Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  N  144

 

гр. Сливен, 19.07.2010 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

ЧЛЕНОВЕ :             СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

                                                                        МАРИЯ ХРИСТОВА   

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от Светослава Костова въз. гр. д.  N 178 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 203/26.01.2010г. по гр.д. № 97/09г. на РС – Нова Загора, с което са осъдени солидарно Р.Ф.Р. *** и „Дичони” ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността гр. Я, ул. „Ц.И.Ш.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от едноличния собственик Д.И.Г. да заплатят на Й.Р.Й. обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 1450 лева, представляващи стойността на крава – 1300 лева и неин приплод – 150 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 06.11.2008г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.

Във въззивната жалба на адв. Р.Р. ***, в качеството й на процесуален представител на Р.Ф.Р., се сочат основания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че макар и правилно установил фактическата обстановка, първоинстанционния съд е направил незаконосъобразни правни изводи, които водят до неправилност на съдебния акт, предмет на въззивното производство. Твърди се още, че първоинстанционния съд неправилно е формирал извод за кумулативното наличие на визираните в чл. 45 от ЗЗД материално - правни предпоставки, обуславящи ангажиране на имуществена отговорност за причиняване на вреди, вследствие на деликт. От друга страна жалбоподателят категорично заявява, че в конкретния казус е приложима разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД уреждаща намаляне размера на обезщетението при допринасяне за увреждането с поведението на увредения.

От съда се иска отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и постановяване на ново съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени имуществените претенции на ищеца в първоинстанционното производство, като неоснователни и недоказани и се присъдят направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

         Във въззивната жалба на „Дичони” ЕООД – Ямбол, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К.Ц. *** се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел че липсва съпричиняване на вредата от страна на ищеца. Счита, че ищеца е следвало да положи грижата на добър стопанин и тъй като е проявил небрежност в грижите към животното е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат при настъпилото ПТП. С въззивната жалба „Дичони” ЕООД – Ямбол признава задължението за обезщетение на причинените имуществени вреди на ищеца в първоинстанционното производство, но само до размер от 1/3 /една трета/ от постановения. Моли въззивния съд да постанови в този смисъл съдебния акт, като намали присъденото обезщетение. Претендира се заплащане на деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  не е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Р.Ф.Р., редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло изложените доводи и аргументи във въззивната жалба и моли съда да възприеме същите при постановяване на съдебния акт.

В с.з., въззивникът „Дичони” ЕООД – гр. Ямбол, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло изложените доводи и аргументи във въззивната жалба и моли съда да възприеме същите при постановяване на съдебния акт.

В с.з. въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

В с.з. третото лице, подпомагаща страна на ответниците, не се представлява.

След докладване на въззивните жалби, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от процесуално легитимирани субекти, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, по отношение основателността на претенцията за заплащане на претърпените вреди от възникналото на 06.11.2008г. ПТП. Неправилна е преценката по отношение на основателността на възражението за съпричиняваневане на вредоносния резултат от страна на собственика на животното – ищец в първоинстанционното производство.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Освен това въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактология, по отношение на доказаността на основанието на претенцията с правно основание чл.45 вр. чл. 49 от ЗЗД. Не се споделят от въззивния съд изложените мотиви по отношение размера на дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди.

Правилно първоинстанционния съд е определил правната квалификация на претенцията насочена солидарно срещу двамата ответници, като такава по реда на чл. 45 вр. с чл. 49 от ЗЗД. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки при условията на комулативност – деяние, неговата противоправност, вреда, причинно – следствена връзка между деянието и вредата, вина – която съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Без съмнение, от събраните доказателства пред първоинстанционния съд може да се направи извода, че вследствие на настъпилото на 06.11.2008г. ПТП, между управляваното от ответника МПС и собственото на ищеца животно – крава са възникнали вреди изразяващи в стойността на убитото животно и неговия приплод. Деянието е противопроправно и виновно извършено, поради което следва да се ангажира деликтната отговорност на извършителя за обезвреда и да се присъди обезщетение в размера посочен от вещото лице в назначената по делото експертиза.

По отношение на направеното възражение за съпричиняване от страна на извършителя пред първоинстанционния съд, настоящия въззивен съд не споделя изложените правни изводи в атакуваното решение. Възражението е основателно. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на собственика на животното. В конкретния случай същия не е положил грижата на добър стопанин по отношение на животното. Макар и поверил животното на пастир, собственика носи отговорност за действията на последния, срещу когото впоследствие би могъл да предяви претенция относно неточно изпълнение на договореното между тях. Проявена е груба небрежност по отношение стопанисването на животното, тъй като пастира под чийто надзор е било, е следвало да съобрази скоростта на движение на този вид животни, бременността, натовареността на движение на пътния участък, видимостта в тъмната част на денонощието. Следвало е да бъде подаден светлинен сигнал за пресичането на пътя от колона животни. Тъй като това не е сторено и е застрашен живота на пътниците в преминаващите автомобили, както и на пресичащите животни, настоящия въззивен съдебен състав приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултата от настъпилото ПТП до размер на 1/4 /една четвърт/ от вредите. С този размер следва да бъде намалено и присъденото обезщетение, а именно за животното /крава/ от 1300 лева на 975 лева, а за приплода от 150 лева на 112.50 лева, или общо следва да се присъди 1087.50 лева.

С оглед изхода на делото, настоящия въззивен съдебен състав счита за удачно да отмени първоинстанционното решение в частта относно присъдените разноски за страните и се произнесе в настоящия съдебен акт общо за двете инстанции, като осъди въззивниците солидарно да заплатят на въззиваемата страна сумата от 271.87 лева - представляваща деловодни разноски. Въззиваемата страна следва да заплати на въззивниците, съобразно неуважената част от исковете – сумата от 408.54 на Р.Ф.Р. и сумата от 210.46 лева на „Дичони” ЕООД - деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от гореизложеното, Сливенски окръжен съд в настоящия съдебен състав

 

Р  Е  Ш  И

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 203/26.01.2010г. постановено по гр.д. № 97/2009г. по описа на НзРС, в часта на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди при настъпилото на 06.11.2008г. ПТП над общия размер от 1087.50 лева до присъдения размер от 1450 лева, от които 975 лева - представляващи обезщетение за имуществени вреди - стойността на убитата крава и 112.50 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на приплода на убитата крава.

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 203/26.01.2010г. постановено по гр.д. № 97/2009г. по описа на НзРС, в часта относно присъдените разноски, като вместо това постановява :

ОСЪЖДА Р.Ф.Р. с ЕГН ********** *** и „ДИЧОНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността гр. Я., ул. „Ц.И.Ш.” № *, вх. „*”, ет.*, ап.*, представлявано от едноличния собственик на капитала Д.И.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Й.Р.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 271.87 лева, представляваща деловодни разноски направени пред двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Й.Р.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Ф.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 408.54 лева, представляваща деловодни разноски направени пред двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Й.Р.Й. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДИЧОНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността гр. Я., ул. „Ц.И.Ш.” № *, вх. „*”, ет.*, ап.*, представлявано от едноличния собственик на капитала Д.И.Г., сумата от 210.46 лева, представляваща деловодни разноски направени пред двете съдебни инстанции.

В производството участва подпомагаща страна „Булстрат” АД с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., пл. „П.” № *.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                        2.