Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 30.04.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:   М. БЛЕЦОВА

  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 124 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по молба на Д.В.В. ЕГН ********** *** неприсъствено решение № 38/26.01.2010г. по гр.д. № 4597/2009г. на Сливенския районен съд. В молбата се твърди, че постановеното неприсъствено решение е незаконосъобразно, тъй като същото касае предоставянето на родителски права по отношение на малолетното дете С.Д. по реда на чл.127 ал.2 от СК / в сила от 01.10.2009г./ съгласно която разпоредба всички решения подлежат на обжалване. В молбата е посочено, че постановявайки неприсъствено решение съдът е лишил страната от възможност да обжалва съдебния акт, тъй като неприсъственото решение поначало не подлежи на обжалване. На следващо място в молбата е посочено, че поначало не са били налице условията за постановяване на неприсъствено решени, тъй като призовката и съдебните книжа са били изпращани на адрес с.Н.М., общ.Н., на който молителката не живее и не е адресно регистрирана. Посочено е че от .2005г. същата живее в гр.С. и че това обстоятелство било известно на ищеца по исковата молба. С оглед посочените мотиви страната е изказала твърдение, че е било невъзможно лично да се яви или своевременно да упълномощи повереник, който да се яви в съдебно  заседание и който да я представлява и защитава интересите на детето С.. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

         По молбата е депозиран отговор от процесуалния представител на ищеца по делото А.О.Д. – адв.П., в който същият е оспорил молбата и е посочил, че тя не е основателна. Твърди, че разпоредбата на чл.127 ал.2 изр.2 от СК  не е специална по отношение ГПК и не забранява постановяването на неприсъствено решение. От друга страна в ГПК не било посочено по кои искове е недопустимо постановяване на неприсъствено решение. В отговора е посочено, че възраженията на молителката за нередовно връчване на съдебните книжа са неоснователни, тъй като самата тя по друго дело по което е била ищец /гр.д. № 2256/2009г. по описа на РС – К., преобразувано под № 615/2010г. на СлРС/ е посочила за свой адрес с.Н.М., общ.Н.. В отговора е посочено, че съдебните книжа са били връчени на брата на молителката, който се съгласи да ги получи и затова следвало да се приеме, че е налице редовно връчване. Моли се молбата да бъде оставена без уважение.

         В съдебно заседание молителката не се явява. Представлява се от адв.Н. ***, който поддържа молбата. Моли същата да бъде уважена.

         Ответникът А.О.Д. в съдебно заседание се явява лично и с адв.К., който оспорва депозираната молба за отмяна, моли същата да не бъде уважена и претендира деловодни разноски.

         Пред настоящото инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 22.10.2009г. в Районен съд – Сливен била депозирана искова молба от А.О.Д. с правно основание чл.127, ал.2 от СК. С молбата било поискано на ищеца да бъдат предоставени родителските права спрямо детето С. А.Д.. По исковата молба било образувано гр.д. № 4597/2009г. Ищецът посочил като адрес за призоваване на законния представител на детето С. – Д.В. ***. На посочения от страната адрес било връчено съобщение на 10.11.2009г. с приложено към него копие от исковата молба и приложени документи. Съобщението било получено от Щ.В.В. – брат на ответницата.

         По делото бил депозиран социален доклад относно капацитета на родителите да упражняват родителски права спрямо детето С.. В доклада било посочено, че е било посещавано жилището и е било разговаряно единствено с бащата А.Д., и че същия желае да отглежда детето, и че не са налице обстоятелства, които да възпрепятства изпълнението на родителските му функции. В социалния доклад било посочено, че с майката не са осъществявани контакти, тъй като живее извън територията на община Сливен и поради тази причина не може да бъде изложено становище с оценка на родителските качества на Д.В..

         На допълнително изпратената призовка от 16.12.2009г., с указана дата и час за провеждане съдебно заседание, било отговорено с писмо от Кметство с.Н.М., че призовката не може да бъде връчена, тъй като лицето Д.В. не е жител *** махала, и че в дома на родителите й не се намира никой. В писмото било посочено, че адресът на В. ***.

         На 20.01.2010г. било проведено открито съдебно заседание, на което съдът приел, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение и обявил, че ще се произнесе с такова на 26.01.2010г.

Обжалваното решение било постановено на 26.01.2010г. Същото следвало да бъде съобщено на молителката, но по делото съобщението с приложеното решение било върнато като връчителят от Кметство с.Н.М., посочил, че лицето не пребивава на посочения адрес, а в дома на родителите й не живее никой.

По делото е представено удостоверение за раждане от ***г., от което е видно, че на 24.08.2001г. е било родено детето С. А.Д. от майка Д.В.В. и баща А.О.Д..

