РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 14.04.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четири­надесети април 2010 г. в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева гр. дело № 173 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е образувано по жалба на В.А.А. – взискател по изп. дело № 2684/2000 г. на държавен съдебен изпълнител при Сливенския районен съд, срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК – поради навършване на пълнолетие от детето, на което се дължи издръжка и представяне на копия от платежни документи, от които е видно, че дължимата издръжка е изплатена изцяло.

В жалбата се заявява, че не са налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, не е налице изпълнение на задължението, не е представена квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от което да се вижда, че сумата по изп. лист е платена преди образуване на изпълнителното производство. Постановлението според жалбоподателката не отчита и нейното искане да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи точния размер на задължението ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Заявява се още, че по делото е приложено доказателство, че взискателката е ученичка в 12 клас и изпълнителното производство не може да бъде прекратено до края на учебната година.

Постъпил е отговор от длъжника, в който се заявява, че задължението е напълно изплатено и това се вижда от представените документи. Сочи се и че задължението по тези изпълнител­ни листове е само до навършване на пълнолетие, а след това дъщерята на длъжника има възможност да предяви отделен иск на осн. чл. 144 от СК, какъвто тя не е предявила.

Мотиви в същия смисъл е изложил и съдебният изпълнител.

Жалбата е подадена в срок и допустима.

Изпълнителното производство е образувано за събиране на издръжка за периода от 30.01.1997 г. до навършване на пълнолетие на детето В.А. А.а срещу нейния баща А.В.Александров. Вземането е присъдено ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

За периода 30.01.1997 г. – 24.02.1998 г. дължимата издръжка е била в размер 10 деноминирани лв. месечно. От 24.02.1998 г. тя е увеличена на 20 лв. месечно, а от 29.09.2003 г. – на 60 лв. месечно. Общият размер на главницата на задължението по изпъл­нителните листове от 30.01.1997 г. до 19.09.2009 г., когато взискателката е навършила пълнолетие, е в размер около 5671,90 лв.

От доказателствата по делото се вижда, че суми срещу задължението са постъпвали  в продължение на целия период 2001 – 2008 г. Тези суми обаче са постъпвали неравно­мерно – например през м. януари 2001 г. наведнъж са платени 650 лв., отнасящи се за времето от началото на 1999 г. до началото на 2001 г. Отначало вноските са били в размер една или повече цели месечни вноски, а от 2007 г. нататък от трудовото възнаграждение на длъжника са удържани по 80 лв. месечно, които да покрият не само текущата издръжка от 60 лв., но и стари просрочени вноски.

Някои от представените по делото копия от платежни документи са неясни, не се разчита сумата или датата на плащане, но е видно, че част от вноските са платени не през периода, за който се отнасят, а по-късно, понякога значително по-късно. В същото време никъде по изпълнителното дело няма данни да е изчислявана натрупаната до момента лихва за забава, т.е. не са предприемани действия за нейното събиране. Явно е, че плащанията са покривали единствено главницата на задължението.

За да се счита задължението за напълно погасено, следва да е изплатена не само главницата, но и законната лихва за всяка просрочена вноска – от момента, в който съответната вноска е станала изискуема, до момента на плащането и. Съдебният изпълни­тел следва да определи лихвата за всяка от забавените вноски поотделно и едва след погасяването и на тази част от задължението изпълнителното производство би могло да приключи. Искането на взискателката за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, оставено от съдебния изпълнител без уважение, е имало за цел именно определянето на натрупаните до момента лихви.

По отношение на втория довод на жалбоподателката може само да се отбележи, че издръжка на пълнолетни учащи се дължи на друго основание – тя следва освен другите условия да не съставлява особено затруднение за родителя, докато за издръжка на ненавър­шили пълнолетие деца няма такова условие. Изпълнителното производство не може да продължи въз основа на същите изпълнителни листове, тъй като не е ясно дали след навършване на пълнолетие издръжка изобщо се дължи, независимо, че взискателката продължава да учи. Тя може да предяви нов иск, по повод който ще се определи дали нейният баща и дължи издръжка и след навършване на пълнолетие. Затова и в изпълни­телния лист от 16.05.2004 г. изрично е отбелязано, че издръжка в присъдения размер се дължи до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други законни причини за изменението или прекратяването и.

Постановлението за прекратяване обаче следва да бъде отменено и делото да се върне на съдебния изпълнител за събиране на остатъка от задължението (лихвите за просро­чените вноски), отнасящ се за времето преди навършване на пълнолетие на взискателката.

По изложените съображения и на основание чл. 435 от ГПК съдът

РЕШИ:

Отменя постановление от 09.03.2010 г. по изп. дело № 2684/2000 г. на държавен съдебен изпълнител при Сливенския районен съд, с което е прекратено изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                      2.