Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  15.04.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шести април  през две хиляди и  десета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА     

                                                                                     М. ХРИСТОВА

 

 

при секретаря М.Т. и с участието на прокурора  ………… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело №  130 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на В.Т.А., ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. М.Г. ***, против решение № 1041/29.12.2009 г., постановено по гр. д. № 4373/2009 г. на РС – Сливен.

          С решението, предмет на жалбата, е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Т.П.С. с ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Т.В. А. с ЕГН ********** ***, иск за намаление на определена  с решение № 2/16.01.2009 г., постановено по гр.д. № 4069/2008 г. по описа на РС – Сливен, месечна издръжка от 70 лв. на 35 лв., както и претенцията за заплащане на деловодни разноски, като неоснователен и недоказан. Осъден е В.А. да заплати на Т.П. 300 лв. разноски по делото 300,00лв. и д.т. в размер на 50.40 лв.

          В жалбата се твърди, че това решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което жалбоподателя моли да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск за изменение на присъдената издръжка, която да се намали до 35 лв. месечно, ведно със законната лихва при забава. Наведени са доводи, че обстоятелствата, при което е присъдена предходната издръжка в размер на 70 лв. са променени. Жалбоподателя е работил във фирма, имал е трудово възнаграждение, но е бил съкратен и е получавал обезщетение от Бюрото по труда – Сливен. Към депозиране на исковата молба за намаляване на издръжката, вече и от Бюрото по труда не му се изплаща обезщетение за безработица. Той твърди, че няма доходи, от които да заплаща издръжката на сина си. Неправилно РС  приел, че жалбоподателя има доход в размер на минималната работна заплата. Необоснован е бил извода, че няма промяна в обстоятелствата, които са съществували при определяне на размера на издръжката от 70 лв. месечно. Сега възможностите на ищеца били намалени, тъй като няма никакви доходи, а майката получавала по-високо възнаграждение от преди. Сочи, че ответницата с детето не живее в гр.Сливен, а живее в с. М.и не плаща квартира в гр.Сливен. Обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като счита, че по дело за издръжка съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, раздел ІІІ чл. 7 ал.1 т.6 – е 100 лв. Моли да се отмени решението, в частта за разноските над сумата 100 лв. до 300 лв. като неправилно и незаконосъобразно. Същото становище поддържа и по същество. Претендира разноските за тази инстанция.        

          Въззиваемата страна Т.П.С., чрез процесуалния си представител адв. В.Д. от АК - Сливен моли, да се остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана, и се потвърди първоинстанционното решение, което счита за обосновано, правилно и законосъобразно. Счита, че размера на присъдената издръжка е занижен. Детето било на десет годишно и имало нужда от по-висок размер на издръжката.  Счита, че жалбата в частта за  разноските не следва да се уважава, защото доверителката й от 2005г. била „подложена на непрекъснати  дела”.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав, съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че те са родители на детето Тихомир. Жалбоподателят – ответник е безработен. Той е регистриран в Бюрото по труда от 01.06.2009 г. Получавал е за периода от 01.07.2009 г. до 16.11.2009 г. обезщетение по 8.30 лв. дневно, а за периода от 17.11.2009г. до 31.03.2010 г. по 5.81 лв.дневно. Изплащането на такова обезщетение е било спряно с разпореждане № 191-00-2276-3/20.07.2009г.,  съгласно което  след 20.04.2010 г. , той се води на отчет в Бюрото по труда – Сливен като безработен, но не получава обезщетение за безработица. /арг. цитираното разпореждане, лист 5 по гр.д. № 4373/09г.на РС – Сливен/. Не е спорно, че детето има очно заболяване – астигматизъм и на определен период от време има нужда от корекция на зрението, чрез подходящи очила. /арг. копие от  фактура на ЕТ „Т.Х.” от 20.02.2010 г./ .

 Майката на детето Т.С. получавала месечно възнаграждение в размер на 255 лв. /Удостоверение от „Пармаш”АД, лист 30, /вписан с № 20/, от цитираното гр.дело/.

Със съдебно решение № 2/16.01.2009 г. постановено по гр.д. № 4069/08 г. на РС – Сливен, въззиваемият – ищец е бил осъден да заплаща на Т.С., като майка и законна представителка на малолетното  дете Т.В. месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 19.11.2008 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Така установеното от фактическа страна  мотивира следните  правни изводи:

Претенцията е с посочено правно основание чл. 86 от СК, за  изменение на присъдена  издръжка, дължима от бащата на детето Т.В. родено на *** г. – от 70 на 35 лв. месечно, до настъпване на законни основания за  изменението й.

Като прецени възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на двамата му родители, както и нормативно определения, минимален размер на месечната издръжка, дължима за малолетно дете съдът приема, че в конкретния случай няма съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановена издръжката, в чийто размер се претендира да бъде намален. Установено е по делото, че бащата няма трудови доходи, нито получава обезщетение за безработица. Но той е в трудоспособна възраст, може да полага труд и дължи издръжка на малолетното си дете.

Законодателят е приел със Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009г., че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размер на минималната работна заплата./арг. и чл. 142 ал.2 от СК, в сила от 01.10.2009г./ Минималната работна заплата към настоящия момент за страната е 240 лв., при което размерът на минималната месечна издръжка на едно дете към деня на влизане в сила на СК е 60 лв.  В случая ищецът – жалбоподател е млад човек, в работоспособна възраст и следва да се приеме, че той получава поне минималната работна заплата, в каквато насока е трайната практика на съда. При това положение  присъдената месечна издръжка в размер на 70 лв. е възможно най-ниската, с оглед възрастта на детето, което е навършило 9 години.

 Твърдението на жалбоподателя, че  съществено са се изменили условията, при които  е присъдена месечна издръжка в размер на 70 лв., тъй като той е безработен и не получава обезщетение за безработица, не може да послужи като основание за промяна на дължимата издръжка. Законодателят е предвидил, че родителите са задължени да полагат грижи за малолетните си деца и жалбоподателя следва да заплаща издръжка на малолетния си син. Той няма друго семейство и други деца, за които да се грижи. Този размер съдът приема, че бащата следва да го осигури, тъй като той  не участва  и не полага ежедневни грижи за сина си.

Твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, с която не е уважен иска за намаляване на месечната издръжка е  несъстоятелно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено.

По тези съображения се приема, че иска за намаляване на присъдената издръжка от 70 лв. на 35 лв. е неоснователен.

Жалбата в частта, относно размера на присъдените разноски от РС – Сливен в размер на 300 лв. се приема също за неоснователна. Делото за издръжка не е с фактическа и правна сложност. В конкретния случай, и като се съобразят доказателствата по делото, икономическата обстановка в страната и трайната безработица  на бащата, не може да се приеме, че решението в частта за разноските, следва да бъде отменено над сумата 100 лв. до 300 лв., по следните съображения:

Законодателят е приел, че при направено възражение относно заплатено възнаграждение на адвокат, че е прекомерно високо, съдът може по искане на  насрещната страна да  присъди по-нисък размер на разноските  в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно разпоредбата на чл.36 от закона за адвокатурата. В  наредба № 1, от 2004г., в която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, при направено оспорване  по чл.78, ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение също не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнаграждението, посочено в тази наредба. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т. 8, б.”б”. При имуществен интерес от 1000 до 10 000лв., се заплаща сумата 150 лв., плюс1% за сумата над 1000лв. За издръжка, дължимата държавна такса се изчислява върху сумата за  три години. В случая при месечна сума от 35лв., за три години се получава сумата 1260лв., при което се дължи възнаграждение на адвокат, в размер на сумата 152,60 лв. -/150,00+ 2,60=152,60лв./.

Твърдението на въззиваемата страна, че след като не е искало освобождаване на д.т. жалбоподателят не следва да претендира намаляване на платено адвокатско възнаграждение, в конкретния случай се приема за неправилно и необосновано. В трайната си практика ВКС винаги приема, че при направено възражение и констатиран завишен размер на изплатено адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази същото със съответните законови разпоредби, както и сложността на  конкретния случай.

При разглеждане на делото не се установи, РС Сливен да е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното с жалбата решение.             

Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решени, които са съобразени, както с общите правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между родители и деца, с трайната практика на съда, по този род дела, така и с всички, представени и събрани по делото доказателства.

 Районният съд - Сливен е постановил   обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено .

При този изход на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски за тази инстанция, а въззиваемата страна следва да се присъди сумата 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1041/29.12.2009 г., постановено по гр.д. №4373/09 г. на РС – Сливен, с което е: Отхвърлен предявения от В.Т.,  против Т.П.С. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Т.В. А. с ЕГН ********** ***, иск за намаление на определена  с решение № 2/16.01.2009 г., постановено по гр.д. № 4069/2008 г. по описа на РС – Сливен, месечна издръжка от 70 лв. на 35 лв.  като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която -   Осъден е В.А. да заплати на Т.П.,  300,00лв.разноски по делото.

 

ОСЪЖДА В.Т.А. ЕГН ********** ***, да заплати на Т.П.С. с ЕГН ********** като майка и законна представителка на малолетното дете Т.В. А. с ЕГН ********** *** сумата 100 лв. разноски за тази инстанция.

 

Решението  може да бъде обжалвано в месечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на Република България .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: