Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 110

гр. С., 01 .06.2010 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  юни през две хиляди и десета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                   мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 184  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство срещу решение 25 от 12.02.2010 г.  по гр. д. 3838/2009 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от  “ В и К” ООД,  гр. С. положителен установителен иск  с правно основание  чл. 422, ал. 1 от ГПК  за признаване за установено спрямо въззиваемия, че  дължи на дружеството сума в размер на 906.82 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода  31.08.2000 г. до 31.12.2008 г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен  предявеният от “ В и К” ООД,  гр. С. против въззиваемия положителен установителен иск за установяване, че въззиваемият дължи на дружеството сума в размер на 305 лв., представляваща мораторна лихва за забава плащането на сумите за доставка на питейна вода, която е изтекла към 03.02.2009 г., като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба се  развиват две групи възраженния. В първото се поддържа, че предявените искове са доказани , тъй като е безспорно  доказано извършването на доставки на питейна вода до имота на ответника. Второто възражение е свързано с твърдението, че в случая следва да намери приложение  5 годишния давностен срок, тъй като задълженията не попадат в хипотезите на чл. 111 от ЗЗД. В случая се е касаело за задължения, които се отчитат периодично, а не такива, които възникават периодично. Задълженията се отчитат  на произволно определена от оператора дата, но възникването им не е обусловено от изтичането на съответния месец, а от количеството на консумираната и отчетена вода. Поради това се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства, поради което следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъдат уважени претенциите. Претендират се разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не  са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з.  дружеството въззивник, редовно призовано, няма законен представител.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява.

Въззивният съд намира жалбата за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде частично отменено.

Настоящата въззивина инстанция приема за установена следната  фактическа обстановка:

От приложеното чгрд 3107/2009 г. на СлРС се установява, че  на 01.07.2009 г.  е подадено заявление  за издаване на заповед за изпълнение от “В и К” ООД гр. С., срещу С.И.К. за главница в размер на  906.82 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана  питейна вода за периода 31.08.2000 г. – 31.12.2008 г. в недвижим имот на ответника на адрес: с. Крушаре, община С., мораторна лихва върху глвницата до 03.02.2009 г. В размер на 304.06 лв, както и направени по делото разноски в размер на 26.50 лв.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 2076 от 02.07.2009 г. по 3107/2009 г. на СлРС.

Препис от заповедта е връчена на К. на 07.07.2009 г., видно от съобщението, приложено по 3107/2009 г. на СлРС.

На 16.07.2009 г. от К. е входирано възражение, с което оспорва заповедта и твърди, че представители на “В и К” ООД не са отчитали показанията на водомера през периода 31.08.2000 г. – 31.12.2008 г.

За да запази ефекта на издадената заповед за изпълнение, в указания едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба. Към нея са приложени 35 броя подробно отпечатани фактури на ищцовото дружество и 1 брой извлечение от сметка.

В отговора на исковата молба ответника  се позовава на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и  счита, че вземанията на дружеството се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за задълженията му възникнали  преди датата 01.07.2006 г. - три години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Счита че не дължи мораторна лихва в размер на  законната лихва, тъй като не му е изпращана покана за доброволно изпълнение и не е изпаднал в забава.

В хода на съдебното дирене на първа инстанция е представен незаверен препис от карнет за процесния период 31.08.2000 г. – 31.12.2008 г. Между страните не се спори, че между тях е било налице облигационно правоотношение, по което "В и К" ООД гр. С. е извършвал доставяне на вода и отвеждане на канални води. Ответникът в първоинстанционното производство не оспорва, че е получавал от дружество през процесния период от време питейна вода, нито пък принципно размера на задължението си.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният главен положителен установителен иск  с правно основание чл 422, ал. 1, вр. вл. 415,  ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от  ГПК и вр. чл. 327 и сл. от ТЗ е допустим и разгледан по същество е частично основателен.

По делото не се спори, че страните са били обързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на канални води. Следва да се отбележи, че през процесният период от време страните по делото са били в облигационна връзка, а юридическия факт от който е възникнала тя, е договор. Макар и писмен такъв да не се представя, от предмета на делото и твърденията на страните, а и от ангажирани писмени доказателства, може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга е доказателство за възникнали договорни отношения между страните.

Ответникът, съгласно  чл. 31, ал. 1 на Общите условия на “В и К” ООД гр. С., е имал възможност да подаде писмено възражение срещу размера на дължимите суми в срок – 7 работни дни от датата на получаване на фактурите. Тава той не е сторил. Размера на дължимите суми не е оспорен и хода на съдебното производство.

В  Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите  и  за  ползване  на  водоснабдителните  и  канализационните   системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. и в Общите условия на “В и К” ООД гр. С. е посочено, че  показанията на водомерите  се отчитат на определен период от време.  В чл. 31 на Общите условия на “В и К” ООД гр. С. е посочено, че операторът издава ежемесечни фактури  и  че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Тези клаузи дават основание  да се направи  извод, че задължението  за заплащане на потребената питейна вода има характер  на периодично плащане, тъй като са определени периодите, в който се извършва отчитане показанията на водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането. Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае  до повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. Макар законът   да не съдържа легална дефиниция на понятието “периодично плащане”, правната теория и практика са наложили единното разбиране, че при задължения за периодично изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва  еднородни престации- плащания, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. Следва да се посочи, че  в съответствие с трайната съдебна практика, вземането на водоснабдителното дружество за стойността на доставената питейна вода представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, ал. 1, б, “в” от ЗЗД и като такова се погасява с кратката погасителна давност от три години, а не с общата пет годишна. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивника, че вземането му се погасява с изтичането на пет годишна давност, а не с три годишна и като такова следва да бъде оставено без уважение.

При тези разсъждения е ясно, че е вярно твърдението на ответника, че са погасени по давност  вземанията на „В и К”ООД  гр.С. за период с начало 31.08.2000 г. и краен момент- 01.07.2006 г. и те са били погасени още към момента на депозиране на заявлението  на дружеството пред С.ския районен съд за издаване на заповед за изпълнение. С оглед, на направеното възражение за изтекла погасителна давност за периода 31.08.2000 г. -01.07.2006 г. съдът намира, че  предявеният главен положителен установителен иск е частично основателен, като за  посочения период следва  да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а сумата от  382.14 лв., представляваща  главница за този период е неоснователно претенирана от дружеството, тъй като е  погасена по давност. В останалата си част за вземанията на дружеството в размер на 524.68 лв. за периода  до 31.12.2008 г. иска е основатетелен и следва да бъде уважен.

Предявеният акцесорен положителен установителен иск  с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. вл. 415,  ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от  ГПК и вр. чл.86, ал.1  от ЗЗД е допустим и разгледан по същество е частично основателен.

Относно възражението на ответника изразено в отговора на исковата молба, за недължимост на мораторна лихва за забава поради липса на покана за изпълнение и поради това не е изпаднал в забава, съдът  намира същото за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. В общите условия  на “В и К” ООД гр. С. е посочено кога става отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок. С този смисъл намира приложение общото правило, че “срокът кани вместо човека” и покана не е необходима за изпадането в забава.

С оглед на изложеното по-горе и разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, според която с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за тях да не  е изтекла, неоснователна е ищцовата претенция за заплащане на мораторна  лихва за забава в размер на 200.02 лв лв. В случая се касае за начислена мораторна лихва върху погасена по давност главница за периода 31.08.2000 г. -01.07.2006г.  Съдът намира, че  предявеният акцесорен  положителен установителен иск е частично основателен, като за  посочения период следва  да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  В останалата си част за вземанията на дружеството -  за мораторна лихва за забава в размер на 104.98 лв. изтекла към 03.02.2009 г., искът е основатетелен и следва да бъде уважен.       

При този изход на делото въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за двете инстанции в съответствие с уважената част от главния иск, както и разноските направени от дружеството в заповедното производство общо в размер на 66.79 лв и сумата от 125.79 лв, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ решение № 25 /12.02.2010 г. по гр. дело № 3838/2009 г. на С.ския районен съд в частта, с която отхвърля предявения от  “В и К” ООД гр. С., БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя инж. Н.Т. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. 6. с. № * спрямо С.И.К. с ЕГН ********** *** иск за признаване на установено, че не дължи на “В и К” ООД гр. С. сума в размер на 524.68 лв. за периода  от 02.07.2006 г. до 31.12.2008 г., представляваща главница за доставена и потребена питейна вода,  както и в часта, с която е признато за устанвено, че не  дължи на “В и К” ООД гр. С. сума в размер на 104.98 лв. за периода  от 02.07.2006 г. до 03.02.2009 г. г.,представляваща мораторна лихва за забава като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “В.И К.” ООД, със седалище адрес на управление ГР. С., ул. “6. с.” № *, и С.И.К. с ЕГН **********,  че С.И.К.  ДЪЛЖИ на “В.И К.ООД  сумата 629.66 лв. , от която: 524.68 лв - главница, представляваща стойността на  доставена питейна вода за периода от 02.07.2006 г. – 31.12.2008 г. и 104.98 лв. - мораторна  лихва, начислена за периода 02.07.2006 – 03.02.2009 г., като иска до пълния размер от 1211.82 лв. - ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА   С.И.К. с ЕГН ********** да заплати на “В.И К.” ООД,  направените разноски по делото за двете инстанции  в размер на 192,58 лв / сто деветдесет и два лева и 58 ст./. 

Решението  е окончателно.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: