Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. С., 28.04.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, граждански, гражданско отделение първи състав в открито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и десета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  

                       Мл. с. МИРА  МИРЧЕВА

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от  М.ДРУМЕВА  в.гр.д.№ 151 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е Решение № 34/18.02.2010 г. постановено по гр.д. № 4025 по описа за 2009 г. на С.ски районен съд, с което  е  определен режим на ползване на съсобствен поземлен имот в гр. С., ул. “П.Е.” №*с площ 450 кв.м. и инедтификатор 67338.540.110 по кадастралната карта на гр. С., одобрена през 2006 г. при посочени съседи съобразно вариант първи на заключението на вещото лице И.Х.И., като ищцата Ц.Т.Т. ще ползва самостоятелно означената със зелен контур площ по първи вариант на скицата към заключението, ответникът ще ползва самостоятелно означената с лилав контур площ по първи вариант на скицата към заключението на вещото лице, а двамата съсобственици ще ползват общо означената с червен контур площ по първи вариант към скицата на заключението и е постановено скицата по първи вариант към заключението на вещото лице Ив. Хр. И. да се счита за неразделна част от решението.  

В жалбата въззивницата Ц.Т., чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. *** твърди, че съдът определил най- неудачния вариант за ползване на дворното място. Не се съобразил с изложеното в исковата молба, че имота не може да се ползва свободно, поради пуснато опасно куче и второ, че се ползва от наематели, които не се ангажират с каквото и било в него. Имота бил превърнат в сметище, което трябва да се почиства само от нея. Ответникът отказал да поддържа общите части и междувременно заминал за Америка при дъщеря си, като няма данни да се завърне, а имота се руши. Предложеният и възприет първи вариант на вещото лице по съществото си представлява неразпределение на мястото, каквото е фактическото положение преди образуване на делото. Предвижданото преустройство по втори вариант- изграждане на стълбище в зоната, определена на ответника по стойност нямало да надхвърли допустимите в тази насока 10 % от данъчната стойност на имота.  Следвало да се обсъди и възможността за отваряне на затворения от ответника вход към избата от неговата сграда.

Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него въззивната инстанция да уважи предявения иск, като определи режим на ползване на съсобствения имот по вариант втори на вещото лице.  

В срока по чл. 263, ал.1 и 2 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор, нито насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата, чрез адв. П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Предлага съдът да възприеме, че втори вариант от заключението е по- благоприятен за двете страни.

Въззиваемата страна- К.Т.К. ***., но представляващият го адвокат- Е.Х. *** оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Позовава се на постоянната практика на ВКС, според която при разпределяне ползването на съсобствен имот съдът трябва да се съобразява с фактическото му състояние без да се предвиждат преустройства при бъдещото реално ползване. Настоява, че при предлагания втори вариант на въззиваемия ще се наложи за да може да ползва частта, оцветена в лилаво да направи стълбище при денивилация от около 1.50 м. и ширина  1 м. и нещо между постройка на въззивницата и неговата. Освен това за да ползва мазето, което е в съсобственост и за което има само един вход, непосредствено до входа на ул. “П.Е.” да се отвори нов вход, при което ще трябва да излезе от един вход да обиколи съседен имот, да обиколи цялата къща, целия спорен имот и да отиде в края му. Всичко това било свързано с неудобство и преустройства, което прави втори вариант напълно недопустим. Посочва, че при определения първи вариант, при който независимо, че има общи части, страните ще могат пълноценно да ползват сградите и дворното място и ако има някакви неудобства, за които твърди противната страна, те не са свързани с разпределението, а с други пречки, които въззивницата може да отстрани по друг ред.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства. При извършената между страните делба, приключила с влязло в сила решение по гр.д. № 3449/2008 г. на СлРС сградите в процесния имот са поделени реално, а съсобствени останали сграда с идентификатор 67338.540.110.2 и дворното място при дялове за ищцата 65/182 ид.ч. и за ответника 117/182 ид.ч. До момента не бил определян режим на ползване на съсобствените сграда и дворно място. Изслушаната строително техническа експертиза предложила разпределение на ползването в два варианта, като при втория предлага извършването на преустройства- допълнителни строителни работи.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно е прието, че вторият вариант по заключението на вещото лице е неприложим, тъй като налага извършването на допълнителни строителни дейности, а в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС не могат да се разпореждат никакви промени и преустройства в имота, а се изхожда само от фактическото положение. В този смисъл е постоянната съдебна практика – не само посочените решения по гр.д. № 176/2008 г. и 4297/2007 г. на ВКС, но и: Р. № 1253/1979 г. І ГО на ВС, според което “При разпределянето ползването на съсобствен имот между съсобствениците съдът не може да предписва преустройства по повод разпределението.”; още и Р. № 1225/2008 г. по гр.д. № 4788/2007 г.- І г.о. ГК на ВКС; Р. № 225/2009 г. по гр.д. № 471/2008 г.- ІІІ г.о. ВКС; Р. № 59/2009 г. по г.д. № 67/2008 г.- ІІ г.о. на ВКС и др.

Твърдението, че е допустимо преустройство, чиято стойност е по- малка от 10% от данъчната стойност на имота е неоснователно. Такова твърдение може да се разглежда в едно делбено производство при преустройство за обособяване на реални дялове, но не и в производство за определяне режим на ползване. В такова производство не може приоритетно да се взема предвид и оплакване за лошо куче, непочистване и заприличване двора на сметище и неподдържане на съсобствените части, водещи до рушене, което следва да се реши по друг ред.

По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди.  

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и не е доказала да е направила такива пред тази инстанция, поради което не следва да й се присъждат.  

По тези съображения съдът

 

                           Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/18.02.2010 г. постановено по гр.д. № 4025 по описа за 2009 г. на С.ски районен съд, като правилно и законосъобразно.

Скицата по първи вариант на в.л. И.Х.И., като неразделна част от решението на СлРС да се подпише от съдията докладчик и върху подписа се положи печата на СлРС.

  Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: