Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

Гр. Сливен, 23.04.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

   МАРИЯ  ХРИСТОВА

 

         в присъствието на секретаря К.И. и прокурора …………….. като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 116 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./, съгласно разпоредбата на § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК, в сила от 01.03.2008г.

         Образувано е по въззивна жалба на Общинска служба по Земеделие – Сливен против решение № 898/06.01.2010г. постановено по гр.д. № 2026/2007г. по описа на Районен съд Сливен. С обжалваното решение  е уважен иска против Общинска служба по Земеделие – Сливен с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и е признато на Г.С. П. – наследник на В.Д.М. – б.ж. на гр. К., общ. Сливен правото на възстановяване на земеделска земя с план за замеразделяне на землището на гр. К., общ. Сливен, както следва : Нива в м. „Кърджалийски кът” от 24 дка; Нива в м. „Курията от 8 дка; Нива в м. „Боалийски път” от 10 дка и Нива в м. „Николаево гробище” от 1 дка, като Общинска служба по земеделие – Сливен е осъдена да заплати 200 лева – съдебно деловодни разноски.

         Въззивникът ОбСЗ - Сливен, ответник в първоинстанционно производство, обжалва решението, като твърди, че е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложени са съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт с оглед събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, като отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира заплащане на деловодни разноски.

Въззиваемите не са депозирали възражения по реда на чл. 201 от ГПК /отм./.

         В с.з. въззивника, редовно призован, не се представлява.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призова, чрез процесуалния представител адв. Б. *** оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като въззивната инстанция потвърди постановеното първоинстанционно решение.

Община Сливен, редовно призована, не се представлява в с.з.

         При извършване на въззивния контрол върху първоинстанционното решение, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, приема следната фактическа обстановка :

         Ищцата Г.С.П. е наследник на М.В.Т., б.ж. на с. М., общ. Сливен, починала на 22.12.2006г. която заедно със сестра си Р.В.К. и братята си М.В.Д., Д.В.Д. и Г.В.Д., които също са починали, са наследници на общия наследодател В.Д.М., б.ж. на гр. К., починал на 03.04.1952г.

         От представените документи от Държавен архив и видно че до смъртта си през 1952г. общия наследодател В.Д.М. е бил член на ТКЗС, в което е участвал с внесена от него земя. За внесената земя и отработени трудодни същия е получавал рента.

         От представената служебна бележка изх. № 357/14.06.2005г. издадена от Сливенска община, кметство Кермен е видно, че в кметство гр. К. не са запазени емлячни регистри на земеделските земи.

         Видно от служебна бележка№ 357/14.06.2005г. издадена от Сливенска община, кметство Кермен – общия наследодател В.Д.М. за периода 1949-1950г. е получавал рента за внесена 71 дка зем. земя. Двамата му сина М.В.Д. и Г.В.Д. също са получавали рента, съответно първия за 25 дка внесена земя и тория за 24 дка внесена в ТКЗС зем. земя. В посочената служебна бележка не е отразено за кои години е получавана тази рента, но се сочи че данните са извлечени от счетоводните книги на ТКЗС Кермен за 1950 и 1956 година.

         Пред първоинстанционния съд са представени извлечения от сечотоводните книги на ТКЗС - Кермен, съставяни за всяка една календарна година поотделно. В същите е посочено количеството рента – в натурални продукти, които са изплащани на правоимащите, както и разпределение на паричните доходи. Никъде в представените извлечения не е посочено за кои земеделски имоти се отнасят данните, с каква площ са имотите, в кои местности.

         Съгласно удостоверение изх. № 2943/27.09.2007г. издадено от Началника на Общинска служба по земеделие – Сливен е видно, че със заявление вх. № 13325 член кооператора през 1956г. М.В.Д. – наследник на В.Д.М., е заявил правото на възстановяване на собствеността върху 26 дка земеделска земя : Нива 12 дка в м. Орана могила; Нива 13 дка в м. Дерменски път и Лозе 1 дка в м. Могилата.

         С решение по протокол № 00018 от 03.11.1992г., ПК – Сливен се е произнесла по заявлението и е възстановено правото на възстановяване собствеността с план за земеразделяне върху общо 25 дка земеделска земя, като със същото решение е отказано право на възстановяване върху 1 дка лозе поради липса на доказателства.

         Също така в удостоверението се сочи, че със заявление № 13326 И.Б.Д. е заявила право на възстановяване на собствеността на наследниците на член кооператора през 1956г. Г.В.Д. – наследник на В.Д.М., върху общо 25 дка земеделски земи : Ниви - 16 дка в м. „Зад гьола”, Ниви - 8 дка в м. „Бос баир” и Лозе - 1 дка в м. „Могилата”.

         С решение по протокол № 272 от 01.09.1997г., ПК – Сливен се е произнесла по заявлението и е възстановено правото на възстановяване собствеността с план за земеразделяне върху 24 дка земеделска земя, като със същото решение е отказано право на възстановяване върху 1 дка лозе поради липса на доказателства.

         С определение от 23.09.2009г. по гр.д. № 2026/2007г. на СлРС производството по делото е прекратено по отношение на зем. земи, за които има произнасяне от административния орган ОбСЗ – Сливен. Определението е влязло в законна сила.

         Съгласно гореупоменатото удостоверение изх. № 2943/27.09.2007г. издадено от Началника на Общинска служба по земеделие – Сливен е видно, че за останалите описани в ИМ зем. земи, извън гореизброените, не е подавано заявление за възстановяване на собствеността по административен ред.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събрания писмен доказателствен материал по делото, ценен както по отделно, така и в своята съвкупност и като непротиворечащ и взаимнодопълващ се, съдът кредитира изцяло.

                Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е установителен по своята правна природа. С предвидената правна възможност на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ лицата, които считат, че имат качеството на правоимащи лица по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и са в правото си да възстановят земеделски земи, включени в ТКЗС или други земеделски организации, но не са заявили искането си пред съответната ПК- респ. ОбСЗ, могат да сторят това чрез специалния установителния иск. С разпоредбата на § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, приет с ДВ. бр.13/9.02.2007г. бе дадена за последен път възможност на материално - легитимираните лица, в тримесечен срок да предявят претенциите си по законовия ред. Срокът е от категорията на процесуално преклузивните и с изтичането му на 14.05.2007г. се преклудира правото на съдебна защита.

         Тъй като настоящата претенция е предявена на 11.05.2007г. – т.е. в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от водене на настоящето производство, то същата е допустима.

         Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :

В производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за да се яви искът основателен е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на отнемането на земите и то на твърдяното в ИМ придобивно основание, имотите да са обобществени по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, да имат земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ или да попадат в хипотезите на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, както и да не са налице законови пречки за възстановяването му.

В тази връзка, след анализ на представените пред СлРС писмени доказателства е видно че от счетоводните документи на ТКЗС - Кермен, може само да се изведе извода, че общия наследодател В.Д.М., починал на 03.04.1952г.,  е бил член кооператор и е получавал рента за земя и трайни насаждения. Тези писмени доказателства обаче, не са в състояние сами по себе си да обусловят извод за собствеността на общия наследодател Васил Михалев върху внесената в ТКЗС – Кермен земеделска земя, тъй като собствеността се възстановява на собственика, а не на лицето, внесло имота в ТКЗС. Внасянето на земите в ТКЗС само по себе си не е достатъчно да легитимира вносителя като собственик. Представените документи могат да установят само владението към определен момент, но при липсата на доказателства за владение преди този момент не може да се обсъжда и въпроса за изтекла придобивна давност като евентуално придобивно основание на собствеността върху тези земи.

Също така важен аргумент в тази посока е, че от представените счетоводни документи на ТКЗС – Кермен /справки от Държавен архив/ не може да се установи за кои замедески имоти се отнасят данните, с каква площ са имотите, колко са те и в кои местности са били. Така не може да се установи и идентичност между претедираните зем. земи с ИМ и действително притежаваните от общия наследодател В.Д.М..

С оглед изложеното и липсата на доказателства за основната кумулативна предпоставка за уважаване на иска, а именно – собствеността на индивидуализирани зем. земи и тяхната идентичност с внесените в ТКЗС, то претенцията се явява недоказана, респ. неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

Атакуваното решение, постановено от СлРС се явява необосновано с оглед събрания доказателствен материал и съответно неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а претенциите описани в ИМ отхвърлени, като неоснователни.

Въззивникът ОбСЗ – Сливен не е представил доказателства за направени разноски по съдебното производство.

С оглед изхода на делото, направените от въззиваемата страна съдебно – деловодни разноски следва да останат в нейна тежест.

Ръководено от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд, на осн. чл. 208 от ГПК /отм./

 

Р    Е    Ш    И

 

ОТМЕНЯ решение № 898 от 06.01.2010г. постановено по гр.д. № 2026/2007г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.С.П. с ЕГН ********** *** за признаване за установено спрямо Общинска служба земеделие – Сливен и Община Сливен, че наследниците на В.Д.М., б.ж. на гр. К., поч. на 03.04.1952г. имат право на възстановяване на собствеността, с план за земеразделяне на землището на гр. К., общ. Сливен, а именно : Нива в м. „Кърджалийски път” от 24 дка; Нива в м. „Курията от 8 дка; Нива в м. „Боалийски път” от 10 дка и Лозе в м. „Николаево гробище” от 1 дка, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба на основанията по чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                             2.