Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Сливен, 06.04.2010 г..

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                             МАРТИН САНДУЛОВ

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 166 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по жалба на процесуалния представител на длъжниците по изпълнително дело против извършено от ДСИ  разпределение и се движи по реда на чл.463 ал.1 вр. чл.278 от ГПК.

В жалбата се твърди, че при извършване на разпределението от ДСИ са допуснати незаконосъобразни действия. Не са били обсъдени изцяло реда на привилегиите, поради което бил нарушен чл.136 от ЗЗД. Не било уточнено дали за недвижимия имот има неплатени задължения към държавата. В цялостното разпределение липсвала конкретика за изчислените такси, глоби и разноски. Прави се искане делото да се разгледа в открито заседание и да се постанови решение, с което да се отмени извършеното разпределение.

Постъпили са писмени мотиви от ДСИ  при РС - Котел, в които се изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна. Сочи се, че  ДСИ, съобразно разпоредбата на чл. 458 от ГПК, е изпратил съобщение до АДВ и ТД на НАП, тъй като държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й  от длъжника данъци и други вземания, размерът на които е бил съобщен по делото. Едва след получаването на отговорите  ДСИ е изготвил разпределението  и е насрочил деня и часа за предявяване, за което всички страни по делото са били редовно уведомени. В законния тридневен срок по пощата е постъпила жалбата от пълномощника на длъжниците. ДСИ изразява становище, че е спазен законоустановения в чл. 136 ал.1 от ЗЗД ред за разпределението. Към 03.02.2010 г. общо вземането – главница, лихви и разноски, на първоначалния взискател е в размер на 35 170.67 лв. От сумата подлежаща на разпределение след удовлетворяване на първото по реда на привилегиите вземане в размер на 866.82 лв. остават 27 134.18 лв., която сума е недостатъчна да се удовлетвори дори вземането обезпечено с първата по ред ипотека. Поради това ДСИ е извършил разпределението по следния начин: държавата следва да получи сумата от 1 722.38 лв., представляващи дължими държавни такси, а първоначалният взискател следва да получи сумата от 26 278.62 лв. Сочи се още, че твърдението на жалбоподателите, че разпределението е много общо , неясно и непълно е неоснователно, тъй като в разпределението не е необходимо да се изброяват поименно всички задължения на длъжника и то в случай, че сумата по делото не стига за тяхното погасяване. Документите, издадени от НАП, са били  приложени към делото и с тях са могли да се запознаят длъжниците.

Съдът счита, че направеното искане делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание е неоснователно, тъй като не са налице  нито твърдения, нито пък предпоставки, от които да е видно, че е необходимо делото да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните, тъй като по него са събрани всички относими и допустими доказателствени средства, установяващи релевантните факти за това производство.

Настоящият състав намира подадената жалба и за неоснователна. ДСИ е изготвил на 03.02.2010 г. разпределение на сумата, постъпила от публична продан на недвижим имот по и.д. № 33/2005 г.  От това разпределение е видно, че постъпилата сума е в размер на 28 001 лв. Посочени са първоначалният взискател, който е ипотекарен кредитор за сумата от 15 хиляди щатски долара, ведно със законната лихва от 12.05.2005 г. и разноски в размер на 459 лв., както и разноските по изпълнителното производство. Присъединените взискатели са държавата за публични вземания, установени от НАП и „Банка ДСК” ЕАД – ипотекарен кредитор с договор за банков кредит в размер на 23 хил.лв. В съответствие с чл. 136 от ЗЗД държавният съдебен изпълнител е посочил реда за удовлетворяване,като на първо място са вземанията за разноски за принудително изпълнение, направени от първоначалния взискател и на второ място вземанията, обезпечени с ипотека съобразно реда за удовлетворяване според чл. 153 от ЗЗД.  По този начин на първоначалния взискател е разпределена сумата 821.82 лв. разноски, които му се дължат и сумата от 27 134.18 лв. От тази сума следва да бъде приспадната дължимата държавна такса. С оглед на тези изчисления ДСИ окончателно е посочил, че държавата следва да получи сумата от 1722.38 лв., а първоначалният взискател следва да получи общо сумата в размер на 26 278.62 лв., от които  821.82 лв. са направените  от него разноски.

Съгласно нормата на чл.136 ал.1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени следните вземания: вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори; вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти и т.н.

Длъжниците обжалват разпределението като твърдят, че има начислени и неплатени вземания на държавата за данъци и такси и че в цялостното разпределение липсва конкретика за изчислените такси, глоби и разноски.  На практика обаче ДСИ е посочил точно вземанията, които има държавата, както и за какво се отнасят. Освен това той е съблюдавал реда за удовлетворяване по чл. 136 ал. 1 от ЗЗД и преди да разпредели сума за първия ипотекарен кредитор съвсем законосъобразно е приспаднал дължимите разноски  за изпълнителното производство. По делото са приложени писма  от НАП и от тях е видно, че длъжниците не дължат данъци за имота, предмет на извършената продан, които биха попаднали във втория ред за удоволетворяване.  Поради това не може да се приеме, че изготвеното разпределение е незаконосъобразно и се налага неговата отмяна. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ  без уважение жалбата на адв. Ю.Я. ***, в качеството му на представител на длъжниците Д.Г.М. и Е. В. М. против предявеното им на 19.02.2010г.   разпределение по и.д. № 33/2005 г. по описа на СИС при РС – Котел .

 

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред БАС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: