Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 26.03.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и десета година,

в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                        

                                          ЧЛЕНОВЕ:            СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                                                                 МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                        

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова гр.д. № 147/2010 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по жалба срещу Разпореждане от 19.01.2010 г. на ДСИ при СлРС по изп.д. № 2083/2007 г. по описа на СИС при СлРС, с което е отказано на взискателя да се уважи молбата му за продължаване на основание § 3 от ПЗР на ЗЧСИ на изпълнителното производство пред ЧСИ Т.Д. с рег. № 801, с район на действие Окръжен съд - Бургас.

В частната жалба, взискателят НК „Железопътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.М.Л.” № 110, чрез адв. Р.Т. твърди, че  разпоредбата на § 3, ал.1 от ПЗР на ЗЧСИ  не ограничава по време правото на взискателя да иска продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ. Това право, според жалбоподателя, можело да се упражни както по отношение на висящи изпълнителни дела – заварени от ЗЧСИ, така и по отношение на такива, образувани след влизане в сила на ЗЧСИ. Акцентира, че единственото посочено от законодателя изискване е делото да е висящо, искането да произтича от взискателя, който да посочи на кого възлага продължаването на процесуалните действия. В този смисъл посочва практика на съдилища - Р. № 20 от 29.10.2008 г. на ОС Велико Търново по в.ч. гр.д. № 1031/2008 г. и Р. № 25 от 2.06.2009 г. на ОС гр. Перник по гр.д. № 388/2009 г.

Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и като върне делото на ДСИ, да му укаже да извърши следващите се съдопроизводствени действия относно продължаване изпълнителното производство от ЧСИ Т.Д. с рег. № 801, с район на действие Окръжен съд - Бургас.

Длъжникът по изпълнителното дело не е намерен на посочения от него адрес за връчване на жалбата и книжата са приложени към делото.

ДСИ към СИС на СлРС - С.Л. в представените мотиви заявява, че съгласно разпоредбата на  § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, само изпълнителното производство, образувано пред ДСИ до влизане в сила на ЗЧСИ - 01.09.2005г. може да  бъде продължено от частен съдебен изпълнител. Този параграф създавал временна привилегия само на тези взискатели, по чието искане са образувани изпълнителни производства до 01.09.2005г. Твърди, че тази правна норма е неприложима за онези изп. производства, образувани след влизането й в сила – какъвто е конкретния случай.

След анализ на доказателствата по делото, съдът констатира следната фактическа обстановка :

Изпълнително дело № 2083/2007г. по описа на СИС към СлРС е образувано на 20.04.2007г. по молба на взискателя НК „Железопътна инфраструктура” – С. против ЕТ „Пашата – М.Я.” със седалище и адрес на управление гр.С.н, ул. „Р.” № *-*-* с предмет - удовлетворяване на парично вземане, дължимо по изп. лист издаден въз основа на решение № 31 от 09.02.2007г. по гр.д. № 1598/2006г. на БРС.

С молба от 18.01.2010г. взискателя, чрез пълномощника си адв. Т., е поискал изпълнителното производство да бъде продължено от ЧСИ на осн. § 3 от ПЗР на ЗЧСИ. По повод на това с разпореждане от 19.01.2010г. ДСИ е отказал да уважи молбата, т.к. е счел, че цитираната разпоредба, касае само изпълнителните производства, образувани до влизане в сила на ЗЧСИ - 01.09.2005г., които са в състояние на висящност, т.е. започнали и несвършени изп. производства към момента на влизане в сила на ЗЧСИ.

Разпореждането е връчено на взискателя на 01.02.2010г., като същия е изпратил до СлОС чрез ДСИ жалба против него на 04.02.2010г. /видно от пощенското клеймо на плика/.

След анализ на гореизложената фактическа обстановка, Сливенски окръжен съд формира следните правни изводи :

  Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което е правно легитимирано и има интерес от обжалването. Поради това същата е допустима.

  Разгледана по същество се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, по следните съображения :

  Продължаването от ЧСИ на изпълнителното производство, започнало пред ДСИ, е възможност, предвидена само и единствено за един неопределен, но същевременно определяем, преходен период от време, и има приложение само по отношение на тези изпълнителни производства, които са били висящи, към момента на влизане в сила на ЗЧСИ, а именно 01.09.2005г. Законодателят е дал възможност именно на тези взискатели, поради липса на алтернатива до този момент, да извършат избор и да преценят пред кой съдебен изпълнител – държавен или частен, ще бъдат защитени по – добре интересите им. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ касае само тези, вече започнали и още неприключили производства към дата 01.09.2005г.

  Изпълнителното производство, по което е издадено атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане, е образувано в един по – късен момент – 20.04.2007г. Към този момент взискателя е предпочел събирането на дължимата сума да се извърши от ДСИ. Той е имал законовата възможност да образува изп. производство пред ЧСИ, но не се е възползвал от нея. В един по – късен момент, продължаване на изп. действия от ЧСИ е недопустимо. Изрично, законодателят сочи, че разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ касае „висящи” производства пред ДСИ и то „висящи” към датата на влизане на закона в сила 01.09.2005г. Законовата норма има за цел да равнопостави всички взискатели към новата уредба на принудителното изпълнение – и тези, които имат вече образувани изп. производства и тези които тепърва ще искат да бъдат образувани такива. Именно на тези взискатели, които имат вече образувани и висящи изп. производства към дата 01.09.2005г., ЗЧСИ в §3 на своите ПЗР е дал възможност да направят избор между ДСИ и нововъведената форма на ЧСИ.

Тъй като по молба на взискателя НК „Железопътна Инфраструктура” – С. е образувано изп. дело № 2083/2007г. по описа на ДСИ при СлРС в един по – късен момент 20.04.2007г., то същия – макар и господар на процеса, не би могъл да се възползва от възможността на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ. Този взискател, към момента на образуване на изп. дело е имал две правно възможни алтернативи – ДСИ и ЧСИ. Той е преценил и е предприел постъпки пред ДСИ. Ако в случая желае изпълнителните действия да се извършват от ЧСИ, то следва да направи необходимото за прекратяване на производството пред ДСИ и образуване на ново такова пред ЧСИ.

Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че държавния съдебен изпълнител правилно е привел фактическата обстановка към правната норма и е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, Сливенски Окръжен съд в настоящия съдебен състав

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 19.01.2010 г. на ДСИ С.Л. при СлРС по изп.д. № 2083/2007 г. по описа на СИС при  СлРС, с което на основание § 3 ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ е отказано продължаване на изпълнителното производство по същото дело от частен съдебен изпълнител, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.