Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 06.08.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на шести юли, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                      МАРИЯ Х.

          при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Х. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба от „Микрон – МГМ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”В. Д.” № *, представлявано от Г.М.М. чрез адв.Е.Х. *** против решение № 82/26.02.2010г. по гр.д. № 4143/2009г. на СлРС, с което е осъдено ответното дружество – въззивник да заплати на въззиваемото дружество - ищец - „Благоустройствени строежи” ЕООД общо сумата 30 019,44 лева, представляващи неплатена цена за доставки на бетон, варов разтвор и циментов разтвор, транспортирането им и заливането на бетона. В жалбата се сочи, че решението в частта, с която са уважени 26-те осъдителни иска е неправилно и необосновано, като се обжалва във всичките му осъдителни части с молба за неговата отмяна. В жалбата се сочи, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.332 от ТЗ, която се отнася до продажби с периодично изпълнение. Сочи се, че при такива продажби е налице един договор с периодичност на изпълнението, а в настоящия случай в исковата молба са посочени множество договори с определен предмет на доставка, цени и време. Счита, че от гласните доказателства по делото се установява, че между страните е имало търговски отношения във връзка с доставката от страна на ищеца на бетон, варов и циментов разтвор, на обекта на ответното дружество, но ответникът е оспорил, както количеството на доставените стоки, така и цената на стоката. Оспорил е и приложените по делото експедиционни бележки, върху част от които липсвало записване за кой обект се отнасят, с кой автомобил са доставени, а върху някои имало дописване на ръка. Сочи, че свид. Р., който бил майстор на обекта на ответника, единствен от свидетелите установява по отделните експедиционни бележки, че е получил стоката, описана в тях. Сочи се, че след като са отделни доставките по делото е следвало да се установи, че всяка една от доставките по останалите експедиционни бележки е получена от представител на ответното дружество или лица, работещи на обекта, което не било доказано. Сочи, че в експедиционните бележки цена на стоката не е посочена. Такава е отразена в изготвената от ищеца обща фактура № *06/07.09.2009г. почти година след извършените доставки. Изтъква, че фактурата не е подписана от ответника, не е осчетоводена от него, поради което не доказва получаване на отразената стока и не удостоверява цената и нейната дължимост. Счита, че в тежест на ищеца е да докаже цената на всяка една от доставените стоки. Сочи извода на съда, че отразената във фактурата цена на бетона се различава от останалите, поради забавата в плащането и приема тази цена за дължима, е в противоречие с разпоредбата на чл. 326 ал.2 от ТЗ. Счита, че решението е необосновано и поради обстоятелството, че съдът не е обсъдил представените по делото фактури за частично платени доставки от страна на ответника. Сочи, че незаконосъобразно съдът е уважил претенциите за превоз на доставените материали като доказана е единствено цената, тъй като на същата цена са платени превозите на другите фактури, но не е установено по категоричен начин какво разстояние изминава и как е определено това разстояние. Моли да се отмени обжалваното решение изцяло и да се отхвърли иска като неоснователен като се присъдят на ответника направените разноски за двете инстанции.

         По делото е постъпил отговор от „Благоустройствени строежи” ЕООД, представлявано от управителя В.Т.Т. чрез пълномощника си адв.К.Ц. *** против въззивната жалба, като се сочи решението за правилно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Сочи, че изводите на съда са резултат на задълбочен и правилен разбор на фактите по делото, като няма допуснати нарушения на правилата при събиране на доказателствата. Счита, че съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест ищцовото дружество е доказало сключването на договорите като в производството по делото са разпитани десет свидетели, седем от които работят и понастоящем в ищцовото дружество. Счита, че от събраните по делото свидетелски показания на свид. В.Ж.Р. е установен механизма на сключването на договорите, договорената цена, начина на експедиране на материалите, тяхната доставка на обекта на ответното дружество и получаване от страна на ответното дружество. При тези доказателства счита, че съдът правилно е приел, че исковете са основателни и доказани. Сочи, че възраженията на ответното дружество са неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части.

         С определение от 19.04.2010г. съгласно чл.267 ал.1 от ГПК съдът е извършил проверка на допустимостта на жалбата и е констатирал, че същата е допустима и отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК.

         В съдебно заседание за въззивното дружество „Микрон – МГМ” ЕООД гр.С. се явява адв.Х., която поддържа жалбата. Няма искания за нови доказателства. Счита, че не е доказан при пълно и категорично доказване от ищеца всеки отделен договор, време на доставката, количество на доставката и цена на стоката по предявените обективно съединени множество искове за доставка на строителни материали и услугата превоз, които съдът е възприел като отделни искове. Счита, че според практиката на Върховния съд фактурите не са доказателство за дължимостта на сумите, когато не са отчислени, осчетоводени и подписани от купувача. Сочи, че купувачът дължи продажната цена от момента на получаване на стоката, което се доказва с експедиционните бележки, но те били оспорени. Счита, че не е доказан и договора за превоз с пътни листове и товарителници, като в една част от експедиционните бележки  липсвало отбелязване номера на автомобила. Счита, че от гласните доказателства не се е установило конкретно всяка една доставка и от кого е получена. Не оспорва единствено показанията на майстора на обекта, който признал, че поставения подпис е неговия и че стоката по тези експедиционни бележки е получена. Сочи, че липсва общ договор и част от доставките, които са извършени са платени от дружеството „МИКРОН - МГМ”. Счита, че неоснователно ответното дружество предявява експедиционни бележки с дата предхождаща фактурите за частично плащане и тъй като е описано в тези фактури само количество не е изяснено кои експедиционни бележки преди частичното плащане са платени и кои не. Моли да се приеме, че исковете не са доказани по категоричен начин и да се отмени решението като се отхвърлят исковете. Заявява, че неоспорва експедиционните бележки, по които свид. Р. е признал и са съгласни да заплатят доставките, които са получени.

         В съдебно заседание за въззиваемото дружество „ Благоустройствени строени „ЕООД се явява адв. Ц., който представя доказателства за упълномощаването си от новоизбрания управител на дружеството Г. С.С.. Представя писмена молба, в която заявява, че поддържа заявената си позиция и депозирания отговор на въззивната жалба, като моли за решение, с което да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

         На основание чл. 269 от ГПК, съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

         Пред Окръжен съд не са събрани доказателства по реда на чл. 266 ал.2 и 3 от ГПК.

         Предвид рамките на предмета, лимитиран с въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК обстоятелството, че се обжалва решението на РС – Сливен само в частта, с която са уважени предявените  26 обективно съединени искове за сумата 30 019,44 лв., представляваща неплатена цена за доставки на бетон, варов разтвор и циментов разтвор, транспортирането им и заливането на бетона, ведно със законната лихва върху сумата, в останалите необжалвани части решението е влязло в законна сила и не подлежи на инстанционен контрол.

         Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, настоящия въззивен състав при ОС – Сливен намира жалбата за неоснователна.

         Въззиваемото дружество – ищец по жалбата пред РС – „Благоустройствени строежи” ЕООД е предявило пред РС – Сливен  26 броя обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 318 от ТЗ, във вр. чл. 332 от ТЗ, във вр. чл. 327 ал.1 от ТЗ, а именно за заплащане  на цената на продадени стоки и услуги по търговски договор с периодично изпълнение за доставка на бетон, варов разтвор, циментов разтвор, пясък груб, филц, както и доставка и транспортиране на услугите на място и заливане на бетоновите разтвори на обща стойност 32 954.88 лв. по фактура № *06/07.09.2009г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените разноски по делото.

         Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС – Сливен фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред тази съдебна инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС – Сливен. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, доколкото дружеството жалбоподател оспорва именно тях, че настоящият съдебен състав напълно споделя възприетото от РС, относно обстоятелството налице ли са периодични доставки на строителни материали и трнспортирането им, времето на извършване на доставките, мястото, количеството на доставките и цената на стоката.

         От представените по делото 60 броя експедиционни бележки и от събраните многобройни гласни доказателства, както и фактура № *06/07.09.2009 г. за доставка на строителни материали по убедителен начин се подкрепят ищцовите твърдения, че въз основа на периодични устни заявки, какво да се достави, което по правната си същност  представлява неформален устен договор, са доставени на ответника материали и услуги на обща стойност 30 019.44 лв., които включват описаните в исковата молба и калкулирани във фактурата доставки на бетон, варов разтвор, циментов разтвор и транспортирането им, както и услугата по заливане на бетона. От показанията на свидетеля Р. се установява, че на този обект само ищцовото дружество е доставяло строителни материали, както и че той лично, като бригадир е заявявал, приемал и подписвал повечето от доставките, които ответното дружество признава пред настоящата инстанция, а останалите са получавани от неговите колеги, като едната експедиционна бележка оставала в бригадата и във фургона, а след това техника на обекта отивал в „Благоустройствени строежи” да му ги заплатят. Независимо, че между страните липсва писмен договор и писмени заявки от страна на купувача, както и специално отправена оферта за цени, то с оглед установеното обстоятелство, че договарящите се страни са били в трайни търговски отношения /видно от гласните доказателства/, следва да се приложи правилото на чл. 292 ал.1 от ТЗ – предложеното за цена на всяка конкретна доставка се смята прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Обстоятелството, че всяка от доставките е била получена от ответното дружество или негови работници, видно от подписите върху експедиционните бележки, както и от показанията на свидетелите Р., К., Б., Г., И. и др. разпитани по делото, сочи, че предложенията за цена на отделните доставки възпроизведени във фактурата не са били отхвърлени. Именно поради това, дори да се приеме, че доставките не са били уговорени в писмена форма, то се налага изводът, че процесните договорни отношения са възникнали валидно. В случая ответникът не може да се позовава на липсата на общ договор или нищожност на изявлението за сключване, с оглед саниране собственото си неизпълнение на договорните задължения. Именно поради това законодателят е въвел разпоредбата на ал. 3 на чл. 293 от ТЗ, съгласно която никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неизправната страна в облигационен търговски договор не може да се освободи от задължението за престация, след като е приел престацията на изправната страна без възражение за количество, място и цена. Законодателят не е посочил изрично дали при хипотезата на чл. 293 ал.3 от ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация, съгласно договореното или тя се санира.

С оглед изложеното, предявените обективно кумулативно съединени искове в настоящото производство се явяват основателни и доказани, както по основание така и по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Разпоредбата на чл. 208 ал.1 от ЗЗД предвижда при договорите за периодични доставки цената да се плаща при отделните доставки съразмерно с тях.  В настоящият случа е налице престация осъществявана от доставчика и приемана от получателя, която не е надлежно заплащана в периода от време от 30.06.2008 г. до 18.12.2008 г., като всяка доставка получателя е приемал срещу подпис върху представения  писмен документ – експедиционна бележка. При получаването възражения не са отправени, експедиционните бележки са подписвани от представители на купувача, а плащания не са постъпили за приетите стоки, за които е издадена съответната фактура. Следователно се дължи тяхното заплащане и не може да се приеме възражението за недължимост, поради липса на изрична договореност за цена. В самата въззивана жалба се сочи, че на същата цена са платени превози и по другите две фактури. Между страните не се спори, че стоката, която е доставял ищецът е била превозена с негов превоз.

         Настоящата въззивна инстанция възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, относно дължимостта на сумите по отделните доставки за тяхната цена, количество, време и място на извършването им.

         По изложените съображения и след като приетото от Районния съд при разрешаване на така поставения въпрос е изцяло в съответствие с изводите на настоящия съдебен състав, то не е налице поддържането основание във въззивната жалба за отмяна на първоинстанционното решение в уважената част.

         Ето защо на основание чл. 271 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които  както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

         На основание чл. 273, във вр. чл. 78 от ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от страните претенции за разноски, които предвид изхода на спора се явяват основателни за въззиваемото дружество, но тъй като такива не са посочени и липсва списък за разноските по чл. 80 от ГПК съда не следва да се произнася.

         Мотивиран така, на основание чл. 271 ал.1 във вр. чл. 272 от ГПК, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 82/26.02.2010 г. постановено по гр. д. № 4143 по описа за 2009 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.