Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 07.06.2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми Април, две  хиляди и десета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                    МАРИЯ Х.

        при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Х. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 310 т.5 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г. вр. с чл. 146 ал. 2 от СК в сила от 01.10.2009 г.

         Образувано е по въззивна жалба от Д.Н.С. ЕГН ********** със съгласието на майка й В.Д.С. ЕГН **********,*** 118, против решение № 153 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 5352/2009 г. на СлРС, с което е осъден ответникът Н.Д.С., да заплаща на непълнолетното си дете Д.Н.С., със съгласието на майка й месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 16.12.2009 г. до навършване на пълнолетие и настъпване на законни причини за изменяване и прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като иска до пълния размер на претендираната издръжка от 130 лв. месечно е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на непълнолетната ищца със съгласието на майка й сумата 360 лв., представляваща 6 месечни издръжки от по 60 лв. всяка за периода от 10.06.2009 г. до 15.12.2009 г., като искът до пълния размер от 780 лв. е отхвърлен като неоснователен. В жалбата се сочи, че решението в отхвърлителните му части е необосновано и неправилно, тъй като размерът на цялостната издръжка не е съобразен с възрастта на детето, със степента на обучението му и с конкретните нужди, които има на тази възраст от храна, облекло, учебни пособия, транспортни разходи, културни развлечения и др. Счита, че размера не е съобразен с минималния размер на издръжката определен в чл. 142 ал. 2 от СК, като в настоящия случай общата издръжка е в рамките на минималните суми от по  60 лв., които биха задоволили дете на значително по-ниска възраст и с по-малки нужди. Счита, че със сумата 120 лв. не могат да се покрият нуждите на ищцата предвид промяната на вида учебно заведение. Налагало се да дава средства за частни уроци заради приравнителни изпити, каквито уроци ще ползва и занапред. Счита, че съдът не е изследвал въпроса по каква причина ответникът е безработен и защо не получава обезщетение за безработица, тъй като сочи, че същият е в трудоспособна възраст с добра професия и по закон е длъжен да заплаща издръжка на детето си и да работи, за да осигури поне средната заплата за страната, отговаряща на неговото образование.  Сочи, че майката, която дошла да живее в друг град е успяла да осигури макар и временно работа, за да издръжка себе си и детето си, което следвало да направи и бащата. Моли да се отмени решението на РС в обжалваните части и се уважат предявените искове за издръжка в пълен размер.

         По делото е постъпил отговор срещу въззивната жалба от Н.Д.С. чрез адв. В.Х. ***, с която счита решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че съгласно чл. 142 ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като в ал. 2 на същия член е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата и се касае за издръжка в размер на 60 лв. Счита, че РС правилно е отчел обстоятелството, че е безработен и няма никакви доходи, като общата необходима издръжка за детето му е в размер на 120 лв. и е постановил да заплаща издръжка в размер на 60 лв. месечно за минало време и 80 лв. месечно за  в бъдеще. Сочи, че от 07.05.2009 г. и към настоящия момент е безработен и не получава никакви доходи, обезщетение и помощи. Няма имущество от което да може да се издържа. Счита, че няма доказателства за наличието на изключителни нужди на ищцата от издръжка в претендирания размер от 130 лв., а и при положение, че е безработен издръжка в такъв размер ще го доведе до невъзможност да се грижи за самия себе си. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Представя служебна бележка изх. №3346 от 25.03.2010 г. на Дирекция „Бюро по труда” гр. П. затова, че след датата на постановяване на решението и до настоящия момент е безработен и декларация нотариално заверена, че е безработен и не получава помощи и обезщетения.    

         Съдът с определение от 09.04.2010 г. е констатирал, че жалбата е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и е допуснал представените от въззиваемия писмени доказателства.  

В съдебно заседание въззивницата Д.Н.С., със съгласието на майка си В.Д.С., редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирана молба от адв. Е.Х. ***, като пълномощник на въззивницата, в която сочи, че поддържа въззивната жалба по изложените в нея оплаквания и няма искания за нови доказателства. Моли, след приключване на устните състезания, да й се даде възможност за писмена защита.

Въззиваемият Н.Д.С., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

На основание чл. 317 вр. чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пророци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.  

На основание чл. 317 вр. чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното: 

Д.Н.С. е родена на *** *** от майка В.Д.С. и баща Н.Д.С..

От служебна бележка на Хуманитарна гимназия "Дамян Дамянов" се установява, че Д.Н.С. ЕГН ********** е ученичка в 11 г клас за учебната 2009/2010 г.

От служебна бележка издадена от „Язаки България” ЕООД, гр.Ямбол се установява, че майката на ищцата В.Д.С. е получила за месец 08.2009 г. – 100 лв. трудово възнаграждение, за месец 09.2009г. - 630.84 лв., за месец 10.2009 г. - 354.09 лв., за месец 11.2009 г. – 360 лв.

От служебна бележка, издадена от „Сигротех” ЕООД, гр. П. се установява, че ответникът Н.Д.С. ***30 лв. брутно трудово възнаграждение, за месец 03.2009 г. -429.05 лв. брутно трудово възнаграждение и за месец 04.2009 г. - 436.93 лв. брутно трудово възнаграждение.

От заверено ксерокопие на трудовата книжка на ответника Н.Д.С. се установява, че трудовото му правоотношение със „Сигротех” ЕООД, гр. П. е прекратено на 07.05.2009 година.

От заверено ксерокопие на служебна бележка от Бюро по труда П., към Агенцията по заетостта, издадена на 07.10.09 г., се установява, че Н.Д.С. е регистриран на 07.10.2009 година в бюрото по труда като безработен.  

От писмо от 25.01.2010 година на НАП ТД П. се установява, че уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение от „Сигротех” ЕООД, гр. П. с Н.Д.С. е подадено на 12.05.2009г. и е прекратено на 07.10.2009 г.

От удостоверение за декларирани данни, издадено на 29.12.2009г. от НАП ТД П. се установява, че към 29.12.2009 г. Н.Д.С. няма декларирани доходи, недвижими имоти и др.

От удостоверение за декларирани данни, издадено на 20.01.2010 г., от НАП ТД П. се установява, че към 20.01.2010 г. Н.Д.С. няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г.

От удостоверение от НОИ, издадено за м. Януари 2010 г., се установява, че  към 31.01.2010г. Н.Д.С. е с прекъснати здравно осигурителни права с неплатеии здравноосигурителни вноски за  периода 2008-2009 г. месеци 6,7,8,9,10,11.

От експертно решение на ТЕЛК № 0096/16.01.2008 г. се установява, че майката на ответника Митра Петкова С. е със 100% неработоспособност с чужда помощ.

От амбулаторен лист от 14.01.2010 г. година се установява, че на Н.Д.С. е поставена диагноза „външен отит при микози; невралгия на троичния нерв” и назначена терапия с рецепта за екзодерил, фунголон, бипрофинид и милгама.

От констативен нотариален акт за собственост № 28, том 6, дело № 2432/20.06.1979 г., на нотариус Д. С. при П.ския районен съд, издаден въз основа на писмени доказателства, се установява, че Д.Н. С. /баща на въззиваемия/ е придобил правото на собственост върху апартамент № *, на П.Е.,вход *, на ЖСК „Т.”, намираща се на ул.”Т.” № *, гр. П., състоящо се от три стаи, и сервизни помещения с площ от 95,61 кв.м.

От удостоверение, издадено от Дирекция „Социално подпомагане” гр.П., се установява, че месечните помощи за Д.Н.С. са изплатени на майка й В.Д.С. в размер на 35 лв. месечно за периода от 01.06.2009 г. до 31.01.2010 г., а Н.Д.С. не е бил обект на социално подпомагане по ЗСП, ЗИХУ и Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.

От заверено ксерокопие на служебна бележка с изх. № 1353/05.02.10 г. от Дирекция „Бюро по труда” гр. П., към Агенцията по заетостта, се установява, че Н.Д.С. е регистриран от 07.10.2009 г. до 5.02.2010 г. в бюрото по труда като безработен.

От заверено ксерокопие на служебна бележка № РД-46-101/04.02.2010 г. от Хуманитарна  гимназия "Дамян Дамянов" се установява, че Д.Н.С. е държала следните приравнителни изпити в посоченото учебно заведение на 04.09.2009г. по английски език за 10 клас, на 07.09.2009г. по история за 9 клас, на 08.09.2009г. по история за 10 клас, на 09.09.2009 г. български език и литература за 9 клас и на 10.09.2009 г. по българска език и литература за 10 клас и след успешното полагане на изпитите е записана като ученик в 11”г” клас на ХГ”Д.Дамянов” редовна форма на обучение.

От заверено ксерокопие на трудовата книжка на В.Д.С. се установява, че трудовото й правоотношение с „Язаки България” ЕООД, гр. Ямбол е прекратено на 22.01.2010 г.  

От свидетелските показания на Ц.В. - баба на ищцата, се установява, че на 11.06.2009 г. ищцата е отишла да живее при своя приятелка в гр. П., защото баща й ги изгонил. След завършването на учебната година в гр. П. на 02.07.2009 г. е отишла да живее при баба си в гр. Сливен и последствие на 16.07.2009г. в гр.Сливен е отишла да живее и майката на ищцата. Установява се, че за да бъде записана в ХГ в гр. Сливен ищцата е следвало да държи приравнителни изпити и да се подготвя за тях с частни уроци, а се е наложило и закупуването на учебници по английски език и история.

От показанията на свидетелката Л.Р., съседка на ответника в гр. П., се установява, че ходила да помага на Н.Д.С. в грижите за майка му. Той бил заварчик по професия, но от 9 месеца не работи и не получава обезщетение, защото не е съкратен. Издържа се от пенсията на майка си. Имал нужда от лекарства, но нямал средства да си ги закупи.

От представената по делото пред въззивната инстанция служебна бележка изх. № 3346/25.03.2010 г. на Дирекция „Бюро по труда” – гр. П., се установява, че за периода от 07.10.2009 г. до 23.03.2010 г. е регистриран като търсещо работа лице. Същото се установява и от декларация с рег. № 1655/25.03.2010 г. на нотариус Т.К. с рег. № 227, с която Н.Д.С. декларира, че от 07.05.2009 г. е безработен, а от 07.10.2009 г. е регистриран в Дирекция „Бюро по труда” гр. П., като търсещо работа лице. От 07.05.2009 г. до момента не получавал помощи и нямал доходи.

При така установената фактическа обстановка съдът, прави следните правни изводи:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 142 ал. 1 във връзка с чл. 143 ал. 2 във връзка с чл. 144 и чл. 149 от СК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд е ограничен с посоченото в  жалбата. В случая се обжалва решението в частта относно размера на присъдената издръжка, която да се изплаща за напред от 80 лв. месечно до предявения размер от 130 лв. и за разликата от присъдената издръжка от  60 лв. месечно до предявения размер от 130 лв. за 6-месеца назад.

Съгласно чл. 142 ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя  според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат  издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни или имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен, като се установят нуждите на издържания и възможностите на задълженото лице. Безспорно е налице трайна и съществена нужда на детето Д. от издръжка, която й се полага по силата на закона като непълнолетна. С оглед на физическото й израстване, нуждите й от храна, облекло, учебни пособия, уроци свързани с промяната на училището и др. съдът намира, че размерът за цялостната й издръжка следва да се определи на 160 лв., които двамата родители, които към момента са безработни, следва да поемата по равно, като всеки от тях заплаща по 80 лв. месечно. По делото не са представени доказателства за наличието на изключителни нужди на детето, както и за възможността на родителите да я дават без особени затруднения. Ответникът е без недвижимо имущество, от което да получава доходи и няма реализирани такива. По делото не са ангажирани доказателства за други негови доходи извън получаваната заплата за изтеклия период от време до 07.05.2009 г. По делото има данни, че той  боледува от „външен отит при микози; невралгия на троичния нерв”, което затруднява възможностите му да работи. Към момента живее в жилището на родителите си и не е принуден да плаща наем. Съдът намира, че с оглед гореизложеното, определената издръжка от 80 лв. месечно от районния съд е съобразена с нуждите на детето и възможностите на баща му и в този размер искът ще следва да се уважи, а за разликата до предявените 130 лв. месечна издръжка - да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата /наличието на финансови възможности на родителите/ издръжката може да бъде изменена съгласно чл. 150 от СК. По отношение искът за изминало време за периода от 10.06.2009 г. до 15.12.2009 г. съдът намира, че бащата следва да заплаща по 60 лв. месечно, като до пълният претендиран размер от 130 лв. следва да бъде отхвърлен.

До тези изводи е достигнал и районният съд в неговото решение. То е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По делото пред въззивната инстанция не са представени доказателства за допълнителни разноски на страните и съдът не следва да се произнася по такива.

Водим от горното, съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 153 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 5352/2009 г. на Сливенския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

         Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: