Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  80

гр. Сливен, 30.04.2010 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на четиринадесети април през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               мл. с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 121 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 1069/18.01.2010г. по гр.д. № 4422/08г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от въззивника иск за присъждане на сумите – 5 479, 20 лв./с ДДС/, възнаграждение по сключен устен договор за изработка на 6 броя “Ухо задно РК704030000” и 360 лв., стойност на изработени и неприети приспособления, служещи за изработка на поръчаните отливки. Осъден е ответника да заплати 1 400, 26 лв. обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата по описани четири броя фактури от падежа на всяка до 05.12.08г. и 760 лв. лихва за забава върху главница от 23 222, 30 лв. от  предявяване на иска до заплащането й. Присъдени са и такси и разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство,  в първата – отхвърлителна част, както и по отношение на разноските. Във въззивната си жалба той твърди, че в нея то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че при събраните надлежно годни и относими писмени и гласни доказателства, районният съд е формирал правилни фактически констатации, но е достигнал до незаконосъобразни правни заключения, противоречащи на материалноправните разпоредби. Развива подробна и последователна аргументация защо счита, че следва да се направят обратните на изложените в мотивите на обжалваното решение правни изводи  и моли въззивния съд да отмени в тази част атакувания акт и вместо това постанови решение с което уважи тези претенции. Също така е недоволен от приложението на разпоредбата на чл. 78 от ГПК във връзка с присъждане на разноските по делото в светлината на направеното оттегляне на единия от главните искове. Претендира разноските за двете инстанции, които да бъдат присъдени от СлОС в съзвучие с правилата на ГПК.

С въззивната жалба въззивникът не е направил доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него тя оспорва изцяло като неоснователна възззивната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Заявява, че първоинстанционният съд не е допуснал посочените нарушения, решението му е правилно, обосновано, законосъобразно, почива на вярна и обективна фактическа обстановка, изградена възрху надлежно събрани годни доказателства, тълкувани в тяхната съвкупност и това е довело до правилен краен извод за неоснователност на исковете. Оборва последователно наведените във въззивната жалба аргументи и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение, включително и относно разноските.

С писмения отговор въззиваемият не е направил процесуални или доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения и не са упражнили процесуални права във въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи на основанията, изложени в нея.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява, процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК е изпратил писмено становище, че поддържа отговора, с който оспорва жалбата, моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваната част от решението – потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са претендирани разноски за тази инстанция.

Няма представени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

Този състав, при проверката по реда на инстанционния контрол, констатира, че фактологията на СлРС е безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивният съд ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваната част от решението е ЧАСТИЧНО неправилна.

Спорът между страните произтича от договорно правоотношение, като претенцията на ищеца е парична и има за предмет реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на изработени родово определени движими вещи.

 Безспорно е установено по делото, че между страните е бил сключен в устна форма ненаименован договор, с основните елементи на договор за изработка. Тъй като двете страни по него са търговци, сделката е свързана с упражняваното от тях занятие и има за предмет дейност по чл. 1 ал. 1 от ТЗ, то е несъмнено, че сме изправени пред фигурата на търговски договор, като за неуредените въпроси приложение намират и общите разпоредби на гражданското законодателство, залегнали в ЗЗД. Този договор по начало е неформален и за неговата действителност не  е необходима писмена или друга особена форма, не е опроверган факта на сключването му, настъпил със съвпадането на двете насрещни воли, а доказването на съществуването му е и осъществено по общия ред, с всички допустими доказателствени средства. Освен това той, най-общо, е двустранен, възмезден, каузален, комутативен и престационен - права и задължения от него възникват за двете страни и са функционално обвързани помежду си.

По силата на този договор, и с оглед общите правила уреждащи правоотношенията свързани с изработката, ищецът, като изпълнител, се е задължил да изработи със свои материали и предаде на ответника, като възложител, срещу възнаграждение, конкретни, родово определени, движими вещи, съгласно задачата на последния.

Спорът, в частта, засегната от настоящата въззивна жалба, касае изработване на 6 броя детайли – отливки  “Ухо задно РК704030000”  и приспособления, служещи за изработката на тези отливки, като се претендира заплащане на възнаграждение за първите и стойността на вторите, в размер, съответно, на 5 839, 20 лв. и 360 лв.

Установи се, че ищецът е изпълнил добросъвестно договорните си задължения, като е изпълнил точно задачата, поставена му от ответника, но последният, от своя страна, не е изпълнил изцяло главното си насрещно задължение – да заплати възнаграждението.

Възраженията, около които ответната страна е изградила защитната си теза, макар формално те да не са били допуснати от РС, са две – че стойността на детайла е многократно завишена и че доставените изделия не отговарят на съответното качество. Във въззивната жалба се застъпва и твърдението, че договор не съществувал – нито писмен, нито устен, тъй като не били уточнени броя на детайлите, единичната цена и начина на изработване.

