009 г. на РС – С./.Въззиваемият – ищец е посочил в с.з., че може да „намали претенцията си със 150,00лв.”, но не е предприел процесуални действия, за да осъществи тази си възможност.  / Арг. протокол от с.з., проведено на 29.10.2009г. , л.23 от гр.д . №2505/2009 г. на РС – С../.

Спорен е въпроса допустим ли е отрицателен установителен иск от страна на длъжника М . С., за установяване погасяване по давност,  на част от вземането, до размер на сумата  - главница – 233.90 лв. , представляваща стойността на доставена и не заплатена питейна вода за периода 30.11.99 г. до 01.10.2003 г. и обезщетение за вреди – мораторна лихва 175.38 лв. , както и три или пет години е погасителната давност за вземане на „В и К” срещу ползвателите на питейна вода и коя част от задължението на М. С. е заплатена със сумата 150 лв. внесена по изпълнителното дело с взискател „В и К” – С. на 05.06.2009 г.

            Тези фактически констатации мотивират следните правни изводи:

            Обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в   пределите на правораздавателната му власт, изготвен е в предвидената от закона форма и е подписан, поради което  е валиден и допустим.        Доводът, че предявения иск е недопустим, поради липса на интерес, е несъстоятелен и не може да бъде споделен.  Длъжникът    има право и интерес,  да предяви иск, за установяване дължимост  или погасяване на вземане, поради изтичане на определен от законодателя давностен срок. В конкретния случай, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, както правилно е приел и РС С../арг. И чл.124, ал.1 от ГПК и чл.254 от ГПК/отм./.

            Неоснователно е оплакването, за  нарушение на материалния закон, при прилагане нормата на чл.111, б. „в” от ЗЗД. В случая, задължението за заплащане на консумираната вода  се отчита и възниква ежемесечно.  Срокът, с изтичането на който се погасява едно вземане, започва да се брои от момента, когато то е станало изискуемо.  Жалбоподателят сам е начислявал лихва за забава – ежемесечно, т.е ежемесечно е определено и обезщетението за забавеното   плащане. Това обезщетение  се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните. /арг.чл. 86, ал.1 от ЗЗД /. Неправилно е наричано „ мораторна лихва” за забавеното   плащане на парично задължение, която също се погасява с изтичането на три години от  датата на изискуемостта й.  Правилно РС С. при постановяване на обжалваното решение е приел, че давностния срок започва да тече от момента на  изискуемостта на вземането. Жалбоподателят е изготвял ежемесечно отчет за консумираната вода и стойността й, която също се дължи за заплащане – ежемесечно.

            В случая се приема, че е правилно и законосъобразно, след като въззиваемият – ищец не е посочил, кое от задълженията си погасява с внесената по изпълнителното дело сума от 150,00лв.,  като не е предприел действия, за присъединяването й към  предмета на делото, съдът не следва да  я обсъжда и излага съображения  за нея. Затова и настоящата инстанция приема, че дали тя е или не е достатъчна да се погасят лихвите, разноските и главницата и коя разпоредба на чл.76 от ЗЗД,  да се приложи  не следва да се излага становище.

            Необосновано  е твърдението на жалбоподателя, че за вземането му, следва да се приеме  общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. В този аспект, РС С. е посочил, че няма представен договор между страните по спора, от който да се установят: предмета на договора, какво се предоставя на потребителя като престация – доставка и/или  услуги, цената,  правата и задълженията им, срокове за изпълнение и отговорности за неизпълнението им и т.н., за да се приеме, че следва да се приложи пет годишната давност за изпълнение от страна на длъжника.

В подкрепа на този извод е и факта, че изпълнителния лист за вземането на жалбоподателя,  е издаден на извън съдебно основание – извлечени от сметка, а не е на влязло в сила съдебно решение, за чието изпълнение давността е винаги пет годишна. В този аспект, позоваването на Р № 1206/2008г. на ВКС е неправилно: 1. Сумата, предмет на посоченото решение, е посочено, че  представлява „начислена такса за услуга,  за период ...,  а не стойност на доставена вода. 2.Вземането по посоченото решение на ВКС, включително и за лихвата,  е било установено с влязло в сила съдебно решение, постановено при наличие на договор, сключен между страните по спора.

В настоящия случай, длъжникът е оспорил вземането по реда на чл.124, ал.1 от ГПК и е направил възражението за изтекла погасителна давност, не за отчитането, а за „заплащането” на дължимата сума за посочения период, което е било уважено от РС С..

 В трайната си практика ВКС приема, че  дължимите суми за месечно  консумирани от потребителите топло – и ел. енергия, газ и  вода, както и обезщетението  за забавеното им плащане, са периодични плащания и се погасяват с изтичането на три годишната давност по чл.111 от ЗЗД.

Относно твърдението, че след като доброволно ищецът е платил сумата 150,00лв.,  следвало да се приложи разпоредбата на чл. 76 ал. 1 изр. 3 от ЗЗД, като се приеме, че е погасено с тази сума вземането за главницата от началото на периода, тъй като тя е най-обременителното и лихвоносно задължение. Приема се, че след като ищецът не се е позовал на направено частично плащане, което е извършено по изпълнителното дело, а не е „доброволно” и не е посочил и поискал намаляване на определено задължение за тази сума, правилно и законосъобразно РС С. е счел, че не следва да я обсъжда и излага съображения  за нея.   Настоящата инстанция споделя това становище на РС С. и приема, че   дали тази сума  е или не е достатъчна, да се погасят лихвите, разноските и главницата и коя разпоредба на чл.76 от ЗЗД,  да се приложи,  също не следва да  се коментира, защото тази сума не е предмет на спора и излага становище.

По тези съображения се приема, че жалбата не е основателна и не следва да бъде уважена.   

   РС е постановил  правилно,  обосновано и  законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски по делото, а въззиваемата страна не е доказала извършването на такива пре тази инстанция.

 

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК решението по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.

 

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 894/07.01.2010 г. , постановено по гр.д. № 2505 по описа за 2009 г.  на Районен съд гр.С..

на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК  е прието за установено, че М.С.С. с ЕГН ********** *** не дължи на „В и К” ООД С. ул. „ш.с.” №*, поради погасяването им по давност част от сумите, за  които дружеството се е снабдило с изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. №3337/2006 г. на РС – С., а именно: - главница в размер на 233.90 лв., представляваща стойността на доставена от „В и К” ООД  - С. на С. питейна вода за периода 30.11.1999 г. – 01.10.2003 г.; - обезщетение за вреди от забавено изпълнение на това парично задължение – мораторна лихва в размер на 175.38 лв. и е осъден „В и К” ООД да заплати на  основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. С. направените по делото разноски в размер на 220 лв.

 

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: