РЕШЕНИЕ 

 

гр. Сливен, 27.04. 2010 година

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през 2010 г. в  състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                           МАРИЯ ХРИСТОВА 

                      

          като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова ч.гр.д. № 162 по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 435 ал. 1 от ГПК.

         Образувано е по жалба на З.Т. Т. ЕГН ********** *** чрез адв. Е.П. *** срещу постановление за прекратяване изпълнителното производство по изп. дело №63 от 2010 г. на ДСИ при СлРС. В жалбата се сочи, че за да са налице основанията на чл. 433 ал. 1 от ГПК следва длъжникът да представи разписка от взискателя надлежно заверена или квитанция от пощенската станция, или писмо от банката от които да се вижда, че сумата по изп. лист е платена или внесена на взискателя преди образуване на изп. производство. Счита, че видно от приложената справка от куриерската служба парите са изпратени на 15.02.2010 г., но към датата на образуване на изп. дело и към настоящия момент няма данни тя да е платена на взискателя. Заявява, че не е получавал никакви суми от ТЕЦ до настоящия момент, тъй като постоянно живее в друго населено място. Счита, че не са налице основанията на закона за прекратяване на изп. производство, тъй като няма данни сумата да е получена от взискателя, независимо, че по данни на длъжника е изпратена и задължението не е платено в срока за доброволно плащане, няма основание делото да се прекратява. Счита, че следва да се изпълни искането на взискателя за налагане на запор и удръжка на сумата по банковата сметка на длъжника. Моли да се отмени постановлението на ДСИ за прекратяване на изп. производство по изп. дело №63 от 2010 г. и да бъдат продължени изпълнителните действия. Претендира направени разноски по жалбата.

         По делото е постъпило възражение от „Топлофикация Сливен” ЕАД гр. Сливен чрез адв. П.Т. от АК – Сливен, която счита, че извършените действия  на съдебния изпълнител са правилни, тъй като видно от приложената товарителница е извършила плащане на лицето З.Т.. Представя копие от товарителницата, който екземпляр стои в куриерската фирма и от нея е видна датата на която лицето е получило сумата, както и че същата е написала собственоръчно имената си и се е подписала. Счита, че твърдението на пълномощника на взискателя е незаконосъобразно и граничи с неоснователното обогатяване по смисъла на ЗЗД. Не оспорва факта, че лицето не живее постоянно на адреса посочен в товарителницата. Счита, че представляваното дружество е изпълнило задължението си и  е изплатило дължимото на лицето, поради което съдебния изпълнител не е действал законосъобразно, а се е съобразил с представените доказателства за изпълнение на задължението. Счита, че направеното искане за присъждане на разноски е неоснователно. Моли да се отхвърли жалбата и се потвърдят действията на ДСИ като правилни и законосъобразни.  Като доказателство прилага препис от товарителница с описание на пратката 100 лв. и трите имена и подпис ръкописно изписан от З.Т. Т..

         По делото са постъпили мотиви от ДСИ С.Т.С. при СлРС по изп.дело №63/2010 г. , който сочи, че на 17.02.2010 г. по молба с вх. №65 от 16.02.2010 г. подадена от Е.С.П. в качеството й на пълномощник на взискателя З.Т. Т. е образувано изп. дело.  На 04.03.2010 г. длъжникът по делото „Топлофикация Сливен” ЕАД чрез пълномощника си адв. П. Г. е представила в канцеларията на ДСИ платежен документ от който е видно, че дължимата по изп. лист от 02.02.2010 г. издаден по гр.д. №3883 от 2009 г. сума в размер на 100 лв. е внесена за взискателя Т. на 15.02.2010 г.  в 9:30 часа, т.е. преди образуване на изп. производство. Поради изложеното приел, че е налице основанието на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК и с постановление от 05.03.2010 г. изп. дело №63 от 2010 г. е прекратено.

         По делото е приложено копие от изп. дело №63 от 2010 г.

         Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок за обжалване на постановлението и от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 435 ал. 1 от ГПК взискателя може да обжалва отказа на съдебния изпълнител, да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК изп. производство се прекратява с постановление когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изп. лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изп. производство.  Видно от приложеното изп. дело №63/2010 г. З.Т. Т.  е депозирала молба до ДСИ на 26.03.2010 г. в която сочи, че в края на м. февруари 2010 г. на адреса гр. С., ул. „И.В.” №* била посетена от куриер, който й предал сумата от 100 лв. с обяснение, че са от „Топлофикация Сливен” ЕАД. Сочи, че до момента системно е уведомявала адвоката си, че не е  получавала суми от ТЕЦ и когато получила въпросните 100 лв. пропуснала да се обади, тъй като счела, че е уведомена за действията на длъжника, в качеството на законен представител. Предвид това моли сумата от 100 лв. да не бъде търсена от длъжника и претендира направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело. Видно от приложения платежен документ  - товарителница е изпратена сумата от 100 лв. за взискателя З.Т. Т. на  15.02.2010 г. в 09:30 часа, което е сторено преди образуване на изп. производство. На товарителницата изрично са изписани ръкописно трите имена и подпис на взискателя Т., която не е оспорила това.

         По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена и постановлението за прекратяване на изп. производство по изп. дело №63 от 2010 г. на ДСИ при СлРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. 

         Предвид изхода на делото и отхвърляне на жалбата, съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски.

         Мотивиран така и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът

 

 

                                                 Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА извършеното действие от ДСИ С.Т.С. при СлРС  по изп. дело №63 от 2010 г. по издаване на постановление за прекратяване изпълнителното производство по същото изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски на З.Т. Т. с  ЕГН ********** *** като НЕОСНОВАТЕЛНО.

         Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                            1.

ЧЛЕНОВЕ:

                  2.