По отношение на въпроса за съществуването и валидността на договора за изработка, с оглед очертаните общи положения, вече бе посочено, че форма за действителност законът не предвижда, а самото възражение в този му вид, също е преклудирано, тъй като е могло и е следвало да бъде направено в първоинстанционната фаза на производството, и то - още с отговора на исковата молба. Независимо от това, този състав счита, че напластяването на две насрещни и съвпадащи волеизявления, формиращи като краен резултат договорното съглашение, е непререкаемо доказано, а обстоятелството, че част от уговорките са били изменяни от страните в хода на изпълнението /тоест – на развитие на правоотношението/, не променя този извод. Всяка допълнителна промяна е била доведена до знанието на другата страна и е получила изричното или мълчаливото й съгласие.

В тази светлина възражението на ответника, че изпълнението не било точно – тоест – че процесните 6 броя детайли, изработени и намиращи се при ищеца, не били изпълнени в съответствие с възложената задача, са неоснователни.

Установено е, че предходната заявка за изработка на същия вид детайли, е била изпълнена от ищеца и приета от ответника /впоследствие – и изцяло заплатена/ въз основа на чертеж на детайла, изготвен и предоставен от последния. Установено е също, че след сключването в устна форма на договора, предмет на този спор, възложителят-ответник, е уговорил изрично такава промяна в предмета му, която касае не крайния резултат – вида и параметрите на вещта, а технологията на изработката, и тази промяна е била приета от изпълнителя. В съответствие с направената корекция, последният е изработил 6 броя детайли, след което, по нова уговорка между страните, изпълнението на останалите заявени детайли било преустановено по общо съгласие. Възложителят отказал да получи, въпреки отправената му покана, изработените вещи, както и да заплати цената.

Тежестта на доказване на положителния факт, че изработеното е различно от възложеното, лежи върху ответника, който би извлякъл изгодни за себе си правни последици от установяването му, но от събраните по негова инициатива доказателства в тази насока /експертно заключение, писмо/, не може да се направи такъв извод. Обратното и двете технически заключения, /макар и с различни първоначални въпроси, но допълващи се взаимно/, съпоставени и ценени с оглед и на свидетелските показания на свидетеля Серафимов, сочат, че изпълненото е съответно на поисканото.

Най-общо казано, първоначалният метод на изпълнение на поръчания детайл предвиждал изработка на две части, които впоследствие се заварявали една за друга и така се получавал крайният резултат във вида, пожелан от възложителя. Вторият метод бил чрез изливане на цяла отливка и механичната й обработка, да се получи същият детайл. Макар двата начина да представляват коренно различен прцес от гледна точка на технологията, вещта, получена при всеки от тях, е била с еднакъв вид, размер и предназначение.  При изработването на процесните 6 броя детайла, ищецът използвал втория метод, по изрична уговорка с ответника, докато за предходната поръчка бил по начало предвиден първият метод. За него бил изработен и чертежа, приложен към заключението, за който експертите заявяват, че не са леярски чертежи, а се отнасят за изработката на отделните две тела. Установи се, обаче, че тъй като уговорената промяна не касае самия вид детайл, в съответствие със спецификите на технологията за отливане, възложителят е пригодил същия чертеж, за да бъде изпълнен детайлът като отливка. Така експертизата е категорична, че крайният продукт – тоест 6-те броя “ухо задно”, намиращи се при ищеца, са изляти в същия размер, функцията и предназначението им, както и възможността за присъединяване към други детайли, са същите и отговарят на представения от възложителя чертеж. Поради това съдът приема, че е налице точно изпълнение на това, което възложителят е поискал. Той не е направил други надлежни и годни възражения относно самото качество на изработката, изправността и функционирането на вещта, или въобще – за негодността й като краен продукт, за наличието на някакво отклонение в сравнение с предходно изработените или със средното качество на вещи от този вид. Ето защо въззивният съд намира, че няма причина ответникът да откаже приемането на изпълнението в този му вид. Ищецът-изпълнител е изразил готовност да предаде изпълненото при поискване, за да изпълни до край договорните си задължения, това следва да стори и ответникът-възложител.

Неоснователно е и възражението във връзка с цената на детайлите. От една страна тази цена е била предварително известна на възложителя, тъй като три от детайлите от предходната заявка са били изработени по този начин, стойността им е била фактурирана заедно с останалите детайли и възражения в тази насока ответникът не е направил нито след получаването на тази фактура, нито при уговарянето на следващата заявка. Възложителят е приел работата и е получил всичките детайли. Още през м. 11.08г., с отделно писмо от изпълнителя, той е бил поканен да заплати цената на процесните 6 броя /идентична с тази на по-рано изработените чрез отливане детайли/, но едва след завеждането на исковата молба той повдига въпроса за размера й с нарочно писмо. Освен това в хода на производството ответникът е заплатил стойността на получените и описани в четири фактури заявени детайли от предходния договор, по цените, посочени в тях, включително тази за отлетия модел ухо. От друга страна може да се отбележи, че усреднената стойност /без ДДС/ на детайла, изработен по този метод, от този материал и в този размер, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, е аналогична на посочената от страна на изпълнителя, което не е аргумент в полза на твърдението, че тя е “неоснователно завишена”.

Така, с оглед изложеното, следва да се ангажира гражданската договорна отговорност на ответника за неизпълнение и за ищеца се поражда правен интерес да я осъществи като поиска реално изпълнение, заедно с обезщетение за забава, тъй като при парично задължение по начало не може да има пълно неизпълнение. Ответният търговец следва да бъде осъден да му заплати неплатената стойност на изработените 6 броя детайли, в размер общо на 5 479, 20 лв. /с ДДС/ и за тази сума следва да се  уважи иска. Акцесорна претенция за лихви няма и такива не  следва да се присъждат.

Тъй като в тази част правните изводи на двете инстанции се разминават, следва обжалваното решение да се отмени в нея и да бъде постановено ново, с което тази претенция бъде уважена изцяло.

По отношение на иска за присъждане на сумата 360 лв. /с ДДС/, представляваща стойността на приспособленията, служещи за изработка на поръчаните отливки, настоящият състав намира същия за неоснователен.

Тези приспособления представляват необходима част от процеса по изработката на възложеното и доколкото изпълнителят по начало поема ангажимента да изпълни задачата със свои материали, средства, машини и работна сила, те следва да са за негова сметка. В противен случай е необходимо да е налице изрична уговорка с възложителя той да поеме точно тези разходи, за каквато липсват всякакви доказателства да е направена. Щом е бил наясно, че при промяната на предмета на договора с оглед различната технология, ще се наложи изработването на тези допълнителни приспособления, изпълнителят е следвало да уведоми за това възложителя и да уговорят в чия тежест ще са тези разходи. Ангажираните от самия ищец доказателствени средства сочат, че този въпрос въобще не е бил обсъждан, поради което, с оглед общите правила на договора за изработка, тези разноски, като такива, свързани с изпълнението на задължението, са за сметка на изпълнителя, щом не са включени като част от стойността на вещта. Поради това този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В тази част атакуваното решение следва да бъде потвърдено, с оглед отхвърлителния диспозитив, постановен от РС, независимо от различните мотиви за това.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Оттеглянето на една от главните претенции в хода на първоинстанционното производство от страна на ищеца не е причина да не му се присъдят разноските за нея както при уважаване, тъй като с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на този иск, а от своя страна ищецът, веднага, щом той е станал неоснователен поради плащането, е предприел действия за десезиране на съда с него.

Що се отнася до присъдената с решението допълнителна д.т. настоящият състав намира, че това е правилно извършено от РС – първата сума е присъдена поради неправилна калкулация от страна на ищеца още при подаването на исковата молба, а втората е присъдена с оглед Тарифата, като минимален размер, тъй като претендираната лихва е присъдена като абсолютно число, без такова да е посочено в исковата молба, макар и при наличието на претенция за текуща лихва. Поради това в тази част – относно допълнителните 90.00лв., решението не следва да се отменя.

Така, общо, разноските  за първата инстанция на ищеца са 2 348, 47 лв., за въззивната – 116, 78 лв., или всичко разноски – 2 465, 25 лв. Общо разноските на ответника за първоинстанционната фаза /в настоящата няма доказани такива/, са в размер на 1 155 лв. При цена на целия иск от 31 221, 76 лв., уважената част е общо 30 861, 76 лв. /като се съобрази изложеното по-горе относно оттеглянето на една от главните претенции/, а отхвърлената – 360 лв., поради което, общо за целия процес, ответникът-въззиваем дължи на ищеца-въззивник съразмерно на уважената част от иска разноски от 2 436, 82 лв.,  а от своя страна вторият дължи на първия разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете, възлизащи на 13, 32 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                         

 

Р         Е         Ш         И    :

                             

 

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № 1069/18.01.2010г. по гр.д. № 4422/08г. на СлРС В ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от “Булхим” ЕАД, гр. Сливен против “Крес-Д” ЕООД, гр. К., обл. С. З., иск за присъждане на сумата 5 479, 20 лв./с ДДС/, представляваща възнаграждение по сключен устен договор за изработка на 6 броя “Ухо задно РК704030000”, както и в частта, с която са присъдени между страните разноските по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСЪЖДА “КРЕС - Д” ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. К., обл. С. З., ул. “Г. М.” №*, ет. * ап.*, да заплати на “БУЛХИМ” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, ул. “Б.” № *, сумата 5 479, 20 лв./с ДДС/, представляваща възнаграждение по сключен устен търговски договор за изработка на 6 броя “Ухо задно РК704030000”.

 

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 1069/18.01.2010г. по гр.д. № 4422/08г. на СлРС в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата 360 лв., представляваща стойността на изработени и неприети приспособления, служещи за изработка на поръчаните отливки, както и в частта за държавната такса в размер на 90 лв..

 

 

ОСЪЖДА  “Крес-Д” ЕООД, гр. Казанлък, обл. Стара Загора да заплати на “Булхим” ЕАД, гр. Сливен направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска в размер на 2 436, 82 лв.

ОСЪЖДА  “Булхим” ЕАД, гр. Сливен да заплати на “Крес-Д” ЕООД, гр. Казанлък, обл. Стара Загора направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 13. 32 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: