Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,   03.06.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА 

                                                                                                  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря К.И.  и с участието на прокурора ……… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 177 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.С.Д.  с ЕГН ********** ***, м.”А.Ч.” № *, депозирана чрез процесуалния му представител адв. Ц.Б. *** , против решение № 962/09.02.2010г. , постановено по гр.д. № 400 по описа за 2005г.  на районен съд гр.С..

С  решението, предмет на жалбата,  е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Р.С.Д.  с ЕГН ********** ***, м.”А.Ч.” № * иск за делба по отношение на следните недвижими имоти, представляващи: апартамент, находящ се в гр.С., кв. „К.” бл. * вх.* ет.* ап.*, със застроена площ 63 кв.м., състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения  при  граници: изток – жилище № 10, запад жилище № 12, север – стълбищни помещения, юг – външен зид, заедно с прилежащото избено помещение № 11, юг – външен зид, заедно с отстъпеното право на строеж върху държавна земя и 2,56 % ид.ч. от общите части на сградата и вилен имот, представляващ жилищна сграда с обща площ 67 к.м. на два етажа, състоящ се от 2 стаи, салон, веранда и баня, лятна кухня с площ 4,90 кв.м., гараж с площ 22,60 кв.м., ведно с направените подобрения: външна тоалетна с бетонова плоча, кладенец и други, построени с общи парични средства от поземлен имот № 1666, част V в м.”А.Ч.”, селищно образование Изгрев,, гр.С., при граници и съседи: изток и запад – улици, север имоти №№ 1671 и 1665 и юг – имот № 1671. Вилният имот е придобит с нот.акт № 42 том VІІІ, дело № 2832/1975г. на съдия при РС – Сливен и данъчната оценка на имота е 2757.80 лв. като неоснователен и недоказан.Присъдени са разноски на страните, съобразно изхода на спора.

 

 В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на закона и е необосновано, поради което следва да се отмени. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се уважи предявения от жалбоподателя иск за делба на посочените имоти. Същото становище поддържа и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение. В представената  писмена защита от процесуалния представител на Е.М., адв. И.Т. от АК – Сливен, са наведени доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Намира предявения иск за делба за неоснователен. По отношение на апартамента  сочи, че е придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./ и по наследство и делба. Счита, че е установена трансформацията по време на брака на един наследствен имот в друг и е изключен приноса на другия съпруг за придобиването на този имот. Счита, че той е придобит и по наследство, при което също липсва принос на жалбоподателя. Твърди, че се е доказал по делото  факта, че има доброволна делба с въззиваемата и другите наследници „ без да са заплащани суми за уравняване на дяловете” и също неустановен принос на жалбоподателя за това жилище. Сочи, че за закупуване на процесния апартамент и бил ползван заем от ДСК, но той е бил отпуснат освен на Е.М., още и на М. и И.Р.М., които са съделители по договора за доброволна делба, което също доказвало, че този апартамент е бил съсобственост между тези три лица и жалбоподателя не е бил съсобственик на същия, за това нямал основания  да се презюмира съвместен принос по чл. 19 от СК/отм./. Счита, че жалбоподателя не е доказал съвместен принос при закупуване на жилището, нито размер на средства за погасяване на отпуснатия заем. Не е установено по делото,   жалбоподателя  не е доказвал, че реално са влагани средства за погасяване на посочения заем.

По отношение на вилния имот намира, че ответницата е прехвърлила ½ ид.ч. от същия на жалбоподателя-ищец, но с влязло в сила решение № 2354/2005г. по описа на РС – Сливен този договор бил развален. Сочи, че сградата  в имота е построена по време на брака, но тя оставала собственост на ответницата, тъй като развалянето на договора имало обратно действие и се възстановявали нещата в състоянието преди сключването му. Сочи, че след като в периода между сключване и разваляне на договора в този имот са построени сгради, собственика на имота остава техен собственик„ а не този, който ги е извършил”, като цитира и практика на ВКС в този аспект. Сочи, че не са били представени доказателства, кога е започнало и завършило строителството на посочената вила в имота. Не било  установено с решението по гр.д. № 2534/2005г., което било постановено по иск с правно основание чл. 21 от СК/отм./, че има наличие на съсобственост между страните, както и пълна и частична трансформация на извън семейни средства, изключващи съвместния принос, установен в чл. 19 от СК/отм./. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за тази инстанция.

 

               

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че те са бивши съпрузи  Сключения на 10.08.1989 г. граждански брак е прекратен с влязло в сила решение № 66/24.02.2003г., постановено по гр.д. № 1087 /2002  г. на РС – Сливен. /арг. Удостоверение за граждански брак от 10.08.1989г., лист 6 от гр.д. № 2534/2005г. на РС-Сливен/.