От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установи, че молителката Д.В. по лична карта е с постоянен адрес гр.С., ул.”Извън регулация” № 1. На същата е издаден задграничен паспорт на 02.08.2005г., по който има направени множество отбелязвания за напускане на страната в периода 2005г. – 2008г. От представения паспорт сериен № 347489293 е видно, че детето С. Д. В., родена на ***г. също многократно е напускала страната. По делото е представено удостоверение за вписване в Регистъра на населението на Побла дел Дук, от който е видно, че в посочената община в Кралство Испания е вписано лицето С. Д. В.. Представено е удостоверение за регистрация на граждани на общността № 1016313, от който е видно, че Д.В. ***, Ла Побла дел Дук /Валенсия/. По делото е представено и удостоверение от училище за начално и основно образование Рамон естеа в Побла дел Дук, от което е видно, че С. е била записана в учебното заведение в периода 08.10.2007г. до 24.06.2009г. когато е престанала да посещава учебното заведение.

По делото е депозирано копие от искова молба с ищец Д.В.В., в която същата е посочила за свой адрес с.Н.М., общ.Н., за съдебен адрес е посочила адв.Т.М. от гр.К.. Исковата молба е с дата 07.10.2009г., но по нея не е отразено на коя дата е била депозирана в Казанлъшкия районен съд.

При анализ на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Депозираната молба за отмяна на неприсъствено решение е процесуално допустима. Съдът намира, че по делото е било налице ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовките за съдебни заседания на страната, което и е попречило да се яви лично в съдебно заседание или да ангажира процесуален представител, както и да депозира отговор на исковата молба своевременно. Действително на молителката е било връчено еднократно съобщение с приложен препис от депозираната искова молба на адрес в с.Н.М., общ.Н.. При връчването на това съобщение същото е било получено от лице, което се е обозначило като неин брат. Длъжностното лице обаче, което връчило съобщението не е отразило дали посоченото лице живее на адреса, посочен от ищеца, като адрес на който да се връчат книжата на ответницата или живее на друг адрес, както и дали то е пълнолетен от домашните и. По този начин не може да се приеме, че е налице редовно връчване по смисъла на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК и това нередовно връчване води до опорочаване на следващите процесуални действия по съобщаване на датата на съдебно заседание, както и връчване на неприсъственото решение. Действително не е необходимо съдебните книжа да бъдат връчвани на постоянния адрес на лицето, а на адрес който той обитава или може да бъде намерен. В конкретния случай обаче не може да се приеме, че е налице редовно връчване на първите съдебни книжа, а освен това на два пъти на съда са били изпращани съпроводителни писма от кметството в с.Н.М., в които е било посочено, че от месеци никой не живее на адреса на родителите на молителката, както и че същата не живее на този адрес, а всички от месеци са извън страната. От изложеното е видно, че след като никой не е живеел на адреса не е имало и кой да получи на този адрес съдебните книжа, и след като изрично в съобщението не е указано, че брата на молителката е пълнолетен, живеещ конкретно на посочения адрес не може да се приеме, че е налице редовно връчване.

Разгледана по същество молбата е основателна и поради следните съображения:

Поначало е недопустимо постановяване на неприсъствено решение по предявен иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК. Разпоредбата на изречение 2 от ал.2 на чл.127 от СК предвижда, че решенията на първоинстанционния съд по този иск подлежат на обжалване по общия ред. Принципно неприсъствените решения по закон не подлежат на обжалване. В случая разпоредбата на чл.127 ал.2 изр.2 от СК се явява специален текст спрямо разпоредбите на ГПК и е недопустимо постановяване на неприсъствено решение по предявен иск по този текст. Не са основателни възраженията на ответника по молбата, за това че в ГПК не са изрично изброени случаите, в които са недопустими неприсъствените решения, и затова че в разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК изрично не се предвиждало и не се изключвало постановяване на неприсъствено решение. Като изходим от основния принцип заложен в разпоредбите на ГПК, че неприсъственото решение не подлежи на обжалване /чл.239 ал.4 от ГПК/, то е очевидно противоречието му с разпоредбата на чл.127 ал.2 изр.2 от СК, в която е посочено, че „решението може да се обжалва по общия ред”. От друга страна не напразно съдът посочи, че ГПК е общ закон спрямо разпоредбите на СК. Невъзможно е в общия устройствен закон да се посочват изчерпателно случаите в които общите разпоредби няма да бъдат прилагани. По принцип в отделните специални закони се съдържат разпоредби, при които не се прилагат общите правни норми.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното неприсъствено решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда, постановил обжалвания акт с указания да разгледа делото с участието на двете страни, като съдебните книжа бъдат връчени на ответницата Д.В. ***, чрез адв.И.Н..

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 38/26.01.2010г. по гр.д. № 4597/2009г. на Сливенския районен съд като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд с указания да бъде разгледано с участието на всички страни, като книжата по делото бъдат връчени на Д.В.В. на съдебен адрес ***, чрез адв.И.Н..

        

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.