Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 120

 

Гр. Сливен, 18.06.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

   М.  ХРИСТОВА

 

         в присъствието на секретаря М.Т. и прокурора ………………… като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 174 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Обжалвано е решение № 1 от 04.01.2010г. постановено по гр.д. № 63/2009г. по описа на Районен съд - Котел, с което състав на съда е осъдил въззивника Е.Н.В. да опразни и предаде държането на недвижим имот, представляващ Кафе – Аперитив, находящ се в гр. Котел, пл. „Възраждане” № 4 на Читалище „Съгласие – напредък” гр. Котел, рег. по ф.д. № 635/97 на СлОС, като са присъдени и деловодни разноски.

         Въззивникът, ответник в първоинстанционно производство, обжалва решението изцяло, като твърди, че е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита исковата претенция за недоказана относно всички факти, включени в хипотезата на нормата на чл. 233, ал.1 от ЗЗД. Навежда подробни доводи относно нелигимността на управителния орган на въззиваемата страна, отправил й предизвестие за освобождаване и предаване на ползвания под наем имот. Моли, да бъде отменено обжалваното решение, като въззивния съд постанови ново, с което отхвърли иска, като неоснователен.

         Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

         В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

         В същия срок не е подаде насрещна въззивна жалба.

         В с.з. въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призова, не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субикт, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

         Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

         Освен това, въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактология, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

         Между страните по делото е сключен в писмена форма договор за наем, след участие в тръжна процедура от страна на наемателката Е.В.. Договорът е валиден, с оглед законовите изисквания, притежава всички необходими реквизити и обвързва насрещните страни с посочените в него клаузи. Валидността на наемен договор не изисква изследване на въпроса за собствеността на отдадената под наем вещ. Имотът, предмет на договора, е ясно конкретизиран, като е посочен неговия адрес и предназначение. През петгодишния период на действие на договора за наем за наемателя не са възниквали неясноти точно кой имот му е предоставен за ползване. С изтичане на уговорения срок на действие на договора е настъпило и неговото прекратяване, за което въззивницата е била надлежно лично, писмено уведомена от наемодателя с едномесечно предизвестие, в което е отправена и покана за опразване и предаване на имота. Тъй като това не е сторено, за Читалище „Съгласие – Напредък” Котел е възникнал правния интерес от предяваване по съдебен ред на настоящата искова претенция с правна квалификация чл. 233, ал.1 от ЗЗД. Уведомлението - предизвестие изхожда от действащия към този момент - 14.03.2009г., управленски орган на Читалище „Съгласие – Напредък” Котел, надлежно вписан с решение № 23/11.03.2008г. по ф.д. № 635/1997г. на СлОС. Своите възражения за нищожност на извършеното вписване по ф.д. № 63581997г. на СлОС, въззивника е следвало да предяви в отделно исково производство, съгласно чл. 104, т.5 от ГПК.

         Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение бъде потвърдено изцяло.

         Страните не са претендирирали присъждане на разноски пред настоящата инстанция, с оглед на което съдът не следва да се произнася относно тяхната дължимост.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав при Сливенски Окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1 от 04.01.2010г. постановено по гр.д. № 63/2009г. по описа на РС Котел.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                    2.