Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  N 

 

гр. Сливен, 21.07.2010 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ГИНА ДРАГАНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ :             СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

                                                                        М. ХРИСТОВА

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д.  N 196 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 95/26.02.2010г. по гр.д. № 4712/2008г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения от К.Г.И. и С.Б.И. положителен установителен иск за признаване на установено по отношение на Ж.И.Д., че първите двама са собственици на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., кв. „Д.”, блок *, вход „*”, в качеството си на добросъвестни владелци упражнявали фактическата власт върху имота в продължение на 5 години.

Въззивниците, ищци в първоинстанционното производство, обжалват решението изцяло, като твърдят, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като са налице условията за прилагане института на добросъвестен владелец по отношение на който е изтекла 5 годишна придобивна давност върху недвижимия имот. Поради това молят атакуваното решение да бъде отменено и съда постанови ново, с което уважи предявения иск и признае същите за собственици на процесния недвижим имот. Претендират присъждане на направените деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор, в който твърди, че предявения иск е недопустим, т.к. спора по същия е разрешен с влязъл в сила съдебен акт постановен по гр.д. 1835/2007г. На СлРС. По отношение основателността на претенцията навежда подробни доводи и аргументи в подкрепа на правните изводи на първоинстанционния съд и моли постановеното решение на РС – Сливен да бъде потвърдено.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се представляват от представители по пълномощие, които поддържат изложените доводи във въззивната жалба и молят съда да отмени първоинстанционното решение и постанови ново т. с което уважи предявеният установителен иск за собственост върху процесния имот. Претендират присъждане на направените деловодни разноски.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие, който изцяло поддържа аргументацията в депозирания отговор на въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното рашение.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Освен това въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактология, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Настоящия въззивен съд намира предявеният положителен установителен иск за признаване право на собственост върху процесния имот за допустим, предвид факта че в настоящето производство са въведени различни правни основания за придобиване на собствеността в сравнение с тези наведени в производството по установителния иск, предмет на разглеждане по гр.д. № 1835/2007г. по описа на РС – Сливен. Ищците се позовават на друго правно основание, като същите не са ограничени в избора на кое правно основание да се позоват за да докажат, че са носители на правото на собственост върху процесния имот. В този смисъл са мотивите на определение № 658 от 01.12.2009г. по ч.гр.д. № 557/2009г. на ВКС на РБ, приложено по делото.

Разпоредбата на чл. 79 от ЗС предвижда че „Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години”. Т.е. законовите предпоставки за уважаване на предявената претенция са две – първо добросъвестност на владението и едва тогава, втора предпоставка - изтичане на кратка придобивна давност от 5 години.

 По отношение на първата предпоставка, а именно - кое владение е добросъвестно, отговор дава разпоредбата на чл. 70 от ЗС, която предвижда че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Позовавайки се на тази именно законова разпоредба е бил предявен иск между същите страни, разгледан по същество в производството по гр.д. № 1835/2007г. на СлРС по което е постановено решение, с което претенцията за установяване право на собственост върху процесния имот е отхвърлена като неоснователна. Този съдебен акт е влязъл в сила и следователно обвързва със своята сила на присъдено нещо страните в настоящия спор. Същия не може да бъде пререшаван. С цитирания съдебен акт е разрешен въпроса по отношение на първата основна предпоставка, а именно добросъветността на въззивниците при придобиването на имота и несъмнено същата не е налице. Изгубването на правото на собственост на праводателя на въззивниците, с обратна сила, влече след себе си порок и на самото придобивно правно основание, което е негодно да ги направи собственици.

Не се събраха достатъчни и убедителни доказателства в подкрепа на втората изискуема предпоставка, а именно непрекъснато владение върху процесния имот в продължение на 5 години, което да е явно, неоспорено и необезпокоявано. Събраните доказателства пред първоинстанционния съд сочат, че през процесния пет годишен период въззиваемата страна – ответница в първоинстанционното производство не се дезинтересирала от имота. Ищците са знаели за пороците на сключената придобивна сделка. Знаели са за водените съдебни дела по този повод, който факт се извлича от вписването на ИМ на 18.11.1999г. по гр.д. № 1732/1999г. на СлРС. Вписването и неговото оповестително действие спрямо всички изключва незнанието на ищците относно гражданско – правния спор за собствеността на имота. Правото им на собственост е било оспорено и обезпокоявано, съответно и владението върху процесния имот няма правните характеристика на добросъвестно т..

С оглед изложеното се налага правния извод, че въззивниците в настоящето производство не са собственици на процесния имот на твърдяното от тях деривативно основание.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение бъде потвърдено. Районния съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса въззивниците следва да понесат своите разноски както са направени.  Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на разноски и не е представила такива за направени такива пред въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 95/26.02.2010г. по гр.д. № 4712/2008г. на СлРС.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.