Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  26..05.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на единадесети  май през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА 

                                                                                                  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря К.И. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 183 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на  Т.И.С. ***, със съдебен адрес гр.Сливен, ул. „Д-р Миркович” № 1, чрез  адв. Л.А., против решението № 96/26.02.2010г., постановено по гр.д. № 21/2009 год. на районен съд гр. Сливен, в частта, с която е отхвърлен иска й с правно основание чл. 26 от СК / отм./, срещу А.С.А. с ЕГН ********** ***, за делба на: - жилищна сграда, намираща се в с. Ж.В. на адрес: ул.”Р.№ *, кв.126 изградена в позезмлен имот Х-959 по плана на селото при посочени граници: от двете страни – улица, ПИ ХІ-960 и ІХ-962, със застроена площ от 150 кв.м. на етаж и половина, състоящ се от 5 стаи и баня със съблекалня и таванска стая; - лятна кухня; - две стопански постройки със застроена площ 150 кв.м. и - два гаража със застроена площ 24 кв.м., ведно със прилежащото право на строеж върху посочения имот, като неоснователен.

В жалбата се твърди, че фактическите изводи на съда относно имотът, предмет на този иск са необосновани и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Неправилно съдът кредитирал показанията на едната група свидетели, а на другата – не, тъй като имали близки родствени отношения със жалбоподателката. Намира, че по делото има достатъчно убедителни доказателства, че тя и съпруга й са строили всички постройки в процесния имот и неправилно съдът приел, че нейните свидетели не били очевидци и участници в събитията, за които свидетелстват. Счита, че се е установило, че в новопостроеното жилище са живели тя и бившия й съпруг, а свекъра и свекърва й са останали да живеят в частта от старата лятна кухня и пристроеното към нея и никога не са изявявали претенции да живеят в новопостроеното жилище. В обжалваната част решението бил неправилно приложен  материалния закон. Тя се позовава на придобивна давност върху изграденото от нея и съпруга й жилище в този имот и счита, че е доказала, че то  е бил собственост на нея и на ответника. На свекъра й нямало отстъпено право на строеж за жилищна сграда със застроена площ от 150 кв.м., нито със 110 кв.м. Изводът на съда, че правото на строеж е трансформирано в право на собственост върху процесната сграда, бил необоснован .  Жалбоподателката  моли, да се  отмени решението в обжалваната му част и се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи  изцяло претенцията й за делба на жилищна сграда, находяща се в с. Ж.В., ул.”Р.№10 и другите постройки, предмет на иска,  намиращи се в този имот. Претендира разноските по делото. Същото становище поддържа и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – А.С.А., чрез процесуалният си представител адв. Д.П. ***, намира жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Счита, че изводите, които РС Сливен е направил кореспондират със събраните по делото доказателства относно допустимостта до делба на посочения недвижим имот.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са бивши съпрузи.Установено е по делото, че бракът им е прекратен с решение № 481/2208 г., постановено по гр. 3886/07г. на РС-Сливен. След сключване на брака си през 1971г. страните са живеели в гр. Сливен. Установили са се да живеят в с. Ж. В. през 1978-79г.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

През 1959, на С. А.С.-баща на ответника, е била дадена строителна линия, дворищна регулация  и определени граници на парцел, намиращ се в кв. 102, пл.№ VІІІ, по регулационния план на с. Ж.В., с протокол № 5/13.10.1959г. /л.38/.

С Удостоверение № 943/28.07.1975г., на основание чл. 15 от Закона за собствеността е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, парцели VІІІ и ХVІІ, на С. А. ***.В., намиращ се в кв.102 от плана на селото, състоящ се от 2 320 кв.м. при съседи: от изток и юг – улица, от север наследниците на Р. С. и от запад на Т.И.. Посочено е, че удостоверението „заменя нотариален акт и установява всички права на носителя му , съгласно чл. 18 от Закона за собствеността”.

 

През 1979г. е дадено  строително разрешение за генерален ремонт на жилищна сграда, също на С. А.. На същия е разрешено и от съседа му А. С. П. да построи  жилищна сграда на границата  с неговия недвижим имот.  / лист 37, 40 и 41 от гр.д. № 21/09г. на РС-Сливен./.

Разрешение за строеж на гараж е дадено на С. А. на 21.07.1975г./ л.39/.

