Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 23.06.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на двадесет и седми април, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГИНА ДРАГАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                   МАРИЯ Х.

          при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Х. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на  чл. 269 и следващите от ГПК  в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба от Д.К. Й., чрез адв. Ц.Б., против решение № *68/14.01.2010г. по гр.д. №  3272/2009г.  на СлРС, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 21 ал.1 от СК по отношение на въззивницата, че закупения по време на брака й с ищеца Е.Х.Н. ***, подробно описан в решението, е изцяло лична собственост на ищеца Н. поради пълна трансформация на лични средства при придобиването му, като е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 628,50 лв.  

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът се е позовал изцяло на приложения по делото договор за дарение, направен в полза на ищеца, съгласно който родителите му са дарили сумата от 6 600 лв., която покрива цялата продажна цена на имота, посочена в нот.акт. Счита, че от останалите доказателства по делото е установено, че продажната цена е различна от тази, посочена в нот.акт но поради забраната на чл. 165 ал.2 от ГПК, съдът не ценил показанията им. Сочи, че по отношение на договора за дарение експертизата е категорична, че текста в него е допълнен от различни лица и не може да се установи времето на изготвянето му, както и че е написан с различни химикални пасти. Сочи, че от показанията на свид. Д. се установява, че е подписала договора не по време когато е бил изготвен и при подписването не са присъствали страните по делото и тя не знае дали парите посочени в договора са дадени на ищеца. Изтъква, че свид.Н. – баща на ищеца е категоричен, че жилището е струвало повече от 6 600 лв. и тази сума не е била достатъчна, което наложило синът му да тегли кредит от банка, за да си покрие стойността. Счита, че останалите свидетели потвърждават показанията на Н., че страните са платили на продавачите не посочената в нот.акт цена, а сумата от 14 000 лв. Счита, че е допустимо със свидетелски показания опровергаването на констатации, когато с тях се цели установяване на обстоятелства, за които не е предвидено конкретно законово изискване за определена форма. Излага твърдения, че е налице причинна връзка между действията на ищеца и неговите родители от една страна и от друга страна между действията на страните по делото, свързани с уточняване параметрите на сделката с продавачите на имота. Сочи, че в нарушение на принципа на служебното начало, съдът приел, че не се налага събиране на допустимите от ГПК доказателства и по този начин делото останало неизяснено от фактическа страна. Счита, че по този начин е нарушен принципа на справедливост, обичая и добрите нрави и моли решението, като неправилно, да се отмени изцяло. Като доказателство, моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред ОББ – Сливен, за да бъдат посочени всички потребителски кредити отпускани от банката на името на ищеца.

         По делото е постъпил отговор срещу въззивната жалба от Е.Х.Н., чрез адв. Е.Х.,  който оспорва жалбата и счита, че решението е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че не могат да се оборват изявленията на страните направени в нот.акт,  с който са заявили, че цената на имота възлиза на 5 463 лв. Счита, че в случая не са налице условията на чл. 165 от ГПК и липсва начало на писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Счита, че факта на даряването на парите е установен по категоричен начин от разпитаните по делото свидетели и за установяване характера на средствата, вложени в придобиване на имущество по време на брака, са допустими всякакви доказателствени средства. Счита,  че е без значение факта, че свид. Д. е подписала по-късно изготвения договор за дарение. Сочи за  установено, че тези средства са  вложени в закупуване на жилището и не се е наложило теглене на кредит. Противопоставя се на искането за събиране на информация от ОББ – Сливен, като преклудирано и неоснователно.

         С определение от 15.03.2010 г. съдът е констатирал, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК. Съдът е преценил, съобразно разпоредбата на чл. 165 ал.2 от ГПК, че със събраните по делото свидетелски показания ответната страна се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно и същите представляват изявление пред държавен орган, които правят твърдението й вероятно относно размера на сделката и е назначил съдебно-техническа експертиза, която да установи пазарната цена на процесния имот към м.март 2004 г., както и да се издаде исканото съдебно удостоверение.

         В съдебно заседание въззивницата Д.К.Н. се явява лично и с адв. Б., която поддържа жалбата. Няма възражения по приемане заключението на вещото лице. Заявява, че след като е издадено  съдебното удостоверение доверителката й установила, че ищецът е теглил кредити от друга банка, а именно Първа инвестиционна банка, но не е могла да подаде молба  в срок, поради отсъствие на адвоката си и моли да бъде издадено ново съдебно удостоверение със същото съдържание, което съдът е оставил без уважение. Заявява, че няма други доказателствени искания. По същество моли, да се уважи жалбата и да се отмени решението на СлРС, като се отхвърли предявеният иск и се присъдят направените разноски по делото. Счита, че всички събрани по делото доказателства, пред двете инстанции, дават основание да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

         В съдебно заседание  въззиваемият  Е.Х.Н. не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана молба от пълномощника му адв. Е.Х., в която заявява, че оспорва въззивната жалба, запозната е със заключението на вещото лице и няма искания по доказателствата. Представя писмена защита с подробни съображения, в която моли, да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.

         В съдебно заседание вещото лице Ф.Е.К.,  разпитана допълнително заявява, че  има и по-ниски сделки за жилища от подобен вид, но границите изобщо не се доближават до цената, която е спомената в акта за собственост. Сочи, че варират между 13 500 и 17 000 лв. за апартаменти от този тип, като няма данни на жилището да е извършен основен ремонт и каквито и да са подобрения.

         На основание чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намира, че същото не стада от пороци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

         На основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното:

         От представеното по делото решение № 1148 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 3384 по описа за 2008 г. на СлРС се установява, че страните са бивши съпрузи, прекратили сключения с акт № 672/10.11.1991 г. в гр.С. граждански брак с развод, настъпил по вина на двамата, като упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Х.Е. Н. ЕГН **********, се предоставят на майката Д.К. Й., както и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., кв. „Б.”, бл. *, вх.*, ап.*.

         Видно от представения по делото нот.акт за продажба на недвижим имот № 40 том ІІІ рег.№ 2918 дело № 219 от 29.03.2004г. на нотариус Н.С., с рег. № 123 на НК, с район на действие Сливенски районен съд, страните Д.К.Н. и Е.Х.Н. са закупили по време на брака си следния недвижим имот – апартамент № *, гр.С., кв. „Б.”, жилищен блок № *, вх.*, ет.*, със застроена площ 61,10 кв.м., състоящ се от дневна спалня, кухня и сервизно помещение, при граници от изток: ап. № *; ат запад - ап.№ 11; от север - коридор, ап.№ * и ап.№ *, от юг - външен зид, ведно с прилежащото избено помещение № * при граници: от изток - коридор; от запад - общо помещение; от север – мазе № *; от юг – мазе № *, заедно с отстъпеното право на строеж върху общинска земя и 1,12 % ид.ч. от общите части на сградата за сумата от 5 463 лв., която са заплатили напълно и в брой на продавачите. В акта е изрично посочено, че страните сключват договора по добра воля, и че разбират смисъла и значението на акта, който извършват.

Видно от  представената по делото Схема № 385/22.01.2009 г. издадена от служба „Геодезия, картография и кадастър” гр.С. се установява, че описаният самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.525.71 и е с предназначение за жилищни нужди, като собственици на по ½ ид.ч. от правото на собственост за всеки от тях са посочени Е.Х.Н.  и Д.К.  Н..

От представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка № 0220000592/22.01.1999 г. на ТДД – гр.С. се установява, че данъчната оценка на имота е 22 859, 30 лв.

По делото е представен саморъчно написан Договор от 23.03.2004г. между Х.П.Н., Т.Ж. Н. и Е.Х.Н., за това че му даряват сумата от 6 600 лв. за закупуване на апартамент в гр.С., кв. „Б.” бл. 14 вх.* ап.10. В договора е посочено, че същият е сключен в присъствието на Ц.И. Д., подписала се като свидетел, като Е.Н. се е подписал като дарен, а Х. и Т.Н.като дарители.

