Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. С., 04.06.2010 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и десета година,

в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   

                                                                                      МИРА МИРЧЕВА

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора …………….…………… ,        като разгледа докладваното от    

М. ДРУМЕВА в.гр.д. № 118  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК.   

Обжалвано е Р. № 24/26.01.2010 г., постановено по гр.д. № 4176/2009 г. по описа на СлРС, с което са отхвърлени предявените от “Топлофикация С.” ЕАД- гр. С. против Ж.И.Б. с ЕГН- ********** *** положително установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване съществуването и дължимостта на следните суми- главница 480.35 лв., представляваща цена на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 31.03.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава, изтекла към 13.03.2009 г. в  размер на 146.27 лв., за които е издадена заповед № 2363/30.07.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3480/2009 г. на СлРС, като неоснователни и недоказани и на ответницата Б. са присъдени разноски по делото в размер на 200 лв.

Въззивното дружество “Топлофикация- С.” ЕАД, чрез пълномощника си адв. П.Г. от АК С. във въззивната си  жалба моли обжалваното решение  да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и въззивният съд да постанови друго, като признае за установено, че ищецът дължи на дружеството сумите по издадения изпълнителен лист.  Претендира присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че незаконосъобразно било отказано изслушване на допълнителна техническа експертиза, след като се установило, че има неправилно начисляване на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, отделно от отоплителните тела и ползвана битово- гореща вода да се установи какви са реално дължимите суми от ответницата.

Въззиваемата страна- Ж.И.Б., чрез пълномощника си адв. Е.П. *** в писмения си отговор, направен в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата и моли  да не бъде уважена, като неоснователна. Оспорва  твърденията в нея за нарушено право на защита. Намира, че всички действащи към процесния период нормативни актове /ЗЕЕЕ, ЗЕ, Наредба № 2 за ползване на топлинна енергия, реда за отчитането и разпределението й определят принцип на заплащане само на действително консумирано количество топлина, а в случая било доказано, че доставената топлинна енергия /ТЕ/ до АС е разпределена незаконосъобразно. Нямало сключен договор при Общите условия за продажба на ТЕ между топлопреносното предприятие и потребителите- етажни собственици, които ползват ТЕ за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Законодателят изрично указал на топлофикационните дружества да не извършват доставка на топлинна енергия, ако етажната собственост не е избрала фирма за дялово разпределение. Като са продължили доставките на ТЕ, която пък от своя страна е разпределена неправилно и без правно основание от топлинен счетоводител намира, че тези суми не следва да се заплащат от потребителите, тъй като не е спазена методиката в тази насока.

Намира, че след като разпределената между етажните собственици ТЕ не е съобразена с изискванията на законодателя, всякакви други преизчисления на доставената до АС ТЕ от негова страна по отношение на само един абонат ще бъде в нарушение на нормативната уредба в тази насока и методиката за дяловото разпределение, тъй като тя касае доставената топлинна енергия по цялата АС. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Оспорва искането за допускане на техническа експертиза, поради преклузия.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з. и в писменото си становище въззивното дружество, чрез процесуалния си представител адв. Пл. Г.  поддържа жалбата.  Намира за безспорно установен размера на задължението на ответника- по таблицата за преизчислени суми на техническата експертиза.

Намира за неоснователно твърдението на въззиваемата страна за липса на договорни отношения между страните, тъй като топлоподаването се извършва на база публично известни общи условия и индивидуален договор не е необходим, а прекратяването се извършва след взето решение на Общо събрание на етажната собственост, каквото в случая няма проведено и липсва молба до дружеството. Липсвало и възражение, направено в сроковете по ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването пред търговеца за дялово разпределение и искане за изравняване на сметките, сторниране на сумите или нова изравнителна сметка. Настоява, че възражения след този срок не се приемат и не се извършва корекция на сметката.

 

Въззиваемата страна Ж.Б. *** не се яви в с.з., а пълномощникът й адв. Е.П. ***. и в писменото си становище поддържа депозирания отговор. Няма искания за събиране на други доказателства и моли решението да бъде потвърдено, като правилно. Отново обосновава становището си, отразено в отговора на въззивната жалба. Оспорва техническата експертиза, но не прави искания за изготвяне на нова.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

При извършената проверка настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е от компетентен районен съд, в законова форма и с него е отговорено на предявени искови претенции.

Въззивният съд констатира:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 и чл. 422 от ГПК, във връзка подадено възражение от длъжницата Ж.И.Б. срещу издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3480/2009 г. на СлРС.  

В исковата си молба ТЕЦ- С. ЕАД гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Ю. Я. ***  твърди, че за периода 30.11.2006 г. до 31.03.2007 г. предоставила на ответницата, в качеството й на потребител топлинна енергия за обект гр. С., кв. “С.З.” *-*-*на стойност 480.35 лв., върху която към 13.03.2009 г. е начислена мораторна лихва в размер на 146.27 лв. и разноски 26.50 лв. Задължението било формирано от сума топлинна енергия /ТЕ/ БГВ /битова гореща вода/ в размер на 144.67 лв., за отдадена сградна инсталация /СГ/ в размер на 86.42 лв. и сума ТЕ, отдадена от отоплителни тела в размер на 249.26 лв., начислена в съответствие с изискванията на действащата към този период нормативна уредба, за което се прилага подробна справка. Посочва се, че количеството топлинна енергия, отдадена сградна инсталация се определя в процент по решение на Общото събрание на етажната собственост и се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти и в случая са определени 12 % с Р  на ОС от 25.10.2000 г.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмения си отговор на исковата молба ответницата Ж.И. Й. оспорва исковите претенции и заявява, че не ползва услугите на ТЕЦ С. от момента на придобиване собствеността на имота- 07.12.2006 г., а реално в него се настанила в началото на м. януари 2007 г. Оспорва представената справка за задължение ТЕ на абоната. Претендира присъждане на направените разноски.

В с.з. новоупълномощения адвокат на ищеца- адв. П.Г. от АК С. поддържа исковата молба. Признава, че след като ответницата закупила имота в началото на м. декември не дължи суми за топлинна енергия за м. ноември, тъй като не е имала качеството на потребител.

В с.з. адв. Е. П. оспорва иска. Като се позовава на техническата експертиза посочва, че начислените суми не са определени правилно в съответствие с  методиката за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в етажната собственост, като неправилно е използвано необходимото количество топлинна енергия за подгряване на водата и служебно начислените куб. м. вода не са коригирани в изравнителната сметка.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ищцата Ж.И.Б. *** е собственик на апартамент в гр. С., кв. С.З.” 72-А-2, видно от Нот. акт № 179 том VІІІ, рег. № 6141, д. 863 от 07.12.2006 г. /л. 15/. Като абонат на ищцовото дружество ползвала топлоенергия  за БГВ; за сградна инсталация и ТЕ за отоплителните тела.

На несъдебно изпълнително основание, на основание чл. 411, ал.3 от ГПК със заповед № 2363/30.07.2009 г. по ч.гр.д. № 3480/2009 г. на СлРС по молба, входирана в СлРС на 29.07.2009 г. е разпоредено длъжницата Б. да заплати на кредитора ТЕЦ- С. ЕАД главница 480.35 лв., представляваща цена на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 31.03.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава, изтекла към 13.03.2009 г. в  размер на 146.27 лв. и разноски по делото в размер на 26.50 лв.

Поради направено възражение за недължимост на сочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК суми от страна на длъжницата съдът с разпореждане № 9895/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 3480/2009 г. разпоредило- указало на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата ДТ.

Кредиторът получил съобщението на 21.08.2009 г. /петък/ и в едномесечния срок на 23.09.2009 г. /сряда- след националния празник 22.09/ е входирана в канцеларията на СлРС исковата му молба за предявен установителен иск против длъжницата за сочените в заявлението суми.

Видно от Протокол на Общото събрание на етажната собственост от 25.10.2000 г.- л. 3 е взето решение, с което е определен относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации да е 12 % от общото количество ТЕ за отопление. На декларация образец 4, нотариално заверена на 25.10.2000 г.- гърба на л. 4 упълномощеното лице от блока- вх. А и Б С.В. Т.  декларира, че  молба- списък по образец от индивидуалните собственици- подписите са положени лично от всеки.

Изслушаната от първоинстанционния съд техническа експертиза в лицето на инж. Н. К. установява, че начислените суми не са определени правилно в съответствие с  методиката за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в етажната собственост, като неправилно е използвано необходимото количество топлинна енергия за подгряване на водата и служебно начислените куб. м. вода не са коригирани в изравнителната сметка.

Назначената от настоящия състав на въззивния съд и изслушана допълнителна експертиза от същия експерт инж. К. изчислява, че дължимата за ползвана ТЕ по трите пера за периода м. декември 2006 г. март 2007 г. е 479.05 лв., а мораторната лихва върху главницата – сумата 142.54 лв.- общо 621.59 лв. Експертът сочи, че експертизата е привела по месечните задължения за топлинна енергия в съответствие с методиката за дялово разпределение действаща през процесния период. Изчисленията си правил при 15% дялово разпределение на сградна инсталация, съгласно нормативната промяна от 2003 г., определяща процентите да са от 15 до 30 и ако няма решение на Общото събрание се взема за база 15 %.

Станка В. Т. изготвила писмо до ищцовото дружество с дата 12.11.2002 г., с която моли да бъде променен относителния дял на разхода на топлинна енергия от 12% на 25 %. Липсва препис от Протокол на Общо събрание с взето решение в този смисъл.

С Договор № 4 от 03.01.2001 г. между “Топлофикация- С.” ЕАД – доставчик и ЕТ “Топлоинженеринг, като изпълнител страните се договарят изпълнителят да се явява като официален представител на ТЕХЕМ АС- вносител на съоръжения и елементите, позволяващи услугата ТС, като изпълнителят сключва друг договор с всички потребители, захранвани от една АС за извършване услугата ТС по избран от него начин, а доставчикът не е страна по договора между изпълнителя и потребителите. Предвижда се отчитането на водомерите да става от изпълнителя.

С Договор № 001 от 28.01.2001 г. ЕТ “Топлоинженеринг”, гр. С., в качеството на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр.С., кв. “С.З.” 72, вх. “А” и “Б”, в качеството на възложител се договорили изпълнителят да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; да извършва индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. В общите условия е отразен о 12 % разход на ТЕ по система ХАЙЦТЕК, свързан с топлоотдаването от главните линии на общите сградни инсталации.   

Съдебното производство беше спряно с протоколно определение от 07.04.2010 г. до приключване на конституционното производство по КД № 15/2009 г. на основание чл. 229, ал.1, т. 6 от ГПК. Поради  отстраняване на пречката, поради която делото е спряно с оглед Решение от 22.04.2010 г. на Конституционния съд съдът на 29.04.2010 г. възобнови производството по делото. С решението си Конституционният съд отхвърля искането на омбусмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал.1 и 6 от Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., с последно изменение ДВ бр. 82 от 16.10.2009 г. Остава положението, при което гражданите, които не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти остават потребители на топлинна енергия за общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързана с тях. В мотивите се сочи и това, че “Всички собственици и титуляри на вещни права, които имат материални възможности да притежават и поддържат жилище в сграда- етажна собственост, присъединена към централно топлоподаване са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели.”, с което се отговаря на възраженията в тези части на ответницата.

Техническата експертиза е оспорена от пълномощника на ответницата, но е приета, като доказателство по делото. Адв. П. не е искала друга експертиза. Посочила е, че така направеното изчисление за не е правилно, тъй като за етажната собственост тя е взаимозависима за всички потребители и не може да се прави преизчисление само за един потребител, без да се прави за останалите.

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства.  Кредитира техническата експертиза, изслушана от въззивната инстанция, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта инж. К..

Пред първата инстанция ищецът направил разноски в размер на 495 лв., а във въззивна инстанция 450 лв.- общо 985 лв.

Ответникът за първата инстанция направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а за въззивната инстанция- 150 лв. за адв. възнаграждение- ОБЩО: 350 лв.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

С установителния си иск с правно основание чл. 124  от ГПК ищцовото дружество иска установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответницата дължимост на вземането на последния по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на конкретно посочени суми по задължение за ползвана топлинна енергия  за БГВ; СИ /сградна инсталация/ и от ОТ /отоплителни тела/ за периода м. декември 2006 г. до м. март 2007 г.- 480.35 лв.- главница; мораторна лихва от 146.27 лв. и разноски по ч.гр.д. № 4176/2009 г. на СлРС- 26.50 лв.   

