РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 21.04.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седми април 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря М.Л. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 127 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ответника ЕТ „Славен-сокс – С. *** от 15.01.2010 г. по гр. дело № 71/2009 г. на Районен съд – Котел в частта, с която той е осъден да заплати на М.С.Б. ***, сумата 427,81 лв., представляващи потребена от ответника и заплатена от ищцата електроенергия, доставена в нает от ответника обект в периода 30.10.2008 г. – 05.11.2008 г. В останалата част, с която е отхвърлен искът на Б. за заплащане на сумата 3000 лв., представляващи наемна цена, лихва за забава върху нея и неустойка в размер 30 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Според жалбоподателя съществува непълнота на доказателствата, представени от ищцата – документите за плащането са на името на С. Х. ***, без посочен точен адрес, който не е страна по делото. Но дори да се приеме, че това е партидата на адреса на отдадения под наем обект, според жалбоподателя не може да се установи каква част от енергията е консумирана в този обект, тъй като в тази сграда живее и ищцата със семейството си. Освен това се заявява, че наемателят е търговец и би трябвало да плаща електроенергията по по-високи цени, докато платената сума е начислена по цени за граждани – жалбоподателят счита, че е оправдано въздържането му от заплащане на енергията по тези цени, тъй като това би довело до санкции съгласно решение на ДКЕВР. Твърди се, че съдът не се е съобразил със задълженията на ищеца по т. 2.2 и 3.7 от договора за наем, а избирателно е преценил, че само т. 3.3 не е изпълнена от страна на ответника, както и не е съобразил чл. 81 и 83 от ЗЗД в защита на наемателя. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се заявява, че решението е правилно, тъй като наемателят (жалбоподателят) неоснователно не е изпълнил задълже­нието си по т. 3.3 от договора – да заплаща всички текущи разходи, свързани с ползва­нето на имота, като телефон, електроенергия, вода. Според ищцата съдът се е съобразил с целта и смисъла на договора в цялост и с приложимите нормативни разпоредби, като правилно е приел, че дори да има неизпълнение от нейна страна, това неизпълнение стои извън наемното правоотношение и не може да оправдае неизпълнението на задължение на наемателя по договора, както и че за науемодателката е възникнало правото да прекрати едностранно наемното правоотношение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници и поддържат становищата си.

            Жалбата е допустима.

            Предявеният иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 2 във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД – за заплащане на разходи, свързани с ползването на наета вещ.

            На 02.06.2008 г. ищцата М.С.Б. и ответникът С.Г. К. в качеството си на ЕТ „Славен-сокс – С. К.” са сключили договор за наем, с който Б. е предоставила на К. за ползване срещу заплащане от 250 лв. месечно магазин в приземния етаж на къща в с. Градец, описан в договора като „1/2 ид.ч. от приземен етаж на къща със застроена площ от 57 кв.м. (...), като по одобрен архитектурен проект представлява обособяване на реално ползвани части от описаната жилищна сграда, които се използват за търговска дейност”. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 01.07.2008 г. В т. 3.3 от него е уговорено, че наемате­лят се задължава да плаща редовно всички текущи разходи, свързани с ползването на имота, като телефон, електроенергия и вода. В т. 2.2 наемодателят се задължава да не възпрепятства ползването от наемателя за срока на договора. В т. 3.7 е уговорено, че наемателят може да извърши ремонт на наетия обект, като прихваща сумата за ремонта към дължимия наем – до изчерпването и. Уговорено е, че при неизпълнение договорът може да бъде прекратен от наемодателя с едномесечно писмено предизвестие, считано от момента на получаване на предизвестието.

От 01.07.2008 г. ответникът започнал да ползва имота. В продължение на около два месеца в него бил извършван ремонт, чиято стойност се оказала общо 5 829 лв. След приключването на ремонта обектът заработил като магазин.

Доставената в сградата електроенергия се отчитала от два отделни електромера, единият от които бил свързан с жилището на ищцата, а вторият – с отдавания под наем магазин.

Ответникът не успял да регистрира партида на свое име при доставчика на елек­троенергия, тъй като титуляр на партидата до този момент не била неговата наемодател­ка. Ищцата и баща и не предприели никакви действия, за да съдействат на наемателя в това отношение.

През пролетта на 2009 г. ищцата и нейният баща установили, че за целия период на ползването на имота от ответника не е заплащана електроенергия. На 18.05.2009 г. ищ­цата заплатила на „EVN България Електроснабдяване” АД сумата 457,26 лв., от които 29,19 лв. се отнасят за период извън този на договора за наем.

На 10.04.2009 г. на ответника е връчена нотариална покана от ищцата, с която тя отправя изявление за прекратяването на договора за наем поради неизпълнение от негова страна на задължението за заплащане на разходите за електроенергия и вода.

През м. май 2009 г. ответникът възразил, че ще освободи помещението едва когато му бъде заплатена сумата от 5000 лв., на колкото според него се равнявала разликата между стойността на извършения от него ремонт и наема за 11 месеца.

От началото на м. май 2009 г. обектът не се ползва от наемателите, макар те да продължават да държат ключ от него.

Горните факти в по-голямата си част не са спорни между страните и се устано­вяват от писмените доказателства и свидетелските показания. Единственото спорно обстоятелство е дали електромерът, на който е отчетена платената сума, отчита енергия, доставена само в наетия обект. От показанията на свидетеля Барамуков се установява, че електромерите са били два, свързани с различни обекти в сградата.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Наистина между страните е уговорено разноските за извършения ремонт да се приспадат от дължимия наем. Разходите за ползването на имота обаче не са част от наема. Под наемна цена нормално се разбира само цената за ползването, която се заплаща на наемодателя, без да се прибавят към нея тези разходи. Те са посочени отделно и в чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. След като не представляват наем, те не се обхващат от уговорката в т. 3.7 на договора и от възражението, направено в отговора на исковата молба, за прихващане на изразходвани за ремонта суми срещу наема.

Дори да е установено, че по причина у ищцата ответникът не е имал възможност да установи и заплати дължимата от него като търговец по-голяма сума, това не води до извода, че по-малката сума не се дължи или че ищцата не е следвало да я заплаща на доставчика. Срещу претенция за заплащане на определена сума не би могло да се възразява, че сумата не се дължи, тъй като в действителност е по-голяма. Отказът на ответника да възстанови на ищцата заплатеното от нея на доставчика на електроенергия не може да доведе до никакви правомерни благоприятни последици за него (избягване на допълнителна санкция и пр.) и е неоснователен.

Съдът намира, че е неоснователно и третото възражение на въззивника, свързано с твърдение, че след като в сградата се намира и жилището на ищцата, не е установено каква част от отчетеното количество електроенергия е консумирано в наетия имот. Това възражение, направено едва с въззивната жалба, не се подкрепя от данните по делото. Установи се, че електромерите в сградата са два и нормално е единият от тях да отчита консумираната енергия в жилището, а другият – в трайно отдавания под наем обект. Подобно възражение не само не е правено пред първата инстанция (в срока за отговор или по-късно), но и между страните до този момент въобще не е имало спор дали въпросният електромер отчита енергията, доставена само в спорния обект. Не е имало съмнение около това обстоятелство нито при сключването на договора, нито при ползването на имота от наемателя, когато той е поискал да бъде открита при доставчика партида на негово име именно за този електромер, нито в течение на производството пред първата инстанция.

Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от нея разноски в тази инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Потвърждава решение № 7/15.01.2010 г. по гр. дело № 71/2009 г. на Районен съд – Котел в обжалваната му част, с която ЕТ „Славен-сокс – С. *** е осъден да заплати на М.С.Б. сумата 427,81 лв., представляващи цената на потребена електроенергия за времето от 30.10.2008 г. до 05.11.2008 г. и от 26.12.2008 г. до 06.04.2008 г.

Осъжда С.Г. К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Славен-сокс – С. ***, да заплати на М.С.Б., ЕГН **********,***, сумата 200 лв., представляваща направени от нея разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.