Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 09.06.2011 г.

 

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осми юни през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                     мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 181 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 329/15.11.04г. по гр. д. № 59/04г. на НзРС, ведно с представляващото неразделна част от него  допълнително решение № 356/13.01.2006г. по гр.д. № 59/04г. на НзРС, с което е:

 ДОПУСНАТО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО - земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на С. Л.С., поч. на 26.101968г., намиращи се в землището на С.Е., Новозагорска община, ЕКАТТЕ – 27111, представляващи:

1. НИВА с площ 20.999 дка, ІІІ кат., в м. “Горчова могила”, съставляваща имот № 011010,

2. НИВА с площ 10,,096 дка, ІV кат., в м. “Кайряка”, съставляваща имот № 046009 и

3. ЛОЗЕ с площ 3,883 дка, ІІІ кат., в м. “Памуклука”, съставляващо имот № 050005, между

С.Д.К., В. Д.Д., М.Т.Г., Г.Д.П., К.К.Т., С.К.С., С.Т. С., П.А.Г., М.А.Н., Т.Г.Т., В.Н.С., Е. М., К. С. П. и С. К. М., при следните квоти от правото на собственост:

- 60/180 ид.ч. за В.Н.С.

- по 20/180 ид.ч. за Е. М., К. С. П. и С. К. М.

- по 15/180 ид.ч. за Т.Г.Т. и С.Д.К.

- по 6/180 ид.ч. за П.А.Г. и М.А.Н.

- по 3/180 ид.ч. за Г.Д.П., В. Д.Д., К.К.Т., С.К.С., М.Т.Г. и С.Т. С.,

като искът за делба е отхвърлен като неоснователен, по отношение на С.П.К., С.Д.К., В.И.Т., П.Н.П., П.Н.М., Д.Г.К., С.К.С., С.К.Б., А.Н.Б., М.Г.М., Г.Г.М., Л.Л.Д., Д.К.Д., П.Д.К., П.И.Д., Н.Д.Д. и И.Д.Д., и е

ДОПУСНАТО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО - земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на С.Л.С., поч. на 26.101947г., намиращи се в землището на С.Е., Новозагорска община, ЕКАТТЕ – 27111, представляващи:

1.  НИВА  с площ 53, 034 дка, ІІІ кат., в м. “На север от село”, съставляваща имот № 079001,

2.  НИВА с площ 32, 984 дка, ІІІ кат., в м. “Горен юрт”, съставляваща имот № 005006,

3.  НИВА с площ 11, 298 дка, ІІІ кат., в м. “Самата могила”, съставляваща имот № 015003,

4.  НИВА с площ 5, 100 дка, ІІІ кат., в м. “Долен юрт”, съставляваща имот № 018010,

5.  НИВА с площ 25, 702 дка, ІV кат., в м. “Старите лозя”, съставляваща имот № 033001,

6.  ЛОЗЕ с площ 8, 002 дка, ІІІ кат., в м. “Памуклука”, съставляващо имот № 050007,

7.  ЛОЗЕ с площ 3, 998 дка, ІV кат., в м. “Памуклука”, съставляващо имот № 061002,

8.  НИВА с площ 9, 120 дка, ІV кат., в м. “Памуклука”, съставляваща имот № 069020,

9.  ЛИВАДА с площ 12, 901 дка, ІV кат., в м. “Селските ливади”, съставляваща имот № 072001,

10. ЛИВАДА с площ 11, 998 дка, ІV кат., в м. “Селските ливади”, съставляваща имот № 076001,

11. НИВА с площ 23, 000 дка, ІV кат., в м. “Урумов герен”, съставляваща имот № 019040, между

С.Д.К., В. Д.Д., М.Т.Г., Г.Д.П., К.К.Т., С.К.С., С.П.К., С.Д.К., В.И.Т., П.Н.П., П.Н.М., Д.Г.К., С.К.С., С.К.Б., А.Н.Б., М.Г.М., Г.Г.М., Л.Л.Д., Д.К.Д., П.Д.К., П.И.Д., Н.Д.Д., И.Д.Д., С.Т. С., П.А.Г., М.А.Н., Т.Г.Т., В.Н.С., Е. М., К. С. П. и С. К. М., при следните квоти от правото на собственост:

- 288/2592 ид.ч. за В.Н.С.