С доклада си по делото, извършен в с.з. 08.04.2009г. РС – Сливен, изрично е указал на жалбоподателката-ищца, че доказателствената тежест за установяване съсобствеността върху недвижимите имоти в пункт І от исковата молба  и че имотът, предмет на делбата,  застроен от съпрузите, е нейна. Указал е на ответника, че негова е доказателствената тежест за установяване, че имотът е застроен от баща му със средства на баща му  и че разрешителното и правото за строеж е било отстъпено на баща му.

 

От гласните доказателства, събрани по делото се приема за установено следното: - В  процесния имот, след 1971г. са живеели родителите и брата на ответника, заедно с дядо им, в стара къща. / арг. св. Я. И. И., сестра на ищцата, с.з. 04.12.2009г./.  След 1975г., всички, живеещи в имота и страните по делото, са  започнали да строят гараж в имота, за да гледат буби. Строили са навес, баня и една стая- за натурия. /св.С., Я. И., Ст. В./. В строителството с труд са участвали страните, родителите и брата на ответника , бащата и сестрата на ищцата също са помагали.  Къщата се е строила от майстори. На майсторите е плащал бащата на ответника. Това се потвърждава и от св. Ст. П., който казва, че лично на него: „Бай С. ми  плащаше, за изравняване, той плащаше”. Приема се за установено, че за изграждането на къщата, на майсторите е заплащано от С. А.. Този факт сочи св. В. В., който е бил син на майстора, строил къщата предмет на спора. Той лично е получавал пари от „бай С.” за изграждането на къщата, когато е следвало да се заплаща на баща му. „Парите ги даде бай С. З.– свекъра на Т., на баща ми  ги даде, а той ги даде  на мен. Бай С. е строил всичко.” Св. Я. И. посочва, „до колкото знам, те с тези странични доходи от гледна на бубито,  казаха веднъж, че  купиха първите тухли за къщата.” Само тази свидетелка, която е сестра на ищцата, сочи, че „парите даваха те, а труда беше от родители, от мен  и от брат му”. /Виж протокола от с.з., проведено на 04.12.2009г. по гр.д. № 21/09г. на РС Сливен/. 

Приема се за категорично установено по делото, че право на строеж върху процесния недвижим имот, намиращ се в с.Ж.В. на ул.”Р.№ *, е отстъпено на бащата на ответника С. А.. На същия е отстъпено и право на строеж на жилищна сграда през 1975 г., през която година е дадена възможност да се построи и гараж в същия недвижим имот. Строително разрешение за ремонт на жилищната сграда в същия имот е предоставено през 1979г., за което съседът му А. С. П. е разрешил да се построи жилищна сграда на границата с неговия имот. В този аспект твърдението на свид.М.С., че през 1978г. „щяха да правят къщата” се опровергават от тези писмени доказателства.  В строежа на къщата, а и на другите сгради в имота,  с личен труд, са участвали страните, родителите им,  сестра на ищцата и  брата на ответника, както и други лица, близки на страните и родителите им.

Ищцата и ответника са живели в гр.Сливен, включително през 1975г. и до 19978-79г.

Свидетелите М.С. и Я. И. – сестра на ищцата, посочват, че през 1975г. страните са започнали да строят гараж с тенденция да гледат буби. Построили са и стопански постройки като в строителството са участвали както страните по делото така и техните родители и близки, които са им  помагали с труд.  Семейството на страните се е върнало да живее в с.Ж.В. през 1978г. – 1979г./арг.свид. С. и Я. И./.  След това  свидетелката Я. И.- сестра на ищцата сочи, че „върху основите на старата къща са започнали да строят нова къща с пет стаи, баня, перилно помещение и таванска стая горе”. Допълнителни постройки са строили, след като къщата е била построена, но в имота има и други, по-стари постройки. Св. С.ка В. посочва, че „Не съм виждала, кой е  плащал, но чувах от младите, че те си плащат  / арг. протокола от с.з., проведено на 04.12.2009г./.

Не се спори, че след построяването на масивната сграда, която се намира в посочения имот, ищцата и ответника са живели в нея до раздялата си.

Фактически и двете групи свидетели посочват, че имало стара къща, която е била съборена и на основите е построена новата къща. За старата къща право на строеж през 1959г. е дадено на С. А. –баща на ответника.

. За новата къща, гаража и другите постройки в процесния имот, не е било представено право на строеж на страните по делото. Правото на  строеж се придобива чрез правна сделка с административен акт или по закон, но такива доказателства по делото няма представени за страните по делото. Очевидно е, че е дадено разрешение на бащата на ответника,   за „генерален ремонт”, но има изградена по-голяма от старата къща постройка, при което  се е наложило да са даде разрешение с декларация от съседа, че е съгласен да се строи до границата на неговия имот.Но това разрешение – декларацията, е дадено пак на С. А., а не на съпруга на ищцата А.. Този факт е установено с писмени доказателства. / арг. цит. декларация и  л.337,38,39,40 и 41 от гр.д. № 21/09г. на РС Сливен/.

Категорично е установено по делото, че при изграждане на тази „нова къща” са помагали с труд роднини и близки и на двамата бивши съпрузи. Строежът е бил осъществен от майстори, имало е построени и допълнително външна-лятна кухня, която е била строена от бащата на ответника. В гаража, който е бил построен в този имот с общ труд, са гледали буби не само семейството на страните по спора, но и семейството на брата на ответника. Стопански  постройки, хамбар и плевник, са били построени от дядото на ответника.

Заплащането на майсторите, построили къщата в процесния имот, е ставало от С. – баща на ответника. Този факт се приема за установено по категоричен начин по делото. /свид. Вълко В., който е без родство със страните и син на майстора, изградил къщата в процесния имот/. Същият свидетел посочва, че през 1970г. в имота е строена стопанска сграда - навес, а преди 1970г. е имало построена стопанска постройка „нещо като кухнички, пищници му казваме на село. В нея къща  съм ходил от  1964г.” Този свидетел посочва, че „бай С. е строил всичко. Парите ги даде бай С. З. – свекъра на Т., на баща ми, а той ги даде на мен.” /арг. с.з. -04.12.2009г. по гр.д. №21/2009г. на РС Сливен/.

За изравняване на двора е била използвана строителна техника „за това изравняване плащаше бай С.” /арг.свид.С. П. С./. „Къщата там си я строеше бай С.”.

Други доказателства, установяващи конкретната година, през която бившите съпрузи са се върнали да живеят в с.Ж.В. и са започнали да строят къща и другите постройки в посочения имот, както и че те са закупували материалите, заплащали на майсторите за изграждането на всички постройки в него, по делото няма представени. Не се е  и твърдяло, че има такива.

Относно твърдението в исковата молба, че страните по делото „са придобили собственост върху къщата и постройките в процесния имот”, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, по делото няма представени доказателства в тази насока. Съдът изрично, с доклада по делото е посочил на ищцата, че нейна е доказателствената тежест за установяване на този факт. Такива доказателства не са представени. Не   е посочено, че има такива и не е   искано  събирането им.

Няма доказателства, установяващи по  делото факта, че  младото семейство е манифестирало пред бащата и майката на ответника, че има намерение да свои имота, да го има само за себе си. Няма доказателства за  отблъскване на другите съсобственици от имота, от страна на младото семейство. Не се и твърди, че има такива доказателства и не е искано събирането им.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е за делба на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, за който се твърди, че представлява СИО.

За де се допусне до делба недвижим имот, независимо терен и сграда или само сграда, следва да се установи, че този имот е съсобствен.

В настоящия случай, доказателства, установяващи съсобственост на процесния имот между двамата бивши съпрузи, няма представени. Всички, разпитани по делото свидетели, са посочили, че в строителството на „новите” сгради  в имота, с участвали с труд страните, родителите им, брата и сестрата и други близки и приятели. Не се е установило по делото, че  материалите и заплащането строителството, е било извършено единствено и само със средства, осигурени от страните по делото. Доказателства има събрани, от които е видно, че бащата  на ответника е заплащал на майсторите, строили къщата, който е заплащал и за други услуги, необходими за строителството и ползването на процесния имот. Твърдението на жалбоподателката, че  РС е кредитирал само свидетелите на ответника, е необосновано и не се подкрепя от доказателствата по делото. Единствено нейната сестра посочва, че ищцата и съпруга й, са закупили „ с парите от бубито първите тухли за къщата и знам, че парите даваха те.” Св. С., която е без родство със страните, е посочила, че „Майстори строяха къщата. Те им плащаха на майсторите.” Но веднага след тази си думи, фактически сама ги опровергава, като заявява:  Аз не съм виждала да се плащат пари и не знам, какво са плащали”. /Виж протокола от с.з., проведено на 04.12.2009г. по гр.д. № 21/2009г. на РС Сливен/. Други доказателства, установяващи, че страните по делото са заплащали на майстори и / или са закупували строителни материали със свои средства, по делото няма представени. Твърдението на жалбоподателката, че   само тя и съпруга й са строили и заплащали строителството в процесния имот е голословно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено.

За да се допусне делба на имот, следва да се установи право на съсобственост върху същия имот,   да се установи по категоричен начин, че той е придобит от съпрузите по време на брака им и за изградената сграда има отстъпено право на строеж, а е не само че тя е изградена   с техен труд, но и заплатена изцяло с техни средства. За последното обстоятелство липсват доказателства, мотивиращи извод, че единствено и само със средства на двамата съпрузи са били изградени всички постройки в посочения имот, намиращ се в с.Ж.В., ул.”Р.№ *.

 

Твърдението, че в тяхна полза  е изтекла придобивна давност, защото те са били владелци на имота и построените в него сгради е абсолютно недоказано по делото. От събраните по делото доказателства,  не може да се приеме за категорично установен по делото факт, че  младото семейство е манифестирало пред бащата и майката на ответника, че има намерение да свои имота, да го има само за себе си. Няма доказателства за  отблъскване на другите съсобственици от имота, за да се  приеме, че е установено владение от страна на младото семейство.Не се и твърди, че има такива и не е искано събирането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.  В ал.2 е дадена дефиниция на  държането, което е упражняване на фактическата власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

В трайната си практика ВКС приема, че „Дали лицето, което се намира в недвижим имот, е владелец или  държател, зависи от установеното по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношението му  по повод на имота./ арг. Р№1796/96г. по гр.д.№2657/95г. не ІVг.о ВКС/.

В настоящия случай не е установен по категоричен начин субективния елемент на владението от страните по спора, спрямо родителите на мъжа, на чийто баща е предоставено държавно място, право на строеж в него. Определено, по делото няма установен „анимуса”, страните да са манифестирали пред родителите /свекър и свекърва/, своето намерение, да своят процесния имот.

Характеристиките, с които законът определя дали едно лице е владелец или държател на един имот, са две: 1.Обективна- да се упражнява фактическа власт върху имота или вещ и 2. Субективна- намерението, с което се упражнява фактическата власт. Затова, когато следва да се определи, дали едно лице е владелец или държател, следва  да се установят именно тези два признака. В случая, втория признак,на владението, намерението да се свои процесния имот не е установен по категоричен начин по делото. Обстоятелството че, страните са живели в новата къща не е достатъчно, за да се приеме, че те са владелци. По делото няма доказателства, установяващи, те са манифестирали  пред възрастното семейство, че изменят основанието за владеене и че владеят само за себе си. За да стане това, те следва да са отрекли, че възрастното семейство е собственик на имота, да са манифестирали това своето намерение спрямо тях и тази им волята  да достигне до съзнанието на родителите на мъжа.   Обстоятелството, че младото семейство е живяло в новата къща без другото семейство да иска да живее в нея, също не е достатъчно, за да се приеме, че има владение на имота, спрямо възрастното семейство. „Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако произтича  само в съзнанието на този, които иска да владее имота. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите съсобственици върху техните  чести. Същественото в това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието  на останалите съсобственици. Променилият намерението да владее само за себе си, не може да го държи в тайна. Всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност, за основанието и намерението му, счита се, че той не желае да владее за себе си. В такъв случай, не се дава възможност на собственика да прибегне до защитна на своите права.

В случая, никой от свидетелите, разпитани по делото не е установил, че е имало промяна в намерението на младото семейство,   да своят имота и тази промяна е достигнала до знанието на възрастното семейство. Обстоятелството, че те са се трудили,  работили са при строежа, че са живели в новата къща, че другото семейство не е искало, изрично не е предявило претенция да живее в нея, не може да мотивира извод, че има манифестирано основание и намерение от страна на младото семейство, да свои този имот. /арг. Р №239/96г., по гр.д. №91/96г.,Іг.о. ВКС и Р№148/11.05.2010г., по гр.д. № 3243/2008г. на ІІІг.о. на ВСК/.

По делото не   се установи кумулативно, наличието и на двете, посочени по-горе предпоставки, за установено владение на имота, за да се приеме, че в полза на страните по делото е изтекла придобивна давност, както се твърди в жалбата. Това твърдение е недоказано. То не се потвърждава от събраните по делото доказателства  и не може да бъде споделено.

В случая страните по спора се държали имота, т.е. упражнявали са фактическа власт върху вещ, но не са манифестирали, че този имот е изключителна тяхна собственост.

Не се установява по делото, даже и след построяването на новата къща,  че страните по спора са прекратили владението на родителите на мъжа върху процесния имот. Не се  установи, че те са извършили такива действия от които да се вижда, че фактическата власт на родителите на мъжа е прекратена, че ако се опитат да я упражняват върху този имот ще бъдат отблъснати. Може да се приеме, че те са отнели владението на имота от свекъра и свекървата „ако не ги допускат да ползват тази вещ по никакъв начин. Не е достатъчно страните по делото да са ползвали имота за да се приеме, че владението на собствениците, родители на мъжа е прекратено.” Обстоятелството, че родителите на мъжа не са живели или искали да живеят в новата къща, което е установено по делото, не може да мотивира извод, че фактическата власт на родителите на мъжа е отблъсната от страните по спора, а още по-малко, че страните са  манифестирали пред възрастното семейство,  намерението си да своят процесния имот.

Твърдението на жалбоподателката, че са придобили процесния имот къщата и постройките в резултат на изтекла придобивна давност е несъстоятелно, неправилно, незаконосъобразно, недоказано и не може да бъде споделено от тази инстанция.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Районен съд гр.Сливен правилно е установил фактическата обстановка.

Правните му изводи се потвърждават от събраните по делото доказателства и са съобразени с материалния закон, регламентиращ правоотношенията между страните по тази част от претенцията. Съдът, в съответствие с разпоредбите на чл.26 от СК /отменен, но действащ по време на депозиране на исковата молба/ е приел, че иска за делба на процесната жилищна сграда и останалите постройки в процесния имот,   е неоснователен. Обоснован е извода на съда, че в конкретния случай не е установено по делото, че ищцата и ответника са извършили такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на собственика С. А.С. и неговата съпруга А. С.ова, е прекратена и ако те се опитат да владеят процесните недвижими имоти, ще бъдат отблъснати от Т.А. и А.А.. Правилен и обоснован е извода, че липсват доказателства, установяващи, че съпрузите Т. и А. Атанасови са отнели владението като процесните сгради от собственика С. А. и неговата съпруга А. С.ова. Обстоятелството, че ищцата и бившия й съпруг са живели в жилищната сграда повече от десет години, правилно е преценено от РС, че това не доказва упражняване на фактическо владение на имота по смисъла, който законодателят влага за установяване на владението. Липсват доказателства С. С. да е прехвърлил на сина си ответника правото на строеж в процесния имот. Тези сгради са строени  върху терен, част от който е държавна собственост и това е категорично установено с писмени доказателства по делото.

Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решение, които са съобразени както с общите правни норми, регламентиращи взаимоотношенията при доказване на „придобивна давност” относно процесния недвижим имот и сградите в него, така и с трайната практика на ВКС  по дела с посоченото правно основание.

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззиваемата страна – ответник, който не е претендирал и доказал такива.  

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

Р    Е    Ш    И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/26.02.2010г., постановено по гр.д. № 21/2009г. на РС – Сливен в частта, с която е отхвърлен предявения от Т.И.С. с ЕГН ********** *** срещу А.С.А. с ЕГН ********** *** иск за делба с правно основание чл. 26 от СК / отм., но действащ за настоящото производство/ за жилищна сграда, намираща се в с. Ж.В., общ.Сливен, на адрес: ул.”Р.№ *, кв.126 изградена в поземлен имот Х-959 по плана на селото при посочени граници: от двете страни – улица, ПИ ХІ-960 и ІХ-962, със застроена площ от 150 кв.м. на етаж и половина, състоящ се от 5 стаи и баня със съблекалня, таванска стая, лятна кухня, две стопански постройки със застроена площ 150 кв.м. и два гаража със застроена площ 24 кв.м., ведно със прилежащото право на строеж, като неоснователен.

 

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: