Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  19.05.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТОСЛАВА К.

     МАРИЯ Х.

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 158 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на Р.А.К. ЕГН ********** *** против решение №1008/20.01.2010 г. по гр.д. № 2838/2009 г. на Сливенския районен съд, с което жалбоподателката е била осъдена да заплати на Х.Я.Д. ЕГН ********** ***. „О. „ №*сумата от 1800 лв., представляваща неимуществени вреди претърпени болки и страдания причинени от животно, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 12.06.09 г. до окончателното изплащане на задължението. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати на Д. разноски в размер на 492 лв. В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочено е, че съдът  е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е формирал правни изводи в съответствие с доказателствата по делото и по конкретно е посочил, че кучето стопанисвано от въззивницата е ухапало въззиваемия в противоречие с писмените доказателства по делото – удостоверение на д-р Ч.. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът е обсъдил в мотивите си наличие на виновно поведение у въззивницата и причинна връзка между нейното поведение и настъпилия вредоносен резултат, което следвало да се изследва при предявен иск по чл. 45 от ЗЗД, а не по предявения от страната и приет от съда иск по чл. 50 от ЗЗД. На последно място във въззивната жалба се сочи, че необосновано и неправилно съдът е присъдил обезщетение за болките и страданията на въззиваемия за сумата над 1000 лв. Твърди се, че в конкретния случай става въпрос за две телесни повреди причинени на ищеца, а съдът не е отразил с каква сума възмездява страданията от удара в гърдите и с каква сума се възмездяват страданията от порезната рана на ръката. Моли се решението да бъде отменено в осъдителната си част за сумата над 1000 лв. Претендират се разноски за двете инстанции.

         По въззивната жалба е депозиран отговор от адв. С., процесуален представител на въззиваемия Д. в който същата оспорва жалбата и моли решението на СлРС да бъде потвърдено. Твърди, че съдът не е допуснал процесуални нарушения при формиране на своите правни изводи, като се е съобразил с всички представен доказателства по делото, които недвусмислено сочели, че е било налице ухапване от страна на кучето и че порезната рана на ръката на въззиваемия не е била причинена от неговата ножка, а от ухапването на кучето. Въззиваемият сочи, че съдът се е произнесъл по правилно предявения иск, същият бил с правно основание чл. 50  от ЗЗД, така бил приет от съда, така бил докладван на страните и диспозитива на решението съответства на предявената искова претенция. По отношение оплакването за завишеност на присъденото обезщетение въззивникът е посочил, че същото е неоснователно, а е съобразено с трайната съдебна практика и изискването на чл. 52 от ЗЗД, като същото е справедливо определено с оглед на причинената на въззивника вреда, изразяваща се в болки и страдания и психологическо състояние на въззивника. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендират се деловодни разноски.

         В с.з. въззивницата не се представлява. По делото е била депозирана молба  от адв. Х., с която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемият Д. в съдебно заседание се представлява от адв. С., която поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение и претендира деловодни разноски за тази инстанция в размер на 200 лв. адвокатски хонорар.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнително доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 12.06.2009 г. около 09:30 часа въззиваемият Д. на път за автобусната спирка в кв. „Р.”минал покрай къщата на въззивницата А., при което  забелязал, че срещу него бяга куче черно на цвят, с кафяви петна, което се нахвърлило върху му. Последвала борба между въззиваемия и кучето, при което кучето го нападнало втори пъти и за да се отбрани въззиваемият извадил малко ножче и наръгал кучето. След това кучето побягнало, а въззиваемия се прибрал у дома си. При прибирането си той бил целият окървавен и силно притеснен. Така го видяла и снаха му свид.Д. и го откарала при личния му лекар в кв. „Р.”, който да му окаже помощ. По-късно въззиваемият разбрал, че кучето е на въззивницата и отишъл да разговаря с нея.  При проведения разговор между тях въззивницата отправила предупреждения към въззиваемия „да се моли” кучето й да не умре, защото ще има големи проблеми.

         В деня на произшествието въззиваемият посетил СМДДЛ „Медексперт” д-р Ч., при което посещение му бил извършен преглед от д-р Т. Ч. и било съставено съдебно медицинско удостоверение №294/09 г. В удостоверението е посочено, че при извършения преглед и освидетелстване на Д. се установили контузии на лявата половина на гръдния кош с наличие на хематом с правоъгълна форма в областта на лявата половина на гръдния кош отпред, с охлузвания в областта на горната и долната част на хемаТ., разкъсна рана в областта на гръбната повърхност на основата на показалеца на дясната ръка и остра стресова реакция с болки в сърдечната област. В заключението си д-р Ч. посочил, че описаните увреждания са получени в следствие действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин описани от освидетелствания в предварителните сведения, а именно при борба с куче в същия ден. Доктор Ч. е посочил в заключението си, че освидетелствания Д. е получил остра реакция на стрес с възможно отражение върху функцията на сърдечносъдовата система или на централната нервна система.

         Видно от представения по делото амбулаторен лист №453/18.06.2009 г. е бил извършен преглед на въззиваемия Д. от д-р С. – специалист психиатър, при който било установено, че Д. към момента на прегледа и психомоторно е много напрегнат, фиксиран върху психотравменото изживяване и емоционално тревожен. Д. се оплакал, че след нападението на кучето извършено на 12.06.2009 г. изпитва силно напрежение, не го свърта на едно място, не спи, а когато спи сънува кошмарни сънища, не се храни, отслабнал на тегло, не изпитвал болки в гръдния кош. За лечение на симптомите била предписана терапия с Ривотрил.

         По делото е извършено съдебно-психиатрична експертиза от д-рС., която в заключението си е посочила, че по време на инцидента от 12.06.2009г. Д. е преживял силен психичен стрес. Това е указало психотравмиращо въздействие и е довело да възникване на постравматично стресово разстройство, което се изразявало в емоционална лабилност, затруднено справяне с обичайни дейности, смушения в съня, неспокойствие, раздразнителност, натрапчиво припомняне на елементи от психотравменото събитие и кошмари на тази тема. Вещото лице е посочило, че към момента на извършване на експертизата края на м. декември 2009 г. Д. не страда от заболяване постравматично стресово разстройство.  В обясненията дадени в съдебно заседание д-р С. е посочила, че разстройството на Д. е продължило няколко месеца и че то не е могло да възникне, ако не бил налице съществен психотравмиращ фактор. Вещото лице твърди, че това разстройство не може да възникне от възрастта на Д..

         По делото е била извършена и съдебномедицинска експертиза от д-р Ж., в която е посочено, че вследствие нападението от кучето Д. получил травма в лявата гръдна половина  с подкожен хематом и повърхностно охлузване на кожата, рана от ухапване по гърба на показалеца на дясната ръка с дължина около 1 см, като околните тъкани били с кръвонасядания и отток. Доктор Ж. е посочил, че освен това Д. е получил психически стрес, болка в сърдечната област, която се съчетавала с травмата на лявата гръдна половина. Според заключението на вещото лице Д. е изпитвал значителни болки и страдания по време на борбата с кучето, както и след това от получените травми, което продължило за период от 15-20 дни. Освен това Д. щял да се чувства е некомфортно / ще изпитва тежест и умерена болка при промяна на времето/ в продължение на седем – осем месеца в засегнатите части на тялото. Доктор Ж. е констатирал също така, че след инцидента Д. е получил оплакване в сърдечносъдовата система, изразяваща се в бърза промяна стойност на кръвното налягане, което щяло да продължи известно време. В заключението си д-р Ж. е посочил, че травмата и хемаТ. в лявата гръдна половина ще отшуми за 15-20 дни, чувството за тежест и болка ще продължи 5-6 месеца, физически раната от ухапване на показалеца на дясната ръка ще заздравее за 12-15 дни, оттокът ще спадне за 15-20 дни, а несигурността в движението на показалеца ще е в продължение на 1,5 – 2 месеца. В съдебно заседание доктор Ж. е посочил, че 5 месеца след произшествието хемаТ. на лявата гръдна половина е бил отшумял. Посочил е че, болките които е изпитвал Д. са били значителни, тъй като е бил засегнат гръдния му кош, а самият той е възрастен човек. Категорично е посочил, че не е възможно раната на ръката да е получена в следствие самонаранявания при борба с кучета, тъй като нарушенията в ръката вследствие на случай порязване биха били различни от констатираните от д-р Ч. в случая, а освен това е имало и хематом на пръста. Вещото лице е посочило, че такова нараняване може да се получи само ако пострадалият се е движил и се е борил вследствие приплъзване зъбите на кучето.

         По делото са разпитани и свидетелите Е. Д. и Я. Д., С.В. и И.В.. Първите двама свидетели са съответно снаха и син на пострадалия Д., а третия свидетел В. зет на въззивницата. Съдът намира, че следва да кредитира техните показания до колкото те свидетелстват за лични впечатления от произшествието. От показанията на свид. Д. се установява, че на 12.06.2009 г. около 09:30 часа е видяла пострадалия Д., който е бил окървавен, оплакал се, че е бил нападнат от куче, тя го е завела на лекар, а по-късно е станала свидетел на претърпените от него страдания, изразяващи се в болки в гърдите, повишаване на кръвното налягане, натрапчивост на мислите свързани с инцидента, липса на безсъние, приемане на успокоителни лекарства.

         От показанията на свидетеля Д. става ясно, че след инцидента същият е звънял на тел. 112 за предприемане на мерки спрямо кучето, а по-късно след като разбрал, че кучето има собственик станал свидетел на разговора проведен между въззивницата и баща му, в който същата се заканила, че в случай на смърт на кучето ще има големи проблеми въззиваемият.

         Свидетелят В. е потвърдил, че е собственик на нападналото Д. куче, както че същото се отглежда в дома на  тъща му въззивницата А.. Той е потвърдил също така, че в разговорите, които са водени в деня на инцидента между него и тъща му, въззиваемия и сина му, въззиваемият е посочил нараняване получено на ръката му, което според него не е било причинено от куче или котка.

         Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на свид. В., тъй като те не касаят конкретния инцидент.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Бил е предявен иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, в който е посочено, че за вреди произлезли от каквито и да е вещи отговарят солидарно собственика и лицето под чиито надзор те се намират, а ако вредите са били причинени от животно тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е загубило. За да е налице отговорност, не е необходимо вещите и животните да имат особени качества - да са носители на повишена опасност и прочие. Отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намират те, е налице и в случаите, когато вещите или животните не са източник на повишена опасност. Достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са  причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия.

За да се реализира отговорността по чл. 50 ЗЗД, следва да се установи наличие на вреда, видът на вредата, размерът на същата, причиняването й от вещ, съответно животно, собственост на ответника по иска /или от животно оставено под надзор на ответника по иска/, причинна връзка между деянието и вредата, като вината се презюмира и може да се изключи, когато се установи, че вредата се дължи на някаква конкретна причина, намираща се извън вещта.

В настоящия случай е безспорно установено, че вследствие на нападението на кучето, собственост на свид. В., поставено под надзора на въззивницата А., въззиваемият Д. е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на самото нападение, както и на болки и страдания като последица от нападението. Извършените по делото съдебномедицински експертизи сочат, че получените травматични увреждания в областта на лявата гръдна половина и на показалеца на дясната ръка са довели до физически страдания у въззиваемия Д., които са отшумявали поетапно в продължение на 5-6 месеца. Освен това Д. е получил и силен стрес, който е довел до постравматично стресово разстройство, което състояние също е продължило няколко месеца. Няма спор между страните, че нападението над въззиваемия е било извършено от куче поставено под надзора на въззивницата А. и е налице пряка причинна връзка между това нападение и причиненото на Д. физическо и психическо страдание.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД  обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданията. В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В настоящия случай се претендират единствено неимуществени вреди. Вярно е, че те са били причинени от двете физически травми нанесени на тялото на въззиваемия Д. – в предната лява гръдна част на тялото му и по десния палец на ръката му. Страданията на Д. обаче, са и в следствие на стреса, който той е получил от нападението и борбата с кучето поставено под надзор на въззивницата. Следва да се определи един общ размер на обезщетението по справедливост без да се конкретизира отделна тежест на всяко едно страдание изпитано от въззиваемия, тъй като тези страдания не са били еднократни и свързани с конкретно нараняване, а са били изпитвани в продължителен период от време и в резултат на комплексното психическо и физическо нараняване  на организма му.

Съдът намира, че определеното на въззиваемия обезщетение за претърпените от него болки и страдания вследствие нападението от куче, извършено на 12.06.2009 г. в размер на 1800 лв. е справедливо определено. Д. не е провокирал със свои действия агресивното поведение на кучето, намиращо се под надзор на въззивницата А.. Същият е човек в напреднала възраст, изживял е както тежки физически болки, така и голям психически стрес, който е можел да доведе и до допълнителни усложнения по отношение сърдечно-съдовата му система. Макар и отшумели неговите страдания са с един продължителен период от време – 5-6 месеца, поради което е справедливо да му бъде присъдено обезщетение в размер на 1800 лв., като това обезщетение съответства и на практиката на съдилищата за подобни казуси.

С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемия Д. е направил искане за присъждане на деловодни разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2010 г. от който е видно, че за процесуалното представителство на Д. пред въззивната инстанция същият е заплатил сумата от 200лв. С тази сума следва да бъде задължена въззивницата А..

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1008 от 20.01.2010 г. по гр.д. №2838 от  2009 г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Р.А.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Я.Д. ЕГН ********** *** сумата от 200 лв. /двеста лева/ деловодни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.