- по 252/2592 ид.ч. за Л.Л.Д., Т.Г.Т. и С.Д.К.

- 168/2592 ид.ч. за П.А.Г.

- по 96/2592 ид.ч. за Е. М., К. С. П. и С. М.

- по 84/2592 ид.ч. за Г.Д.П., В. Д.Д., М.Т.Г., С.Т. С., М.А.Н., Д.К.Д., Н.Д.Д., И.Д.Д.

- по 56/2592 ид.ч. за К.К.Т. и С.К.С.

- по 42/2592 ид.ч. за С.К.Б. и А.Н.Б.

- по 28/2592 ид.ч. за М.Г.М. и Г.Г.М.

- по 21/2592 ид.ч. за П.Н.П., П.Н.М., В.И.Т., П.И.Д., Д.Г.К. и С.К.С.

- по 14/2592 ид.ч. за С.П.К., П.Д.К. и С.Д.К..

ОПИСАНОТО РЕШЕНИЕ Е ОБЖАЛВАНО от съделителя В.Н.С., починал в хода на производството, като въззивници са конституирани неговите синове и наследници И.В.С. и Т.В.С.. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е взел предвид представеното  завещание, което С. Л.С. е направил, като е направил свой универсален наследник съпругата си Ц.С.С.. Въззивникът заявява още, че въз основа на това завещание, неоспорено след смъртта на С. С. от наследниците на починалите му двама братя,  Ц.С., а след смъртта й – и нейните наследници /брат й Н. и племенникът й В.-въззивникът/, са придобили дворно място с къща, които по-късно били отчуждени. Счита, че щом и след смъртта на Ц. С. завещанието не е било оспорено, сега ищците по иска за делба нямат основание да сторят това. Поради изложеното моли въззивната инстанция да отмени решението и да допусне делба на процесните земеделски земи като определи квотите от правото на собственост, отчитайки значението на общото завещание на С. С., съгласно което само наследниците на Ц.С. придобиват заедно собствеността върху всичките земеделски земи, възстановени на С. С., както и 1/3 ид.ч. от земеделските земи, възстановени на С. ***., редовно  призован, въззивникът /по-късно и неговите наследници/,  чрез представители по пълномощие по чл. 20 б. “а” от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендират разноски.

В с.з. въззиваемите Е. М., К. П. и С. М., редовно призовани,  чрез представители по пълномощие по чл. 20 б. “а” от ГПК, считат, че въззивната жалба е основателна и молят съда да я уважи. Претендират разноски.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 32, 33 и 34, редовно призовани,  чрез представители по пълномощие по чл. 20 б. “а” и “б” от ГПК, оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я отхвърли като такава. Заявяват, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Считат, че представеното завещание на С. С. е неавтентично – не носи неговия подпис, документът е бил своевременно оспорен и авторството не е било надлежно доказано от представилата го страна. Поради това твърдят, че то не следва да се зачита и определените от НзРС квоти от правото на собственост са правилни и съответстващи на разпоредбите на ЗН. Искат решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски.

В с.з. останалите въззиваеми, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители, за да изразят становище по жалбата.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са всички наследници по закон на С.Л.С., бивш жител ***, Новозагорска община, починал на 26.10.1947г. и С. Л.С., бивш жител *** Загора, починал на 26.10.1968г., като за установяване на тези факти са представени надлежни и годни удостоверения за наследници №№ 249/08.10.2003г. на кметство С.Е. и 650/25.09.2003г. на община Нова Загора. В хода на процеса настъпилото правоприемство поради смърт на някои от съделителите, също е надлежно установено със съответните преписи-извлечения от Акт за смърт и Удостоверения за наследници. Спор по отношение правосубектността и процесуалната легитимация на някой от участниците в производството, няма.

По реда на ЗСПЗЗ ОбСЗГ е възстановила правото на собственост на наследниците на С.Л.С. върху 11 броя земеделски земи, подробно описани по вид, размер и местонахождение по-горе, и на наследниците на С. Л.С. – върху 3 броя земеделски земи, конкретно индивидуализирани по-горе.

С.С. /първияг общ наследодател/,  С. С. /вторият общ наследодател/,  Д.С. и К. С. са били братя. Първи е починал С.С. и не е оставил съпруга, низходящи или възходящи. Наследници по закон са станали тримата му братя. По-късно почиват Д. и К., като първият оставя съпруга и низходящи, вторият – само низходящи. Последен от братята почива С. С., който оставя само съпруга Ц., няма низходящи, възходящи или роднини от втора степен по съребрена линия – братя или сестри, а само низходящи на починалите му преди него братя.

На 25.04.1942г. С. Л.С. е направил писмено тайно завещание, с което завещавал всички свои имоти на своята съпруга Ц.С.С., по мъж – С.. Завещанието е написано и подписано от адвокат, подписано е от завещателя и е поставено в запечатан със седем восъчни печата плик, предаден на натоариус за съхранение, който е описал тези действия на предната страна на плика. Нотариалното дело, съдържащо всички документи, от образуването му, до отварянето на завещанието по молба на Ц.С., е събрано като писмено доказателствено средство в настоящото производство.

След възстановяване правото на собственост върху земеделските земи на наследниците на С.С. и С. С., са предявени исковете за делба на имотите, описани по-горе, и е постановено обжалваното решение с допълнението. До заявяване на настоящия спор пред съда, валидността на завещателното разпореждане не е била оспорвана, авторството на подписа на С. С. е атакувано в първоинстанционното производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. При формиране на фактическите си констатации съдът се е ползвал от заключението на назначената от настоящия състав съдебно-графична експертиза, идготвена от компетентно и добросъвестно вещо лице, в чиято незаинтересуваност или безпристрастност няма причини да се съмнява.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок, чрез постановилия атакувания акт съд, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,  поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и следва да се  уважи.

Въззивниците, конституирани в това им качество като наследници на починалия в хода на процеса първоначален жалбоподател, са недоволни от определените им квоти /респективно – и тези на останалите съделители/ от правото на собственост върху земеделските земи, предмет на делбата.

Общите на страните наследодатели, чието новооткрито наследство се явяват земите, правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, са двама – С.Л.С., починал на 26.10.1947г. и С. Л.С., починал на 26.10.1968г., които са били братя.

Безспорно е, че процесните имоти са годен предмет на делба, тъй като възстановяването на правото на собственост по надлежен ред е станало след смъртта на собствениците и съгласно разпоредбите на ЗН тези земи представляват “новооткрити наследства”, като моментът на  откриването им е този, посочен в чл. 1 от ЗН – моментът на смъртта на всеки от двамата наследодател, и към тези дати следва да се определят лицата, имали качество на наследници. Към настоящия момент – на провеждане на производството по съдебна делба, следва, по правилата на ЗН, да се установят тези лица, върху които, с течение на времето, е преминавало правото на собственост, и, съответно – да се определят размерите на идеалните им части от това право, при които следва да се допусне делбата между тях.

 Тъй като първият наследодател – С.С., при смъртта си на 26.10.1947 г., не е оставил съпруга, низходящи или възходящи, а само трима братя – Д., К. и С., и липсва завещателно разпореждане, то всеки от тях наследява по 1/3 ид.ч. от  земеделските земи, правото на собственост върху които се счита възстановено в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му.

Тъй като тези наследници също са починали, съответно – Д. – през 1949г., К. – през 1950г. и С. – през 1968г., техните права са преминали съответно върху техните наследници. Тримата са имали сключени бракове, като към момента на смъртта си само двама от тях – Д. и С., са оставили и преживели съпруги. Низходящи са оставили също само двама – Д. и К.. Никой от последните двама не е бил направил завещателно разпореждане и към момента на смъртта на всеки от тях, съответно – 1949г. и 1950г., кръгът на техните наследници се определя по правилата на закона.

Не така стоят нещата, обаче, с третия наследник на С.С. – неговия брат С. С.. На 25.04.1942г. той е изготвил писмено тайно завещание, съгласно което завещавал цялото свое имущество на съпругата си Ц.. При неговата смърт през 1968г., С. С. не е оставил низходящи, наследниците му по закон, освен преживялата съпруга, са били низходящите на починалите преди него двама братя – Д. и К.. Така, по силата на чл. 16 ал. 1 от ЗН, с оглед направеното общо завещателно разпореждане, отнасящо се до цялото имущество, неговата съпруга е придобила качеството на единствен наследник и универсален правоприемник, като по този начин изключва от кръга на наследниците, призовани към наследяване, низходящите на починалите преди него братя на С. С..

Основният спор в настоящото производство е именно по този въпрос – участниците в делбата, които са наследници на Д. и К., са оспорили автентичността на завещателното разпореждане, като са твърдели, че положеният на него подпис не принадлежи на завещателя С. Л.С.. С това те са се стремили да докажат нищожността на тази едностранна сделка, да установят, че тя не е породила никакви правни последици и така да я елиминират като правопораждащ юридически факт, от осъществяването на който следва промяна в правното положение, рефлектираща върху размера на квотите от правото на собственост, при които ищците първоначално са поискали да бъде допусната делбата.

Ищците са предявили права въз основа на правилата за наследяване по закон, които са твърдели, че следва да се приложат спрямо двамата починали общи наследодатели, в чиито наследства е прибавено възстановеното право на собственост върху процесните земеделски земи. Ответниците-наследници по закон на Ц.С. /преживялата съпруга на С. С., починала през 1974г., без низходящи или възходящи, наследена от двамата си братя/, са противпоставили писменото завещание на С. С., от което са черпели основание за възражението си, че по отношение на тях следва да се приложят правилата на чл. 13 и сл. от ЗН, тъй като тяхната праводателка е изместила наследниците по закон на С. С..

Установено е безспорно, че след отварянето на завещанието през 1968г., никой от двамата братя и наследници по закон на С. С., не са го оспорили по някакъв начин, съпругата Ц. е приела наследството и е получила безпрепятствено цялото имущество от наследствената маса към него момент, като универсален правоприемник. Тъй като братята на починалия С. не са от наследниците, за които законът предвижда запазена част, тяхната единствена възможност е била да атакуват действителността на завещанието като едностранна сделка, което, обаче, не е било сторено.

Действително, към момента не може да се отрече това право на съделителите, имащи интерес от прогласяване на нищожността на акта, не само поради това, че предявяването на такъв иск /възражение/ не е свързано със срок, но и поради специфичната правна фигура на  “новооткрито наследство”, която позволява на правото на собственост върху едно имущество да се възстанови в по-късен, но да се отпрати към по-ранен момент и да му се придаде в настоящия момент качеството на годен предмет на делба, какъвто би бил  и в момента на откриване на наследството.

Настоящият състав, след като е допуснал съдебно-графична експертиза, изслушал е и е приел заключението на вещото лице, в чиято безпристрастност и компетентност няма причини да се съмнява, счита, че оспорването на автентичността на писменото завещание на С. С. не е успешно проведено.

В настоящото въззивно производство е събрано като писмено доказателствено средство оригиналното нотариално дело № от 1942г., с всички докумени - от заявлението на С. С. за образуването му, до молбата на Ц.С. за отваряне на завещанието. Самото завещание е съставено, оформено и предадено за пазене, изцяло по предвидения в пар. 1, чл. 66 -72 от Закона за наследството, действал към релевантния момент. Същото е тайно, изписано от трето лице – адвокат, носи подписа на завещателя и на адвоката. В нотариалното дело се съдържа и служебна бележка от лекуващия лекар на С. С., че последният “трябва да пази леглото”, поради заболяване “язва на дванадесетопръстното черво”, което е било и причината предаването на завещанието на нотариуса да се извърши в дома на завещателя. Вещото лице е извършило сравнителен анализ само между оспорения подпис и още един, за който не се спори от страните, че принадлежи на С. С., но който е положен 16 години по-рано. Заключението си, че подписът под завещателното разпореждане “вероятно” принадлежи на завещателя, експертът обосновава с обективните различия, които не дават възможност за пълна категоричност, но те не са такива, че да отрекат автентичността, да я направят вероятна или да не дадат възможност за преценка. Заявява, че с оглед изключително дългия период от време между изписването на двата подписа, възрастта и здравословното състояние на лицето, тези различия са закономерни и достатъчно оправдани, което му дава основание да изведе такова заключение.

Така, в светлината на всички изложени по-горе обстоятелства, ценейки извода на вещото лице в съвкупност с всички други събрани писмени доказателства, като е съобразил начина, времето и формата на съставяне, съхраняване и отваряне на завещанието, въззивният съд счита, че подписът на завещателя в писменото тайно завещание от 25.04.1942г. принадлежи на С. С., който е посочен като негов автор.

В действителност няма абсолютно никакви обективни причини за съмнение относно авторството – още самото оспорване е произволно и голословно. Вярно е, че автентичността следва да се докаже категорично и извън съмнение – но само когато самото съмнение може да се обоснове с разумно основание или причина. В случая не е така. Направеното оспорване е ad hoc – за обслужване целите на спора, без съмнението в автентичността да е провокирано от някакво конкретно обстоятелство. В изложената фактическа обстановка липсват всякакви индикативи, както че подписът под писменото завещание на С. Л. може да е положен от друго лице, така и за начинът по който това е станало, щом процедурата е извършена по предписания от ЗН/отм./ ред. Затова и съдът възприема заключението на експертизата като напълно достатъчно да го убеди в автентичността на оспорения документ, тъй като не го изолира от останалите доказателства, които в своята съвкупност непререкаемо защитават изразената от в.л. „вероятност” и я превръщат за съда в доказан факт.

Завещанието е валидно и е породило правен ефект след смъртта на завещателя, който ефект се разпростира и по отношение на процесните имоти.

Поради това, към момента на смъртта на С. С. – 26.10.1968г., единствен негов наследник, по силата на общото завещателно разпореждане, е станала неговата съпруга Ц., като в наследството следва да се включи както правото на собственост върху земите, възстановени на наследниците на самия С. С., така и това, което, по силата на разпоредбите на ЗН, самият той получава като наследник на починалия си по-рано брат С.С., в чийто патримониум също се е възстановило право на собственост върху земеделски земи.

По отношение на приложимостта или не на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 90а от ЗН, тъй като завещателното разпореждане е съставено през 1942г. - преди, а наследството е открито през 1968г. – след, включването на земеделските земи в ТКЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, но преди 1996г. - момента на влизане в сила на решението за обезсилване на противоконституционната норма, следва да се отбележи следното: Съгласно ТР № 1/2004г. на ВКСРБ, тъй като настоящият спор е заявен пред съда след влизане в сила на решението на Конституционния съд – 16.03.1996г., разпоредбата на чл. 90а от ЗН не може да се приложи към него. Съдът е задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното решение. Тоест към образуването на това производство противоконституционността на чл. 90а ал. 1 от ЗН е безусловна, следва да се приложи общото правило в полза на наследяващия и действието на настоящото универсално завещателно разпореждане, за което се установи, че е валидно и отговаря на изискванията на закона, се зачита.

Така, след като няма спор относно имотите, спрямо които е допуснато извършването на делба, съдът следва да определи лицата, между които тя да се извърши и квотите от правото на собственост на всяко от тях.

По отношение на правото на собственост върху земеделските земи, възстановено на наследниците на С. Л.С. – починал на 26.10.1968г.:

Както се посочи вече, към момента на откриване на наследството през 1968г., единствен наследник като универсален правоприемник по завещание, е била неговата съпруга Ц.С.. След нейната смърт през 1974г. нейни наследници по закон са станали, при равни квоти, брат й В.С. и сина на починалия преди нея неин брат Н. – В.Н.. Последният е починал в хода на това производство като страни са конституирани неговите синове и наследници -  И.В.С. и Т.В.С.. Другият брат на Ц. – В., е починал през 1976г., и е оставил като наследници съпруга Е.М. и деца – К. П. и С.М., които са също участници в настоящата делба.

При съобразяване на законовите правила за наследяване, съдът определя частите от правото на собственост върху възстановените на наследниците на С.  Л.С. земеделски земи, както следва:

       И.В.С. – 1/ 4 ид.ч

       Т.В.С. - 1/ 4 ид.ч  

       Е. М. - 1/6 ид.ч.  

       К. П. - 1/6 ид.ч.  

       С. М. - 1/6 ид.ч.

По отношение на правото на собственост върху земеделските земи, възстановено на наследниците на С.Л.С. – починал на 26.10.1947г.:

Към момента на откриване на неговото наследство, С.С. е оставил като свои наследници по закон тримата си братя – Д., К. и С., всеки с по 1/3 ид.ч. от правото на собственост. При същите квоти следва да се разпредели и новооткритото наследство, състоящо се в земеделските земи, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на С.С. от ОбПК по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като и тримата братя са починали, правото им преминава върху техните наследници, като тези на Д. и К. са наследниците им по закон /съпруга и низходящи на първия, низходящи – на втория/, а на С. – наследницата му по общото завещание – съпругата Ц..  Така, към настоящия момент, при спазване на правилата, заложени в ЗН, относно реда и последователността на наследяване, и частите на наследниците, като се съобразят и специфичните обстоятелства, свързани с наличие на низходящи от предходни бракове, и настъпила смърт на низходящ преди възходящ, квотите от правото на собственост върху възстановените на наследниците на С.  Л.С. земеделски земи, съдът определя както следва:

На наследнците на Д.С., от общо 1/3 ид.ч. = 576/1728 ид.ч.:

- Г.Т.Г. – 90/1728 ид.ч.

- Р.Т.Т. – 90/1728 ид.ч.

- И.Д.Д. – 75/1728 ид.ч.

- Н.Д.Д. – 75/1728 ид.ч.

- Д.К.Д. – 30/1728 ид.ч.

- К.К.Х.  – 90/1728 ид.ч.

- М.К.Д. – 90/1728 ид.ч.

- Л.Л.Д. – 36/1728 ид.ч.

На наследниците на К. С. от общо 1/3 ид.ч. = 576/1728 ид.ч.:

- П.Н.П. – 12/1728 ид.ч.

- П.Н.М. – 12/1728 ид.ч.

- В.И.Т. – 12/1728 ид.ч.

- П.И.Д. – 12/1728 ид.ч.

- Д.Г.К. – 12/1728 ид.ч.

- С.К.С. – 12/1728 ид.ч.

- С.П.К. – 8/1728 ид.ч.

- С.Д.К. – 8/1728 ид.ч.

- П.Д.  К. – 8/1728 ид.ч.

- Г.Д.П. – 48/1728 ид.ч.

- Д.Р.Д. – 24/1728 ид.ч.

- Р.Д.Р. – 24/1728 ид.ч.

- П.А.Г. – 96/1728 ид.ч.

- К.К.Т. – 32/1728 ид.ч.

- М.Г.М. – 16/1728 ид.ч.

- Г.Г.М. – 16/1728 ид.ч.

- С.К.С. – 32/1728 ид.ч.

- М.Т.Г. – 48/1728 ид.ч.

- С.Т.Н. – 48/1728 ид.ч.

- С.К.Б. – 24/1728 ид.ч.

- А.Н.Б. – 24/1728 ид.ч.

- М.А.Н. – 48/1728 ид.ч.

На наследниците на С. С. от общо 1/3 ид.ч. = 576/1728 ид.ч.:

- И.В.С. – 144/1728 ид.ч.

 - Т.В.С.  – 144/1728 ид.ч.

- Е. М. – 96/1728 ид.ч.

- К. П. – 96/1728 ид.ч.

- С. М. – 96/1728 ид.ч.

При посочените части от правото на собственост следва да бъдат допуснати до делба процесните две групи наследствени недвижими имоти, представляващи земеделски земи, подробно описани по-горе, правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С.Л.С. и на С. Л.С..

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивната жалба се явява основателна. Атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като районният съд не е формирал вярна, обективна и пълна фактическа обстановка, поради което е приложил неправилно материалния закон и по този начин е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Решението му следва да бъде изцяло отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което бъде допусната делба на описаните по-горе имоти при посочените квоти.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде разпределена при приключване на производството по делбата.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 329/15.11.04г. по гр. д. № 59/04г. на НзРС, ведно с представляващото неразделна част от него  допълнително решение № 356/13.01.2006г. по гр.д. № 59/04г. на НзРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и вместо него

 

 

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

 

ДОПУСКА делба на следните земеделски земи, намиращи се в землището на С.Е., Новозагорска община, ЕКАТТЕ – 27111, представляващи:

1. НИВА с площ 20.999 дка, ІІІ кат., в м. “Горчова могила”, съставляваща имот № 011010,

2. НИВА с площ 10,,096 дка, ІV кат., в м. “Кайряка”, съставляваща имот № 046009 и

3. ЛОЗЕ с площ 3,883 дка, ІІІ кат., в м. “Памуклука”, съставляващо имот № 050005, между И.В.С. ***,  ЕГН – **********, Т.В.С. ***,  ж.к “Б.”, бл.*, вх. *, ап.*, ЕГН – **********,*** Загора, чрез адв. М.М.,  К. С. ***, С. К. М. съд. адрес ***,

при следните квоти от правото на собственост:

               И.В.С.        - 1/ 4 ид.ч.

               Т.В.С. - 1/ 4 ид.ч. 

               Е. М.                             - 1/6 ид.ч. 

               К. П.                  - 1/6 ид.ч. 

               С. М.                            - 1/6 ид.ч.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за делба на тези имоти по отношение на Г.Т.Г., Р.Т.Т., И.Д.Д., Н.Д.Д., Д.К.Д., К.К.Х., М.К.Д., Л.Л.Д., П.Н.П., П.Н.М., В.И.Т., П.И.Д., Д.Г.К., С.К.С., С.П.К., С.Д.К., П.Д.  К., Г.Д.П., Д.Р.Д., Р.Д.Р., П.А.Г., К.К.Т., М.Г.М., Г.Г.М., С.К.С., М.Т.Г., С.Т.Н., С.К.Б., А.Н.Б. и  М.А.Н., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

ДОПУСКА делба на следните земеделски земи, намиращи се в землището на С.Е., Новозагорска община, ЕКАТТЕ – 27111, представляващи:

1.  НИВА  с площ 53, 034 дка, ІІІ кат., в м. “На север от село”, съставляваща имот № 079001,

2.  НИВА с площ 32, 984 дка, ІІІ кат., в м. “Горен юрт”, съставляваща имот № 005006,

3.  НИВА с площ 11, 298 дка, ІІІ кат., в м. “Самата могила”, съставляваща имот № 015003,

4.  НИВА с площ 5, 100 дка, ІІІ кат., в м. “Долен юрт”, съставляваща имот № 018010,

5.  НИВА с площ 25, 702 дка, ІV кат., в м. “Старите лозя”, съставляваща имот № 033001,

6.  ЛОЗЕ с площ 8, 002 дка, ІІІ кат., в м. “Памуклука”, съставляващо имот № 050007,

7.  ЛОЗЕ с площ 3, 998 дка, ІV кат., в м. “Памуклука”, съставляващо имот № 061002,

8.  НИВА с площ 9, 120 дка, ІV кат., в м. “Памуклука”, съставляваща имот № 069020,

9. ЛИВАДА с площ 12, 901 дка, ІV кат., в м. “Селските ливади”, съставляваща имот № 072001,

10. ЛИВАДА с площ 11, 998 дка, ІV кат., в м. “Селските ливади”, съставляваща имот № 076001,

11. НИВА с площ 23, 000 дка, ІV кат., в м. “Урумов герен”, съставляваща имот № 019040,

между И.В.С. ***,  ЕГН – **********, Т.В.С. ***,  ж.к “Борово”, бл.220, вх. Е, ап.107, ЕГН – **********,***, 10, ЕГН- **********, П.И.Д. *** ,  ЕГН  - **********,***, 12 ЕГН – **********, М.А.Н. ***, Н.Д.Д. ***, ЕГН – **********, Г.Т.Г. ***, ЕГН – **********, Р.Т. ***, ЕГН – **********,***, ЕГН – **********,*** Загора, чрез адв. М.М.,  К. С. ***, С. К. М. съд. адрес ***, Д.Р.Д. *** ЕГН- **********,*** ЕГН- **********, С.П.К. *** , ЕГН – **********, С.Д.К. ***, ЕГН -  **********, В.И.Т. ***, ЕГН – **********, П.Н.П. *** ЕГН - **********, П.Н.М. *** ЕГН -********.., М.Т.Г. *** ЕГН -**********, Г.Д.П. *** ЕГН -**********, Д.Г.К. *** ЕГН -**********, С.К.С. *** ЕГН -**********,  С.К.Б. *** ЕГН -**********, А.Н.Б. *** ЕГН -**********, К.К.Т. *** ЕГН -**********, М.Г.М. *** ЕГН -**********, Г.Г.М. *** ЕГН -**********, С.К.С. *** ЕГН -**********, Д.К.Д. *** ЕГН -.., К.К.Х. *** ЕГН -**********, М.К.Д. *** ЕГН -**********, Л.Л.Д. ***.Загора,  чрез адв. Вл. М., П. ***, ЕГН – **********,

при следните квоти от правото на собственост:

- Г.Т.Г.           – 90/1728 ид.ч.     

- Р.Т.Т.            – 90/1728 ид.ч.

- И.Д.Д.                    – 75/1728 ид.ч.

- Н.Д.Д.              – 75/1728 ид.ч.

- Д.К.Д.                   – 30/1728 ид.ч.

- К.К.Х.            – 90/1728 ид.ч.

- М.К.Д.      – 90/1728 ид.ч.

- Л.Л.Д.          – 36/1728 ид.ч.

- П.Н.П.               – 12/1728 ид.ч.

- П.Н.М.           – 12/1728 ид.ч.

- В.И.Т.            – 12/1728 ид.ч.

- П.И.Д.         – 12/1728 ид.ч.

- Д.Г.К.             – 12/1728 ид.ч.

- С.К.С.                   – 12/1728 ид.ч.

- С.П.К.                  8/1728 ид.ч.

- С.Д.К.                         8/1728 ид.ч.

- П.Д.  К.                        8/1728 ид.ч.

- Г.Д.П.                  – 48/1728 ид.ч.

- Д.Р.Д.                        – 24/1728 ид.ч.

- Р.Д.Р.                      – 24/1728 ид.ч.

- П.А.Г.         – 96/1728 ид.ч.

- К.К.Т.                 – 32/1728 ид.ч.

- М.Г.М.        – 16/1728 ид.ч.

- Г.Г.М.   – 16/1728 ид.ч.

- С.К.С.                       – 32/1728 ид.ч.

- М.Т.Г.       – 48/1728 ид.ч.

- С.Т.Н.                     – 48/1728 ид.ч.

- С.К.Б.                  – 24/1728 ид.ч.

- А.Н.Б.                   – 24/1728 ид.ч.

- М.А.Н.           – 48/1728 ид.ч.

- И.В.С.              – 144/1728 ид.ч.

 - Т.В.С.        – 144/1728 ид.ч.

- Е. М.                                     – 96/1728 ид.ч.

- К. П.                          – 96/1728 ид.ч.

- С. М.                                    – 96/1728 ид.ч.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                           2.