Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  96

 

Гр. С. 17.05.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                С.ският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на дванадесети май, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                 МАРТИН САНДУЛОВ

 Мл. с.   МИРА МИРЧЕВА

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 195 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Обжалвано Р. № 13/11.03.2010 г., постановено по гр.д. № 688/2009 г. на районен съд гр.Н. Загора, с което е признато за установено за установено по отношение на А.П.П., с ЕГН ********** ***, че дължи на “ВАЛКАМ” ООД гр. С., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Х.Б.” № *-*, представлявано от К.З.К.,***, чрез адв. М.С. сумата 2100 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2009 г. до окончателното й изплащане и на ищцовото дружество са присъдени разноски по делото в размер на 292 лв.

Въззивникът А.П., чрез процесуалния си представител адв. М.Д.,*** моли решението да бъде отменено, като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на процесуалния и материален закон. Събраните доказателства били преценени неправилно. Въпреки наличието на документ- представения запис на заповед, тъй като кредиторът е юридическо лице следвало да се изискат доказателства за движението на процесната сума, което да е отразено в счетоводните му книги. Тъй като се касаело за търговска сделка спорът следвало да се реши по друг ред. Ако нямало счетоводни записи по претендираната сума, тя не се дължала, независимо от изготвения запис на заповед, тъй като би се обогатило неоснователно и дължи данъци за това. Липсата на счетоводен запис за сумата по същество представлявало частна дейност на управителя на дружеството като частното лице, подписало документа с невярно съдържание. Моли съдът като отмени решението да постанови друго, с което да отхвърли иска. В жалбата се правят доказателствени искания за събиране на доказателства и конкретно счетоводни документи, удостоверяващи наличието на вземането и се иска назначаване на съдебно- счетоводна експертиза.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна “ВАЛКАМ” ООД, С., чрез процесуалния си пълномощник адв. М.С. *** подала писмен отговор по въззивната жалба. Моли да не бъде уважена, като неоснователна, а обжалваното решение съдът да потвърди, като правилно и законосъобразно. Посочва, че въззивникът, в качеството си на ответник в исковото производство, в отговора на исковата молба признал съществуването на задължението, но твърди, че има частично плащане. В същия липсват искания за събиране на доказателства и делото е решено съобразно събраните доказателства. Моли да не се допуска събиране на други доказателства, поради настъпила преклузия. Нямало обективни причини за пропускане възможността да се иска събиране и представяне на доказателства, нито са посочени факти, които да са станали известни след приключване на съдебното състезание, за да се иска събирането им пред въззивната инстанция. Настоява, че въззивникът лично подписал записа на заповед, като получил изцяло и в брой сумата 2100 лв. в деня на издаването записа на заповед, при уговорен падеж 28.02.2007 г., но няма никакво намерение да заплати дължимата на дружеството сума. Моли съдът да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

 В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение от 22.04.2010 г. съдът не допуснал събирането на други доказателства, като счел, че са налице условията на чл. 266, ал.1 във връзка с чл. 159, ал.1 от ГПК.

В с.з. Въззивника, редовно призован не се яви и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна- “ВАЛКАМ” ООД, гр. С., чрез адв. М.С. оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Въззивникът е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което е уважен предявения против него иск. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Със самата жалба са направени нови процесуални и доказателствени искания, но съдът не ги допусна, поради настъпила преклузия. Искания не са направени от двете страни и след докладване на жалбата.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявените искови претенции. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК кредиторът предявил установителен иск за дължимост сумата 2100 лв.

Безспорно е установено, че ищецът А.П.П. ***, сега въззивник на 31.01.2007 г. в гр. С. издал запис на заповед  на “ВАЛКАМ” ЕООД, гр. С. за сумата 2100 лв., с посочен падеж 28.02.2007 г. По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена заповед № 433/03.09.2009 г. и разпоредено издаването и издаден изпълнителен лист за сумата 2100 лв.

С определение № 489 от 29.09.2009 г. по ч.гр.д. № 527/2009 г. на НЗРС, поради направено възражение от ответника- длъжник П. в законния срок, след получаване призовката за доброволно изпълнение по изп.д. № 738/2009 г. на ЧСИ П.Р.с Рег. № 835 и район на действие СлОС, съдът спрял принудителното изпълнение и указал на дружеството кредитор да заведе установителен иск за претендираната сума. Такъв е заведен в законния срок.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Предявеният установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК има за цел да признае със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата по издадената заповед за незабавно изпълнение и по съответния изпълнителен лист.

 Ответникът- въззивник спори валидността на записа на заповед, поради това, че е издаден в полза на юридическо лице. Не спори, че е получил сумата, посочена в него- 2100 лв., но твърди, че върнал чрез трето лице част от задължението в размер на 1600 лв., за което няма писмен документ.

Представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити по чл. 535 от ТЗ  и като валиден породил валидно менителнично задължение. При посочен падеж 28.02.2007 г., съставителят от тази дата е в забава, поради неизплащане на сумата.

Записът на заповед е търговска сделка от категорията на абсолютните /арг. чл. 1, ал.1, т.8 от ТЗ/. Това е една абстрактна сделка, защото поетото от издателя на записа обещание да плати определена сума пари има безусловен характер. Юридическите лица не са изключени от правните субекти, участващи в търговската сделка, каквато представлява записът на заповед. Законодателят не прави разлика между физическо и юридическо лице в чиято полза е издаден записа на заповед или се задължава да заплати посочената в него сума.

Ответникът- въззивник по никакъв начин не установи възраженията си за погасяване на част от задължението и конкретно сумата 1600 лв., което беше в негова тежест, поради което е длъжен да заплати изцяло заявената в записа на заповед сума от 2100 лв. Поради това искът на ищеца- въззиваема страна се явява основателен и доказан за претендираната сума.  Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК съдът отказал да разпита свидетел за връщане на 1600 лв., тъй като е налице забрана за допускане на свидетелски показания за установяване погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Записът на заповед е писмен акт и за погасяването на записано в него задължение е необходимо да има писмени доказателства.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата, като неоснователна не следва да бъде уважена, а обжалваното решение на НЗРС съдът ще потвърди, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото съдът не следва да уважава искането на въззивника за присъждане на направени в тази инстанция разноски.

Въззиваемата страна претендира разноски, направени във въззивното производство, но такива не са доказани, поради което не й се дължат.

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 13/11.03.2010 г., постановено по гр.д. № 688/2009 г. на районен съд гр.Н. Загора, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: