Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 12.05.2010 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и десета година,

в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора …………….…………… ,        като разгледа докладваното от    

М. ДРУМЕВА в.гр.д. № 132  по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК.   

Обжалвано е Р. № 783/25.01.2010 г. по гр.д. № 1375/2009 г. по описа на СлРС, с което е уважен  предявения от М.Д.А. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Топлофикация Сливен” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 1121.15 лв. главница, представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 30.03.2000 г. до 30.09.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с лихва в размер на 231.97 лв., начислена до 15.03.2007 г., за които на дружеството е бил издаден в производството по ч.гр.д. № 1964/2007 г. на СлРС изпълнителен лист  и са  му присъдени разноски по делото  в размер на 716.77 лв.

Във въззивната си  жалба въззивното дружество “Топлофикация- Сливен” ЕАД, чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК Сливен моли обжалваното решение  да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и въззивният съд да постанови друго, като признае за установено, че ищецът дължи на дружеството сумите по издадения изпълнителен лист /вместо искане да бъде отхвърлен предявения иск/.  Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъде дадена възможност  да внесе депозит за в.л. и да бъде изготвена допуснатата експертиза.

Въззиваемата страна- М.Д.А., чрез пълномощника си адв. Е.П. *** в писмения си отговор, направен в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата и моли  да не бъде уважена, като неоснователна. Оспорва  твърденията в нея за нарушено право на защита. Намира, че всички действащи към процесния период нормативни актове /ЗЕЕЕ, ЗЕ, Наредба № 2 за ползване на топлинна енергия, реда за отчитането и разпределението й определят принцип на заплащане само на действително консумирано количество топлина, а в случая било доказано, че доставената топлинна енергия /ТЕ/ до АС е разпределена незаконосъобразно. Нямало сключен договор при Общите условия за продажба на ТЕ между топлопреносното предприятие и потребителите- етажни собственици, които ползват ТЕ за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Намира за правилно становището на съда за изтекла погасителна давност.

Намира, че след като разпределената между етажните собственици ТЕ не е съобразена с изискванията на законодателя, всякакви други преизчисления на доставената до АС ТЕ от негова страна по отношение на само един абонат ще бъде в нарушение на нормативната уредба в тази насока и методиката за дяловото разпределение, тъй като тя касае доставената топлинна енергия по цялата АС. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Оспорва искането за допускане на техническа експертиза, поради преклузия.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з. и в писмената си защита въззивното дружество, чрез процесуалния си представител адв. Пл. Г.  поддържа жалбата.  Намира за безспорно установен размера на задължението на ответника- по първата таблица на техническата експертиза. Намира за неоснователно позоваването на втория вариант- по втората таблица, тъй като сумите са изчислени без начисленията за БВГ и топлинна енергия отдадена от отоплителното тяло щранг лира. Липсата на  методика, която да е регламентирана в законодателната уредба не е основание за недължимост на консумирана топлоенергия. Посочва, че при неосигурен достъп на търговеца за дялово разпределение, същият има право да прави начисляване служебно съгласно ЗЕ и НТ.  Намира за неоснователно твърдението за липса на договорни отношения между страните, тъй като топлоподаването се извършва на база публично известни Общи условия и прекратяването се извършва след проведено Общо събрание на етажната собственост и взето решение за това. В случая нямало подадена молба, придружена с решение на Общото събрание на етажната собственост. За неоснователно намира и твърдението за частично погасяване на задължението по давност. Позовава се на сключено споразумение, с което е прекъсната давността. Последвало е периодично плащане на задължението, но след като плащанията са спрели, дружеството предприело принудително изпълнение, като е образувано изп.д. № 496/2007 г. при ЧСИ Поля Руйчева. След получената призовка  за доброволно изпълнение длъжникът извършил плащане в размер на 704.68 лв. през периода 30.07.2007 г.- 20.01.2009 г.  

Въззиваемата страна М.Д.А. *** не се яви в с.з., а в писменото си становище пълномощникът му адв. Е.П. и в писмената защита поддържа депозирания отговор, няма искания за събиране на други доказателства и моли решението да бъде потвърдено, като правилно. Отново обосновава становището си, отразено в отговора на въззивната жалба.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

При извършената проверка настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е от компетентен районен съд, в законова форма и с него е отговорено на предявени искови претенции.

Въззивният съд констатира:

Предявен е отрицателен установителен иск от М.Д.А. *** с правно основание чл. 124 от ГПК против “Топлофикация Сливен” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 1121.15 лв., представляваща цената на ползвана топлинна енергия за периода  30.03.2000 г. до 30.09.2006 г.; мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 231.97 лв., изтекла към 15.03.2007 г. и разноски по ч.гр.д. № 1964/07 г. на СлРС в размер на 28.56 лв. Претендират се и разноски, направени в установителното производство. Ищецът твърди, че начислените месечни суми са нереални и липсвали доказателства, установяващи  сумите, дължими по изпълнителния лист за какво точно се дължат, процентът сградна инсталация как е определен- съгласно решението на Общото събрание 12 % или 30 %. Не ставало ясно как е изчислена сума мощност. Счита, че за периода 30.03.2000 г. до 30.04.2003 г. е налице погасителна давност за вземането на ответника- главница 461.89 лв. и лихва 140.01 лв., съгласно чл. 111 Б “в” от ЗЗД. Признава, че сключил споразумение с ответното дружество на 11.09.2003 г. но давността била прекъсната- изтекла на 11.09.2006 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 496/2007 г.

Претендира присъждане на разноски по делото. В допълнителната искова молба твърди, че от 2000 г. не ползва услугите на ответното дружество, поради което през целия претендиран период следвало да му начислява само сума мощност и суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

В с.з. адв. Е. П. поддържа иска.

Пълномощниците на ответната страна адв. Ю. Хр. Я. *** и адв. Пл. Г. от АК Сливен с отговора и в съдебно заседание оспорват иска, като неоснователен. Претендират разноски по делото. Посочват, че задължението на ищеца е формирано от суми начислени за битово- гореща вода; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела и такса уреди. Прилага се справка извлечение на задължението, но за периода 31.10.2006 г. до 31.10.2008 г.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ищецът М.Д.А. *** е собственик на апартамент в гр. С., ул. Д-р К. С.” № *-*-ап.*. Видно от Протокол на Общото събрание на етажната собственост от 06.10.2000 г.- л. 22 е взето решение, с което е определен относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации да е 12 % от общото количество ТЕ за отопление.

Между страните по делото на 11.09.2003 г. е сключено споразумение, с което се признава за установено, че А. *** ЕАД за периода 01.03.1998 г. до 30.04.2003 г. за обект апартамент № 3, находящ се в гр. С., ул. “К. С.” бл.*, вх. *, ет.* сумата общо 2128.45 лв., от които главница 1843.77 лв. и лихва 284.68 лв.

С покана от дружеството доставчик на топлоенергия от 09.02.2007 г., получена от ищеца А. на 14.02.2007 г., последния е поканен в 14 дневен срок да изплати дължимата сума 1497.94 лв., от която главница 1237.23 лв. по задължение за периода 30.03.2000 г. до 31.12.2006 г.

На несъдебно изпълнително основание, на основание чл. 237, б. “К” от ГПК с Опр. № 23544/21.05.2007 г., по молба, входирана в СлРС на 08.05.2007 г. е определено да се издаде и е издаден изпълнителен лист по задължението на А. *** ЕАД за сумата 1121.15 лв., представляваща главница за консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 30.03.2000 г. до 30.09.2006 г. за обект- процесния апартамент № 3 на посочения адрес. Присъдено е обезщетение за забава върху главницата в размер на 231.97 лв., начислена до 15.03.2007 г. и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата 08.05.2007 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 28.56 лв., представляваща деловодни разноски.

Видно от извлечението от сметка на задължението, същото е с начална дата 30.03.2000 г., а за периода преди тази дата- начало 30.04.1998 г. показанията са нулеви /или изчистени/.

Въз основа на издадения от СлРС изпълнителен лист от ЧСИ Поля Руйчева е образувано изпълнително дело № 496/2007 г., като на 19.06.2007 г. на длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение.

В писмената защита, депозирана от ответното дружество- въззивник във въззивното производство се прави признание, че след получаване призовката за доброволно изпълнение длъжникът извършил плащане в размер на 704.68 лв. през периода 30.07.2007 г. до 20.01.2009 г.

Исковата молба пред СлРС по предявения отрицателно установителен иск е входирана в деловодството на съда на 02.04.2009 г.

Въззивната инстанция на основание чл. 266, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 162 от ГПК допусна изслушване на техническа експертиза, заличена от СлРС с Протоколно определение от 01.10.2009 г.- л. 33. Експертът инж. Н.Я.К. установи, че абонатът ползвал топлинна енергия за битово- горещо водоснабдяване и отопление. Начислявани са суми за апартамент и отопляемо таванско помещение. Посочва, че начислените суми на абоната се формират за топлоенергия и други както следва: 1. ТЕ /топлоенергия/ за БГВ /битово гореща вода/; 2. ТЕ за ОВ в частта си отдадена от “сградна инсталация” – СИ през месеците с отопление; 3. ТЕ за ОВ в частта си отдадена за отоплително тяло щранг- лира през месеците с отопление; 4. Сума мощност.

В двата варианта на изчисление- двете таблици експертът отразил еднакви показатели за изчисляването на стойността на ТЕ отдадена от сградна инсталация и сума мощност, а във втората таблица не е включил стойности за  БГВ /битово гореща вода/ и ТЕ от щтранг лира.

По отношение на ТЕ за БГВ експертът привел количеството топла вода в съответствие и приложил две таблици, в зависимост от това, дали ще бъде признато потреблението на топла вода от абоната ии ТЕ от щранг- лирата. Посочва, че в предоставения карнет от формата за дялово разпределение  и приложено копие от него се виждало, че отчетените стойности за показанията на водомера за топла вода не са удостоверени с подпис  от потребителя. През м. януари 2009 г. водомера бил подменен и не може да се установи реалната евентуална консумация на гореща вода. В някои от месеците с отопление неправилно било използвано необходимото количество топлинна енергия за загряване на един куб.м. вода, съгласно нормативната уредба. В таблица № 1, след като привел необходимото количество топлинна енергия за загряване на един куб.м. вода, съгласно нормативната уредба посочва задължение в лв. само за БГВ/битова гореща вода/- 442.88 лв., а за ТЕ отдадена от отоплителни тела /щранг- лира/- 99.90 лв.- общо 542.78 лв./ /без лихвите/.

Общото задължение за процесния период за отдадената ТЕ- горещо водоснабдяване-0 БГВ; ТЕ за ОВ в частта отдадена в СИ; ТЕ за ОВ в частта си отдадена  от отоплителното тяло щранг- лира и сумата мощност по таблица 1, изчислено от експерта, след съобразяване на нормативната уредба възлиза на 1081.32 лв., а дължимата лихва върху главницата 218.28 лв. ОБЩО 1299.61 ЛВ. Експертът съобразил решението на Общото събрание на етажната собственост от 06.10.2000 г., според което е определен 12 % относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързани с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации от общото количество топлинна енергия за отопление и последващите изменения в нормативната уредба.

Във втората таблица експертът не е отчел задължение по БГВ и ТЕ от щранг- лира по следващата се методика. По нея задължението за изследвания период от време възлиза на 538.53 лв. и лихва от 107.34 лв. ОБЩО- 645.87 лв.

Установил, че според справките за извършени плащания на абоната към 20.01.2009 г. сумите по исковата молба били погасени до м. 11.2005 г., а за м. 12.2005 г. частично е погасена сумата 14.24 лв.

Въззиваемата страна с молба от пълномощника й адв. Е.П. поискала спиране на въззивното производство до приключване на конституционното производство по КД № 15/2009 г. Съдът отказа спиране като прие, че не е налице основание по чл. 229, ал.1, т. 6 от ГПК, поради наличие на Решение от 22.04.2010 г. на Конституционния съд. С решението си Конституционният съд отхвърля искането на омбусмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал.1 и 6 от Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., с последно изменение ДВ бр. 82 от 16.10.2009 г. Остава положението, при което гражданите, които не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти остават потребители на топлинна енергия за общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързана с тях. В мотивите се сочи и това, че “Всички собственици и титуляри на вещни права, които имат материални възможности да притежават и поддържат жилище в сграда- етажна собственост, присъединена към централно топлоподаване са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели.”  

В с.з. експертът посочи, че показанията по карнет е възможно да са отчетени служебно, след като липсва подпис на абоната. Точните изчисления на останалите след погасяване част от задължението дължими суми следвало да се направят, след като се сумират помесечно дължимостите след м. декември 2005 г. до м. септември 2006 г. включително и се извади заплатената сума 14.24 лв.

Настоящият състав възприема първия вариант от експертизата, като намира, че следва да се отчете посочената стойност на ползвана битова гореща вода, както и ТЕ отдадена от отоплителните тела- щранг лира. По този вариант експертът привел необходимото количество топлинна енергия за загряване на един куб.м. вода, съгласно нормативната уредба, като коригирал допуснатите от топлодоставчика неточности и отчел % относителен дял на разхода на топлинна енергия.  Задължението за процесния период за ползвана топла вода е на стойност 442.88 лв. Съдът приема, че първи вариант следва да се приложи и досежно ТЕ отдадена отоплителното тяло щтранг лира, с оглед Р № 5/22.04.2010 г.по КД № 15/2009 г. на Конституционния съд.  

Техническата експертиза не е оспорена от страните и е приета, като доказателство по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства.  Кредитира техническата експертиза, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта инж. К..

Пред първата инстанция ищецът направил разноски в размер на 716.77 лв. За въззивната инстанция заплатил адвокатско възнаграждение от 250 лв.- ОБЩО: 966.77 лв.

Ответникът за първата инстанция направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а за въззивната инстанция- 300 лв. за адв. Възнаграждение,  ДТ от 41.40 лв. и за в.л. 80 лв.- ОБЩО: 721.40 лв.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

С установителния си иск с правно основание чл. 124  от ГПК ищцата иска установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника недължимост на вземането на последния по издаден въз основа на несъдебно основание изпълнителен лист на конкретно посочени суми по задължение за ползвана топлинна енергия и битово гореща вода за периода 30.03.2000 г. до 30.09.2006 г., мораторна лихва и разноски по ч.гр.д. № 1964/07 г. на СлРС.  

Между страните не се спори, че за посочения период в жилището не е консумирана топлинна енергия за отопление на отоплителните тела- радиатори.

Размерът на начислените суми за БГВ според инж. К. не е съобразен с нормативната уредба в страната и на реално потребената топлинна енергия, поради което съдът по- горе във фактическата обстановка посочи, че приема, че действителната консумация за целия посочен период е на стойност 442.88 лв.- преизчислени от експерта, а на отдадената от отоплителни тела- щтранг- лири- 99. 90 лв. Прие за установено, че общото задължение за БГВ; ТЕ СИ; ТЕ щранг лири; сума мощност е в размер на 1081.32 лв., а дължимата мораторна лихва върху главницата към 15.03.2007 г. е 218.28 лв. ИЛИ ОБЩОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗЛИЗА НА 1299.61 лв.

По направеното възражение за погасителна давност на задължението, от страна на ищеца: Съдът го намира за частично основателно: Търси се задължение за периода 30.03.2000 г. до 30.09.2006 г. Направено е признание и сключено споразумение между страните за дължимост на суми на 11.09.2003 г. за минало време. От тогава започва да тече нов тригодишен погасителен давностен срок. Той е изтекъл на 11.09.2006 г. Изпратената на 09.02.2007 г. писмена покана за заплащане на задължение за периода 30.03.2000 г.- 31.12.2006 г., получена на 14.02.2007 г. дава възможност на кредитора, след като е направено възражение за погасителна давност да търси дължими суми само за период три години назад- т.е. от 09.02.2004 г. до крайния срок по изпълнителния лист-  30.09.2006 г.

Следва, че задължението за периода 30.03.2000 г. до 09.02.2004 г. е погасено по давност. Въпреки направеното от пълномощника дружеството възражение, че след сключването на споразумението длъжникът е погасявал частично задължението си липсват доказателства до коя дата е плащано, за да се приеме, че за него започнал да тече погасителен срок от по- късна дата. Отделно самото дружество в поканата си от 09.02.2007 г. търси задължение с начална дата 30.03.2000 г., като по този начин не приспада евентуални направени вноски за конкретни месеци.

Съдът намира, че следва задълженията да се преизчислят по таблицата по вариант първи за този период /09.02.2004 г. до 30.09.2006 г./ и те ще са както следва: общото задължение за БГВ; ТЕ СИ; ТЕ щранг лири; сума мощност за непогасеното по давност задължение за периода 09.02.2004 г. до 30.09.2006 г. е в размер на 651.40 лв. и мораторна лихва върху главницата, изтекла към 15.03.2007 г. в размер на 104.67 лв.- общо задължение в размер на 756.07 лв.

Тъй като исковата претенция е за признаване за установено по отношение на ответника недължимост на конкретно посочена сума, а съдът по- горе изчисли каква е дължимостта, за да се намери недължимата сума, следва от сумите по изпълнителния лист и сочени в исковата молба да се приспаднат тези, които са дължими.  При искова претенция  за признаване недължимост на сумата 1121.15 лв. главница, представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 30.03.2000 г. до 30.09.2006 г. и установена дължима главница 651.40 лв. ОСТАВА НЕДЪЛЖИМА ГЛАВНИЦА ОТ 469.75 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с лихва в размер на 127.30 лв. /търсена- 231.97 лв. минус установена 104.67 лв./, начислена до 15.03.2007 г., за които на дружеството е бил издаден в производството по ч.гр.д. № 1964/2007 г. на СлРС изпълнителен лист.

Намира за неоснователно възражението на ищеца, че не може да се прави преизчисляване на задължението му, без да се правят преизчисления и за останалите абонати в етажната собственост.  Такива винаги могат да се правят и ако се установи по- малко негово задължение няма автоматично да се повишат задълженията на останалите собственици, а разликата ще остане във вреда на топлопреносното дружество.  

Експертът посочва, че към м. ноември 2005 г. ищецът погасил задължението си изцяло, а за м. декември частично- сумата 14.24 лв./без посочване дати на изплащане/. Настоящият иск е установителен, а не осъдителен. Иска се признаване за установено, че не се дължат суми по издаден вече изпълнителен лист за ползвана и незаплатена топлоенергия за посочен период от време. Затова, съдът не следва да приспада от общото задължение погасеното чрез изплащане, защото платените суми са се дължали, за разлика от необходимостта от приспадане на сумите, погасени по давност.

Въз основа на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 124 от ГПК за недължимост на сумата 1353.12лв., от която главница 1121.15 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 30.03.2000 г. до 30.09.2006 г; мораторна лихва в размер на 231.97 лв., изтекла към 15.03.2007 г. е основателен и доказан до размер на главница 469.75 лв.  и мораторна лихва до размер на 127.30 лв.- общо 756.07 лв. В останалите части, като неоснователен ще го отхвърли. 

С оглед изложеното съдът ще постанови съдебния си акт, като не споделя правните изводи на СлРС за изцяло основателни и доказани искови претенции.

Двете страни са направили искания за присъждане на разноски в двете инстанции. При направени такива- ищец- въззиваема страна в размер на 966.77 лв. и ответник- въззивник в размер на  721.40 лв., с оглед уважената част от иска на ищеца му се дължат разноски от ответника в размер на 540.20 лв., а на ответника, съобразно отхвърлената част от иска му се дължи от ищеца- 318.34 лв.

 

С обжалваното решение ответника е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 716.77 лв. След като му се дължат само 540.20 лв. съдът следва да отмени решението в частта на разноските над тази сума.

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Р.  № 783/25.01.2010 г. по гр.д. № 1375/2009 г. по описа на СлРС, с което е уважен  предявения от М.Д.А. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Топлофикация Сливен” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 1121.15 лв. главница, представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 30.03.2000 г. до 30.09.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с лихва в размер на 231.97 лв., начислена до 15.03.2007 г., за които на дружеството е бил издаден в производството по ч.гр.д. № 1964/2007 г. на СлРС изпълнителен лист  и са  му присъдени разноски по делото  в размер на 716.77 лв.  в частите :

НАД сумата 469.75 лв. до 1121.15 лв. ГЛАВНИЦА / като задължението остава за периода 09.02.2004 г. до 30.09.2006 г./  ; НАД 127.30лв. до 231.97 мораторна лихва и над 540.20 лв. до 716.77 лв. разноски, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА  М.Д.А. с ЕГН **********о*** да заплати на “Топлофикация Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. К.” № * разноски направени в двете инстанции, съобразно отхвърлените части от исковете в размер на 318.34 /триста и осемнадесет лв. и 0.34 лв./  лв.

Решението може  да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ: