РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 30.04.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи април 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                           МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 167 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на отменения ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Й.Д.К. срещу решение № 520/23.05.2008 г. по гр. дело № 90/2008 г. на Районен съд – Сливен, с което са отхвърлени исковете на К. *** за признаване на уволнението и на осн. чл. 325, т. 12 от КТ със заповед № 263 от 29.11.2007 г. за незаконно, за възстановяването и на заеманата длъжност главен специалист и за присъждане на обезщетение за оставане без работа.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение практически не съдържа моти­ви, с изключение само на извода на съда, че за извършеното определяне на длъж­ност­та за заемане от държавен служител не е необходимо решение на общинския съвет в изпълнение на правомощието му по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, тъй като е налице промяна на длъжностното разписание, а не на структурата на общинската администрация. Този извод според жалбоподателката не съответства на закона, като не става ясно и въз основа на кои разпоредби и в каква логическа връзка съдът е направил този извод. Сочи се и че други мотиви към решението не са изложени. Иска се отмяната му и уважаване на исковете.

            Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

            С решение от 25.11.2008 г. по същата въззивна жалба Сливенският окръжен съд е отменил обжалваното решение и е обявил уволнението за незаконно, възстановил е ищцата на заеманата длъжност и е присъдил обезщетение за оставане без работа с мотив, че промяната в щатното разписание засяга вида и структурата на общинската администрация, следователно е от изключителната компетентност на общинския съвет. Върховният касационен съд е отменил решението на окръжния съд и е върнал решението на окръжния съд за ново разглеждане за произнасяне по останалите наведени в исковата молба доводи. В решението на ВКС е прието, че структура на администрацията е нейното устройство, изразяващо се в организиране в дирекции, отдели и сектори, докато длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, в т.ч. и по вид правоотношение, се утвърждава от органа по назначаването (в случая кмета на общината).

            Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. В исковата молба се твърди, че заповедта за уволнение е нищожна като издадена от некомпетентен орган (издадена от кмета на с. Жельо войвода, а подпечатана с печата на Община Сливен), а посоченото в нея основание за прекратяване на трудовото правоотношение е привидно и невярно – не са проведени предхождащи процедури, чрез които длъжността да е определена за заемане от държавен служител, не е взето решение от компетентния за това орган, не са съставени следващите се по закон списъци на длъжностите, които се заемат от държавен служител, не са съставени книжа, от които да е видно, че длъжността главен специалист е експертна длъжност, допуснати са и други съществени нарушения на процедурата, която би следвало да предшества атакуваната заповед. На следващо място, не е променяна структурата на администрацията в кметството, още по-малко – преди връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. На ищцата не е предоставено и право­то по § 3 от ЗДСл да заеме длъжността по служебно правоотношение, ако отговаря на изискванията. Заявява се още, че уволнението е акт на дискриминация – извърше­но е по политически причини, защото ищцата е секретар на основна партийна организация на БСП, а уволнението непосредствено е последвало провеждането на местните избори.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност главен специалист в кметството на с. Жельо войвода. Трудовият и договор е сключен на 06.12.1995 г., заеманата длъжност първоночално е специалист администратор, а впоследствие –. главен специалист. Ищцата има средно образование, каквото се е изисквало за длъжността главен специалист.

Считано от 01.12.2007 г., кметът на Община Сливен е утвърдил длъжностно разписание на администрацията в кметствата на населените места в общината. Не е посочена дата на самото утвърждаване. С новото длъжностно разписание длъж­ността главен специалист, заемана по трудово правоотношение, е трансформирана в длъжност младши експерт, заемана по служебно правоотношение, за която е необ­ходимо висше образование – степен специалист.

След като бил запознат с извършената промяна на длъжностното разписание, със заповед от 29.11.2007 г. кметът на Кметство Жельо войвода на основание чл. 325, т. 12 от КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител – е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано също от 01.12.2007 г. Върху подписа му бил поставен печат по образец на Община Сливен, какъвто използват всички кметства в общината.

На 03.12.2007 г. ищцата е отказала да удостовери, че заповедта и е връчена.

След уволнението ищцата е останала без работа, като е била без работа към 03.11.2008 г. Брутното и трудово възнаграждение за м. ноември 2007 г. е 388,81 лв.

Описаната фактическа обстановка не е спорна и се установява от писмените доказателства и изявленията на страните по делото.

От правна страна съдът намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Служителите в администрацията на кметство или район се назначават и освобождават от кмета на кметството или района, а не от кмета на общината – изрично в този смисъл е чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, но и без изрична разпоредба същото разрешение би следвало от общите правила, според които работодателят е обособено образувание, каквото е кметството, без да е необходимо той да бъде юридическо лице. Установи се, че върху заповедта е поставен печатът, който нормално придружава актовете на кмета на с. Жельо войвода, но дори вместо него да беше поставен печатът на кмета на общината или произволен друг, или да липсваше печат, това по никакъв начин не би могло да се отрази на валидността на изявлението на кмета на кметството (не се спори, че атакуваната заповед е негово изявление).

За да се установи, че дадена длъжност е експертна, не е необходимо да са изготвени специални книжа. характеристиката на длъжността следва от присъщите и задължения. Наредбата за прилагане на ЕКДА дефинира най-общо функциите на експертната длъжност с аналитични или контролни функции младши експерт (която може да бъде заемана само по служебно правоотношение и само от лица с висше образование) и експертните длъжности със спомагателни функции главен, младши и старши специалист, които могат да се заемат по трудово или служебно право­отношение и от лица с минимум средно образование. Не е възможно обаче да се проведе рязко разграничение – функциите на всички тези длъжности включват обработка на преписки, систематизиране на информация, административно обслуж­ване и подобни. Определянето на длъжността в длъжностното разписание като длъжност с аналитични функции (младши експерт) или със спомагателни (главен специалист) е по преценка на ръководителя на администрацията по чл. 11 от НПЕКДА, а волеизявлението, с което се утвърждава длъжностното разписание, е административен акт. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол по повод уволнение на основание чл. 325, т. 12.

Същото в още по-голяма степен се отнася за определянето на длъжността въобще за заемане от държавен служител – това е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Неотносимо е и възраже­нието, свързано с § 3 от ПЗР на ЗДСл – дори предишната длъжност да беше трансформирана в длъжност главен специалист по служебно правоотношение и на ищцата да беше дадена възможност да я заеме, трудовото и правоотно­шение би си останало прекратено на осн. чл. 325, т. 12, щом веднъж длъжността е определена за заемане от държавен служител.

Последният довод в исковата молба се отнася до неблагоприятно третиране по политически причини. Но освен че преценката за определянето на длъжността като длъжност младши експерт или главен специалист не би следвало да подлежи на съдебен контрол, не се и установява по делото ищцата наистина по политически причини да е била третирана различно от всички останали лица, заемащи подобни длъжности в кметствата на територията на Община Сливен.

Не може следователно да се направи извод за незаконност на уволнението и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и останалите два обусловени иска следва да се оставят без уважение. Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, а разноските на въззиваемата страна пред въззивната инстанция да се възложат на въззивницата (искане е направено при предходното разглеждане на делото в тази инстанция, пред която са направени и разноските).

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 520 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 90/2008 г. на Районен съд – Сливен.

Осъжда Й.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на Кметство – с. Жельо войвода сумата 100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                               2.