Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  N  105

 

гр. Сливен, 09.07.2010 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:     

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ГИНА ДРАГАНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ :             М. БЛЕЦОВА

 

                                                                        СВЕТОСЛАВА КОСТОВА   

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Светослава Костова въз. гр. д.  N 197 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 900/01.01.2010г. по гр.д. № 2782/09г. на СлРС, с което е осъден Н.П.С. да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД - гр. Сливен, сумата 320.92лв., представляваща цена на ползвана и неплатена топлинна енергия за отделни, конкретно описани периоди в решението, както и сумата от 66.26 лева, представляваща мораторна лихва за забава, като исковете са отхвърлени над посочените, до пълните им претендирани размери.

Въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението, като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като не са налице условията за ангажиране на отговорността му – не са ангажирани доказателства за наличие на договорни отношения с ищцовото дружество, както и доказателства за реалната консумация на топлинна енергия, тъй като същия не бил ползвал услугите на ТЕЦ. Поради това моли атакуваното решение да бъде отменено и съда постанови ново, с което отхвърли като неоснователни претенциите. Претендира присъждане на направените деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  не е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично като заявява, че поддържа изцяло изложените доводи и аргументи във въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, като се присъдят и направените разноски пред настоящата инстанция.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК и двете страни са представили писмени бележки, с които подробно развиват аргументи, по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбите на ЗЕ.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Освен това въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактология, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК кредиторът предявил осъдителния иск за  371.51 лв. главница и 80.20 лв. мораторна лихва, изтекла до 24.04.2009г.

Безспорно въззивникът и въззиваемият са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. В представеното пред първоинстанционния съд експертно заключение са посочени задълженията по месеци, като от справката е видно, че касаят м. август 2007г. - за БГВ, ТЕ отдадена от СИ - сградна инсталация, ТЕ отдадена от отоплителни тела – щранг лира и сума за разпределение. Въззивника не е ползвал и е демонтирал в жилището си топлинните радиатори, тъй като е изградил локално парно. Въпреки това за него остава задължението за заплащане на суми на ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ отдадена от отоплителното тяло – щранг лира в санитарния възел, както и такса за разпределение на задълженията в сградата – етажна собственост. Централното топлоснабдяване осигурява на потребителите си постоянен достъп до отопление в цялата сграда на регулирани от държавен орган цени. Доставената в абонатната станция топлинна енергия постъпва в сградната инсталация. В сгради - етажна собственост разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си.  Количеството ТЕ отдадено от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. При наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях, т.е. не заплащат ТЕ за отоплителни тела - радиатори. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153, ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ на въззивника изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. При съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.

Потребителите са длъжни да спазват условията, установени за всички от действащото право.

От доказателствата по делото се установява несъмнено, че през спорния период въззиваемото дружество е престирало родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, представен по делото. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране към сградата, в която се намира имота ползаван от въззивника. Така за въззиваемия, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената.

Несъмнено се установи съществуването на задължението, но доколкото отчитането, начислението и разпределението на сумите между абонатите на АС не е било изцяло извършено при спазване на законовите изисквания, действали към всеки релевантен момент, размерът му е по-малък от претендирания, както компетентно и добросъвестно е изчислило вещото лице, в представеното пред първоинстанционния съд експертно заключение.

При определяне на задължението на въззиваемия, вещото лице правилно и законосъобразно е взел предвид настъпвалите законодателни промени, касаещи методиката на изчисление на ТЕ, необходима за загряване на 1 м.куб. вода за БГВ, начина на начисляване на ТЕ от СИ и въвеждането на еднокомпонентна цена за ТЕ.

С оглед изложеното се налага категоричния извод, че за процесния период, за който се отнася претенцията на ищцовото дружество, общото задължение на ответника, формирано от стойността на БГВ за периода м.август 2007г., ТЕ отдадена от сградна инсталация – за целия процесен период, ТЕ отдадена от отоплително тяло в санитарния възел на жилището и сума за отчитане, при съобразяване на различните разпоредби, уреждащи съответните цени през различните периоди, възлиза общо на 320.92 лв. Лихвата за забава върху нея е в размер общо на 66.26 лв.

Поради това исковете на ищеца-доставчик се явяват основателни и доказани за тези суми, за които следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им размери - отхвърлени.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса въззивника следва да понесе своите разноски както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 900/01.01.2010г. по гр.д. № 2782/2009г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Н.П.С. ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Сливен, ул. “Стефан  Караджа” № 23 направените разноски по делото за въззивната фаза, в размер на 300 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.