При наличие на сделка между ищеца, като доставчик и праводателя на ответницата, като купувач за доставка на ТЕ за конкретния обект, сключена през 2000 г., която не е прекратена доставчикът изпълнил задължението си, а ответницата не е платила стойността на консумираната ТЕ- ТЕ БГВ /битово гореща вода/ за 144.67 лв.; ТЕ СИ /сградна инсталация/ за 86.42 лв. и ТЕ от /отоплителни тела/ за 249.26 лв. за периода м. декември 2006 г. до м. март 2007 г. включително- общо главница 479.05 лв., поради което при искова претенция 480.35 лв. искът е неоснователен за остатъка от 1.30 лв. При претендирана мораторна лихва 146.27 лв. основателна и доказана е претенцията до размер на 142.54 лв. Стойностите съдът съобразява с констатациите и изчисленията на експерта инж. К.. Не взема предвид оспорването на експертизата, след като не е искано изслушване на друга и не намира да са налице условията на чл. 201 от ГПК за назначаване на допълнителна или повторна експертиза- да е налице непълно и неясно, необосновано заключение и не е възникнало съмнение за неговата правилност.

Между страните не се спори, че за периода м. ноември 2006 г. до 6.12.2006 г. в жилището не е консумирана топлинна енергия от ответницата, тъй като е станала собственик на същото на 07.12.06 г. Неоснователно и недоказано остана възражението на последната, че  началото на консумацията на ТЕ е станало в един по- късен период от време, което е в противоречие и на констатациите на експерта, съобразил писмената документация. 

Намира за неоснователно възражението на ответницата, че не може да се прави преизчисляване на задължението й, без да се правят преизчисления и за останалите абонати в етажната собственост.  Такива винаги могат да се правят и ако се установи, че нейното е по- малко няма автоматично да се повишат задълженията на останалите собственици, а разликата ще остане във вреда на топлопреносното дружество.  

Неоснователни са възраженията и досежно твърдението, за недължимост на суми при неползване на ТЕ, с оглед Р от 22.04.2010 г. на Конституционния съд от 29.04.2010 по КД № 15/2009 г. за законосъобразност на чл. 153, ал.1 и 6 от Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., с последно изменение ДВ бр. 82 от 16.10.2009 г. тъй като гражданите, които не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти остават потребители на топлинна енергия за общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързана с тях. Освен това ползвателите на топлинна енергия са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели.

Въз основа на изложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл. 124 от ГПК за дължимост на сумата 480.35 лв. главница и мораторна лихва 146.27 лв. са основателни и доказани до размери- главница 479.05 лв. и лихва 142.54 лв. и не са доказани за размери 1.30 лв. главница и 3.73 лв. лихва, поради което ще отмени решението в частите до 479.05 лв. главница и до 142.54 лв.   

С оглед изложеното съдът ще постанови съдебния си акт, като не споделя правните изводи на СлРС за изцяло недоказани искови претенции.

Двете страни са направили искания за присъждане на разноски в двете инстанции. При направени такива- ищец- въззивник в размер на 985 лв. и ответница- въззиваема страна в размер на  350 лв., с оглед уважената част от иска на ищеца му се дължат разноски от ответницата  в размер на 977.10 лв., а на ответницата, съобразно отхвърлената част от иска й се дължи от ищеца 2.81 лв.

С обжалваното решение ищеца е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 200 лв. След като й се дължат само 2.81 лв. съдът следва да отмени решението в частта на разноските над тази сума.

Въз основа на изложеното, съдът

 

 

  Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Р. № 24/26.01.2010 г., постановено по гр.д. № 4176/2009 г. по описа на СлРС, с което са отхвърлени предявените от “Топлофикация С.” ЕАД- гр. С. против Ж.И.Б. с ЕГН- ********** *** положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал.1, вр. чл. 124 от ГПК В ЧАСТИТЕ: за признаване съществуването и дължимостта на  ГЛАВНИЦА- ДО сумата 479.05 лв.; мораторна лихва ДО 142.54 лв. и над 2.81 лв. до 200 лв. разноски, като неправилно и незаконосъобразно.

ВМЕСТО ТОВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването и дължимостта на Ж.И.Б. *** спрямо “Топлофикация С.” ЕАД- гр. С. на сумата 479.05 лв. главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода м. декември 2006 г. до 31.03.2007 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата до 13.03.2009 г. в размер на 142.27 лв. и разноски по делото /по заповедното производство/ в размер на 26.50 лв., за които е издадена заповед № 2363/30.07.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3480/2009 г. на СлРС.

ОСЪЖДА  Ж.И.Б. с ЕГН ********** *** *-*-*да заплати на “Топлофикация С.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Стефан Караджа” разноски направени в двете инстанции, съобразно уважените части от исковете в размер на 977.10 /деветстотин седемдесет и седем лв. и 0.10/  лв.

В останалата част потвърждава Р. № 24/26.01.2010 г., постановено по гр.д. № 4176/2009 г. по описа на СлРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ: