Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 79

 

Гр. Сливен, 23.04.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : М. БЛЕЦОВА

   СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

         в присъствието на секретаря М.Л. и прокурор………………. като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 149 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:      

         Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХV от ГПК, в сила от 01.03.2008г.

         Образувано е по жалба на адв. А.А. ***, като пълномощник на Г.П.М., против решение № 41/10.02.2010г. постановено по гр.д. № 3412/2009г. по описа на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни всички предявени искове с исковата молба против ответното дружество „В и К” ООД Сливен искове по КТ, а именно : Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” за незаконно; Иск с правно осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; Иск с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 3494.40 лева, представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа вследствие на уволнението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. С цитираното решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените в съдебното производство разноски в пълен размер на 380 лева.

         Решението се атакува в цялост. Излагат се подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че с атакуваната заповед № 14/22.05.2009г. работодателят цели промяна на мястото и условията на работа на служителя и то за неопределен период от време, което противоречи на договореното между тях – съгласно трудовия договор и сключените към него допълнителни споразумения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което бъдат уважени исковите претенции. Претендира се заплащане на направените деловодни разноски.

         В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата и се поддържа, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Твърди се, че атакуваната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” е издадена изцяло в кръга на компетенциите на работодателя, при спазване на всички процесуални предпоставки на дисциплинарното производство. Оборват се изложените доводи във въззивната жалба като несъстоятелни и се иска постановяване на решение, с което бъде потвърдено постановеното от първоинстанционния съд такова, като правилно и законосъобразно.

         Пред въззивната инстанция никоя от страните не е направила не е направила доказателствени искания.

         В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

         В с.з. въззиваемият се представлява чрез процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора на въззивната жалба и желае отхвърляне на въззивната жалба. Претендира заплащане на разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

         Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от  процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция след преценка на събраните доказателства, намира че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав, с оглед разпоредбата на осн. чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

При така приетата фактическа обстановка се обосновават следните правни изводи :

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т. е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от закона, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 КТ.

Дисциплинарното производство започва с установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина. В тази насока и съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме неговите писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което изискване съдът следи служебно. От представеното по делото писмо изх. № Б21/14.04.2009г. на Управителя на „В и К” ООД - Сливен се установява, че от жалбоподателя са поискани обяснения относно неизпълнението на възложените му със заповед № 62/10.04.2009г. трудови задължени, а от отговора на работника вх. № 250/16.04.2009г., е видно, че същия е дал писмени обяснения в посочения срок, които са взети предвид от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание.

Процесуални нарушения по водената процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност не са допуснати, поради което следва спора да се разгледа по същество.

Уволнителната заповед съдържа всички необходими реквизити визирани в чл.195 от Кодекса на труда, като работодателят правилно е преценил и критериите по чл. 189 от КТ.

Действително със заповед № 62/10.04.2009г. работодателят, поради възникнала производствена необходимост, е възложил на жалбоподателя Г.П.М. да управлява МПС „Шкода” с рег. № СН 39-82 СН, собственост на „В и К” ООД – Сливен, считано от 13.04.2009г. Производствената необходимост е възникнала по повод смъртта на шофьора управлявал този автомобил П.Т.П., поч. на 24.03.2009г. Работодателят е бил писмено уведомен за възникналата проиводствена необходимост, съобразена и с реорганизация на щатното разписание,  с писмо вх. № 204/03.04.2009г. от С.С. – енергетик на района. Страните не спорят относно факта на възникналата производствена необходимост. Работника – жабоподател притежава необходимата квалификация за управление на този вид МПС – категория „С”. Съгласно допълнително трудово споразумение от 02.06.2008г., сключено към трудов договор № 292/02.06.2008г., за място на работа на жалбоподателя М. е определено „В и К” ООД – Сливен, с район „Сливен – селата”, т.е. цялата административна територия на Община Сливен. Възложеното за управление МПС се числи към ПСОВ – Сливен /Пречиствателна станция за отпадни води/, която също е на територията на община Сливен, и е част от предприятието „В и К” – Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 120 от КТ в правомощията на работодателя е при производствена необходимост, да възлага на работника без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година. Непосочването на точния срок за командироване на лицето не е достатъчно основание за да се приеме, че даденото от работодателя нареждане е незаконно. Определено намеренията на работодателя са били командироването да е съобразено със законовия лимит от 45 дни /който може да бъде и сумарен/, предвид факта, че от 28.05.2009г. дейността по извозване на утайки от ПСОВ – Сливен до сметището на града и обратно се извършва от фирма „Златна ръка” ООД – Нова Загора /сочи в заключението вещото лице/ и всички шофьори са  прехвърлени в звено „Автотранспорт”.

Ищецът - жалбоподател и пред двете съдебни инстанции, не е ангажирал нито твърдения нито доказателства за влошено здравословно състояние, което да не му позволява изпълнението на задълженията възложени му със заповед № 62/10.04.2009г. /което сочи в представените пред работодателя писмени обяснения/.

Предвид изложеното, даденото нареждане от работодателя съгласно заповед № 62/10.04.2009г. е съобразено със законовите изисквания и изцяло в кръга на компетенциите на работодателя. Отказа на работника да бъде изпълнено законово разпореждане на работодателя, без да има обективни пречки за това, представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина. В мотивите на атакуваната уволнителната заповед, работодателят изрично е коментирал съотносимостта на тежестта на извършеното нарушение и вида на наложеното наказание. Отказвайки да изпълни нареждането на работодателя, жалбоподателя Г.М. е демонстрирал недобросъвестно отношение към трудовите си задължения и е създал съществени затруднения в организационния процес на работа, които пряко влияят на ежедневния цикъл на производство. Нарушението е извършено в момент на предстояща щатна реорганизация на предприятието, което допълнително е затруднило работодателя. Нарушението е тежко, виновно извършено, при форма на вината – пряк умисъл. Тежестта на наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, за което следва да бъдат понесени законовите последици.

Предвид изложеното, исковата претенция за отмяна на незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователна и правилно е била отхвърлена като такава от първоинстанционния съд.

Исковете по 344, ал.1 т.2 и т.3 – съответно за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за времето през което работника е останал без работа, поради уволнението, са акцесорни на гореразгледания иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и неговата неоснователност, обуславя и тяхната, с оглед на което, настоящата въззивна инстанция счита, че РС - Сливен правилно е отхвърлил и тези претенции.

Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, то атакуваното първоинстанционно решение, постановено от Районен съд – Сливен следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски, направени пред въззивната инстанция, доказани до размер от 360 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, настоящия съдебен състав при Окръжният съд - Сливен

Р  Е  Ш  И :

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/10.02.2010г. постановено по гр.д. № 3412/2009г. по описа на Сливенски районен съд.

 

         ОСЪЖДА Г.П.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В и К” ООД – Сливен, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш. с.” № *сумата от 360 лева, представляваща деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                            2.