Видно от заключението на изслушаната по делото комплексна графико-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Ю.Г. – Началник НТЛ при ОДП - гр.С. -  не може да се установи, кога е изготвен договора за дарение, дали на посочената дата или в по-късен момент. Не може да се направи извод и относно текста - кога е полаган. Установява се, че текста „И. Д. - ЕГН **********” и „Ц.И. Д.” с подписа под него са изпълнени с различен химикал и този текст е попълнен след попълването на останалия основен текст. Посочва се, че химикалната паста на определения като втори текст е с много по-слаб интензитет. Отбелязан е и факта, че макар и със същата като в предходния текст химикална паста, текста „Настоящият договор се сключи в присъствието на Ц.” и този под него, не е изписан заедно с другия текст. От направения графически анализ се установява, че целият текст в договора без този „Ц.И. Д.” е попълнен от едно лице, което е попълнило и текста „И. Д. - ЕГН **********” който е изпълнен с различен от останалия текст химикал допълнително.

         От представеното по делото нареждане-разписка от 22.03.2004 г. се установява, че Т.Ж. Н. е изтеглила сумата от 3 500 лв., като титуляр на сметка 4/1/6141252  от банка „ДСК”.

         От представената по делото писмена бележка за обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ, се установява, че  на 04.12.2002г. на Х. Н. е определено полагаемо обезщетение общо в размер на 3 127,96 лв., изплатени с РКО № 341/04.12.2002 г. за неизплатен отпуск и пенсиониране.

         От показанията на разпитаната по делото свидетелка С.С.Б. се установява, че същата познава страните от 10 години и били колежки с ответницата. Знае, че са разведени и живеят отделно, тъй като е съседка на Д. ***. Заявява, че жилището в кв. „Б.” е на двамата бивши съпрузи. От въззивницата знае, че са закупували други жилища на името на родителите на ищеца и накрая купили общо жилище на името на двамата. До този момент живеели при родителите на Е.. Спомня си, че жилището е купено преди 4-5 години за сумата 13-14 000 лв. Заявява, че на работа Д. подготвила документите за заем, който после Е. изтеглил, но тя не била достатъчна за закупуване на жилището. Заявява, че кредитът е плащан от Е., като родителите му не са им давали пари за закупуване на жилище. Известно й е, че Е. предложил на Д. да продадат жилището и да си поделят парите, но тя не се съгласила, защото няма къде да отиде. Страните по делото никога не са живели в това жилище.

         От разпитаната по делото свид. В.М.П. се установява, че е колежка на въззивницата и съседка на семейството, което купило апартамента три етажа под нейния апартамент в кв.”Б.” бл.*. Знаела от въззивницата, че искали да си закупят жилище, защото живеят при свекър и свекърва й. Казала на Д., че апартамента се продава и била посредник между продавачи и купувачи, които дошли в дома й. Тя присъствала лично на срещата, където била обявена продажната цена на апартамента от 14 000 лв. От въззивницата разбрала, че жилището е закупено на тази цена и че парите са от изтеглен кредит от въззиваемия. Не й е известно родителите на Е. да са давали пари за закупуване на жилището. Известно й е, че Е. и Д. са закупували и други жилища.

         От показанията на разпитания по делото свид. Х.П.Н. се установява, че същия е баща на ищеца. Заявява, че след като синът му и снаха му научили, че се продава апартамент на изгодна цена, синът му изтеглил кредит от банката и поискал да му помогнат финансово. Тогава съпругата му изтеглила от ДСК работническите си спестявания и той прибавил средствата, които получил след като се пенсионирал, като събрали сума около 6 000 лв. Със съпругата си решили да дадат тази сума на сина си, за да закупи апартамент и направили договор, че му ги дават на него лично. Свидетелят твърди, че подписал собственоръчно договора в деня, в който дали парите. Заявява, че Е. също им бил дал пари на заем да си купят гарсониера, затова решили да съставят договор. Заявява, че в момента, в който броили парите лелята на съпругата му Ц. била в дома им, тъй като ходила често до болницата и минавала от там, но не подписала договора веднага, а той помолил жена си да й го занесе, да го подпише, когато има време. Заявява, че когато свид. Ц. ги заварила да броят парите Е. и Д. не присъствали там, но по това време  живеели у тях. Заявява, че парите ги дали на Е. лично без присъствието  на Д.. Уточнява, че  Е. им дал около 2 000 лв. в заем, за да купят гарсониера, но тези пари нямали нищо общо с другите и не може да си спомни, кога са купили гарсониерата, преди или след като те си закупили жилището. Завява, че само сумата, която им дали не била достатъчна, за да се закупи апартамента, затова той теглил кредит. Не му е известна продажната цена на жилището. Парите, които получил при пенсионирането си ги държал в къщи.

         От показанията на свид. Ц.И. Д. се установява, че същата е леля на майката на ищеца и през 2004 г. ходила често до болницата, където в близост живеели Е. *** - м.април един ден решила да ги види и като се качила у тях заварила племенницата си Т.и съпруга й Х., както и видяла, че на масата имало пари. Свидетелката твърди, че племенницата й обяснила, че изтеглила от банката 3 500 лв., които заедно с парите на съпруга си щели да дадат на Е.,***, но Е. го нямало и Д. също. Заявява, че се подписала на договора, който били изготвили, като договора й го дали да го подпише като се връщала от болницата. Не й е известно парите дали са ги дали на Е.. Мисли, че подписала договора след една-две седмици, когато отново посетила дома на племенницата си. Не си спомня на коя дата подписала договора. Ходила на лечение в Германия, но това било преди и след това, а не в този период за който говори. Не й е известно Д. да е знаела за този договор и за даването на тези пари.

         От представеното удостоверение, издадено от Директора на ОББ клон Сливен, се установява, че през 2004 г. ищецът не е ползвал кредит от тази банка.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени при условията на чл. 188 от ГПК, както и от изслушаните съдебни експертизи, като компетентни и неоспорени от страните. Кредитира показанията на св. Б. и св. П., като безпристрасни и обективни, но не цени част от свидетелските показания касаещи установяване на действително уговорената между страните продажна цена на жилището съгласно забраната на чл. 164 ал. 1 т. 1 т. 2 и т. 5 от ГПК. Съдът не кредитира показанията на св. Н. – баща на ищеца и св. П. – леля на майката на ищеца, поради наличието на съществени противоречия, в частта, в която той заявява, че св. П. била очевидец на сключване на договора, но от друга страна синът им Е. не присъствал на сключването на договора -  с който ищецът твърди, че е надарен лично. Св. П. като „очевидец” няма разумно обяснение защо не е подписала договора веднага, а „след една две-седмици”, когато отново отишла у тях, което противоречи на версията на св. Н., който заявява, че „дал на жена си договора, да й го занесе да го подпише”. Договорът от 23.03.2004 г. е частен документ, свидетелстващ изгодни за издалия го обстоятелства, който не е нотариално заверен. Преценявайки неговата доказателствена сила, съобразно всички обстоятелства по делото и наличието на добавки по него, съгласно чл. 178 вр. чл. 180 и чл. 181 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че не следва да го кредитира.

         Тези констатации от  фактическа страна мотивират  следните правни изводи:

         Предявен е иск с правна квалификация чл. 21, ал. 1 от СК /отм/. Ищецът Е. Х. Н. претендира, че закупеният по време на брака му с ответницата апартамент е негова лична собственост поради липсата на принос от нейна страна, тъй като средствата за закупуването му са му били дарени от неговите родители. Искът по чл. 21 СК е установителен. С него се цели признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска имуществена общност по чл. 19 СК и равенство на дяловете по чл. 27 СК. Съгласно чл. 19, ал. 1 СК вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. От друга страна чл. 19, ал. 3 СК въвежда оборимата презумпция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното, а чл. 154 ал. 2 от ГПК съдържа правилото, че не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Имотът следва да е придобит на името на съпруга, твърдящ трансформацията. Това трябва да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да има принос за закупуването му. В тази връзка доказателствената тежест е върху съпруга, който твърди липсата на съвместен принос т. е. върху ищеца.  

От събраните по делото гласни доказателства не се установи по безспорен начин, че произхода на средствата е само от ищеца и влагането им при придобиване на недвижимия имот. Свидетелските показания изобилстват от вътрешни противоречия по редица важни с оглед изхода на делото факти. Заявеното от св. Д., че ищецът не е присъствал на подписването на договора за дарение, както и че тя присъствала, но го подписала след една-две седмици, представлява фрапантно несъответствие със съдържанието на договора за заем, в който е посочена като свидетел към момента на сключването му.

В случая представеният Договор за заем се явява частен писмен документ без достоверна дата, който не притежава материална доказателствена сила по отношение на въззивницата, която е трето лице спрямо облигационните отношения. Той не оборва констатациите от нотариалният акт, че двамата съпрузи по своя воля и с лични средства са придобили процесния имот, както и презумпцията на чл. 19 ал. 1 от СК за съвместен принос на всеки един от тях. Договорът за заем, в качеството си на частен документ, непритежаващ материална доказателствена сила, сам по себе си не е доказателство, че сумата на заема е получена реално.

От показанията на св. Н. се установява единствено обстоятелството, че е дал на сина си сумата около 6000 лева. По отношение на главния факт дали с тази сума е платена цената на имота, липсват доказателства, тъй като той самият не е присъствал на сключването на сделката. Освен това заявява, че са купували и други жилища на негово име, за които не си спомня преди или след това, но си спомня, че взел на заем от сина си сумата 2000 лв., които бил върнал. Но като не си спомня кога е купил гарсониерата, не може да се установи кога ги е върнал. От показанията на свидетеля Н. не може да се направи безспорен извод, че точно с тази сума е платен процесният имот или са уредени други финансови взаимоотношения между ищецът и родителите му. Свидетелката Д. изрично заявява, че не й е известно дори „дали парите са ги дали на Е.”, а свидетелките Б. и П. заявяват категорично, че апартамента е закупен с кредит от двамата съпрузи и не им е известно да са вземали пари от родителите на ищеца. В същото време в нотариалния акт е отразено, че именно двамата съпрузи като купувачи са заплатили цената на продавачите.

Съставеният нотариален акт е официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, който се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно отразените в него действия и изявления, извършени от и пред нотариуса. На основание чл. 179 ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за установено, че при съставяне на акта са присъствали посочените в него лица, чиято самоличност е била проверена от нотариуса, че актът е подписан от нотариуса и участниците и че тези лица са направили отразените в акта изявления. С оглед посочената разпоредба и съдържанието на нотариалния акт, настоящата въззивна инстанция приема, че двамата съпрузи са се явили пред нотариуса, заплатили са на продавачите цената  от 5462,70 лв., по своя воля и със свои средства, за което са положили и подписа си.

Предвид изложеното се налага извода, че презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос в придобиването на недвижимия имот не е оборена, поради което решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено, а искът, като недоказан, следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и направените претенции за разноски по делото, се явяват основателни тези на въззивницата, като на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемият следва да й заплати сумата 108 лв. разноски за вещо лице, държавна такса в размер на 116,75 лв. или общо 224,75 лв. По договора за правна помощ на въззивницата приложен към първоинстанционното дело не е посочена внесена сума, поради което и съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Съдът констатира, че сумата от 100 лв. за извършване на съдебно техническата експертиза изслушана пред въззивната инстанция не внесена от въззивника, за което е осъден с протоколно определение от 27.04.2010 г., въз основа на което може да се издаде изпълнителен лист и съда не следва да се произнася допълнително.

Воден от изложеното, на осн. чл. 271 ГПК Сливенският окръжен съд

 

                                                Р  Е  Ш  И :

        

ОТМЕНЯ решение № *68 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 3272 от 2009 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Д.К. *** и Е.Х.Н. ***, че придобития по време на брака им недвижим имот в гр. С., кв. „Б.”, жил.бл. *, вх. *, ет. *, с площ от 61,10 кв.м. и избено помещение 10 е изцяло лична собственост на Е.Х.Н., като е осъдена Д.К. Й. да му заплати за разноски по делото сумата 628,50 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Е.Х.Н. ЕГН ********** ****-*- по чл. 21 ал. 1 от СК /отм./ за трансформация на лични средства по отношение на придобития по време на брака му с Д.К. Й. ЕГН ********** ****-*-* недвижим имот: апартамент № * в гр. С., кв. „Б.”, жилищен блок *, вх. *, ет. *, с площ от 61,10 кв.м. и прилежащото избено помещение № *, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Е.Х.Н. ЕГН ********** ****-*-* ДА ЗАПЛАТИ на Д.К. Й. ЕГН ********** ****-*-* сумата 224,75 лв. /двеста двадесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

        

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: