РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 04.06.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 152 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ищеца Община Н.З.решение № 236 от 05.02.2010 г. по гр. дело № 293/2009 г. на Районен съд – Нова Загора, с което е отхвърлен искът му срещу Сдружение за напояване „Водата е живот” – с. М. за признаване за установено, че Община Н.З.е собственик на язовир „Бели камъни” с. М., общ. Н.З.с кад. № 000110 по плана на КВС и че този язовир не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението.

В жалбата се твърди, че решението на съда е незаконосъобразно, тъй като не са установени трите кумулативни предпоставки за прилагането на § 3 от ПЗР на ЗСН – язовирът да е бил вклчен в имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е предназначен за напояване и да представлява елементи от напоителната система или технологично обособена нейна част. Според жалбоподателя от изслушаната експертиза не се е установило категорично, че язовирът е бил включен в имуществото на ТКЗС, тъй като документите, на които то е основало заключението си, не доказват правото на собственост, а имат само индикативен характер – не съдържат нито подписи, нито печати, нито каквито и да било белези, придаващи им формата на официални документи, въз основа на които категорично да се направи извод, че язовирът действително е принадлежал на прекратеното ТКЗС – с. М.. Тези документи са били оспорени от Община Н.З.и другата страна, която се позовава на тях, е следвало да проведе пълно доказване, но не го е направила. Заявява се още, че не са били категорично доказани и другите две предпоставки на § 3. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, според който решението е правилно, единственото доказателствено искане на ищеца – назначаване на експертиза – е било изпълнено и заключението, което не е било оспорено от страните, е отговорило на всички въпроси. По повод твърдението на жалбоподателя за оспорване на документите се заявява, че не съществува процесуална възможност за такова оспорване, тъй като тези документи не представляват доказателства по делото и ответникът никога не е искал да се ползва от тях, а единствено вещото лице се е запознало с тях лично и непосредствено и ги е посочило в заключението си. Ищецът е имал процесуална възможност само да оспори заключението и не го е оспорил. Исканията му за представяне на документи са били несвоевременно направени, но съдът въпреки това е допуснал искането. Дори с представянето на тези документи обаче фактическите твърдения на ответника не са били опровергани по никакъв начин. Ответникът претендира разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

            Жалбата е допустима.

            Предявени са два установителни иска – да бъде признато за установено по отношение на Сдружение за напояване „Водата е живот” – с. М., че ищецът Община Н.З.е собственик на язовир „Бели камъни”, намиращ се в неговата фактическа власт, както и че язовирът не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението ответник.

            Искът за установяване на собственост е допустим на правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Твърдението, че язовирът не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част, представлява твърдение за факт със значение за решението по иска за собственост и не може да бъде предмет на самостоятелен иск (чл. 124, ал. 4 от ГПК).

            От фактическа страна по делото се установява следното:

            Спорният язовир “Бели камъни”, фигуриращ в някои документи и като „Соат дере 1”, се намира в землището на с. М. и на територията на сдружението ответник.

От язовира се напояват земеделски площи – 271 дка. Язовирът заедно със съоръженията и съответната канална мрежа представлява напоителна система с изградена хидромелиоративна инфраструктура. Язовирът е построен през 1958 г. и е предназначен за напояване. В момента той е в лошо състояние и не може да изпълнява предназначението си без извършване на ремонт.

Язовирът е бил част от имуществото на прекратеното по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ ТКЗС – с. М..

Посочените факти се установяват от писмените доказателства по делото и заклю­чението на експертизата. От заключението на вещото лице става ясно, че язовирът е предназначен за напояване и представлява елемент от напоителната система, наред със съответната канална мрежа и други съоръжения. Обстоятелството, че язовирът се нуждае от ремонт, не означава, че той е престанал да бъде съоръжение, предназначено за напояване. Установяването на тези две обстоятелства е в границите на специалната компетентност на вещото лице. Колкото до отбелязаното в заключението, че вещото лице се е запознало лично с документи на прекратеното ТКЗС и е установило, че язовирът е бил заведен в баланса на ТКЗС – този въпрос не изисква специални знания и поначало не се установява с техническа експертиза, а с представяне на документите, но установеното от вещото лице и по този въпрос не се опровергава от останалите данни по делото, напротив – подкрепя се от запис в представения от самия ищец акт за общинска собственост, в който е отбелязано, че язовирът е бивша собственост на ТКЗС – с. М.. Документите са открити от вещото лице в държавния архив и няма никаква причина да се смята, че това не са били автентичните счетоводни книги на ТКЗС – М.. Поради това следва да се приеме за установено, че язовирът наистина е бил включен в имуществото на ТКЗС, дори и без да се считат за доказателства по делото самото извлечение от баланса и регистрационният картон на язовира, от които ответникът е заявил, че няма да се ползва.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

В частта, с която отхвърля иск за признаване за установено, че язовирът не е предназначен за напояване и не е част от напоителна система, решението е постановено по недопустим иск и следва да се обезсили и производството да се прекрати, като разноските останат за ищеца.

В останалата част жалбата е неоснователна. Установи се наличието и на трите кумулативни предпоставки на § 3 от ПЗР на ЗСН, относно които страните спорят. Не се спори за това, че язовирът се намира на територията на сдружението за напояване. От всичко това следва, че язовирът представлява обект от хидромелиоративната инфра­структура, върху който сдружението е придобило собственост от момента на учредява­нето си. Изводите за това на двете инстанции съвпадат и в тази част решението трябва да бъде потвърдено.

Всички разноски в тази инстанция следва да се понесат от жалбоподателя.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Обезсилва решение № 236/05.02.2010 г. по гр. дело № 293/2009 г. на Районен съд – Н.З.в частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено между страните Община Н.З.и Сдружение за напояване „Водата е живот” – с. М., общ. Н. З., че язовир „Бели камъни” – с. М. не е предназначен за напояване и не представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението ответник, и прекратява производството по този иск.

Потвърждава решението в останалата му част.

Осъжда Община Н.З.да заплати на Сдружение за напояване „Водата е живот” сумата от 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.