1. Процесният апартамент е закупен със средства,  предоставени като обезщетение за съборен имот на бащата на Е.. След построяване на жилището е имало извършена доброволна делба между Е.Р. П., М. Р.М. и И. Р. Б.. На тримата им е бил даден заем в размер на 8 х.лв. за който е била вписана договорна ипотека №  2034, т.ІV, № 48 от 14.06.1991 г. в Спестовна каса – Сливен от ОФ „Инвест” – Сливен /арг. л. 108 от гр.д. № 400/2005 г./. Доказателства, установяващи, че получения  от Спестовна каса заем за изплащане на процесния апартамент, е погасен единствено и само от страните по спора, по делото няма представени. /арг. писмо № 664/09.11.199 г. на ДСК  на РС – Сливен л. 112 от делото./.

Други доказателства по делото, установяващи заплащане от Р.Д. на суми за закупуването на апартамента по делото не са представени. Видно от н.а. № 37/14.12.1994 г. на Нотариус при РС – Сливен за собственик на процесния имот е призната Е.М.Р. - Д., която е придобила собствеността на жилището  като обезщетение срещу отчуждения  недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ , наследство и доброволна делба. „Делбата е извършена без връщане на суми по уравняване на дяловете на останалите съделители, поради удовлетворението им от същата/Е./.”. /Арг. цитирания н.а. л. 10 от гр. д. №400/2005г. на РС Сливен/.

По делото няма доказателства установяващи, кога и  с  какви, по размер и  произход суми,  Е.Р. е удовлетворила останалите съделители.

  За процесния апартамент се приема за установено следното: На бащата на въззиваемата страна – ответница, е бил отчужден имот и с полученото обезщетение, плюс заем от 8000лв.,  е закупено процесното жилище.  Същото е поделено, чрез доброволна делба, постигната съсобствениците Е.Р. П., М. Р.М. и И. Р. Б.. Няма доказателства, за заплатени за уравняване дяловете на М. и И. р., от Е.Р.  суми, които да са изплатени по време на брака на страните. /арг. договор за доброволна делба от 12.08.1991г., л.23, от гр.д.№400/2005г. на РС Сливен./.

Категорично, по делото не е установено, за закупуване на апартамента да са вложени и суми, от изтеглен жилищен или друг вид кредит , който да е изплатен от  страните  по делото,  по време на брака им. / арг. писмо на ДСК Сливен, без № от 17 юни/1991г., л.108 по гр.д. №400/05г. на РС Сливен/.

 

2.Недвижимият имот, представляващ  полски имот от 800 кв.м., намиращ се в м. „Дюлева река”  в землището на гр.С., м. „Изгрев”, в който се намират подобренията, предмет на иска, е бил лична собственост на Е.Р.М., като получен чрез дарение от баща й../арг. нот.акт №  29/1972г./

След сключване на брака с жалбоподателя Р.С.Д., Е.Р. му прехвърля ½ ид.ч. от този полски имот срещу гледане. / арг. нот.акт № 141 том ІV д.№ 1597/29.11.1999г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане, лист 12 от гр.д. № 2534/05 г. на РС-Сливен/.

По предявен иск от жалбоподателя, против Е.Р. с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК, във вр. чл. 21 от СК, с влязло в сила решение е отхвърлен предявения установителен иск за признаване на установено по отношение на Е.Р.М. и Р.С.Д., че извършените подобрения от имот „овощна градина” в м.”Дюлева река” от 800 кв.м. в района за здравни и курортни нужди в землището на гр.С., представляващ неурегулиран ПИ № 2821666 при посочени граници, са лична собственост на Р.Д.,  поради пълна трансформация на негови лични средства, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и евентуалния му  установителен иск , против Е.Р. за признаване на установеното спрямо Е.Р. и Р.Д., на частична трансформация на лични средства на Р.Д. в извършени подобрения в имот „овощна градина” находяща се в м.”Дюлева река” при посочени граници./ арг. Решение № 1066/29.11.2006г. постановено по гр.д. № 2534/05г. на РС-Сливен/.

С решение № 1389/22.02.2005г. , постановено по  гр.д. № 1111/2004г. на РС – Сливен е отхвърлен предявения от Е.Р. срещу Р.Д. иск, с посочено правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за обявяване на сключения между страните с нот.акт № 141/89г. на НС при РС-Сливен договор от 29.11.1989г. за прехвърляне на ½ ид.ч. на недвижим имот срещу задължение за гледане за недействителен,  като неоснователен.

Договорът, сключен между Е.Р. и Р.Д.,  обективиран в нот.акт  № 141 том ІV, д. № 1597/1989 г. на Нотариус при РС – Сливен, за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане  е прекратен. Решението е влязло в законна  сила към 13.05.2005г. и по това не се спори. /арг. цитираното решение по гр.д. № 1111/2004г. на РС-Сливен/.

Установено е по делото, че в периода от прехвърляне на ½ ид.ч. от процесния вилен имот от Е.Р. на Р.Д. в имота са извършени различни по вид  подобрения. За тяхната стойност има издадено удостоверение от Община – Сливен, в което е посочен вида и стойността на всяко едно от  подобренията в ПИ № 1666, дял V в м. „А.Ч.”, сел.обр. „Изгрев”. Всички подобрения са на обща стойност 3755 лв. /арг. у-ние № 9400-333/17.01.2005 г. на Община – Сливен – л.29 от гр. д. № 400/2005 г. на РС – Сливен/. Доказателства, установяващи, кой е заплащал извършването на тези подобрения по делото няма представени.

Договорът за издръжка и гледане, който е сключен между Е.Р. и Р.Д., е бил развален по предявен иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД с решение № 1389/22.02.2005 г., постановено по гр. д. № 1111/2004 г.  на РС – Сливен, л. 21 и 22 от гр. д. № 400/2005 г. /.

  

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Делбата е акт, уговорен от всички съсобственици  или издаден от съда, при  участието на всички съсобственици, по силата на който съществуващата между тях съсобственост се прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти.

Законодателят е предвидил, че  за  да се допусне делба на недвижим имот трябва да се установи по категоричен начин между кои лица, за кои имоти и каква част на всеки съделител, следва да се допусне делбата

В конкретния случай по делото липсват каквито и да били доказателства, установяващи,  че жалбоподателят-ищец е съсобственик с въззиваемата страна – ответница на процесните два имота: апартамент и вилен имот, в който са изградени жилищна града, гараж и останалите подобрения, предмет на иска.

1.По категоричен начин е установено по делото, от всички представени и събрани доказателства, че процесния  апартамент, намиращ се в гр. Сливен, кв. „К.” бл. 15 вх. Г, ет. ІV ап.11, с посочени граници е лична собственост на Е.Р.М..

Твърдението на жалбоподателя, че апартаментът е закупен с общи средства, не се подкрепя от доказателствата по делото.  Този апартамент е даден като обезщетение на ищцата и останалите наследници на Р.М.П., между които е извършена впоследствие доброволна делба на същия, но изрично е вписано, че Е. не е заплащала суми на другите наследници, за уравняване на дяловете им.

2.Приема се, че за подобренията в процесния вилен имот липсва съсобственост между страните по делото. Този факт е установено по категоричен начин по делото. Установено е, че построените в него, жилищна сграда с обща площ 67 кв.м. на два етажа, състояща се от две стаи, салон, веранда и баня, лятна кухня с площ 4,90 кв. м., гараж с площ 22.60 кв. м., както и останалите подобрения в имота, описани в исковата молба са лична собственост на Е.Р.. Този факт е установен с влязъл в сила съдебен акт решението постановено по гр. д. 2535/2005 г. на РС – Сливен, което е влязло в законна сила. С постановеното решение №  1066/29.11.2006 г. по гр. д. № 2534/2005г. на РС – Сливен, с което са отхвърлени исковете на Р.Д., както за пълна трансформация на лични средства, вложени в подобренията, изградени в този имот, така и за признаване за установено спрямо Е.Р. при условията на евентуалност, за частична трансформация на средства, вложени от Р.Д., за извършени подобрения в имот - овощна градина, находяща се в м. „Дюлева река”. /арг. цитираното решение/.

Твърдението, че подобренията,  направени в процесния вилен имот, са съсобствени между страните по делото, е несъстоятелно и не се подкрепя от доказателствата по същото. Установено е с влязъл в сила съдебен акт, че при извършването на тези подобрения, няма нито пълна нито частична трансформация на парични средства, предоставени от Р.Д. при осъществяването на подобренията в този имот.  Договорът, с който ответницата е прехвърлила на жалбоподателя половината от този недвижим имот, е бил също развален по съдебен ред и съдебният акт е влязъл в законна сила.

Несъстоятелно е твърдението, че в случая решението на РС е неправилно и необосновано.

При това положение, между страните липсва съсобственост по отношение и на двата процесни имота и претенцията на жалбоподателя за делба на тези имоти и подобренията във вилния имот, се явява неоснователна  и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Като е достигнал до същите правни изводи РС – Сливен е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на  въззиваемата страна и такива са доказани в размер на сумата 200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 28.04.2010 г.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 962/09.02.2010 г. постановено по гр. д. № 400/2005 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявения от Р.С.Д. с ЕГН ********** ***, м. „А.Ч.” № * срещу Е.Р.М. с ЕГН  ********** *** , иск за делба по отношение на  следните недвижими имоти, представляващи:

- Апартамент в гр. С., кв. „К.” бл. * вх. * ап. *, застроен върху 63 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при посочени граници и

- Вилен имот, представляващ жилищна сграда с обща площ 67 кв.м. на два етажа, състояща се от 2 стаи, салон, веранда и баня, лятна кухня с площ 4,90 кв. м.,  гараж с площ 22.60 кв. м. ведно с направените подобрения: външна тоалетна с бетонова площа, кладенец и др., построени с общи парични средства в ПИ № 1666, част V в м. „А.Ч.”, селищно образувание „Изгрев” гр. Сливен при посочени граници, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и в частта, с която са присъдени разноски на страните по делото.

ОСЪЖДА Р.С.Д.  с ЕГН ********** ***, м.”А.Ч.” № *, да заплати на  Е.Р.М. с ЕГН  ********** ***, сумата 200,00лв. разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                               

ЧЛЕНОВЕ: