Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 13.05.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА 

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря  Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 160 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Обжалвано е Р. № 6/15.01.2010 г., постановено по гр.д. № 2/2008 г. на К.ски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. А.Д. и Ж.А.Д., двамата със съдебен адрес ***-А, адв. Р.Р. против ответниците иск за делба на 11 броя земеделски земи, намиращи се в землището на с. Т., общ. К. и ищците са осъдени да заплатят на ответниците Т.З.Д. и С.Й.Д. ***80 лв., представляваща направени по делото разноски. 

Във въззивната си жалба въззивниците, чрез пълномощника си адв. Р. Р. *** молят решението да бъде отменено, като материално и процесуално незаконосъобразно и при наличието на необоснованост на правните изводи и съдът да допусне делба между страните по делото на посочените имоти. Намират за безспорно, че прекият им наследодател А. С.Д.- син на наследодателите Е.С.Д. и С. Т. Д. е осиновен от своята леля- сестра на Е.Д.- Ж.Й.К. /по баща А. Т.а/, съгласно Определение № 522 на Сливенския областен съд от 22.09.1941 г., съгласно чл. 37 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването, във връзка със Закона за настойничеството от 1890 г., отменен със ЗЛС от 1949 г. Към него момент, съгласно чл. 49 от ЗИДО било познато само непълното осиновяване и осиновеният запазвал всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение. Затова наследодателят запазил своите рождени имена и не се преименува с тези на своята осиновителка. Абсурдно било заключението на КРС, че разпоредбата на чл. 81, ал.2 от ЗЛС с изменението от 1961 г. разпростира действието си и върху заварени осиновявания, като всички те се трансформират от непълни в пълни, като промяната има обратна сила за заварените случаи, след като в самия закон няма специална разпоредба в този смисъл. Посочват, че нито законът, нито практиката на съдилищата не предвиждат или тълкуват автоматично превръщане на заварените непълни осиновявания в пълни и то без волята на лицата, участващи в осиновителната процедура.  В случая имало обективна невъзможност да се осъществи процедурата по чл. 105, ал.2 от СК от 1968 г./ отм./ поради смъртта на осиновителя. Позовават се на липсата на оспорване в отговора на ответниците С. и Т. Д. за допускане на делба на оставените от наследодателя С. Т. Д., а оспорват само за имотите на Е. Ст. Д.. Настояват, че КРС разширил кръга на своите правомощия и се произнесъл по въпроси, за които не е сезиран, след като правоимащите не са упражнили свои лични права и конкретно правото на оспорване по смисъла на чл. 342 от ГПК. Такова произнасяне било недопустимо и по същество е необосновано и незаконосъобразно. Регистъра на с. Т. от 1935 г., поради извършване на поправки – с неизвестна дата и автор не следвало да се цени, като годно доказателствено средство.

В срока по чл. 263, ал.1 и 2 от ГПК от въззиваемите страни само С.Й.Д., Т.З.Д. и С.Ц.Д., чрез процесуалния си представител- адв. М.С. ***  са изготвили и подали отговор на въззивната жалба и молят последната да бъде отхвърлена, като неоснователна, а решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и мотивирано. Намират иска за делба за недопустим и неоснователен. Споделят правните изводи на КРС досежно факта, че от непълно осиновяването е станало пълно с оглед законовите промени на института за осиновяване.

 

 

 

  В с.з. въззивниците, редовно призовани не се явяват и не изпращат процесуален представител. С писмените си бележки, адв. Р. Р. поддържа изцяло депозираната жалба и моли да бъде уважена. Настоява, че  в множество решения ВС обосновавал своето принципно становище, че правните отношения се уреждат по оня закон, който бил в сила при смъртта на осиновителя. Не можело сега, след неколкократни законодателни промени от 1941 г. насам да се приеме, че осиновяването между починалия осиновител и осиновения ще става ту непълно, ту пълно.  

Не се явяват в с.з. пред въззивната инстанция и въззиваемите страни. Пълномощникът на въззиваемите С.Й.Д., Т.З.Д. и С.Ц.Д. ***  с молба по даване ход на делото в негово отсъствие и заявява, че поддържа становището си в Отговора и претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване на решението, с което не е уважена исковата им молба за делба на посочените от тях 11 броя недвижими имоти.

Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд К., в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Безспорно е установено, че на наследниците на Е.А. /С./ Д., починала през 1971 г. е възстановено право на собственост върху три земеделски имота в землището на с. Т., общ. К., а в полза на наследниците на С. Т. Д., починал през 1948 г. е възстановено право на собственост върху осем земеделски имота в землището на с. Т., общ. К.. Няма спор, че всички ответници са наследници на двамата наследодатели. Спорно е само твърдението, че те като наследници на баща си А. С.Д. са наследници и на двамата общи наследодатели Е. и С. Д.. Последните са рождени родители на А. С.Д., роден на *** г. и починал на 10.10.1987 г. За същия с определение № 522 на Сливенския областен съд е допуснато осиновяване от Ж. /Ж., Й./ Ю. /Й./ К.- по баща А. Т.а- вдовица от 1935 г. и сестра на рождената му майка- Е.Д..

Съдът споделя правните изводи на КРС, които след проследяване законодателството стига до извода, че ищците не са от кръга на наследниците на С. Т. Д. и Е.С.-А.Д.. Към момента на допуснатото осиновяване 1941 г. в сила е бил Закона за извънбрачните деца и осиновяването /обн. ДВ, бр. 267 от 26.11.1940 г., отм. бр. 182 от 09.08.1949 г., в сила до 09.09.1949 г./ и съгласно чл. 47-49 от него формата на осиновяване е непълно осиновяване. Със ЗЛС е възприет принципа на непълното осиновяване въведен с разпоредбата на чл. 33 на Закона за припознаване на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването /обн. В ДВ, бр. 9 от 12.1890 г., отменен през 1949 г. със ЗЛС/. От 10.09.1949 г. в сила е ЗЛС, който въвежда като единствена форма пълното осиновяване- чл. 81, ал.2 от ЗЛС, който разпростира действието си и за всички заварени осиновявания, при което съществуващата връзка между осиновеното лице с родителите му  по произход се прекратява по силата на закона /С д.в. бр. 50 от 1961 г. са станали промени на чл. 80,81 и др. от ЗЛС, които са действали до отменяването им със СК от 1968 г./. Към 10.09.1949 г. осиновяването е заварено- Р. № 96/1989 г. на ОСГК. Не е било прекратено по съдебен ред или поради смърт, тъй като осиновен и осиновителка са били живи.  Осиновителката починала през 1971 г., а осиновеният през 1987 г.

Със СК от 1968 г. /д.в. бр.23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г. /отм. със СК от 1985 г.- в сила от 01.07.1985 г.- д.в. бр.41 от 28.05.1985 г./ се урежда пълно и непълно осиновяване- чл. 54 и 55 от СК, като съгласно чл. 105, ал.1 за заварените осиновявания се прилагат правилата относно осиновяването по чл. 54 /пълно/. С ал. 2 на чл. 105 от СК от 1968 г. се даде възможност  при заварени осиновявания в едногодишен срок от влизане на кодекса в сила, ако се постигне съгласие за това между осиновителя, осиновения и родителите му да направят искане пред съда, който е допуснал осиновяването да се приложи разпоредбата на чл. 55 от СК- да се постанови непълно осиновяване. Поради смъртта на бащата на осиновения- А.- С.Д. през 1948 г.- далеч преди влизане в сила на СК от 1968 г. е налице обективна невъзможност да се постигне съгласие за изменение на вида осиновяване /трансформация/ и отправяне искане към съда.

Съдът споделя извода на КРС, че основното правило за заварените осиновявания е уредено с чл. 105, ал. 1 от СК от 1968 г. и касае пълното осиновяване, а разпоредбата на чл. 105, ал.2 от СК е само дадена възможност за трансформиране пълното в непълно при дадените условия- съгласие на посочените лица и завеждане на дело. Обективната невъзможност от възползването от тази възможност- смъртта на някое от лицата не може да се отчете по никакъв начин.

След като се приема, че осиновяването е пълно, връзката между осиновения  и неговите низходящи от една страна и роднините им по произход от друга се прекратяват, ищците, като деца на осиновен от трето лице не могат да наследяват роднините си по произход.

Съдът намира, че искът за делба на единадесет имота, конкретизирани по квадратура, граници и местност е неоснователен. ТАКАВА ДЕЛБА Е ИСКАНА ОТ ИЩЦИТЕ, КОИТО НЯМАТ ДЯЛ В ТЕЗИ ИМОТИ- земеделски земи.  

Останалите съделители, собственици на същите не са искали делбата им. Ищците не е упълномощени да направят такова искане. Целта на делбеното производство е да се сложи край на една съсобственост, но делба може да иска само съсобственикът. Не сме изправени и пред възможността по изключение принудително съсобствеността да бъде прекратена по искане на кредитор.

 Делбата има за цел да сложи край на една съсобственост. Делба може да искат само съсобствениците. След като ищците са наследници на лице, което след осиновяването му не е наследник на общите наследодатели те нямат правен интерес да искат делба на същите, които са съсобствени между други съделители.

Неоснователно е възражението на ищците, че КРС е превишил правата си и се произнесъл за недопустимост на делба на конкретните имоти между страните в процеса, без ответниците да са направили възражение за недопустимост по отношение на имотите останали от единия от наследодателите. След като съдът констатира, че липсва съсобственост, няма законова възможност да допусне делба на имотите.  

Като намира, че обжалваното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци и е  правилно и законосъобразно, ще го потвърди.  

Въззиваемите страни, представлявани от адв. М. С. претендират присъждане на разноски, направени пред двете инстанции. Разноските, направени пред КРС са присъдени, а липсват доказателства да има направени пред настоящата инстанция, поради което не им се дължат такива.

Въз основа на изложеното, съдът    

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Р. № 6/15.01.2010 г., постановено по гр.д. № 2/2008 г. на К.ски районен съд, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ: