Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  107

 

гр. С., 14.06.2010 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на деветнадесети май през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                мл.с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 157 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 46/12.02.2010г. по гр.д. № 1493/09г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от “Диофат” ООД, С. против Община С. установителен иск за признаване право на собственост върху 428/928 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.524.2 с граници: ПИ №№ 67338.523.108, 67338.524.7, 67338,524.3 и 67338.524.1, с административен адрес гр. С., ж.к. “С.К.” № *, с площ от 928 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция, и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът - ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като  счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че въз основа на събраните годни и относими доказателства РС е извел неправилни фактически констатации, довели и до незаконосъобразни и неправилни правни изводи, противоречащи на материалноправните разпоредби. Въззивникът намира за напълно неприемливо становището на първоинстанционния съд относно предмета на продажбата въз основа на проведения търг и развива подробни съображения в тази посока. Твърди, че сделката касае целия имот и това обуславя основателността на претенцията му. Поради това моли въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови ново, с което уважи иска и му присъди разноските за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло въззивнага жалба, твърди, че същата е неоснователна, атакуваното решение не страда от посочените в нея дефекти, а е правилно и законосъобразно. Моли то да бъде потвърдено, като счита, че РС правилно е приел, че предмет на продажбата са били само 500 кв.м. от целия имот.  Претендира разноските за тази инстанция.

Няма направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК,  който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

Подава и писмена защита по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК, с която развива по-подробно същата аргументация.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна от гледна точка на фактическата хронология и кореспондира с доказателствения материал, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са напълно основателни.

Предявеният иск е за установяване по отношение на страните, че ищецът е собственик на 428/928 ид.ч. от терена на ПИ с идентификатор № 67338.524.2 с граници: ПИ №№ 67338.523.108, 67338.524.7, 67338,524.3 и 67338.524.1, с административен адрес гр. С., ж.к. “С.К.” № *, с площ от 928 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция, ведно с построената в него масивна едноетажна сграда за търговия с идентификатор № 67338.524.2.1, с площ от 123 кв.м.

Ищецът сочи като основание за своята претенция  възникването на право на собственост върху посочената част от описания имот чрез деривативния способ на договор за покупко-продажба.

Ответникът му противопоставя своето право на собственост, което твърди, че не е загубил върху тази част от имота, поради невключването й в предмета на този договор за покупко-продажба.

Спорът между страните е фокусиран именно върху съдържанието на договора и предшестващата го поредица от документи, обективиращи проведената тръжна процедура.

Несъмнено е, че целта на всяко участващо в търг лице, е да придобие право на собственост върху конкретно имущество и представата за него трябва да е еднаква както у продавача, така и у купувача. Само при това условие може да се стигне до напластяването на две насрещни, съвпадащи волеизявления, което представлява същността на сключването на всеки договор, включително за продажба. Поради това е необходимо предметът на последния да е ясно и недвудмислено определен чрез предшестващото сключването на договора предложение на прехвърлителя, за да може приобретателят да реши да го приеме ли или не.

В светлината на изложеното е видно, че в настоящия случай продавачът – Община С. за първи път е въвела предмета на бъдещата продажба /извършена по определен ред, и след спазване на специфична процедура, с оглед специалния статут на продавача и вида на имуществото/, с Решение на Общинския съвет № 611 от 30.05.2002г., за “провеждане на търг с тайно наддаване за отстъпване право на строеж върху терени – частна общинска собственост” и с издадената въз основа на него Заповед № РД-15-713 от 02.07.2002г. на Кмета на Община С. за “провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на терени – частна общинска собственост”.

В първото решение е посочено, че суперфицията се предлага за изграждане на две едноетажни сгради в УПИ ІІ, кв. 591, в ж.к. “С.К.”, гр. С., отреден за бензиностанция, във втората заповед е посочено, че се предлага за продажба “терен-частна общинска собственост с площ 500 кв.м., представляващ УПИ ІІ, кв. 591, в ж.к. “С.К.”, гр. С., отреден за изграждане на бензиностанция”.

От този момент нататък, в хода на цялата процедура по провеждане на търга за продажбата – обявата, условията за провеждане, оценката, доклада, предложението на купувача, протокола за провеждането на търга и заповедта от 07.08.02г. на Кмета за определяне на спечелилото търга лице – имотът е бил описван по напълно идентичен начин с посочения по-горе. Освен това в доклада за определяне на справедлива пазарна стойност на недвижим имот, спорният е описан изрично и с границите си - изток – улица, запад – УПИ І, кв. 591, север – улица, юг – УПИ ІІІ, кв. 591.

Така в договора за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 23.08.2002г., предметът на продажбата е посочен като “недвижим имот, представляващ УПИ ІІ, кв. 591, в ж.к. “С.К.”, гр. С., отреден за бензиностанция, с площ 500 кв.м., при граници: изток – улица, запад – УПИ І, кв. 591, север – улица, юг – УПИ ІІІ, кв. 591.”

От всички тези факти се налага едно единствено заключение – че предметът на бъдещата продажба е “УПИ ІІ, кв. 591, в ж.к. “С.К.”, гр. С. изток – улица, запад – УПИ І, кв. 591, север – улица, юг – УПИ ІІІ, кв. 591” и че площта на целия имот е 500 кв.м. В проследената документална хронология няма колебание и в двете посоки.

Няма съмнение в идентичността на УПИ ІІ, кв. 591, в ж.к. “С.К.”, гр. С. с посочения от ищеца в исковата молба “ПИ с идентификатор № 67338.524.2 с граници: ПИ №№ 67338.523.108, 67338.524.7, 67338,524.3 и 67338.524.1.” , както и, че процесният имот е бил урегулиран с ПУП, утвърден със заповед от 12.04.2002г., действащ до момента, и че няма, и не е имало промяна в границите му.

Установяването на действителната площ на целия имот като 928 кв.м. е факт, който има правно значение и следва да бъде отчетен, но само в рамките на настоящото правоотношение.

Ответникът изтъква като аргумент в подкрепа на своята теза, че предмет на продажбата е бил не целият имот, а само 500 кв.м. от него, обстоятелството, че навсякъде  е посочен  такъв размер. Това би било приемливо единствено, ако продавачът изрично заяви и доведе до знанието на неопределения кръг от лица, към които е насочена обявата за търга, че се касае за част от имота. Това той не е сторил изобщо, в хода на цялата процедура – от започването, до приключването й, а не може да се очаква наддавачите, респективно – купувачът – сам да знае или дори допуска това обстоятелство. Напротив – формулировката е достатъчно ясна и, поне привидно, обективира недвусмислена воля за продажба на цял имот. Ответникът не може да презумира, че същият, или друг купувач, би сключил сделката и при условие да се окаже в положение на съсобственик с него, без това да му е било категорично известно предварително.

Централният защитен аргумент на ответника, възприет и от РС е, че площта на имота е негов съществен и водещ индивидуализиращ белег и това е достатъчно, да се приеме, независимо от всичко друго, че щом в договора за покупко-продажба е посочена площ от 500 кв.м., то предмет на продажбата са толкова и само толкова, независимо дали те представляват целия имот или не.

Настоящият състав не споделя това виждане.

Непререкаемо е обстоятелството, че един недвижим имот се характеризира и описва чрез няколко съществени признака и без съмнение площта му е един от тях. Също така не може да се отрече и, че предметът на един договор следва да бъде така посочен, че да може да бъде конкретизиран недвусмислено.

Доколкото, обаче простото описание на един имот е насочено към неговата локализация и отграничаване от всички други по принцип /тоест – се изследва вещното право “отвътре-навън” – до къде се простират границите му/, то договорът за продажба на имот е насочен към постигане на транслативен ефект спрямо вече конкретизиран в своята цялост предмет /тоест – вещното право се разглежда “отвън-навътре” – то се концентрира в рамките, поставени от границите му/. В този смисъл, площта на имота е фундаментален индивидуализиращ белег по отношение на имота, но не е такъв по отношение на договора. Докато при конкретизирането на имот може да се наложи въз основа на площта да се определят границите му, то при конкретизирането на предмета на продажбата, ако границите като такива са известни и безспорни /както в случая/, те “затварят” този предмет в себе си и са достатъчни за определянето му. В случая е резонно да се приеме, че това, което се намира между тези граници е съдържанието на предмета на договора, независимо дали е посочена или не площта на имота, тъй като тя може да бъде намерена по чисто математичен път. Тогава, при разминаване с реалния размер, може да се стигне до обратната хипотеза, което ще наложи предприемане на необходимите действия за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото.

Накратко – в настоящия казус СлОС счита, че предметът на договора, от който ищецът черпи права единствено за себе си, е недвижим имот, описан по граници и местонахождение, в неговата цялост. Ако волята на продавача е била друга – то той не е положил елементарна грижа и не е проявил необходимата правна грамотност за орган на държавно управление, да я обективира надлежно. Абсолютно никъде не е обозначено от страна на продавача, по никакъв – пряк или косвен начин, че предложението се отнася до част от имот, а не до цял имот, или че тези 500 кв.м. не представляват цялата площ на описания имот.

Затова съдът приема, че отразената върху писмените носители воля на продавача съответства на субективното му желание. Следователно, при наличие на надлежното изпълнение на сложния и динамичен фактически състав на продажба на имот, частна общинска собственост, чрез търг, договорът е породил транслативен ефект и правото на собственост върху целия описан по номер, четири граници и местонахождение, имот, е преминало върху купувача.

Тъй като посочената в договора площ от 500 кв.м. действително е по-малка от реалната площ на същия имот, но разликата не се отразява на границите му като предварително, безспорно и трайно установени такива, това означава единствено, че е налице грешка в предмета, тъй като в представата на продавача продаваният имот е с площ 500 кв.м.. Това, от своя страна, също не заличава и не влияе автоматично върху преминаването на собствеността. Тъй като грешката не е по отношение на самия предмет като такъв, а само по отношение на обема му, но доколкото, както се посочи вече, площта е съществена характеристика на имота, тя би могла да послужи на всяка страна за основание да иска унищожаване на този договор. Това, обаче, може да стане само по исков път, със съдебно решение и правната норма свързва възможността за упражняване правото на този иск с определен срок. Тъй като няма данни ответникът да е направил това, процесният договор поражда правни последици и те са посочените по-горе – правото на собственост върху целия имот е вече в патримониума на ищеца.

Така за ответника остава единствено възможността да търси евентуално обезщетение в размер на стойността на тази част от площта на продадения имот, за която счита, че не е включена в цената, щом предметът на договора в действителност се е оказал с по-голям обем от предполаганото, респективно – да тръгне по пътя на развалянето. Този въпрос обаче, не може да бъде обсъждан и решаван в настоящото производство.

Ето защо, с оглед изложеното, въззивният съд намира, че претенцията на ищеца-въззивник е основателна и доказана и той е собственик на претендираните 428/928 ид.части поради придобиването им чрез договор за покупко-продажба от собственика-ответник.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивнвата жалба следва да бъде уважена и обжалваното решение - отменено. Вместо него следва да се постанови ново, с което установителният иск бъде уважен и между страните бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 428/928 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.524.2 с граници: ПИ №№ 67338.523.108, 67338.524.7, 67338,524.3 и 67338.524.1, с административен адрес гр. С., ж.к. “С.К.” № *, с площ от 928 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция,

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на ответната страна и тя следва да понесе своите и заплати тези на ищеца за двете инстанции.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 46/12.02.2010г. по гр.д. № 1493/09г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А:,

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ДИОФАТ” ООД, С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., кв. “Р.”, ул. “Б.” № 12 и ОБЩИНА С., че “Диофат” ООД, С. е собственик на 428/928 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.524.2 с граници: ПИ №№ 67338.523.108, 67338.524.7, 67338,524.3 и 67338.524.1, с административен адрес гр. С., ж.к. “С.К.” № *, с площ от 928 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция.

 

ОСЪЖДА Община С. да заплати на “Диофат” ООД, С. направените разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 956, 95 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: