Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  112

 

Гр. Сливен 16.06.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

 Мл. с.   МИРА МИРЧЕВА

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 192 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 274, ал.1, т. 1 предл. последно от КЗ.  

Обжалвано е Р. № 101/02.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3029/2009 г. на районен съд гр.Сливен, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от ЗК “УНИКА” АД,  гр. София и съдебен адрес гр. Б., чрез адв. С.К. иск срещу Д.Д.К. *** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ЗК “УНИКА” АД гр. София сумата 2435.54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110062123, за която в полза на ЗК е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2016/2009 г. на СлРС, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2009 г. до окончателно й изплащане и разноски по делото и на ответниците са присъдени разноски в размер на 550 лв.  

В жалбата си застрахователната компания въззивник твърди, че обжалваното решение е неправилно и противоречащо на материалния и процесуалния закони и моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да го отмени и уважи изцяло предявените основен и акцесорен искове, като приеме за установено по отношение на ответниците, че същите й дължат претендираните суми и разноски. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Неправилни били констатациите на СлРС за неоснователност и недоказаност на авторството на деянието, от което следвало, че е безпредметно да се изследва наличието на останалите елементи от фактическия състав на деликта. Не се спори, че по делото са събрани противоречиви доказателства, но ролята на съда е да оцени безпристрастно същите. Липсвали конкретни мотиви, защо не се кредитират едни доказателства за сметка на други. Изводът на съда за недоказаност на вината на ответниците за причиненото от неправомерните им действия увреждане бил необоснован, след като още на място собственикът и водач на увредения автомобил и неговият спътник посочили следите от това увреждане, като преди това уведомили по телефона дежурния в РУ Твърдица. Конкретно посочили кои са лицата, предизвикали както конфликта с тях, така и уврежданията по автомобила. Ответниците след инцидента напуснали мястото и са издирени на следващия ден и е естествено да отричат своето участие и да правят опит да се оневинят. Намира заключението на вещото лице за необективно и било неоснователно недопускането на нова автотехническа експертиза. Счита за недопустимо да се натрапва на собственика ремонт чрез лепене на броня вместо качествен ремонт, след като е платил 1200 лв. премия за застраховка “пълно каско” на стойност 103000 лв. На снимковия материал се виждали изкъртените пластмасови държатели на бронята, чрез които се закрепва към шасито и след демонтажа и в сервиза се установява това, както и счупените кори под двигателя, поради което се предприема не ремонт, а подмяна с нова такава. Неправилно експертът се позовава на Наредба № 24, която касае застраховка “гражданска отговорност”, а в случая няма нищо общо с този вид застраховка, защото по застраховки “каско” съгласно Кодекса за застраховането се ползва “Евротакс калкулация”, при което цените са коренно различни от тази по Методиката по Наредба № 24.

Посочва, че вина за липса на адекватно разследване имат полицейските служители, но непонятно било отношението на компетентната прокуратура приела, че пострадалият не е доказал увреждането, хулиганството и причинените му вреди, като че това не е негова, а не на разследващите органи работа. Безспорно било установено, че двамата ответници са участвали в скандала и са причинили твърдените увреждания, за което свидетелстват дори водените от тях свидетели. Дори полицейските служители П. и Й. не отричали, че по бронята на автомобила имало увреждания- било то сцепване, одраскване или задиряне. Всички разпитани установили, че е имало разправия, дори бой- “цялата дискотека- всички излезли навън”. 

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания- да се допусне повторна автотехническа експертиза, с оглед изясняване специфичния въпрос относно подмяната или ремонта на увредената броня на процесния автомобил и допускане до разпит на свидетели.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемите Д.К. и Д.А., чрез адв. Л.А. ***  подали писмен отговор по въззивната жалба. Молят да не бъде уважена, като неоснователна. Считат обжалваното решение за мотивирано, правилно и законосъобразно и молят същото да бъде потвърдено изцяло. Посочват, че съдът изпълнил задължението си обективно и безпристрастно да оцени събраните по делото гласни и писмени доказателства. Не се установило къде, кога и какви вреди са настъпили- ищецът не установил преди изтеглянето от паркинга или след изтеглянето на автомобила са нанесени вреди по него. Не се установило какви вреди са нанесени на 20.07.2008 г., освен пукнатината долу в дясно по бронята на автомобила. От показанията на двамата свидетели на ищеца- въззивник се установило, че само един младеж от присъстващите на 20.07.2008 г. е увредил бронята, но не се установило кой е този младеж или кой от двамата ответници е нанесъл удар или дърпал до скъсване бронята. От цялостния доказателствен материал не можело да се установи, че от едновременните вредоносни действия на двамата ответници е настъпило увреждането, а напротив свидетелите на ищеца изключили вредоносни действия най- малко на единия от двамата и то само по отношение на бронята, за да се търси солидарна отговорност от двамата. Настояват, че не е установен причинителя на вреда на бронята.

Не била установена причинно- следствената връзка от действията на двамата ответници и посочените в исковата молба вреди и липсата й изключва ангажирането на отговорността им. Не се установил механизма на нанасяне на щетата по бронята- с ритник и дърпане или дърпане до скъсване, за което имало противоречия в показанията на свидетелите на ищеца. За останалите щети по автомобила не били събрани никакви доказателства за нанасянето им на 20.07.2008 г. Едва на 25.07.2008 г. застрахователят установил щета само по бронята, първоначално за възстановяване, а после за подмяна. Третият опис с отразени други допълнителни щети не установявало кога е извършен, на кой автомобил е извършен, в присъствието на кои лица е извършен и кои лица са установили описаните щети. Намират отказа на съда да допусне нова експертиза, при оспорено заключение за допустим и основателен, поради изготвено ясно и обосновано заключение. Правят евентуално искане- в случай, че бъдат допуснати свидетели на жалбоподателя да бъдат допуснати и двама техни свидетели за обстоятелства описани в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. пълномощникът на въззивника ЗК “Уника” АД- София  - адв. С.К. *** поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като се позовава на събраните по делото доказателства. Настоява, че авторството на деянието е доказано, като свидетелските показания следва да се ценят в цялост и във взаимна връзка. Причинените вреди се установявали както от огледа, извършен от застрахователя, така и описанията дадени от свидетелите. Относно размера на причинените вреди счита, че неоснователно вещото лице твърди, че лек автомобил на една година и половина експлоатация следвало да се лепи бронята и се боядиса и щяла да стане като нова. При платена застраховка от 1200 лв. за “пълно каско”, той имал право да претендира когато е настъпило застрахователното събитие  отстраняване причинените увреждания и застрахователят няма право да му откаже увредените части да бъдат подменени с нови, а не да бъдат кърпени. От пукнатата броня идвали и пукнатите кори и отдолу, които са на двигателя, защото това била една взаимосвързана система- пластмаса, която при натиск или дърпане се чупи и пука и не е работа да се лепи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции. В репликата си в с.з. адв. К. посочва, че когато се извършва оглед на улицата се вижда това, което е отвън, а когато автомобилът се вкара на подемните и се вдигне се виждат всички други неща. Когато се свали бронята се виждат и другите причинени увреждания. Затова протоколите за оглед са три на брой. Нямало нормативно изискване какъв да е броя, а е важно да бъдат констатирани и бъдат отстранени причинените увреждания.

В с.з. въззиваемите К. и А. не се явяват, като вместо тях се явява адв. Л.А.. Последната  оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение и се присъдят разноски по делото. Посочва, че се доказала неоснователността  и недоказаността на исковите претенции и поддържа изразеното в отговора на въззивната жалба.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Въззивникът е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което е отхвърлен предявения от него иск. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. С нея са направени нови процесуални и доказателствени искания, по които съдът се произнесъл с определение на 22.04.2010 г. Не допуснал събиране на нови доказателствени искания, поради несвоевременното им искане- за разпит на свидетели и неоснователност за назначаване на трета поред автотехническа експертиза, тъй като липсват основания по чл. 201 от ГПК- заключението да не е достатъчно пълно и ясно, а повторното- да не е обосновано и да е възникнало съмнение за  безпристрастност на експерта.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да го отмени в същата част и вместо него постанови друго, с което да уважи иска до нея част.

Настоящата инстанция констатира:

Положителният установителен иск в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК за дължимост на сумата 2435.54 лв. правна квалификация чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК е предявен от ищеца- Застрахователната компания, като кредитор след снабдяване със заповед за изпълнение за сумата 2435.54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110062123 в агенция Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2009 г.- датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноски по делото 249 лв., след като длъжниците подали възражение. 

В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че със застрахователна полица № 07006112028 е застраховал лек автомобил “БМВ” с рег. № А 8288 ВХ, собственост на “Бъги” ООД- гр. Стара Загора, чрез лизингодателя “Интерлийз Ауто” ЕАД- клон Б.. На 20.07.2008 г. в гр. Шивачево, пред дискотека “Рейн- Бол” възникнало пререкание между две групи младежи, при което двамата ответници Д.Д.К. и Д.М.А. ритнали неколкократно автомобил, ползван от С.Д.Г. и дърпал предната му броня, при което причинили увреждания, установени при огледа от застрахователя и отразени в съставените описи за основен и допълнителен оглед за оценка на щети по МПС. По посочената поръчка ремонтът бил възложен на сервиз “Бова кар” ЕООД и е изготвена фактура за ремонт на стойност 2435.54 лв., платени от ищеца застраховател. В агенция  Б. била заведена щета № 07110062123. Образуваната по случая преписка на РУ на МВР гр. Твърдица по случая била прекратена от РП Сливен с мотивиране, че не са установени конкретно причинени вреди и поради неизвършен ремонт липсва размер на вредата. След като платил застрахователното обезщетение ищецът имал право на регрес към виновните за увреждането лица. Подал заявление по чл. 410 от ГПК и въз основа на него е образувано ч. гр.д. № 2016/2009 г. на СлРС. Моли съдът да уважи предявения иск и му присъди направените по делото разноски.

В срока за отговор ответниците К. и А., чрез пълномощника си адв. Л.А. ***  заявяват, че считат предявените искове за недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорват да са увредили хора и имущество. Оспорват представените към исковата молба писмени доказателства- част от тях били неотносими към спора, а фактура от 29.11.2008 г. била с нечетливо съдържание. Твърдят, че упоменатото в исковата молба пререкание на 20.07.2008г. в гр. Шивачево е преминало без инциденти и не са  причинили посочените увреждания по автомобила.   Претендират присъждане на направените по делото разноски.

 В с.з. и в писмената си защита дружеството ищец, чрез пълномощник- адв. К. поддържа иска и претендира разноски по делото.

В с.з. двамата ответници лично и чрез представител по пълномощие и в писмената защита на пълномощника оспорват иска изцяло и молят да бъде отхвърлен. Претендират присъждане на разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Младежи от гр. Нова Загора пристигнали на  20.07.2008 г. в гр. Шивачево, община Твърдица, обл. Сливен на дискотека “Рейнбоу” с лек автомобил “БМВ”, рег. № А 8288 ВХ, управляван от св. С.Г., придружаван от св. П. и дисководещия Т.. В дискотеката възникнал скандал между група младежи от гр. Шивачево- ответниците Д.Д.К. и Д.М.А. *** Загора /св. на ответниците-Г. Р., Др. П. и К. К./. Двете групи младежи излезли пред дискотеката, като скандалът продължил в спречкване, напрежение, блъскане, бутане и дори според свидетеля на ответниците Д. П. в бой, крясъци и викове. Свидетелите Г. и П. се опитали да запалят автомобила и да тръгнат, но колата била заобиколена от всички страни  от ядосани младежи от гр. Шивачево. Двамата ответници се доближили до колата, като единият- “Трабанчето”- отв. Д.А. ударил с юмрук по тавана на колата, а другият ответник Д.К. ритнал предната дясна врата на автомобила и започнал да дърпа с ръце бронята, в резултат на което тя се разцепила на две, а той паднал на земята.

След като били разтървани, свидетелят Г. и П. потеглили с автомобила и спрели след около 200 метра за да огледат колата и се обадили на полицията- РУМВР гр. Твърдица. След около 20 минути, след като част от младежите се прибрали, включително и двамата ответници те се върнали обратно пред дискотеката на приблизително същото място, където автомобила бил паркиран и от което преди това потеглили. Заварили пом. оперативния служител св. Г. Й., извикан от дежурния при РУ на МВР Твърдица, на когото казали, че при възникналия скандал с момчетата от дискотеката, последните удряли и ритали автомобила. Св. Й. не констатирал видими следи от счупване и ритане, а че имало леки черти и резки по боята.  Не заварил ответниците пред дискотеката, когато стигнал на място. Дошъл и колегата му св. П. П.- младши полицейски инспектор  на гр. Шивачево, на когото дежурния  на ОДЧ на РУ на МВР- гр. Твърдица също се обадил за скандал и сбиване пред дискотеката. Св. П. заварил освен автомобила “БМВ” и черен “Пасат комби” и разбрал, че момчетата от двете коли са от гр. Нова Загора. Заявява, че всички от компанията му казали, че “БМВ”-то било ритано и дърпано за предната броня. Казали, че не познават извършителите, като единият бил с прякор “Трабанчето”. Известно му било, че това е прякора на ответника Д.. Видял, че бронята в дясно  на колата била сцепена на долната страна. Накарал момчетата от Нова Загора да си пуснат жалбите- вкарали ги в кметството. На следващия ден са снети писмени обяснения и от двамата ответници. Последните отричат да са удряли и чупели колата на компанията, с която се скарали.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема, че уврежданията на автомобила са причинени от едновременните действия на двамата ответници- ритници и юмруци, преди изтеглянето му на 200 м за около 20 минути от местопроизшествието.

По случая е образувана преписка вх. № 267/21.07.2008 г. на РПУ- гр. Твърдица. С Постановление РП- Сливен от 09.09.2008 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и е прекратена преписка № 2540/2008 г. на РП- Сливен поради липса на достатъчно събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер. Прието е, че не били посочени какви са точно уврежданията по автомобила, не са представени доказателства за извършени ремонти. Действителното състояние към момента на инцидента не било фиксирано и закрепено чрез способите по НПК- оглед, фотоалбум и др. Едва след извършване на ремонта през м. ноември- на 09.12.2008 г. застрахователят заплатил стойността на ремонта на сервиза.

Между дружеството ищец и собственика на автомобила “БМВ” с рег. № А82 88 ВХ- “БЪГИ” ООД- гр. Стара Загора, чрез лизингодателя “Интерлийз ауто”- клон Б. е сключена застраховка “Каско на МПС”, оформена със застрахователна полица № 07006112028, валидна за периода 06.12.2007 г.- 05.12.2008 г.

По повод настъпилото застрахователно събитие и уведомление за щета от 25.07.2008 г. е заведена щета № 07110062123.

Според опис- заключението по щетата и направения първоначален и два допълнителни огледа на автомобила, са установени следните щети: смяна на предна броня, смяна на преден ляв подкалник, смяна на дифузьор радиатори, смяна на кора под ДВГ, смяна на ляв държач на предна броня, тониране и боядиставе на предна броня.

На увредения застрахован автомобил бил извършен ремонт в сервиз “БОВА КАР” ЕООД- гр. Б., за който била издадена фактура № 4000004609/29.11.2008 г. на стойност 2435.54 лв., заплатена от дружеството ищец на сервиза с платежно нареждане от 09.12.2008 г.

Застрахователят ищец подал заявление по чл. 410 от ГПК и въз основа на него е образувано ч. гр.д. № 2016/2009 г. на СлРС. След снабдяване със заповед за изпълнение за сумата 2435.54 лв., по чл. 410 от ГПК и разноски по делото 249 лв. длъжниците подали възражение и кредиторът в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК предявил  настоящия положителен установителен иск за дължимост на посочените суми.

От изслушаната съдебно- автотехническа експертиза, изготвена от експерта инж. Христо Василев У. се установи, че е възможно нанесените щети да са от конфликта станал на 20.07.2008 г., при описания от свидетеля С.Г. механизъм. Експертът намира, че размерът на изплатеното обезщетение е завишен. Завишението се изразявало в подмяна на част от елементите на автомобила, при възможност същите да бъдат възстановени. Общият размер на щетата би бил в по- малък размер от заплатения на сервиза, като в допълнителното си заключение- л. 73- посочва, че общата стойност за възстановяване на щетите на автомобила според Наредба 24 е 1202.21 лв., от които  стойността на новите части според представените доказателства е 505.49 лв.; трудът остойностява на 595.92 лв. , като пояснява, че се  определя при норматив от 26 лв. за един сервизен час без ДДС и стойността на необходимите материали за боядисване- 100.80 лв. В с.з. на 02.02.2010 г. експертът инж. У. посочва, че при първите два огледа констатациите за уврежданията били еднакви, като е променена само степента на деформация- от трета степен- най- тежка е подменено в съответна замяна с нова предна броня. Намира, че бронята може да бъде възстановена, имайки предвид нанесените й щети, а не да бъде изцяло подменена. Посочва също, че всички сервизи се позовават на Наредба 24 относно стойността на труда за възстановяване на автомобилите. В с.з. на 02.02.2010 г. изрично посочва, че сумата 1202.21 лв. включва сумата за пълно възстановяване на автомобила без подмяна на предна броня, а с нейното ремонтиране и подмяна на всички останали елементи, съгласно представения опис. Бронята можела да бъде възстановена, а е сменена с нова.

Съдът кредитира автотехническата експертиза и приема, че действителната вреда на автомобила възлиза на 1202.21 лв., като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта. Не може да се приеме, че при застраховка “каско”  не се прилага Наредба 24. Освен това когато вредата на бронята може да се поправи с качествен ремонт не е необходимо тя да се подменя.  Вредата е настъпила в РБългария. Отремонтирането е станало също в РБ и не може да се приложи Евротакс калкулация, а Наредба 24.

За разлика от първоинстанционния съд, който еднопосочно дал вяра на показанията на свидетелите на ответниците, настоящата инстанция дава вяра на показанията на свидетелите на ищеца. Те са подкрепени с част от показанията на свидетелите на ответниците. Така например двама са лицата нападнали, дърпали, блъскали лица от групата на младежите от гр. Нова Загора. Макар свидетелят С.Г. да не знае имената им казва, че прякорът на единият е “Трабанчето”. Той ритнал вратата и ударил с юмрук тавана, а другият  /Д. или Д./ ритнал бронята и след това я дръпнал. След като св. С. Г. по принцип заявява, че не знае имената на ответниците- момчетата, които са увредили колата, без значение е дали ще спомене грешно името на Д.К. като Д. или Д., след като свидетелите на ответника посочват имената на лицата, които са се скарали в и извън дискотеката с момчетата от гр. Нова Загора

Св. П. П.- младши полицейски инспектор на гр. Шивачево уточнява, че “Трабанчето” е прякорът на ответника Д.- т.е. Д.М.А.. Свидетелите на ответниците- Г. Р. и Д. П. свидетелстват, че конфликтът- скандалът станал между  Д., Д. и компания момчета от Нова Загора, което съдът приема за достоверно. Освен това св. Р. твърди, че полицаят казал, че колата е пострадала сериозно, като е одраскана от бордюр, докато липсват такива показания на помощник оперативния служител- св. Й. и на мл. полицейския инспектор П. П., което прави показанията на св. Р. недостоверни.

Налице е противоречие в показанията между самите свидетели на ответника- така св. Р. твърди, че имало за кратко време блъскане и бутане; св. К.К. твърди за спречкване и сдърпване, но че до бой не се стигнало, докато св. Д. П. заявява: …”Аз ги разтървах…имаше бой, крясъци, викове…”.  Съдът дава вяра на показанията на св. Р. в тази им част, но не дава вяра на показанията му, че не видял Д. и Д. да се доближили до колата, след като св. Г. установява, че двамата младежи дошли до колата в която тъкмо се качвали и се получили ударите и ритането по колата.

Ищцовата страна направила разноски пред първата инстанция в размер на 1189 лв., а пред въззивна инстанция- 49 лв. д.т. и 400 лв. адвокатско възнаграждение- общо 1631 лв.

Ответниците пред първата инстанция направили 550 лв. разноски, а за въззивна няма доказателства да са направени.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК има за предмет установяване вземането на кредитора- ищец, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2016/2009 г.  на СлРС за сумата 2435.54 лв., което вземане е оспорено от длъжниците, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

Ищец е застрахователна компания, която търси регресно възстановяване изплатено от нея застрахователно обезщетение от виновните за увреждането лица- ответниците.

По този иск следва да се установят фактите, които пораждат неговото оспорено вземане, а именно: всички елементи на фактическия състав на деликта противоправно деяние- действие или бездействие, вреда и нейния размер, вина /която се предполага до доказване на противното/, причинна връзка и наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на застрахования автомобил, настъпване  на застрахователното събитие и изплащане на застрахователно обезщетение.

Безспорно е установено настъпване  на застрахователното събитие на 20.07.2008 г. и изплащане на застрахователно обезщетение на 09.12.2008 г. Съдът прие за установено, че е настъпил деликта, като противоправно деяние на двамата ответници, осъществено чрез действие- удари, ритане и дърпане по застрахования автомобил /според механизма на удара, приет от в.л./, а размерът съгласно автотехническата експертиза, която възприе определи на 1202.21 лв.

Не счита, че следва да се позове на прекратената прокурорска преписка към момент, към който не е определен размера на вредата, поради по- късното ремонтиране на автомобила. Деянието може да бъде установено и е установено в настоящото гражданско производство, а не само в наказателно. Макар да не е направен оглед по съответния ред от оторизирани лица на автомобила, констатациите за щетите се установяват от съвкупността на свидетелските показания, описите за щетите и ремонтираните и подменени части. Липсват каквито и да било доказателства вредата да е настъпила не по време на инцидента, а след него.

Следва, че искът е основателен и доказан до размер на 1202.21 лв. Съдът не споделя приетата фактическа обстановка, дължаща се на даване вяра на показанията на свидетелите на ответниците и от там и направените правни изводи на СлРС за неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК за сумата 2435.54 лв. до сумата 1202.21 лв.

След като правните изводи на двете инстанции не съвпадат жалбата, като частично основателна следва да бъде уважена до размер 1202.21 лв., а обжалваното решение на СлРС съдът ще отмени до посочения размер като неправилно.  

Двете страни са направили претенции за присъждане на разноски за двете инстанции.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, при направени от ищеца разноски за двете инстанции в размер на 1631 лв. му се дължат разноски в размер на 805.08 лв.

Ответниците направили разноски само пред първата инстанция в размер на 550 лв. и с оглед изхода на делото им се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 278.51 лв. След като СлРС присъдил 550 лв., настоящата инстанция ще отмени решението в тази му част над 278.51 лв.

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Р. № 101/02.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3029/2009 г. на районен съд гр.Сливен в ЧАСТИТЕ в които:  

1.  е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от ЗК “УНИКА” АД,  гр. София и съдебен адрес гр. Б., чрез адв. С.К. иск срещу Д.Д.К. *** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ЗК “УНИКА” АД гр. София сумата 2435.54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110062123, за която в полза на ЗК е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2016/2009 г. на СлРС, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2009 г. до окончателно й изплащане ДО 1202.21 лв., ведно с лихвата върху тази главница;

 2.  са присъдени разноски по делото на ответниците Д.Д.К. и Д.М.А. в размер на 550 лв. НАД СУМАТА 278.51 лв., като неправилно и незаконосъобразно.

ВМЕСТО ТОВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д.Д.К. ЕГН- ********** *** и Д.М.А. ЕГН- ********** ***, че дължат солидарно  на ЗК “УНИКА” АД,  гр. С. и съдебен адрес гр. Б., ул. “Л. К.” *, вх. *, ет.*, ап.*, чрез адв. С.К.-*** /хиляда двеста и два лв. и 0.21/ лв., представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110062123, за която в полза на ЗК е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2016/2009 г. на СлРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2009 г. до окончателно й изплащане

ОСЪЖДА Д.Д.К., с ЕГН- ********** *** и Д.М.А., с ЕГН- ********** *** да заплатят на  ЗК “УНИКА” АД,  гр. София и съдебен адрес гр. Б., ул. “Л. К.” *, вх. *, ет.*, ап.*, чрез адв. С.К.-*** разноски по делото в размер на 805.08 лв., съобразно уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛИТЕ МУ ЧАСТИ, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: