Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 81

 

гр. С., 26.04.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                               Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 156  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        Подадена е въззивна жалба против решение № 86 от 24.02.2010г. по гр. дело № 4364/2009г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против потребителна кооперация „Подем” с. Б., общ. С., иск по чл.58 от ЗК за отмяна като незаконосъобразно на решение на общото събрание на кооперацията, прието на 24.09.2009г. в частта му относно избирането на К.П.Р. за председател на кооперацията.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и противоречащо на матералния закон, а също и необосновано. Твърди се, че нормите на устава на кооперацията – чл.40 ал.1 т.1 и чл.28 ал.4 т.1, според които се изисква три години трудов стаж в кооперацията за да може да бъде избран член-кооператор за председател и две години стаж за член на УС, противоречат на императивния характер на чл.9 ал.1 от ЗК и от друга страна имат и невъзможен предмет, тъй като в кооперацията няма седем членове, които да отговарят на условията за член на УС. Сочи се, че са налице условията за нищожност по чл.26 ал.1 пр.1 и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД. Освен това районният съд не е изложил убедителни аргументи защо е приел, че няма допуснати нарушения на процедурата относно избора на председател. Въззивникът е бил предложен, но неговата кандидатура не е била подложена на гласуване от председателстващият събранието, което е довело до опорочаване на проведеното гласуване. Поради тези съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с коета да бъде уважен предявеният иск, като бъде отменено решението на общото събрание на кооперацията за избор на председател.

Във въззивната жалба са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство, но с определение от 30.03.2010г. съдът не е допуснал събирането на нови доказателства, поради несвоевеременно направените доказателствени искания..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който се иска да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Не са установени нарушения при провеждане на общото събрание и вземането на решения. Изборът на председател е проведен съобразно устава и закона. Сочи се, че в ЗК не са лимитирани с изрични текстове изискванията на които следва да отговарят избираните от ОС лица в органите на кооперацията. Уставът е задължителен, след като е вписан и не е било обжалвано решението, с което са приети измененията. От друга страна действията на председателстващия събранието не са сред посочените в чл.58 от ЗК обекти на контрал за законосъобразност.

В с.з., за въззивникът, редовно призован, не  се явява. Чрез процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, се поддържа жалбата. Излагат се съображения, които са инвокирани със жалбата.

В с.з. за въззиваемата кооперация  се явява законен представител, както и представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Не са подадени  по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Законодателят е предвидил в чл.20 от ЗК някои ограничения на които трябва да отговарят членовете на управителен съвет. Тези ограничения не могат да бъдат избегнати или заобиколени чрез разпоредбите на Устава. Няма пречка обаче в него да се предвидят и други условия, на които трябва да отговарят членовете на управителния съвет и председателят.

Не може да се сподели становището на въззивника, че тези клаузи са нищожни. Невъзможният предмет представлява невъзможен резултат, невъзможно е онова, към което страните са насочили усилията си. За да е налице това състояние на нищожност, поради невъзможен предмет, трябва липсата на предмет да предхожда или да съвпада със сключването на сделката.  Няма непреодолима начална невъзможност, когато предмета все още е невъзможен към момента на сключване на сделката, но се очаква да възникне, както би било в случая - ако някои от кооператорите не е имал необходимия срок на членство, то естествено с течение на времето този срок ще изтече. Решенията на общото събрание са особен вид сделки, за които не се прилага общият режим на ЗЗД
относно недействителността, вкл
ючително критериите за нищожност и унищожаемост на договорите по ЗЗД. Тези норми въобще не се отнасят като специален към общ закон, тъй като двете групи сделки са коренно различни, а нашето законодателство не познава обща уредба на сделките.
Причината за тази неприложимост е, че решенията не могат да се приравнят на договори вкл. многостранни по ЗЗД между членовете на
търговското дружество. От друга страна, за разлика от едностранните изявления, предвидени в закон, за тях липсва текст, подобен на чл. 44
ЗЗД, предвиждащ приложимостта към тях на правилата за договорите,
както и за недействителността им. Отношенията между членовете на
корпоративните обединения не са насрещни, а са спрямо юридическото му лице. Поради това решенията са задължителни и за онези членове, които не са участвали на общото събрание, както и за тези, които са участвали при приемането им, но изрично са изразили несъгласие.
Облигационните връзки между членовете и между тях и органите са производни от валидното членствено правоотношение. За тях се прилагат
специфичните критерии на ТЗ за недействителността, при които например не е позната унищожаемостта. Например приетите при
противоречие с императивни норми на закона или предписания на учредителния акт и при пороци в процедурата по свикването, кворума и
реда за приемането им решения не са нищожни, а са незаконосъобразни.

Искът по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите е конститутивен и с него се упражнява потестативното право да се признае за незаконно или несъобразено с устава на кооперацията решението на общото събрание - многостранна сделка. Решенията на общото събрание на кооператорите, които противоречат на устава и на повелителни разпоредби на Закона за кооперациите не са нищожни. Тези решения са незаконосъобразни и подлежат на отмяна с иск и в сроковете по чл. 58 ЗК. В случая се иска да бъде обявено за нищожно решение на общото събрание на кооперацията, а не на липсващо решение, което да е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание, в който случай защитата е с установителен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК.

Не е основателно и възражението, че приетите норми на Устава противоречат на Закона за кооперациите и по специално на чл.9 от него. Правата на член – кооператорите не са били ограничени от Устава и те са разполагали с възможността да оспорят решението на общото събрание, с което са били приети промените, но по делото няма доказателства такова оспорване да е довело до отмяна на решението. По този начин разпоредбите на устава са станали задължителни за членовете на кооперацията.

Последното възражение е свързано с обстоятелството, че въззивникът е бил предложен като кандидат за председател на кооперацията, но неговата кандидатура не е била подложена на гласуване от председателстващият събранието, което е довело до опорочаване на проведеното гласуване. Това възражение също е неоснователно. Събранието е гласувало листата на кандидатите и я е приело с пълно мнозинство. По този начин, както е посочил и районният съд, не се е налагало отделно гласуване, което да реши дали въззивникът следва да бъде включен в листата. С нарочното поставяне на гласуване и приемане на състава на листата, в която не е включен въззивникът, означава, че той не е допуснат до участие в избора по волята на Общото събрание, а не по усмотрение на председателстващият събранието.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция и с оглед изхода такива и се дължат в размер на 240 лева..  

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 24.02.2010г. по гр. дело № 4364/2009г. на С.ския районен съд.

ОСЪЖДА Т.И.М. ЕГН ********** *** да заплати на ПОТРЕБЕТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ПОДЕМ” ЕИК 000573053, със седалище и адрес на управление с. Б., общ.С., представлявана от председателя К.Р. сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща направени разноски пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от съобщаването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: