РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 19.03.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март 2010 г. в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева гр. дело № 114 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е образувано по жалба на „БДЖ – тягов подвижен състав (локомотиви)” ЕООД – гр. София срещу разпореждане от 19.01.2010 г. по изп. дело № 300/2007 г. на РС – Сливен, с което съдебният изпълнител е отказал да изпрати делото за продължаване от частен съдебен изпълнител на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, като се е мотивирал, че тази разпоредба има предвид изпълнителни производства, висящи към момента на влизане в сила на закона.

В жалбата се заявява, че § 3 не ограничава по време правото на взискателя да иска продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ и практиката на съдилищата е еднозначна в това отношение (цитирани са две решения на окръжните съдилища в Перник и В. Търново).

Жалбата е допустима – разпореждането може да се смята за отказ за извършване на изпълнително действие.

Изпълнителното производство с длъжник И.Д.Г. *** е образувано по молба, постъпила на 10.12.2007 г. Законът за частните съдебни изпълнители е в сила от 01.09.2005 г.

Съдът намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Настоящият състав не споделя становищата, че законът не поставя ограничение по време на възможността да се иска продължаване по реда на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, щом не е изрично посочено, че разпоредбата обхваща само висящите към този момент производства. От систематичното място на текста следва, че той урежда заварени от закона отношения. Ако законодателят беше искал да даде неограничена възможност за такова продължаване на делата, той не би го направил с преходна разпоредба. Целта очевидно е била да се даде възможност за избор на съдебен изпълнител на взискателите, чиито изпълнителни производства са образувани по време, когато такава възможност е нямало, като при това те да не изгубят възможността да се ползват от всички извършени действия и заплатени такси до момента. Няма причина такава възможност да се дава и на онези, които при действието на ЗЧСИ са избрали изпълнителното им дело да се води от ДСИ. Те не губят възможност да променят избора си, но могат да направят това по общия ред – като поискат прекратяване на изпълнителното производство, получат си обратно изпълнителния лист и се обърнат към частен съдебен изпълнител.

По изложените съображения и на основание чл. 435 от ГПК съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на „БДЖ – тягов подвижен състав (локомо­тиви)” ЕООД – гр. София срещу разпореждане от 19.01.2010 г. по изп. дело № 300/2007 г. на РС – Сливен, с което съдебният изпълнител е отказал да изпрати делото за продължаване от частен съдебен изпълнител на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.